Проблемът с бежанците в Америка и Европа е щекотлив. И в Щатите, и на Стария континент много хора смятат, че те не трябва да се допускат изобщо, защото създават само проблеми. "Хората говорят така, защото не познават историите им, не знаят през какво са преминали", казва Соня Сарнър, директор на програмата "Услуги за бежанци и имигранти" към центъра "Католически социални услуги", част от католическия диоцез в градчето Скрантън, Пенсилвания. "Тeзи хора са преминали през какво ли не и когато дойдат тук, виждат Америка като райско място, където ги очаква по-добро бъдеще", допълва сънародничката ни. Соня споделя, че обича работата си и че не било никак лесно да стигне до ръководното място. Тя пристига в Щатите през 2004 г. първо в Ню Йорк, а после в Скрантън. Първоначално си стояла вкъщи, докато се ориентира в обстановката, но скоро почувствала, че трябва да си намери работа. Съпругът на Соня видял във вестника обява за работа към местния диоцез и я насърчил да кандидатства. Тя се престрашила и отишла на интервю. Оттам я наели като мениджър за решаване на имиграционни случаи. "Наеха ме най-вече заради руския, английският не ми беше толкова добър", спомня си Соня. По това време в в центъра приемали общо между 30 и 40 души годишно, като много от тях били от Украйна. "Aз исках да разбера колкото може повече за работата, за да мога да помогна на тези изстрадали хора, и работех извънредно, докато научих достатъчно. Така след една година ми предложиха да заема мястото на предишния директор", разказва българката. Освен че се занимава с настаняването на бежанци, центърът ,който ръководи Соня, помага и на имигранти при кандидатстването им за документи и статут. Соня разказва също, че дълго време се е чувствала несигурна дали изобщо ще се справи с работата, защото познаването на имиграционните закони не можело да се сравни с по-лесните задължения, като намиране на жилище например. С много упоритост обаче българката научила каквото трябва и свикнала с непрекъснатите правни промени. Сега тя има лиценз от Министерството на правосъдието и непрекъснато се обучава за повече детайли и специфики, за да може да е в пълна помощ. Бежанците, които идват в католическия център в Скрантън, не плащат нищо за услугите, които получават. Имигрантите пък плащат съвсем минимални суми. Когато поема ръководния пост, Соня си поставя задачата да разшири програмата по приемането на бежанците. В резултат от 30-40 бежанци на година в центъра вече се обслужват над 200 души. Бежанците, идващи там, са включени в четири федерални програми. По тези програми екипът на Соня се грижи за намирането на работа на тези хора, осигуряването на жилище и обзавеждането му, помощ за получаване на документи за престой, издаване на разрешителни за работа или социални номера. Периодът, в който центърът помага на бежанците, е от 30 до 90 дни след първоначалното им пристигане. "Бежанците по тези програми получават статут извън Америка, след като Министерството на националната сигурност ги е избрало и одобрило да дойдат тук, преминавайки през много дълги и сложни проверки", разкрива Соня и допълва, че през последните години тези проверки са станали още по-стриктни. "Никой не иска да бъде бежанец, хората, които виждам всеки ден, са принудени да напуснат родните си места, не идват тук по желание и имат само една чанта багаж", обяснява Соня. "Първото нещо, което бежанците искат, е да пратят децата си на училище. Те започват работа веднага - не избират какво да работят", прибавя тя и не пропуска да изтъкне, че според нея това не са опасни хора, както мнозина мислят. Тази година Соня и колегите й работят с бежанци от Бутан, Kонго, Украйна. Те са помогнали само на седем семейства от Сирия, приети преди Тръмп да спре програмата по приемането на хора, бягащи от този район. Според Соня в крайна сметка за тази година в Щатите ще дойдат само около 22 хил. бежанци и броят им няма да се доближи изобщо до максималния брой от 45 хил., разрешен от администрацията на президента Тръмп. "Чувствам се много удовлетворена и щастлива, че мога да помогна на някой да промени живота си към по-добро", казва българката. Центърът за услуги за бежанци и имигранти към католическия диоцез в Скрантън съществува от много години и не е създаден сега, с бума на прииждането на бежанци. Той е основан през далечната 1975 г. и винаги е имал програми за помощ за бедните, имигрантите или ветераните от войната. Скрантън също е мястото на честванията на Световния ден на бежанците, които се провеждат всеки юни. Соня успява почти всяка година да пътува до България и родния Асеновград. В свободното си време обича да бъде със съпруга си Кенет и да рисува.
