Изабела Русинова, една от най-впечатляващите жени в италианското кино, театър и литература, беше сред специалните гости на втория международен филмов фестивал ,,Златната липа" в Стара Загора. Страхотната блондинка, родена в София и израснала в Триест, снимала в повече от 40 филма, прие овациите след прожекцията на ,,Последният крал" - лента на Аурелио Грималди от 2010-а. Сценарият е на самата Изабела, тя е и в ролята на Андромаха - съпруга и вдовица на троянския герой Хектор, която губи и сина си Астианакт. ,,Жената винаги е жертва и героиня. Но открай време побеждава", казва Изабела, избрала за псевдоним фамилията на майка си Цветана. Според нея античните стени около Операта в Стара Загора й напомняли за същите по италианските земи. ,,Идва ми да се кача на сцената и да рецитирам. Вдъхновението в драматургията тръгва от древногръцката трагедия." Тя успя да заведе до Пловдив мъжа си и дъщеря им Мария Кристина, за да им покаже Стария град. В останалото време се опитваше да си припомни думи от езика на своята майка.

,,Разбирам български, но не мога да говоря. Мария Кристина ме пита за много думи - как звучат на единия и на другия език. Безкрайно е любопитна. Сещам се за някои изрази, но не са много. В повечето случаи се затруднявам", признава хубавата жена.

,,Винаги трябва да се говори за войната, майките, децата - не ме вълнува дали някой би помислил, че е прекалено театрално или познато. Докато има въоръжени конфликти, докато родители губят синовете и дъщерите си, изкуството няма право да мълчи", убедена е Изабела. Въпреки че според нея италианското кино е винаги в криза. ,,Този път обаче тя се оказа и световна. Но вярвам, че артистите могат да преодолеят и това. Важното е да има качество. Често се случва да се направи добро кино с малко пари и лошо с много", коментира Изабела. Тя вече подготвя и следващия си проект за голям екран. Но не крие, че киното е само едно от нещата в живота й. Защото е актриса преди всичко от театъра.

,,В Италия класиката все още доминира. В античните театри в Сиракуза, Таормина, в Калабрия поставят древногръцките драматурзи. Разбира се, има и интересни съвременни автори - но са далеч от брилянтните текстове образци. Вече няма големи истории - всичко е хаос. Може би точно в този момент на криза ще се роди нещо ново. Да очакваме ренесанс", разкрива неочакван оптимизъм дамата. Сега излиза нейната книга ,,Кралиците" - четири истории за четири жени. Сред тях е дъщерята на Ирод - дала своя живот, за да остане вярна на религията си.

,,А кралицата на амазонките, за която също разказвам, е именно оттук - от Тракия. Гала Плачида пък е последната римска императрица. 18 години е регент на сина си и управлява две империи - на Изток и на Запад. Моите героини доказват, че жените не само винаги са управлявали света, но и са извоювали някои от най-големите победи в него. Това е мисията ми от години - да върна жената на пиедестала, който й се полага. И тук не става дума за налагането на матриархата - жената притежава повече сила и енергия от мъжа. Умее да мълчи и знае защо трябва да го направи. Знае да свещенодейства. Притежава висши качества. Затова моята книга звучи съвременно. Хората забравят бързо - затова трябва да им се припомня. Не ме интересува, че някой би ме уличил в краен феминизъм - всъщност той е факт, но в същото време е напълно общочовешки. Това, което дискутирам, дава повече смисъл на жените. Защитавам ги - защото днес те са жертвите на мъжете. Всички чухме и видяхме какво се случи с онези нещастнички в Ливан и Сомалия, омъжени за християни, как продават ученички в Азия. Трябва да се говори. Често се споменава за война между половете. Жените все още са приемани като по-низшите същества. Това дава самочувствие на мъжете да ги мачкат - духовно и физически. Това е ужасяващо и несправедливо. Нито един съпруг няма подобни права", категорична е Изабела.

Харизматичната дама предпочита тежката кавалерия в арта, въпреки че винаги е готова да говори и за мода. Още повече че през 80-те тя е от най-красивите и скъпоплатени топмодели. Дели подиума с Иман и Джери Хол, позира за корици на ,,Харпър'с базар" и ,,Вог", снимана от прочути фотографи.

,,Джорджо Армани е най-големият. Някога бях много близка с покойния Енрико Ковери. Новата генерация е далеч от мен. Модата вече е различна, тя ми стои подменено - просто не е това, което беше. Мои приятели стилисти и досега ме канят да участвам в техни събития. Но всяка възраст има своите изисквания. Трябва да си в хармония със себе си. Живея в прекрасно равновесие - с чувствата си, мислите, книгите, сценариите... Потънала съм в моето писане. Много ми харесва да го правя. Това е светът, който има смисъл. Мисля, че така давам повече", споделя Изабела.

Албена Атанасова