Едва ли много хора се заглеждат какво има по стените на летището, когато пътуват. Ако сте в Канада, в провинция Нюфаундленд, пристигането и заминаването ви със сигурност ще бъде през международното летище „Св. Джон". И когато сте там, няма как да не забележите огромните мозайки със стъкло в една от новите зали за заминаващи на втория етаж. Те разкриват завладяващи гледки на океана - дело на сънародничката ни Весела Бракалова - и ще бъдат неотменна част от декора на аерогарата, т.е. няма да бъдат демонтирани. „Аз ги наричам дигитални мозайки - обяснява българката. - Защото дизайнът им е направен на компютър с векторна програма и фактически няма рязане на материала на ръка." Ефектът на нейните картини идва не само от кристалния образ върху тях, но и от размера им. Едната е с големина 6 метра на 4, а другите две са с размери 6 метра на 3 метра.

„По този начин мозайките импозантно поемат пространството", обяснява българката. На една от тях се вижда океанското дъно, на което има морска звезда и други чудни създания, другата показва гмуркане на китове и тъпоклюни кайри или puffins (черно-бели птици с червен клюн), а на третата - птичи поглед на столицата на Нюфаундленд Сейнт Джонс (St. Joh's). Първите две картини са наречени „Богати води", а третата - „Дестинация". Мозайката с океанското дъно е изключително ефектна и направо създава усещането, че човек е дълбоко във водата, коeто според администрацията на летището е достатъчен знак за пътниците, че се намират точно в Нюфаундленд (остров в най-източната част на Канада), а не в друга провинция. За да получи правото да окачи творбите си на летището, Весела е преминала първо през отворен конкурс, от който са били избрани да продължат общо трима автори. На втория тур финалистите получили информация какви материали и какви цветове трябва да използват, като също имали правото да разгледат залата на летището, която трябвало да се декорира. След това тримата творци отново трябвало да представят предложения за картини. Тук вече Весела подготвила малък макет на проекта си. След разглеждането на предложенията на втори тур Весела била посочена за единствен победител от комисията, в която участвали както представители на летищната администрация, така и неговият архитект, а също и строителната компания, която е изградила летището. Целият процес по провеждането на конкурса за вътрешен дизайн е бил през миналата година. Оттогава до април тази година, когато мозайките са били монтирани на аерогарата, българката е трябвало да посвети времето си на изработката им. Официалното откриване за тях е било на 10 юли, като за по-голям ефект зад творбите е поставено специално осветление. Океанът бил основен образ в паната на нашата сънародничка, тъй като тя искала да покаже значимостта му за природата в Нюфаундленд и неговата красота. „Моята дъщеря, която в момента живее в Индонезия, е страстен океанолог и често се гмурка", споделя Весела. „Винаги съм си представяла как се потапям на дъното чрез нейните снимки", допълва тя. Синът на Весела пък, който е на 16 години, се шегува с нея, че нейният успех всъщност никога не е излязъл от летището. Шегата е по повод на това, че майка му има и други картини, изложени на същото летище. Шест пана, които са част от постоянна изложба, са окачени там вече 18 години. Весела ги е направила съвместно с други художници. „Всичко беше изпълнено по моя идея и под моето ръководство за творческа реализация", казва тя. Темата на тези картини е природата и историята на провинция Нюфаундленд. „Това е много интересно място, бидейки остров в Атлантическа океан, повлиян в миналото от културата на Британската империя и Европа и това мен ме вълнува страшно много", заявява Бракалова. Първата от шестте картини е озаглавена „Боровинка" („Blueberry"), тъй като този плод е много характерен за района. Втората и третата картина изобразяват важността на поминъка с риболов (на едната има корабни въжета, а на другата - дървена рибарска лодка (dolly). Четвъртата творба е озаглавена „Рога на Карибу" (вид елен). На петата картина се вижда ганец (вид птица). Шестата работа е посветена на новата икономическа страница в Нюфаундленд и развитието на нефтени находища. Всички тези декори за стена не са буквално преразказани. Отпечатани са на ръка на архивична хартия, като имат различни пластове за релефност. Боровинката например е 4 метра на 4 метра. Рогата на Карибу пък са направени да изглеждат като гора. Весела споделя, че някои от образите били използвани от един от известните фотографи в Нюфаундленд Нед Прат. В България Бракалова е завършила Националната академия по изкуствата със специалност илюстрация и дизайн на книгата. Пристига в Канада преди 28 години. Малко след това основава компания за графичен дизайн с друга българка - Веселина Томова. Отначало двете правят графично оформление на книги, но после с навлизането на компютрите търсенето на този вид работа рязко намаляло и те трябвало да променят работата си. „Нещата станаха такива, че ние трябваше да можем да правим много неща (to wear different hats) и започнахме да се занимаваме с интерпретативен дизайн, свързан с музейното изкуство." Макар Весела да продължава да се занимава с такъв дизайн, от няколко години има много силен интерес да прави и мозайки. За първи път тя включва мозайки в изложба през 2015 г. в Италия, част от експозицията „Мозиба". 57-годишната българка смята, че в момента хората в България нямат същия вкус към изкуството, както преди промените. „Изкуството и духовните ценности отидоха на последно място", казва с болка тя и допълва, че тогавашните интелектуалци са били стимулирани от властта да имат едно много високо статукво, което не било така на Запад. Освен това е било престижно да получиш образование в изкуството, а сега това е абсолютно нежелана специалност и подобни паралелки едва събират десет души, и то без конкурс. „ Радвам се, че мога да работя това, което обичам, и че мога да се издържам чрез творчески изяви, без да живея охолно", казва българката. За успеха в Канада и чужбина като цяло тя мисли, че е най-важно да имаш отворен кръгозор и най-вече да си готов да се променяш. За годините, през които Весела е в Канада, е участвала в общо четири  изложби с публично изкуство, какъвто е и проектът с мозайката на летище „Св. Джон". В тази връзка тя би искала големите корпорации да участват повече в такива инициативи и не пропуска да отбележи, че една от най-добре развитите програми за публично изкуство е тази в Чикаго. Весела смята да продължи да прави творби за обществени пространства. През октомври тя се надява да направи самостоятелна изложба и в момента работи по направата на мозайки, които ще включи в нея. Ателието на дизайнерката се намира в Сейнт Филипс, един от кварталите на столицата на провинция Нюфаундленд, и е в съседство със студио за изработката на витражи, откъдето тя може да ползва стъкла от Германия.