Открийте ни и в

КТБ

България ще играе в САЩ спектакъла „Покаялият се грешник”

bg-voice

публикувано

на

Цветан Василев

Светослав Терзиев

Какво означава заплахата на банкера беглец Цветан Василев да задейства в САЩ процедура срещу България по глобалния закон „Магнитски”, който е в сила от декември 2016 г., но досега не е прилаган? Нищо друго освен предупреждение да го оставят на мира. Също както бе твърдението му още през 2014 г., че първата му работа зад граница след фалита на КТБ била да разкаже пред западни съдии кой и кога е бърникал в нейната каса и да заключи показанията си до настъпване на „застрахователно събитие”, ако все пак някой реши да му затвори завинаги устата където и да се намира. Това си е негова лична гаранция за оцеляване, която може да го пази от командировани мутри, но не и от правосъдието. Както се вижда, никой не го притеснява физически в Белград, но прокуратурата изсипа в съда в София един самосвал обвинения, че е бил ръководител на организирана престъпна група за източване на КТБ. Нищо не пречи да бъде съден безкрайно в негово отсъствие, за да бъдат дозаметени следите на окрадените милиарди от четвъртата по големина българска банка. Тази схема устройва ортаците му, но не и Цветан Василев, защото според нея не те, а само той трябва да си затваря устата. Ако реши да говори, за да ги разобличи, трябва да се върне в България и да се остави на разположение на съда, след като е видял, че имената на някои от главните му съучастници не фигурират в обвинителния акт. Загубена кауза.

Той обаче има достатъчно време за размисъл и ето какво е измислил: да постави цялата държава под наблюдение на САЩ за корупция, каквото наблюдение от 10 години я тормози в ЕС. Тъкмо премиерът Бойко Борисов обяви в управленската си програма задачата да свали до края на мандата си хомота на европейския мониторинг, а сега Цветан Василев го заплашва да му надене американски.

Законът „Магнитски”, който носи името на загадъчно починалия руски адвокат и правозащитник Сергей Магнитски, е създаден в САЩ през 2012 г., за да следи за поведението на руските власти. Но той бе актуализиран в края на мандата на президента Барак Обама и с него американското правителство си присвои правото да налага санкции на всеки, който преследва хора, сигнализиращи и разобличаващи държавна корупция. Цветан Василев е платил 50,000 долара на американска адвокатска кантора, за да му посочи как да задейства закона „Магнитски” срещу България. За целта неговият казус трябва да стигне до Държавния департамент. Задачата е трудна, но не е невъзможна, защото пътят е очертан от закон.

Първите коментари в София бяха по-скоро иронични, защото образът на Цветан Василев, обрисуван от прокуратурата като крупен измамник и криминален бос, едва ли ще трогне американските власти да го поставят под своя закрила. Освен това те не биха рискували да компрометират самия глобален закон „Магнитски”, ако точно с такъв тип започнат приложението му. Но това е стеснено тълкуване на закона. Американското, а и всяко друго правосъдие има изобилие от примери как покровителства покаяли се грешници в името на доминиращия обществен интерес за върховенство на закона. Международният образ на Цветан Василев не е много по-различен от образа на България, която както в европейските доклади, така и в американските класации редовно се отличава с липса на борба срещу корупцията на високо равнище. Всеки, който поне малко се интересува от положението в страната, би се запитал защо в обвинителния акт не открива името на Делян Пеевски, определян навремето от самия Цветан Василев като негов син заради постоянната им близост. Липсват имената и на действащи политици на високо равнище, които също са другарували интензивно с бившия шеф на КТБ. Това пък засилва интереса към името на главния прокурор Сотир Цацаров, чиято институция е отговорна в най-голяма степен за критичните бележки срещу България на Европейската комисия.

Покаялият се грешник може да запълни онази толкова важна празнина, която от години личи в европейските доклади – липсата на имена. Брюксел сочи проблемите, сочи недъзите на институциите, но никога не назовава отговорните лица за това състояние, за да не бъде обвинен, че издава присъди и иззема правомощията на съдебната система. Ако САЩ се заинтересуват от Цветан Василев, ще трябва да работят с конкретни имена, защото законът „Магнитски” изисква от властите да налагат санкции на лица, забъркани в корупция и потискащи човешки права. С новия си ход Цветан Василев казва на съучастниците си, които пишат на негова сметка всички липсващи пари, че ще ги държи за едно много деликатно място и ще ги накара да се обозначат, когато заохкат от болка.

Самата процедура още в проучвателния си етап означава да се наруши мълчанието, за да се провери дали наистина американските власти си имат работа с покаял се грешник, или с обикновен изнудвач, който злоупотребява с тяхната правна система. Цветан Василев трябва да е наясно, че след като подаде жалба, няма да има обратен път. Дори и в момента той няма друг полезен ход, освен да върви напред. Отказът му да продължи би означавал само едно – сговор с ортаците. Оттук нататък той ще зависи изцяло от тяхната милост.

Добре ли е, зле ли е за България да попадне в такава схема? Като се има предвид, че корупцията на високо равнище се отнася до управленските среди, няма нищо чудно, че цялата държава се сочи като модел за корумпирано управление. Ако тя желаеше или имаше сили да очисти образа си, щеше да се разграничи от лицата, които го мърсят. Но както Брюксел е отбелязвал многократно, борбата с корупцията в България не дава конкретни резултати – т.е. няма осъдителни присъди и затвор за виновниците. Законодателството постоянно се усъвършенства, пишат се нови антикорупционни закони, създават се специализирани съдилища и резултатът пак е нулев. Следователно трябва да се търси някакъв по-пряк път, за да не се използва законодателството за цели с обратен ефект.

Създаден е такъв омагьосан кръг, че дори да се виждат и с просто око държавните крадци (те не се крият, а се пъчат с окраденото), никой не може да ги посочи с пръст, защото съдът ще се разправи най-напред с него като клеветник, след като същият този съд не ги е признал за крадци. Оказва се, че само достатъчно силен външен фактор, който не се плаши от български съд, може да назовава проблемите и носителите им с техните истински имена. Въпросът е доколко политическите съображения на САЩ биха позволили задействането на закона „Магнитски” по жалба срещу България. Поведението на американските власти досега показва, че те предпочитат да бъдат по-скоро сдържани. Неслучайно НАТО като организация, която се представя за защитник на демократичните ценности и изисква върховенство на закона от своите членове, никога досега не е упражнявала натиск върху България по примера на Европейската комисия за борба с корупцията на високо равнище и с организираната престъпност. А НАТО до голяма степен е изразител на волята на САЩ. Това означава, че до момента не е имало силна политическа воля за решаване на този проблем както от САЩ, така и от България. Двете държави ги е удовлетворявало анонимното признаване на българската корупция и мълчаливото съгласие да не предприемат нищо съществено. В края на краищата и природата признава съществуването на блата, където нищо не се променя.

Ако Цветан Василев все пак реши да хвърли камък в блатото, рискът за него да се изпръска е незначителен, защото и без това не е в бяло. Името му няма да се очисти, но поне ще се види, че такива като него са и други, колкото и да се предлагат на обществото като образци на порядъчност. След всичко, което стори на държавата си, това е все пак възможност за едно добро дело.

 

Сергей Магнитски

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
23 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

КТБ

Всички за КТБ, КТБ за един

bg-voice

публикувано

на

от

Иван Брегов

Институт за пазарна икономика

В края на октомври 2017 г. трима депутати от ДПС, сред които Делян Пеевски, внесоха промени в Закона за банковата несъстоятелност. Tова даде повод за още едно свързване на успелия млад българин с неуспялата да оцелее Корпоративна търговска банка. Текстовете, на които предстои второ гласуване в парламента, предвиждат синдиците на банката да имат правомощието да отменят редица действия, извършени от квесторите на банката. Квесторите са лицата, които реално управляват банката в преходния период между искането за откриване на производство по несъстоятелност и назначаването на временни синдици. В случая с КТБ по време на управление на квесторите бяха извършени поредица сделки, с които се предполага, че е ощетена банката, а поради това е намаляло имуществото за удовлетворяване на кредиторите. Законотворците от ДПС предвиждат всички сделки за погасяване на задължения към банката, които не са погасени с парични плащания, да могат да бъдат обявени за недействителни със задна дата. Тук попадат цесиите, прихващанията, освобождаванията на обезпечения по кредити, дължими към КТБ, и др.

Желанието дълговете към КТБ да бъдат събрани е похвално, но това трябва да бъде по правилата на закона и при спазване на принципните положения в правото. На пръв поглед намеренията в законопроекта са добри. По-внимателен прочит обаче разкрива, че законодателната техника е порочна, а зад порочната техника всъщност прозират порочните намерения.

Принципите в правото са базисните неща, които трябва да знае всеки юрист, и са със същата важност като принципите в медицината – нарушаването им води до фатален край или до тежки и непоправими усложнения.

1. Действие на гражданския закон във времето и спрямо лицата

Принципът на действие на законите е да действат занапред спрямо действията и събитията и породените от тях последици, настъпили след влизане на закона в сила. Законопроектът на ДПС предвижда действие пет години назад във времето за всяка сделка от откриване на производството по несъстоятелност. По принцип в правото действието назад във времето се прилага по изключение, за да уеднакви начинът на уреждане на правни отношения и само ако води до по-благоприятен режим. Към настоящия момент по несъстоятелността на КТБ са приложени отменителни искове спрямо част от длъжниците за период от 2 години при влезли в сила съдебни решения. При приемане на 5-годишен срок ще се създаде разнородна и противоречива практика – за едни длъжници режимът ще е по-благоприятен, а за други – по-тежък.

2. Непропорционална намеса на държавата в отношенията на трети страни

Мотивите на вносителите за изменение на Закона за банковата несъстоятелност са да бъде по-добре защитен общественият интерес. Защитата на прокламирания държавен интерес е могла да бъде постигната най-добре, ако държавата беше упражнявала надзорни функции чрез БНБ преди фалита на КТБ. Друга неупражнена и пропиляна възможност бе извършването на разследване от международни експерти, но за това предложение 43-тото НС, вкл. и ДПС, не намериха смелост. Ползвани бяха услугите на българската прокуратура.

Предложените текстове биха имали ефект, ако бяха поискани от синдиците в по-ранен момент. В производствата по несъстоятелност целта е да се постигне бързо разпределяне на имуществото на фалиралия и бързо удовлетворяване на кредиторите. Приложимостта на текстовете при тези обстоятелства обрича закона на трудно и бавно прилагане. Практиката е колкото повече са производствата и колкото по-назад във времето, толкова по-бавно да е събирането на вземанията и събираемостта да е по-ниска. В този случай ще се стигне до множество и дългосрочни съдебни процеси, при които ще се погази още един принцип – този за правната сигурност и защитата правото на собственост.

3. Неяснота на самите текстове

Предложенията на Цонев, Хамид и Пеевски оставят врата за избирателно прилагане на закона от страна на синдиците, тъй като отмяна ще се иска по тяхна преценка, или по-лошото – за прилагане в угода на интересите на един от законотворците (законопроектът бе предложен за разрешаване на казуса с „Дунарит” и „Емко”).

Приемането на закона, ако се случи, ще потвърди тезата за наличието на скрита управляваща коалиция между ДПС и ГЕРБ и т.нар. патриоти. Ако се присъединят и другите опозиционни партии, това би означавало, че фигурата на депутата Пеевски се явява всепартиен обединител, а 44-тото НС не без основание може да се нарече еднопеевски парламент.

Далеч по-важно бе да бъде изследвана дейността и на квесторите, и на синдиците, като при установяване на злоупотреби им бъде потърсена отговорност. При детайлното разплитане на злоупотребите и свързаните с тях лица би могло да се стигне и до отговора в кой период от живота на КТБ кой я е разграбвал. Това именно е реалният обществен интерес. И тук като че ли инициаторите на законопроекта и тези, които вероятно ще го гласуват, нямат нищо против обществения интерес, стига той да води до тяхната политическа и икономическа лична изгода.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

КТБ

Ще те дам на Магнитски

bg-voice

публикувано

на

от

Василев от времето преди да стане борец срещу корупцията

Росен Босев

Айма мембър ин делигейшън ъъъ фо’ рилейшъншип битуин еуропеан парламент. Ай инвестигейшън ишус ин Бългерия, ин говермент, ин опозишън.” Зимата на 2018 г., Вашингтон. Евродепутатът Николай Бареков дава показания пред комисията по външна политика на Конгреса. От няколко месеца се провежда задълбочено разследване, започнало по сигнал на бившия банкер Цветан Василев. Бареков е ключовият свидетел на мажоритарния собственик на фалиралата банка. Процедурата е по приетия през 2016 г. глобален закон „Магнитски”, който позволява на американските власти да налагат санкции на държавни служители от целия свят, които нарушават човешките права. Новият политик ще трябва да убеди Конгреса, че разследването срещу Василев за източването на КТБ е резултат от опитите на Бареков и партията му „България без цензура” да освети корупцията в България.

Това, разбира се, едва ли ще се случи. Встрани от шегата, новината, че Цветан Василев е наел американска лобистка кантора и бивш губернатор, в опит да стартира процедура по закона „Магнитски” срещу депутата от ДПС и негов бивш бизнес партньор Делян Пеевски и главния прокурор Сотир Цацаров предизвика противоречащи си реакции. От една страна, някои си казаха – най-накрая някой да провери обективно твърденията на Василев за участия в корупционни схеми на Делян Пеевски и Бойко Борисов. От другата страна стоеше логичното схващане, че Цветан Василев е паднал олигарх, който допреди няколко години е участвал в корупцията рамо до рамо с тези, от които днес се оплаква.

Така нареченият закон „Магнитски” е приет през 2012 г. като ответна реакция на американските власти за действията на руската държава срещу инвестиционния фонд Hermitage, станал обект на рейдърство, и опитите на руския одитор Сергей Магнитски да осветли злоупотребите. Преди година действието на закона е разширено и той на практика стана приложим за целия свят. По него могат да бъдат преследвани политици или държавни служители, които нарушават фундаментални човешки права на хора, разкриващи корупция или правозащитници, или на такива, които са замесени в корупционни схеми. Законът дава възможност да бъде забранено на виновните лица да влизат в САЩ, както и да бъдат блокирани всички техни активи в Америка. Приемането му беше приветствано от правозащитната общност. Така например „Хюман райтс уоч” призова за санкциониране на нарушителите на човешките права в Китай.

Новината, че Цветан Василев, който преди по-малко от месец беше предаден на съд по обвинение за източване на КТБ, се опитва да задейства процедура по този закон, се появи в „The Hill” – сайт, който е фокусиран в работата на законодателната власт във Вашингтон. Лобист на Василев е бившият зам.-директор на ЦРУ Джозеф Огъстин, който работи съвместно с организацията на бившия губернатор на Ню Мексико Бил Ричардсън. Според него бившият банекр платил само 50 хил. долара за шестмесечния договор.

Какво точно цели Цветан Василев? „Според мен начинът, по който беше пуснат случаят в медиите, показва, че Цветан Василев търси по-скоро политически, отколкото юридически ефект”, коментира Димитър Марков, старши експерт в правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Именно фактът, че случаят се завъртя в чуждите медии, провокира шумна свръхреакция от медиите около Делян Пеевски. Атаката беше насочена не само към Василев (който само преди три години беше боготворен от същите тези издания), но и към всеки, който беше дръзнал да я разпространи. Ако приемем, че тази истерия е проекция на страховете на хората, чиито интереси стоят зад тези медии – от Борисов през Цацаров до самия Пеевски, това е обяснимо. Ако те контролират положението в България (неслучайно прокуратурата игнорира твърденията на Василев срещу Пеевски и Борисов), то процедурата по закона „Магнитски” е обвита в неясноти и тотално извън тяхното поле на влияние. „Ако се стигне до това твърденията на Василев за корупция и неправомерно разпределение на богатство да бъдат подложени на проверка, ефектът ще е много, много силен. Защото, ако тук тези твърдения не се проверяват, то там ще бъдат анализирани и никой не може да ги скрие. В същото време ще е трудно Цветан Василев да покаже, че не е бил част от тези схеми”, коментира Димитър Марков.

Процедурата по закона „Магнитски” е йо-йо между законодателната и изпълнителната власт в САЩ, но не и съдебната. Казусът тръгва от Държавния департамент и финансовото министерство, отива в двете камари на Конгреса, където трябва да бъде постигнат консенсус, а накрая решението се взема от президента, т.е. става дума за едно изцяло политическо решение. „Ако колелото се завърти, дори в крайна сметка да не се стигне до санкции, това ще разклати реномето на България. Именно това е тънкият политически момент – а колко американските институции ще са готови да посочат една държава, която възприемат като партньор, като такава, в която институциите не работят и човешките права се погазват.”

В интервю за Нова телевизия миналия вторник американският посланик Ерик Рубин отказа да коментира казуса директно, но даде да се разбере, че САЩ възприемат България по-скоро като правова държава: „През последните 25 години Америка направи много, за да се подобри съдебната система в България – да стане по-прозрачна, да отговаря на международните стандарти. Без съмнение има още какво да се свърши.” От своя страна адвокатът на Василев Джозеф Огъстин разви обратна теза – че от докладите на Държавния департамент за човешките права става ясно, че България има проблеми с върховенството на закона. До този момент е имало множество неуспешни опити за задействане на процедура по „Магнитски”. Това беше ясен знак, че оплетеният казус на Цветан Василев едва ли ще мине през цедката. Преди няколко месеца обаче, когато Доналд Тръмп внесе в Конгреса и Сената доклада за приложение на закона, даде ясен знак, че администрацията му работи активно по прилагането му, „за да изпълним нашия ангажимент и да държим нарушителите на човешките права и корумпираните отговорни”. И именно този ентусиазъм, заявен от новия американски президент, внася нотка на съмнение, че жалбата на Цветан Василев може и да не отиде в коша.

 

Ще се окаже ли законът „Магнитски“ шанс за „дисиденти“ като Цветан Василев срещу корумпираната власт

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

КТБ

А вие къде бяхте?

bg-voice

публикувано

на

от

За „Гинес“: Делото за фалита на КТБ е 210,000 страници

Емилия Милчева

В първия си мандат (2010-2013 г.) като управленец премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се гневеше, когато журналист го питаше за проблем. „А вие къде бяхте?!”, скастряше той. Сега, когато обвинителният акт за КТБ вече е готов, е редно да го попитаме същото. А вие къде бяхте? Ами премиерът Сергей Станишев, финансовите министри Симеон Дянков, Пламен Орешарски. Да, и Милен Велчев го няма. И Делян Пеевски също.

В обвинителния акт е само „бригадата” на Цветан Василев. Плюс двама одитори и бившият шеф на „Банков надзор” в БНБ. Тази 18-членна „група лица, под ръководството на обвиняемия Цветан Василев, успяват да присвоят обществените средства, привлечени и поверени им за стопанисване”, пише прокуратурата в творбата си „Общ поглед върху „Моделът КТБ”. Обидно за държавата – и унизително за данъкоплатците, платили за контролирания взрив на нещото, наречено Корпоративна търговска банка. И сметката няма да е само 4.5 милиарда лева.

Отсъствието на политици, хора от високите етажи на властта и олигарси в предявените от прокуратурата обвинения по аферата КТБ e единствената новина. В края на кабинета „Станишев”, надзираван от Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, концентрацията на депозити на държавни фирми е 35%. Но още на втората година от управлението на Борисов и ГЕРБ надхвърля 48%, тъй като към сметките на държавната енергетика те додадоха и транспортните дружества, столичната „Топлофикация” и много други. Завиден политически консенсус. При премиера Станишев КТБ е 9-а по банкови активи, при Борисов е в апогей – стига 6-а позиция през 2012 г., 4-та през 2013 г. Не защото мажоритарният й собственик е финансов гений или втори Буров, на чието бюро седял Василев в кабинета си в КТБ. Акционерите на КТБ, както стана ясно, са осигурили едва под 1/10 от нейния ресурс, останалите – от вложителите, предимно държавни. За да харчат, както намерят за добре, чуждите пари, Василев и „бригадата” му създават над 47 фирми, повечето кухи, и „сламени лица” – фиктивни собственици, за да получават кредити от КТБ. И „бригадирите”, и „сламените хора” са засвидетелствали доверие и лоялност към Шефа – „г-н Василев е помолил за eдна доверена услуга”.

Освен че се усвояват кредити, раздават се и… стимули. „Определени физически лица получават парични суми в брой по нареждане на самия обвиняем Василев – лица от политическия, икономическия, спортния, културния и научния спектър на обществения живот в България.” Част от имената са известни.

В „Моделът КТБ” обаче е назован поименно само Николай Бареков – изхарченото за него и партийката му се мери в милиони. Цинично е как прокуратурата открива днес публичната тайна, известна на няколко милиона българи, че възходът на Бареков, ББТ (TV7) и „България без цензура” в периода 2010-2013 г. се дължи на парите, изливани от Цветан Василев. Комуто държавата е наляла парите на данъкоплатците. Само в медийните проекти са потънали близо 300 милиона лева.

Прокуратурата претендира, че използва „комплексен подход” в разплитане на схемите и лошите практики на КТБ, но е оставила да се изплъзне най-същественото – не е следвала парите, надули я като с компресор. И от финансовата къща „Булгарсофинвест”, каквото е КТБ през 1994 г., когато е собственост на Булбанк и руската Внешекономбанк, е продадена на торба офшорки през 2000 г. Василев се явява по-късно.

Надуването на КТБ е само маркирано от прокуратурата, отбелязала „бурното и динамично разрастване на КТБ АД в годините след 2002 до 20.06. 2014 г.”. Ролята на държавата в това разрастване се мярка в няколко пасажа в „Моделът КТБ” – чрез неназовани лица, при описване на системата, по която са привличани депозанти, чиито пари Василев „използва за финансиране чрез привидността на банков кредит на собствените си инвестиционни цели и житейски желания”.

Става въпрос за преференциални условия – по-ниски такси и комисиони, по-високи лихви по депозити. „Обвиняемият Цветан Василев е имал неформални взаимоотношения с ръководители и собственици на дружества (в т.ч. и държавни). За крупните клиенти – държавни фирми, свидетелят Орлин Русев (изпълнителен директор на КТБ – б.а.) е знаел за практика да се плащат суми на ръка на хората, от които зависят тези държавни дружества, да държат парите си в КТБ АД. Тези пари седят основно по разплащателни сметки, по които лихвите са ниски. Срещу това определени лица от държавата са получавали пари на ръка”. Толкоз.

Русев твърди, че не е раздавал „стимули”, правел го еднолично Цветан Василев. Той и само той определял и преференциалната лихва за всяко специално… лице. Дали прокуратурата е проверила обоснованото предположение, че министри са звънели на шефове на държавни фирми, съветвайки ги – в императив, да преместят сметките на дружествата в КТБ, незначителна банка без почти никаква клонова мрежа? В Наказателния кодекс има няколко състава за престъпление по служба – чл. 282-284.

Вместо да избере солидна банкова институция с репутация и международен опит, широка клонова мрежа, за публичните средства, властта започва да ги излива в басейн с две тръби. През едната е пълнела басейна, през другата мажоритарният собственик източвал и преразпределял – за себе си, за „наливачите”, за свои и на „наливачите” проекти. Прокуратурата го определя с термина „своене” – в опит да го припише единствено на прекомерна алчност, тоталитарен уклон и непремерен бизнес размах на Цветан Василев. Елементарно и удобно.

Неговият бизнес партньор Пеевски не присъства в обвинителния акт, но го няма и в списъка с кредитополучателите – вероятно защото се е издължил преди юни 2014 г., когато КТБ се спомина. Неглижирането на Пеевски в аферата КТБ върви и през фигури от ГЕРБ като Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в 44-тото народно събрание. По бТВ тази седмица по повод твърдение, че Василев получавал отчети за дадените пари на Д. П. и Д. П. 1, тя заяви: „Д. П. е в сферата на клюките.” Различни наблюдатели лансираха една и съща версия за развода Пеевски-Василев, довел до контролирания взрив КТБ – замразяване на руския проект за газопровод „Южен поток”, и схватките за „Булгартабак” и БТК. (Последната се водеше доскоро.)

„…Макар видимо да се спазва законът, предпазната му цел не се постига. Управлението на риска се поставя в ръцете на един човек, който използва доверието на служителите си да създадат дружества и реално ползва парите на Банката, управлявайки ги по собствен почин и преценка. Вероятно до един момент този риск е управляван разумно от обв. Цветан Василев.” Така диагностицира прокуратурата проблема в КТБ – „лоша банкова практика”. И още: „…това е специфичен модел на авторитарно отношение и управление, при което служителите следва да се подчиняват и да не поставят под съмнение възлаганите им задачи”. А нима по същия модел не се управлява и държавата? Бойкоцентричен.

Прозренията на прокуратурата са автогол. „Технологията на функциониране на модела КТБ представлява повтарящи се действия в относително проста, но логична и строга последователност.” Значи един човек е направил от тази повторяемост 12-годишен процес при три правителства, трима премиери, трима финансови министри, ръководство на БНБ, ДАНС, Комисия за финансов надзор, Асоциация на търговските банки!

 

Цветан Василев и Делян Пеевски

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada