Открийте ни и в

Арабските бежанци

България ще приема само сирийци

публикувано

на

сн. CNN и архив на BG VOICE

Българската граница с Турция ще бъде най-охраняваният периметър от територията на страната. Там вече са изпратени над хиляда военнослужещи, които да спрат потока бежанци, ако те решат да преминават през България на път за Германия и Швеция. „Задействан е план за общи действия по охрана на държавната граница с армейски сили, утвърден от премиера тази сутрин и приведен в действие“, съобщи главният секретар на МВР Георги Костов. „Най-странното е, че не може да се предвиди тази бежанска вълна в каква посока ще тръгне. Не знаем предварително къде ще се струпа тази маса хора и дали, ако съответната страна реши да затвори границата си, към коя друга страна ще се насочат“, каза военният министър Николай Ненчев.

Командированите бойци са основно от сухопътните войски. При евентуална ескалация на ситуацията с бежанците броят на военните би могъл да нарасне и до 2-3 хил. души, коментираха от МВР. Военните ще имат преки задачи по охрана на българската граница за разлика от колегите им, разположени на браздата с Македония. По турската граница сухопътните сили ще дават съвместни патрули с гранични полицаи.

Бежанците стават все по-настъпателни. Данните на МВР показват, че само за едно денонощие – четвъртък срещу петък през миналата седмица, са отблъснати 660 души, което е три пъти повече от предходния ден.

Единствен силната охрана на границата не одобри президентът Росен Плевнелиев. „Тя може да се превърне в много сериозен външнополитически проблем за България, коментира той. – Още по-важно е, представете си какъв дипломатически скандал ни очаква, ако се окаже, че ние пазим границата си с една съюзническа държава, каквато е Турция, с войници, с БТР-и, с техника. Недопустимо е да се създават „международни имиджови проблеми за България.“

Насилие срещу бежанците по границата няма да бъде прилагано. Това гарантира вътрешният министър Румяна Бъчварова. „Това, което можем да направим, е всеки, който иска да премине границата, да го направи по реда, който е установен – да му бъдат взети отпечатъци, което значи ясна идентификация на тези хора“, заяви тя.

България е решила на нейна територия да бъдат приети сирийски семейства, сред които има религиозен баланс, допълни г-жа Бъчварова. Това означава, че част от приетите бежанци трябва да са сирийски християни. Социалният министър Ивайло Калфин пък се чуди що за квотна система разработват чиновниците в Брюксел. Според него не е ясно какво се очаква от България, ако разпределените за страната бежанци не желаят да останат. „Не можем да ги арестуваме, нито да ги задържим насила. Има проблем с непридружените деца, защото няма кой юридически да ги представлява. Затова добре би било у нас да дойдат семейства, които да отглеждат децата си“, каза министърът. По думите му критерият на кого точно се дава статут на бежанец трябва да бъде селективен – да бъдат хора, които бягат от война, а не на икономически емигранти.

Вицепремиерът Меглена Кунева пък смята, че помощта за търсещите убежище върви ръка за ръка с това те да спазват българските закони.

Бежанците, които са се струпали около границата и искат да преминат през нея, са въоръжени с ножици и са готови да режат телената ограда, предупредиха от Гранична полиция. Те използват GPS навигация, за да достигнат до най-удобните места за преминаване на границата при селата Щит, Михалич и Сладун. Намират се на 20 км от Одрин. Разполагат се около турските села Буюксмалче (Смалчево) и Будакдоанджа и при удобен момент или подпомогнати от опитни каналджии минават на българска територия. Граничният участък е снабден и с камери, свързани с локационните центрове в Елхово и Болярово. Това обаче не ги плаши. По неофициални данни броят им се очаква да надхвърли 20,000 души в близките дни. Точно 3 денонощия е разрешението им за пребиваване в Одрин. Толкова е позволил кметът на града Али Шахин. Според местните медии мигрантите са готови да атакуват границата с България и за нищо на света няма да склонят да се върнат към Истанбул или в лагерите в района на Текирдаг, където също ги настаняват.

„Някои от нас бягат от войната, други от бедността“, разказва Али Аслан, който е от Северен Ирак. С него са дошли и хора от Сенегал, с които са се запознали в Истанбул. Всички търсят щастието си в Германия. Желанието им е да преминат през България. „Няма смисъл да заобикаляме през Гърция и Македония, защото от Сърбия стигаме пак до Унгария. Сега се надяваме Хърватия да ни пусне, за да стигнем целта си“, коментира Халеф Омар. Той признава, че вече веднъж е опитал да мине границата с България, но е бил върнат обратно. „Стигнахме с помощта на GPS устройство. Минахме от българска страна, преодоляхме телените заграждения. Вървяхме кратко, но тогава при нас дойдоха български полицаи и ни хванаха. Взеха ни парите от джоба и с обиди и викове ни накараха да се върнем тичешком обратно в Турция“, разказва беглецът.

„Вървяхме дотук от Текирдаг. Нашата цел не е да останем тук, искаме да се преместим към България и оттам ще продължим към Европа. Те се опитват да ни убедят да се завърнем в града, от който дойдохме. Няма да се върнем, защото не искаме да се удавим“, категоричен е Мохамед Фарис.

От своя страна проф. Божидар Димитров припомни, че в средните векове проблемът с мигриращите потоци от хора е бил решаван чрез покръстването им. „През средните векове е практика на европейските държави, включително и на България, за да се справят с огромните бежански вълни, да ги покръстват, заяви проф. Димитров. – През средните векове от Азия тече непрекъснат поток от народи, които взаимно се натискат в гърба и когато стигнат до границите на здраво централизирани държави като Византия, България и Западната Римска империя, те молят да влязат, ние ги допускаме и разселваме. Условието, без което не може за народите, които са влизали в България, е било да приемат християнската вяра. Те са влизали в Дунав, целували са кръста и толкова. Оттам нататък те са попадали в системата на държавата – армия, училища, обучения на български език и в рамките на 20-30 години са се претопявали“, каза още Божидар Димитров.

Според него обаче бежанците трябва доброволно да приемат християнството.

„Стотици мигранти вече са се обърнали към германски протестантски църкви с молба да приемат християнството“, подчерта той.

 

Гранични полицаи и 1,000 военнослужещи ще пазят границата с Турция срещу мигранти

Мигранти на жп гарата в Гевгелия. Македония се оказа безсилна пред огромната маса, която нахлу на нейна територия през границата

Българската граница с Турция отново придоби онзи вид, който е имала по времето на комунизма – добре оборудвана телена ограда с наблюдателни камери

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Арабските бежанци

В Елин Пелин не искат бежанци

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Семейство Джабер

Александър Колев

Вълната от настроения срещу бежанците завзе нови територии – кметът на Елин Пелин (от ВМРО) се закани, че ще прогони сирийско семейство с хуманитарен статут, което пребивава законно в България. Жителите на околните села също са взели решения да не допуснат чужденци. През миналата седмица и село Широка лъка протестира срещу двама афганистански младежи, настанени в дом за малолетни сираци. За тях имаше съмнения, че лъжат, че са непълнолетни, като в същото време нямаше как да се установи истинската им възраст. В крайна сметка едното от афганистанските момчета наистина се оказа непълнолетно, съобщи социалният министър Гълъб Донев. На държавната администрация й бяха необходими много дни, за да установи това. Г-н Донев не можа да обясни защо другото, което е видно, че е голямо, е било пратено в дом за деца до 14 г. Момчетата не са роднини, затова са разделени. Непълнолетният е настанен „в социална услуга за деца“, информираха от социалното подпомагане. Другият вероятно е пратен в лагер.

На площада в Елин Пелин хора от града и кметът застанаха срещу сирийското семейство, представлявано от юрист сириец. Жителите заявиха, че не ги притесняват сирийците, а това, че след тях ще дойдат млади и здрави мъже от Афганистан, които са държали оръжие и знаят какво е смърт. „Тука турчин не е вирел, сириец няма да има – да ви е яд!“, обяви пред тв камерите друг от местните. Трети обяви цинично, че чужденците първо трябва да се покръстят. Стигна се до намесата на полицията, която усмири хората.

Семейство Джабер живеят в Елин Пелин над два месеца без лични документи, а в града хората не ги искат. Според юриста Акрам Наюф от асоциация „Свободна Сирия“ с този отказ общината нарушава международните конвенции и българските закони. „Тези хора има хуманитарен статут. Това е равносилно на постоянно пребиваване“, каза той. Според него, щом семейството е получило статут, е минало през процедури и проверки, включително в ДАНС.

От агенцията за бежанците също не виждат пречка. „Изготвено е писмо до кмета, че са получили такъв статут с цел именно тяхната регистрация на мястото, което са заявили да пребивават. Няма законова пречка да се извърши такава регистрация в общината“, каза Димитър Киров от дирекция „Качество на производството за международна закрила“. На практика общината е длъжна да издаде документи на семейството, включително и адресна регистрация, на базата на която да получат лични документи.

Кметът Ивайло Симеонов обяви, че сирийците няма да могат да останат в общината. „Те трябва да намерят друго място, където да живеят. Не смятам да допусна който и да е да нарушава мира на моите съграждани“, заяви кметът – 40-годишен доцент от Техническия университет, издигнат от коалиция „ВМРО – Нова България“. Кметът уточни, че общината не е вземала решение, а той изпълнява волята на хората.

Според Фахим Джабер няма смисъл семейството му да се мести на друго място, където можело да ги очаква същото отношение. Той и съпругата му Фатима споделят, че са живели добре в Сирия преди войната. Преди пет години къщата им е разрушена и с децата си напускат родния Халеб и тръгват към Турция. „Търсехме спокоен живот. В България знаем, че всичко е много хубаво“, каза г-н Джабер. Той смята, че такива неща не се случват в другите страни от ЕС.

Според кмета местните жители се наострили заради искане за настаняване на младежи бежанци в дома за сираци в Доганово. „Защо за български деца в дома в Доганово е забранено, а за сирийци и афганистанци е разрешено? Това е безумно“, заяви той. От агенцията за социално подпомагане казаха, че в Доганово не са настанявани деца чужденци. Там вече не се настанявали и българчетата заради реформата – непълнолетните се поставяли в среда, близка до семейната. От думите на юриста сириец стана ясно, че семейството ще си търси правата, вероятно по съдебен път. Кметът може да бъде санкциониран, ако откаже да изпълни съдебно решение.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Арабските бежанци

Мюсюлмански бежанци в Германия приемат християнството

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Джесика Бертро, Франс прес

В неделя Саид, Вероника, Фарида и Матин станаха християни – облечени в бяло, четиримата ирански и афганистански бежанци приеха кръщение от пастора Матиас Линке в свободната евангелска църква в Кройцберг, район на Берлин. „Вярваш ли от все сърце, че Исус Христос е твой Господ и Спасител, искаш ли да Го следваш през всичките дни от живота си? Ако е така, кажи „да“, нареди духовникът. Всички отвърнаха с искрено „Я“ („да“), посрещнато от публиката с ентусиазирани ръкопляскания. После един по един бяха потопени в пълния с вода купел от глава до пети.

„Много, много съм щастлив, чувствам се… не зная как да го кажа“, споделя с ръка на сърцето току-що покръстеният Матин. Двайсетгодишният иранец се запознал за пръв път с християнството в Гърция. Щом пристигнал в Германия, бил приобщен към тази баптистка църква от германските си приятели. Последвала го и сестра му Фарида. В началото на октомври двамата започнали да се готвят за кръщение, получавайки напътствия на немски и на фарси. Фарида искала да избере съвсем свободно своята религия и търсела църква.

„Това е сред важните причини да станеш християнин – твърди Матиас Линке. – В повечето случаи (когато бежанци приемат друга вяра) има силно желание човек сам, свободно да реши как ще насочи своя живот.“ Множество бежанци мюсюлмани приемат християнството в Германия, където през 2015 г. пристигнаха към 900,000 кандидати за убежище – църквите отбелязват съществен, макар и не масивен приток, без обаче да обявяват статистически данни.

„В нашата епархия вече доста групи бежанци се готвят за кръщене, желаещите стават все повече“, посочва Феликс Голдингер, католически свещеник в град Шпайер, в югозападната провинция Райнланд-Пфалц. „В момента съм наставник на група от 20 души, но не зная колко от тях ще стигнат до кръщението“, уточнява той. В неговия диоцез подготовката трае около година. „През това време е наложително те да проучат първоначалната си религия, исляма и причините, които ги карат да я променят – обяснява Феликс Гордингер. – Естествено ни радва, че идват хора да се кръстят, но за нас е много важно да бъдат сигурни в своето решение.“ По думите на духовника „мнозина разказват какво са преживели в страните си, за терористичните действия, извършвани в името на религията. Те виждат в християнството вяра, изпълнена с любов и уважение към живота.“

Някои от иранците са поддържали връзки с непризнати църкви в Иран, където е забранено да приемеш друга вяра, после са били принудени да бягат от страната, пояснява Матиас Линке. Други бежанци са срещнали християни, докато са пътували към Европа. Например Саид, 31-годишен инженер от Афганистан със специалност аеронавтика, живял 4 месеца в дома на християнин от Турция и проявил интерес към тази религия. Четял Библията – това „помага в трудни моменти“, казва той.

Църквите твърдят, че са наясно с желанието на редица хора да станат християни, водени от стремежа да се интегрират в обществото или пък да подплатят с нещо молбите си за убежище. А вероотстъпничеството и богохулството са престъпления, водещи до затвор, смъртни присъди или телесни наказания в някои мюсюлмански страни като Иран, Мавритания, Саудитска Арабия и Афганистан. Джихадистките групировки от рода на „Ислямска държава“ също смятат избралите друга религия за грешници и ги екзекутират.

„Някои бежанци мислят, че като покръстени ще може по-лесно да останат тук. Но това са отделни случаи“, посочва Феликс Голдингер. „Дали са си сменили религията, за да останат в Германия? Властите държат да го знаят“, казва Матиас Линке, с когото често се консултира Федералната служба за миграцията и бежанците (ФСМБ). „Няма как да съм сигурен. Мога само да ги попитам: вярвате ли наистина с цялото си сърце? Щом се кръстят, повечето живеят като християни и идват в храма“, уверява той.

Извън своята нова общност приелите кръщение гледат да не бият на очи и говорят само анонимно. „Може да попаднат в трудно положение, ако живеят сред бежанци – повечето са мюсюлмани – обяснява Томас Кламт, натоварен с миграционните въпроси в Съюза на свободните евангелски църкви в Германия. – Може да се страхуват и за собствените си семейства, останали в родината.“

Матин все още поддържа връзка със своето, най-вече с майка си, „приела“ факта, че е избрал друга вяра. „Обажда ми се всяка неделя и пита дали съм ходил на литургия“, казва той с усмивка.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Арабските бежанци

Харманли и с. Бояново – двете лица на бежанския проблем

публикувано

на

от

Виж цялата статия

След като броят на мигрантите в Харманли е минал 3,000 души, храната им се носи в баки, тъй като столовата не може да ги побере

Панайот Ангарев

„Защо питате? Терористична заплаха ли има?“ – въпросът на възрастната жена от елховското с. Бояново изглежда странен, но всъщност доста логичен на фона на истерията около изграждането на нов бежански център край селото. През последната седмица стана ясно, че бившето ракетно поделение край Бояново е мястото, избрано от МВР за нов затворен център, ако има наплив от мигранти. Правителството отне имота от МО и го даде на областния управител на Ямбол, който трябва да организира изграждането на центъра.

Всъщност питахме жената от Бояново: „Как да намерим кмета?“, но реакцията й е показателна за страховете, които постепенно нарастват в Югоизточна България заради високия ръст на мигрантите. В района вече има две поделения на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) – в Пъстрогор и в Харманли, и един специализиран дом на дирекция „Миграция“ на МВР в Любимец. Всички са препълнени.

63-годишният кмет Кръстьо Драганов обаче е на другия полюс по отношение на лагера и видимо се е примирил с него. „След като МС взе решение за прехвърляне на имот, ми стана ясно, че всичко вече е решено. Скоро имахме среща и при областния управител, където имаше представители на ДАНС. Те обясниха всичко и съм по-спокоен“, разказва Драганов. Той си припомня славното минало на селото: преди да се закрие поделението, в него са живеели 3,600 души – основно военни и техните семейства. В него са били ракетните комплекси, които са били насочени към Турция. След решението поделението да се закрие и всичко да бъде преместено в Казанлък постепенно хората напускат селото.

В момента в него живеят 700 души, повечето са възрастни. Младите са предимно роми, но според Драганов са култивирани. И едните, и другите обаче се притеснени от плановете на правителството. Първите, за да не се увеличи престъпността, а вторите – да не ги лишат от социални помощи заради мигрантите.

Ракетното поделение много прилича на това в Харманли през 2013 г., преди да започне да се инвестира в него. Порутени сгради, паднали покриви, скъсани огради са първото нещо, което виждаш, като приближиш портала. Следващото са кучето Бойко и охраната от военната фирма МОБА. Гардовете живеят в една стая. Те са събрали по 30 лв., за да я пригодят за живеене. Няма вода и ток, а ползват електроенергия от слънчева батерия. В селото ще бъдат инсталирани камери за наблюдение, ще бъдат ремонтирани пътищата и мостът, който е пред срутване. Малка компенсация за мигрантите, които ще им заселят.

Ако някъде има проблеми, свързани с мигрантите, това е в самите бежански центрове. След масов бой в Харманли преди 2 седмици между афганистанци, иракчани и сирийци се наложи близо 1,100-те афганистанци да бъдат настанени в отделни сгради, които в момента се охраняват от жандармерия. Повечето от тях са на възраст между 13 и 21 години и са икономически мигранти, затова няма да получат бежански статут, колкото и да настояват. Настанените в Харманли ще останат там, докато започне да действа механизмът за връщането им в Афганистан. Затова и една част от центъра постепенно ще бъде превърната в затворен тип. С ограда с бодлива тел ще бъдат отделени сградите на бившите спални помещения, където сега са настанени иракски и сирийски семейства. Именно те имат проблеми с афганистанците.

„Много крадат и са невъзпитани“, разказва 27-годишният Ари Рахмади. Той живее от една година в лагера в Харманли с жена си, която е бременна, и малката си дъщеря. По образование е зъболекар, говори перфектен английски език и иска да остане в България, за да работи. Той е дошъл от Иракски Кюрдистан и засега няма шанс да получи международна закрила. Негласно е правилото, че граждани от Ирак и Афганистан няма да получат статут. Само тези от Сирия, които наистина бягат от война. Другите му оплаквания са от храната, която според него не достигала, и от лошо медицинско обслужване. Според него, ако мигрант няма специална зелена карта, не може да си купи лекарства. А малката му дъщеря е с възпалено гърло. Не е ясно каква карта има предвид, при положение че в аптеката се купуват свободно всички лекарства без рецепта.

Съвсем друга картина описва 23-годишният Фархад Зебер от Сирия, който пазарува от близката бакалия. Той живее от 3 години в Харманли. Използвал е времето, за да научи български. Разполага с бежански статут, който му позволява да пътува. Вече има резервирани самолетни билети до Париж. Те са купени от чичо му и брат му, които са в Германия. Според него няма нито проблем с храната, нито с медицинското осигуряване. Той не крие, че се чувства добре в България. Не споделя оплакванията на Рахмади.

Сирийските и арабските семейства са настанени в бившите спални помещения на казармите. Повечето от тях не знаят, че преди три години сградите, в които спят, са били без покрив, без прозорци и напълно изоставени. Днес те са санирани, имат алуминиева дограма и всичко вътре е ремонтирано. Проблемът е, че никой не пази нужната хигиена. Работещите в бежанския център го обясняват с порядките на чужденците, но не са склонни да ги оправдават за това. „Там живеят стотици души, ако те сами не си чистят, няма кой“, обясняват служителите.

Иракчаните обаче бързат да се оплачат, че е мръсно. Дават за пример купищата мръсни матраци, които са струпали в една от неизползваните тоалетни. Пропускат обаче да разкажат как са се изцапали иначе новите матраци. Оказва се, че през лятото са ги изваждали на плаца и са си почивали върху тях. Същата ситуация е и с тоалетните. Повечето нови врати са с пробити дупки, а част от мивките са счупени, защото мигрантите си качват краката, за да ги измият в тях.

Странно е, че повечето деца ходят без обувки при почти минусови температури, затова и боледуват доста. Но никой не може да си обясни защо чужденците отказват да ходят с обувки.

Според работещите в кухнята служители няма проблеми с недостиг на храна, а с дисциплината. Някои от хората вземали по два пъти от храната, която се доставя в специални баки до спалните помещения. Според и. д. директора на центъра в Харманли Димитър Захариев се е наложило да въведат специална система за преброяване на получилите храна, за да не вземат повече от един път. Храната се носи в баки заради големия брой мигранти, които не може да бъдат поети в ремонтирания стол.

Преди 3 години тази сграда беше недовършена и само с тухли. Днес е модерна кухня и столова. Храната се подготвя от 7 души, които са наети от бюрото по труда. Те работят от ранни зори и не крият, че често са обидени от отношението на чужденците към тях. „Всяка вечер ние вадим от фризера 600 кг месо, което на другия ден трябва да разфасоваме и да сготвим. Задължително на обяд им даваме храна с 200 г месо. Представете си, когато трябва да им дадем риба. Как се чистят 600 кг риба?“, питат работниците в кухнята. Те логично задават въпроса колко възрастни хора в България могат да се хранят по три пъти на ден, като задължително има месо на обяд. В същото време част от миграните не харесвали храната и я хвърляли или закачали жените, които я носят – явно не оценяват какво прави за тях българската държава.

Всички тези проблеми обаче са напълно логични, когато става дума за над 3,100 души на едно място, които имат различна култура, образование и възпитание. Факт е, че битовото подобрение в лагера за последните 3 години е радикално. Освен ремонтираните сгради няма и помен от временното селище от фургони, където се настаняваха първоначално бежанците. Сега поляната е празна и чака нови 52 фургона, които ще бъдат поставени временно там. Ако се наложи, те ще бъдат преместени в центъра в Бояново. Отделно в Харманли е изградено друго селище от 63 фургона за 400 души, което засега стои празно. То ще бъде използвано само ако има рязко увеличение на мигрантския поток, обяснява Димитър Захариев. Предстои да бъде създаден и нов център за приемане и регистрация на мигрантите.

Цялата информация за всичко направено, включително и по отношение на сигурността, е била разказана на среща с жителите на Харманли. Подобно на жителите на с. Бояново и те са били притеснени от мигрантите. След срещата благодарили за информацията и заявили, че вече са по-спокойни за сигурността си. Нещо, което засега никой не прави в с. Бояново, където темата за мигрантите и страховете от тях тепърва ще се използва политически. Нищо че лагерът и работните места в него са шанс да се вдъхне отново живот на пустото поделение и обезлюденото село.

 

Мигрантите обичат да показват мръсните матраци, но се оказва, че те сами са ги докарали до това състояние

Повечето деца ходят боси в студеното време, което е причина за ръста на заболяванията

Мигрантите са основно млади мъже. Жените сред тях са изключение

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Раздадоха поредните „Антинобели“

сн. „Антинобел“ Полицията в тайландската столица Банкок беше почетена на тазгодишните Антинобелови награди в категорията „Икономика" заради предложението да се...

Затвори