Съдии излязоха пред Съдебната палата на протест срещу орязването на съдебната реформа

Ако Реформаторският блок напусне управлението на страната, ще има предсрочни парламентарни избори заедно с президентските през есента на 2016 г. Това заяви премиерът Бойко Борисов. Сценарият, който той зададе за бъдещето на страната, завари ДСБ на път за Поморие, където късно в събота вечерта партията трябваше да реши ще последва ли лидера си Радан Кънев в опозиция. „Ще ги изчакам и ще видя какво ще кажат. За нас има един верен вариант - след 6-7 месеца президентските избори. Аз съм се клел пред Реформаторския блок, че няма да се кандидатирам и 4 години ще пазя стабилността на страната. Ако те разклатят и излязат от управлението сега, да правим зимата предсрочни избори, след още няколко месеца и президентски - това е безумие. Като се има предвид, че действащият президент, който трябва да прави президентските избори, също е в края на мандата си, това би било тежък катаклизъм. Ще зарежем стабилността, ще изкараме до президентските избори и ще отидем на избори 2 в 1", категоричен бе министър-председателят. Ако това се случи, ГЕРБ ще

управляват в малцинство с Патриотичния фронт и АБВ.

„Другият вариант е предсрочни избори веднага - февруари или март, и дотогава безвремие и всичко спира", каза Борисов. Той пожела на РБ при следващи избори да са първа политическа сила, но предупреди, че ГЕРБ и РБ вече няма да имат срещи и няма да участват повече в общо правителство. „С кого ще направят правителство, с кой ще управляват", попита Борисов. Той препоръча на ДСБ да разиграят всички сценарии и тогава да решат.

Борисов подчерта, че въпреки голямата разлика в изборните резултати между ГЕРБ и РБ той не е поставял условия за квоти: „Търсехме възможно най-подходящи хора за определените постове." В петък от партията на Меглена Кунева обявиха, че ще настояват за преподписване на коалиционното споразумение с ГЕРБ, за да остане РБ в управлението.

В края на миналата седмица

ДСБ все пак реши да излезе в опозиция

а лидерът на партията Радан Кънев от своя страна не изключи възможността да се кандидатира за президент. СДС, която също е в Реформаторския блок, обаче не се вижда извън властта. Правилният път е Реформаторският блок да продължи да управлява с ГЕРБ, заяви министърът на икономиката и лидер на СДС Божидар Лукарски. Според него много повече били аргументите за подкрепа на правителството. „Минавайки в опозиция, реформите, за които сме заявили, че ще се борим, не мисля, че бихме могли да ги осъществим по какъвто и да било начин. Отделно не виждам аргументи да бламираме към настоящия момент правителството", каза Лукарски.

Няма политическа стабилност в страната и предсрочни избори са неизбежни. Това обяви лидерът на ДПС Лютви Местан. Той не смята, че при такава формула на властта правителството може да изкара пълен мандат. Според Местан ДПС няма ресурс да предизвика предсрочни парламентарни избори със своите 36 народни представители.

„Предсрочните избори не са политическа цел на ДПС, но са обективно и неизбежно следствие от порочната формула на властта и от неуспешното управление заради формулата на властта. Не би представлявал голям прогностичен риск, ако кажем, че 2016 г., освен година на редовните президентски избори, ще се окаже и година на предсрочните парламентарни избори", коментира още г-н Местан.

„Не ми се прави трето служебно правителство, така че много се надявам тази крехка, но все пак постигната стабилност в България да продължи." Това заяви президентът Росен Плевнелиев. „Главният прокурор при встъпването си в длъжност пое ангажимент за реформа, той изработи и програма. Ще се надявам тя да бъде изпълнена и да се случи. Давам си сметка, че това, което беше решено в парламента, е недостатъчно като обем и няма да доведе до трайни резултати и дълбока промяна", оцени Плевнелиев.

„За мен думата на 2015 г. е тревога. Тревога от рекордния брой кризи по света - бежанска, терористична, икономическа, дългова, украинска, кризи в Близкия изток и Северна Африка. Тревога от относително крехката стабилност, постигната в България, тревога от това дали реформите ще се случат така, че да се получи ефект, който да бъде усетен от народа", допълни г-н Плевнелиев.

Защо подаде оставка правосъдният министър Христо Иванов?

Министърът на правосъдието Христо Иванов обяви оставката си, след като всички партии с изключение на част от Реформаторския блок (РБ) бламираха предложената от него съдебна реформа. Те гласуваха конституционни промени, които дават огромна власт в ръцете на главния прокурор. Веднага след това лидерът на „Демократи за силна България" и съпредседател на РБ Радан Кънев съобщи, че минава в опозиция на правителството. Премиерът Бойко Борисов обяви, че е приел оставката и на тримата заместници на Иванов. Самият Борисов обаче не присъства в парламента по време на критично важния за съдебната реформа вот. Както се разбра по-късно, той бил на футболното игрище и ритал топка.

Иванов е вторият министър от кабинета, който си тръгва заради липса на подкрепа за предложени от него реформи. През март оставка подаде тогавашният министър на вътрешните работи Веселин Вучков след първоначалната съпротива на премиера за смяна на шефове на службите от предходното правителство, считани за кадри на ДПС.

Конкретната причина за оставката на Христо Иванов е отстъплението на ГЕРБ от нар. „исторически компромис", с който предложените от правосъдния министър конституционни промени бяха максимално окастрени, за да получат внушителна подкрепа от 184 депутати при първото гласуване през септември. Още тогава обаче ДПС обяви, че подкрепата му за второто четене ще зависи от преформатирането на квотите в двете колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС), така че прокурорската колегия да остане под доминацията на главния прокурор. Конкретната поправка бе внесена от АБВ, подкрепена от Патриотичния фронт и БДЦ и приета от парламентарната конституционна комисия, което още не означаваше, че парламентът ще я одобри, но показа престрояването на силите в подкрепа на статуквото.

„Историческият компромис"

предвиждаше независимостта на съдиите да бъде гарантирана

чрез намаляването на политическата квота в тяхната колегия във Висшия съдебен съвет, а за прокурорско-следователската се предвиждаше лека доминация на парламентарната квота, за да се въведе минимална демократична отчетност върху главния прокурор. Този вариант бе отхвърлен на второ четене в пленарната зала за сметка на предложението на АБВ, което запазва влиянието на ръководителя на държавното обвинение в прокуорско-следователската колегия, изравнявайки броя на членовете на съдийската колегия, излъчвани от съдиите и от депутатите.

„Аз се обърнах към вас преди гласуването, че става дума за ценностен въпрос. Гласуването ясно показа по този въпрос какво е мнозинството. И символично, и политически отправихме послание за това, че независимостта на съда не е достатъчно ценена. С това гласуване стана важна голяма стъпка и символична към съмнението за това, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор. Поради което с голямо облекчение мога да обявя, че повече няма да упражнявам правомощията на министър на правосъдието и ще направя всички възможни стъпки за своето оттегляне", заяви от парламентарната трибуна Иванов веднага след приемането на квотното разпределение в съдийската колегия, предложено от АБВ.

Против него гласуваха единствено депутатите от Реформаторския блок и БСП, като социалистите принципно гласуват „против" почти всички предложения. Веднага след обявената от Христо Иванов оставка, Радан Кънев - лидер на ДСБ, заяви в кулоарите, че в лично качество вече се смята за част от опозицията. Депутатът от ДСБ Гроздан Караджов пък подаде оставка като председател на парламентарната транспортна комисия.