Хенриета Георгиева

Писателят и журналист Венелин Митев е завършил българска и френска филология в Софийския университет. Бил е кореспондент на БТА в Москва и Париж и главен редактор на списанията „Паралели" и „За жената". Автор е на книгите „Големите любови на български поети и писатели", „Големите любови на български артисти, музиканти и художници",  „Двойници и самозванци". В последните си две книги - „Прогонените гении на България" и „Българи, за които говори светът", писателят разказва историите на знаменити българи - интелектуалци, изобретатели, творци, принудени да се развиват в чужбина по политически и икономически причини.

Коя от изключителните личности, събрани в книгата „Българи, за които говори светът", ви впечатли най-силно, г-н Митев?

- Това е световноизвестният професор по ракетно инженерство Виден Табаков, благодарение на когото през 1969 г. американците стъпват на Луната. Добряк, веселяк, жилав, свръхенергичен, дори на 90-годишна възраст той продължаваше да изнася лекции в цял свят и да работи в университета в Синсинати, щата Охайо от 8 часа сутрин до късен следобед.    

Кои  велики личности вадите от забравата?

- Списъкът е дълъг. От учените: световноизвестните изобретатели Иван Ночев от Карлово и Петър Петров от  Брестовица, най-виртуозния хирург на ръката в света професор Георги Лазаров от Пловдив, създателя на лекарство срещу рака Продан Христов от  Мърченик, професора по история и политически науки Спас Райкин от  Зелениково. От най-великите ни оперни певци: Борис Христов и Тодор Мазаров от Павел баня. От художниците: Давид Перец. От политиците: Иван Ев. Гешов, Константин Стоилов,  Петко Каравелов, Андрей Ляпчев, Александър Малинов, Никола Генадиев, Антон Югов. И още: пътешественичката Анка Ламбрева и актрисата Елена Снежина - и двете от Карлово.

Как българинът Александър Александров става прототип на легендарния търсач на приключения Индиана Джоунс?

- Индиана Джоунс не е измислица на Джордж Лукас и Стивън Спилбърг, а автентична проекция на българския суперразузнавач Александър Александров, ерудит, полиглот, инженер-химик, издател на вестници, археолог. В периода 1979-1983 г. той предизвиква най-големите трусове в историята на българските спецслужби, като проследява, документира и разкрива персонално най-корумпираните наши генерали, полковници, министри. Резултатът от донесенията му обаче не са арести и присъди за корумпирани генерали и шефове в Държавна сигурност.

Корумпираните контрират, че докладите му са долна клевета. И става нещо много страшно: изпращат го уж на профилактични прегледи и там му съобщават, че единият му бял дроб е силно увреден и се нуждае от спешна операция. Веднага го вкарват в болница и го оперират. Ала когато се връща в Аржентина, където живее семейството му, тамошните доктори се изумяват, че е изрязана немалка част от белия му дроб, който е напълно здрав. Не става дума за лекарска грешка - операцията явно е направена по нареждане на някой от засегнатите генерали, които вече са му издали смъртната присъда.

Налага се нова животоспасяваща операция, която, естествено, е много скъпа. Френски приятели на Александров измислят начин той сам да си заработи парите, като напише концепция за приключенски игрален филм, в който да  разкаже за експедициите си до Великденския остров и други места по света, където е проучвал безценни културно-исторически обекти. Александров се хваща за идеята им като удавник за сламка. Скоро суровият сценарий заминава за Холивуд. Така се ражда сагата за приключенията на професора по археология Индиана Джоунс. На 12 юни 1981 г. филмът е пуснат в кината и става най-печелившата кинолента на годината, а през 1982-ра е номиниран за осем награди „Оскар", включително за най-добър филм.

Защо толкова много от личностите,  които представяте, са ценени високо навън, а почти неизвестни в България?

- България има невероятно талантливи млади хора в много области, но у нас, за съжаление, не им се създават условия за реализация. Официалната статистика сочи, че само 30 на сто от завършващите магистри и бакалаври успяват да си намерят работа по специалността. Затова само през последните десет години страната ни е загубила 40 млрд. лева от висшистите, които работят в чужбина.

Проучвали сте любовните истории на най-известните българи. Коя е най-романтичната?

- В един много труден момент от живота си Невена Коканова изживява изумително красива, но изпепеляваща любов, която я поставя пред съдбоносен избор. На снимачната площадка на „Крадецът на праскови" режисьорът Въло Радев среща Коканова с големия сръбски актьор Раде Маркович - млад, красив, невероятно чаровен, в когото са били влюбени едни от най-красивите жени не само на Балканите. След края на снимките той се разделя със съпругата си - известната артистка Оливера Маркович, взема и друго важно решение - напуска театъра. Коканова често пътува до Белград, запознава се с майката на Раде, гостува в дома му, ала не намира сили да се раздели с болния си съпруг - кинорежисьора Борислав Шаралиев. Седем години крадена любов!  Докато накрая Коканова и Маркович слагат край на красивата приказка.

Вие сте дългогодишен кадър на БТА. Доколко сериозна заплаха са фалшивите новини?

- Фалшивите новини не са патент на нашето време. Още през I век пр.н.е. Октавиан Август организира дезинформационна кампания срещу Марк Антоний, която завършва с неговото самоубийство. Новото сега е скоростта, с която се разпространяват тези новини, и обширната аудитория, до която достигат.

Няма съмнение, че недостоверните новини са сериозна заплаха за демокрацията и правата на човека. Според мен обаче няма универсална рецепта за тяхното разпознаване. Най-важното е да си създадете собствен списък с авторитетни източници, на които имате доверие, и да ги използвате за сверяване на шокиращата информация, която откривате из социалните мрежи и други сайтове.