Открийте ни и в

БСП

Български закон се оказа написан в Русия

публикувано

на

Европейските избори в България преминават на фона на силна антизападна риторика, примесена с нескрито лобиране за включване на държавата н новия проект на Владимир Путин, наречен Евразийски съюз

Българският закон за енергетиката се оказа написан в Русия. Това стана ясно, след като със съдебно решение по Закона за достъп до обществена информация от Реформаторския блок получиха достъп до списъка на кореспонденцията между Българския енергиен холдинг и ,,Газпром“. Става дума за списък с десетки протоколи, стенограми и договори, съхранявани в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), за които управляващите твърдяха, че нямат информация. Излиза, че правителството и лично министър-председателят Пламен Орешарски и министърът на икономиката Драгомир Стойнев са водили умишлена политика на заблуда по повод преговорите за газопровода ,,Южен поток“.

Документите, излезли на бял свят, показват, че поправките в закона за енергетиката, които наскоро въведоха понятието ,,морски газопровод“, който не подлежи на европейска регулация и е изцяло в полза на ,,Южен поток транспорт“, са предложени от Москва. От документацията е видно, че твърденията на Орешарски и Стойнев, че с ,,Газпром“ специално е било договорено спазването на българското законодателство, са – меко казано – заблуждаващи.
,,Реформаторският блок има сериозни съмнения, че внесените промени в българския Закон за енергетиката са подготвени извън България от руски кръгове. Ясно личи, че те обслужват частен интерес“, се посочва в официално изявление на коалицията, което цитира няколко документа. С две писма до енергийното министерство от 28 август 2013 г. ,,Южен поток транспорт“ (компанията, която ще изгражда морската част на газопровода и в която мажоритарен собственик е ,,Газпром“) прави предложения за законодателни изменения в Закона за енергетиката във връзка с проекта ,,Морски газопровод – Южен поток“. Шест месеца по-късно – на 19 февруари 2014 г., депутатите Явор Куюмджиев и Таско Ерменков от БСП внасят промени в енергийния закон, които въвеждат термина ,,морски газопровод“ и изключват въпросното съоръжение от действието на европейското право.
Въпреки твърденията на енергийния министър Драгомир Стойнев, че изключението засяга само тръбата до влизането й в България, на практика то ще покрива и частта, която преминава в български води и дори навлиза на няколко километра в сушата. За Брюксел това е територия на Европейския съюз и за нея важат европейските правила. От Реформаторския блок са категорични, че целта на промените е да се саботират европейските правила и да се улесни създаването на тотален руски енергиен монопол. ,,Това е поредното доказателство как управляващите продължават да се държат като троянски кон на Кремъл не само в Европа, но и в България“, посочва икономическият екип на реформаторите, в който влиза и бившият енергиен министър Трайчо Трайков.
Фактът, че правителството отдавна се е подготвяло да заобиколи европейското законодателство, се вижда и от друг документ. Това е подписаният на 31 октомври 2013 г. протокол между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и ,,Газпром“, съгласно който ,,Южен поток“ ще се изгражда при спазване на българското законодателство. Тогава г-н Стойнев коментира: ,,Ние като държава членка на ЕС, разбира се, сме транспонирали и европейското законодателство.“ Освен това той посочи, че с протокола БЕХ и ,,Газпром“ са потвърдили, че ,,могат да дадат на проектната компания възможност да предостави достъп за използване капацитета на газопровода на трета страна“, което е изискване по Третия енергиен пакет. Това обаче, което той не уточни тогава, е, че протоколът не задължава компанията да го направи – т.е. е безсмислено. В деня на подписването на протокола се проведе и четиричасова среща между премиера Пламен Орешарски и председателя на управителния съвет на ,,Газпром“ Алексей Милер, за която официална информация така и не беше дадена, а както стана ясно, не е била водена и стенограма.
По-късно пък самото българско законодателство бе променено, така че да бъде нагодено към изискванията на ,,Газпром“. Между впрочем двустранното споразумение между България и руската компания, подписано през 2008 г., всъщност задължава страната да помага на компанията и със законодателни промени. Точно това споразумение Европейската комисия твърди, че не отговаря на европейското законодателство.
Допускането Русия да внася промени в българското законодателство от Реформаторския блок определят като ,,национално предателство“. Според тях проблемът застрашава националната сигурност, което се вижда от интереса на ДАНС и МВР към проекта.

Скандалът съвпадна и с честванията на 9 май в България, които, за разлика от останалата част на Европа, минаха на фона на гръмки антиевропейски лозунги. В София активисти от младежката организация на БСП бяха пратени от Сергей Станишев да организират 24-часово бдение пред Паметника на Съветската армия. Те дежуряха на смени там по същия начин, както това е било правено някога при комунизма. Навръх празника пък БСП организира пред паметника безплатен концерт на група ,,Грамофон“ – трима българи, чийто репертоар е от съветски революционни песни. След това насъбралата се тълпа оплю Америка и Европейския съюз, а червени ултраси изгориха церемониално знамето на ЕС пред безразличния поглед на лидера на БСП Сергей Станишев, който е едновременно с това и председател на Европейската народна партия и кандидат за европейски депутат. Въпреки настояванията на граждански активисти БСП да се разграничи от тази проява такова не последва.

 

Знамето на ЕС бе подпалено навръх празника, с който БСП отбеляза 9 май пред Паметника на Съветската армия в София

За първи път от падането на комунизма бившата БКП прати комсомолците си на бдение пред съветския монумент

9 май, центърът на София

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

БСП

Неочакваната буря за социалистическия милионер Гергов

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Елена Старидолска, Иглика Трифонова, Росен Босев

На 12 декември 2006 г. в ресторанта на пловдивския хотел „Санкт Петербург“ Георги Гергов празнува 50-годишния си юбилей. Пее Филип Киркоров. Тук са Георги Първанов и съпругата му, както и по-голямата част от кабинета „Станишев“. Сред гостите са бивши и настоящи магистрати, полицаи, бизнесмени, представители на местната и централната власт.

Единадесет години след тази демонстрация с влиятелни приятели (междувременно Гергов празнува рождените си дни в една от палатите на Пловдивския панаир, който придоби) той се озова в центъра на скандал, който беше използван от БСП за рязкото му изваждане от партията. А ГЕРБ, които през последните години работеха в негов интерес, се разграничиха от него. „Четейки и слушайки коментарите от вчера, оставам с впечатлението, че г-н Гергов в желанието си да бъде приятел на всички, да свърши едно добро дело, може да се окаже единственият виновник за възникването на ситуацията, което, мисля, че не е вярно“, коментира Сашо Дончев. Макар и разпознаван като червен, Георги Гергов всъщност е надпартиен или поне не само партиен. Самият той казва, че не смесва бизнеса с партията, имайки предвид БСП. Факт е, въпреки обвързаността му със социалистите, личните му дела по някаква невидима сила успяват да получат благословията на всички власти, независимо как се сменят формациите начело.

Историята за това как Гергов придобива „Международен панаир – Пловдив“ е емблематична за начина, по който той успява да капитализира контактите си в политиката, съда и прокуратурата, за да развива бизнеса си. В края на 2006 г., когато на власт е тройната коалиция, дружеството „Пълдин туринвест“, в което Гергов има участие, беше допуснато като акционер с 34% в „Международен панаир – Пловдив“. Това стана без търг или конкурс и с благословията на държавата в лицето на тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров и заместничката му Корнелия Нинова. Официалната версия беше, че частният партньор ще осигури свежи пари за дружеството. Бизнесменът се ангажира да инвестира 100 млн. евро, но това така и не стана. Година по-късно, след увеличения на капитала чрез апорти на имоти, делът на „Пълдин туринвест“ (което първо беше на общината, но след това Гергов, отново с апорти, придоби) в панаира достигна 49%. Именно когато сделката с Гергов е подготвяна през 2006 г., контролираната от държавата фирма се забърква в корупционен скандал, след като сключва договор (за 500 хил. евро) с австрийския лобист Петър Хохегер, който е близък до съпругата на тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев Моника. Последните плащания по договора са след влизането на Гергов в операцията.

В края на 2008 г. Гергов обяви, че допълнително е придобил 1.5% от капитала на панаира, като е изкупил акции от бивши собственици на терени, които по-рано са ги получили срещу реституционните си права. Така контролираният от него дял достигна 50.36%. През 2010 г. първото правителство на ГЕРБ се опита да развали сделката, като оспори двете увеличения на капитала, но загуби делото. Така панаирът се оказа под контрола на Гергов, въпреки че беше в забранителния списък за приватизация.

Миналото лято второто правителство на ГЕРБ реши държавата окончателно да излезе от участието си в Пловдивския панаир, като подари акциите си на община Варна и община Пловдив. Крайморският град дори получи по-голямата порция – 29%. Градът под тепетата пък отхвърли офертата да вземе безвъзмездно 20.63%, а впоследствие пловдивският кмет Иван Тотев стана обвиняем. Когато прокуратурата даде заден по разследването срещу него, той започна да подкрепя сделката на общината с панаира.

Само преди две седмици общинският съвет гласува да отмени предишното си решение и да стане акционер в панаира. „За“ гласуваха съветниците от ГЕРБ, БСП (без Иван Петков) и други по-малки партии. „Против“ се обявиха единствено представителите на „Съюз за Пловдив“ и ДСБ, а местната коалиция на патриотите се въздържа. И двете сделки – с Пловдивската и с Варненската община, станаха с активната роля на бившия културен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов (близък както до Цацаров, така и до Гергов), който активно лобираше за проекта за Пловдивската опера, както и за превръщането на прословутия имот на Гергов във Варна, „Дупката“, в музей или аналог на столичното ларго. Съмненията бяха, че Варна и Пловдив ще изтъргуват своите акции, което ще направи Гергов едноличен собственик на панаира. Или поне до тази седмица. Дни след избухването на скандала Бойко Борисов разпореди на Тотев и общинските съветници в ГЕРБ да отменят решението. „Няма да позволя името, авторитетът и честта на ГЕРБ да бъдат петнени заради лични икономически интереси“, коментира Борисов. Очаква се катарзисът на ГЕРБ да бъде последван и от подобно решение във Варна. Именно начинът, по който Гергов придобива контрол върху панаира, става причина за няколко проверки около него, които обаче завършват безславно. В края на 2009 г. служител на икономическа полиция подава сигнал до вътрешния министър Цветан Цветанов, който визира именно приватизацията на панаира. Сигналът е огласен от Яне Янев по време на парламентарния контрол през февруари 2010 г., когато става ясно, че преписката е потънала в прокуратурата и до ден днешен няма яснота за съдбата й. Източник от ГЕРБ разказа, че завъртането на интригата е било самостоятелен ход на Цветан Цветанов.

През април 2010 г. сигнал подава и тогавашният министър на икономиката Трайчо Трайков. Той е насочен директно срещу ръководения от Сотир Цацаров окръжен съд и визира действията на съдебния състав, който назначава поисканите от Георги Гергов оценители за оценка на апортната вноска в „Международен панаир – Пловдив“. Съдия по делото е Александър Стойчев, чието кариерно израстване е свързано с Цацаров. С негово определение от 7 декември, петък, се приема предложението на Гергов за оценителите. Експертизата е представена и приета на 11 декември, т.е. след един работен ден. Назначените проверки по сигнала на Трайков не откриват нередности. „Той е много свестен колега като начин на мислене на съдия. Не е достойно неговото име да бъде замесвано във всичко това“, защитава Цацаров колегата си по време на изслушването му за главен прокурор през 2012 г. Той обяснява пред кадровиците на Темида, че има алиби – по време на разглеждане на делото е бил първо в Тирана, а после в отпуск. Наскоро името на съдия Стойчев се появи покрай спора между „Техномаркет“ (на Делян Пеевски) и „Глориент инвестмънт“ (които са собственици на имотите). Според специализирания сайт defakto.bg повечето дела попадат при един и същ съдия – Александър Стойчев, макар че според „Глориент“ те изобщо не са подсъдни на пловдивския съд, защото местонахождението на имотите не е в Пловдивския регион.

Но ако се върнем на близостта между Цацаров и Гергов, тя е осветена в детайли още през 2012 г. Пловдивският бизнесмен Петър Станчев разкрива пред сайта „Биволъ“, че Георги Гергов и Сотир Цацаров са членове на една и съща масонска ложа – „Слънце Ориент“. По време на избора му за главен прокурор Цацаров на практика не дава ясен отговор на въпроса дали е масон. Изявлението му пред ВСС е образец на бягане от отговор. След като уточнява, че магистратите трябва да странят от зависимости, той разясни на членовете на съвета какво е масонството: „Що се отнася до практиката на такива общества, мисля, че хората, запознати с литературата, най-малкото биха заявили, че ги познават. Най-малкото би следвало да бъдат познавани от литературата. Специално по отношение на масонството мисля, че книгата на проф. Недю Недев „Масоните в България“ е най-добрият източник.“ По-рано пред етичната комисия на съвета на въпрос на нейния председател Ясен Тодоров Цацаров отговаря: „Съвсем ясно казвам, че познавам Георги Гергов. Не мисля, че Георги Гергов е човек, от когото някой трябва да се пази, когато го види, да му каже добър ден, при условие че го познава.“

За контраст – според Сашо Дончев Георги Гергов наричал главния прокурор „Соти“. „Ние с Цацаров се познаваме от много години, когато той даже не е бил окръжен съдия и когато аз съм бил още в ТКЗС-то или в община Садово – кмет“, казва самият Гергов пред Канал 3 (която се свързва с Делян Пеевски) в единствения си коментар за уредената от него среща.

Източник от БСП разкри, че информация, която получава от прокуратурата, била използвана от Гергов и за да подреди листата с кандидати за депутати на БСП от Пловдивска област на последните избори. Два дни преди окончателното й одобрение от националния съвет Нинова представи ген. Димитър Шивиков като представител на гражданската квота на четвърто място в нея. На пленума името му вече липсваше. Два независими източника от БСП твърдят, че Гергов е заплашил генерала с висящите му дела. Зад този ход обаче стои главният прокурор Сотир Цацаров, който намирал, че номинацията на Шивиков може да се превърне в атака срещу прокуратурата.

Георги Гергов твърди, че Корнелия Нинова има за какво да му е благодарна още от времето, когато Сергей Станишев беше премиер и оглавяваше БСП. През 2007 г. Станишев уволни Нинова като зам.-министър на икономиката (титуляр беше Румен Овчаров). Според бизнесмена още тогава той се застъпил за нея да стане част от ИБ. По неофициална информация оттогава обаче истината не е точно тази. Станишев е бил посъветван от близък свой колега да вземе Нинова в ръководството като контрапункт на Овчаров. Двамата са във влошени отношения тогава, защото тя смята, че министърът я е пожертвал.

Срещу Нинова има прокурорски проверки, които са приключили, но не са влизали в съдебната зала, което означавало, че може да бъдат подновени винаги, потвърди Гергов информацията на Канал 3. Срещу Румен Овчаров също има такива. Бизнесменът каза в прав текст пред пленума, че Овчаров е „натиснал копчето на скандала“ срещу него, като особено съмнително било, че бил в кабинета на Нинова, когато тя поискала оставката на Гергов. Любопитно е, че бизнесменът взема мажоритарния дял от панаира по времето, когато Овчаров е министър на икономиката, а Нинова – негов заместник и председател на съвета на директорите на международния изложбен център като представител на държавата.

„Генерале, яка ти душа“, казва в едно свое интервю Георги Гергов по адрес на премиера Бойко Борисов, който току-що е съставил второ правителство. На въпрос колко време ще има този кабинет той отговаря: „Колкото каже Бойко Борисов. Бъдете сигурни. Една заран ще стане, ще бъде ядосан и ще каже „Аайде, баста!“ Георги Гергов, разбира се, познава. Георги Гергов е човекът, който поддържа тесни връзки с ГЕРБ и лично с Бойко Борисов. На него например бившият премиер се е обадил, за да предложи на Нинова да стане председател на Народното събрание. При обсъждането в бюрото Гергов е защитавал позиция, че постът трябва да бъде приет. По време на закритата част на пленума на БСП, на който той в крайна сметка се оттегли, лидерката на БСП е заявила, че знае и за други разговори на Гергов с Борисов. „Той нали знаете какъв е, каза ми кой му се обажда“, разказала Нинова пред членовете на националния съвет с намек, че Гергов е договарял включване на социалистите в новото правителство.

„Как така господин Георги Гергов, виден бизнесмен, успява да намери съюзници във всяко правителство и да прокара немислими мостове между уж непримирими политически опоненти?“ С този риторичен въпрос независимият депутат Велизар Енчев се обръща към министъра на икономиката Божидар Лукарски в предишния парламент. Темата е поредната трансформация в собствеността на контролираната от Гергов фирма „Международен панаир“, в която е партньор с държавата. Велизар Енчев не получава ясен отговор на въпроса, но нито една политическа партия не показва заинтересованост по темата. Но фактът, че само свободен електрон като Енчев се изказва по темата, е показателен. От стенограмите на парламента от последните години се вижда, че макар да е едно от най-уязвимите звена в БСП (заради съмненията около бизнеса му, а и доколкото е отрицание на идеите на партията), той така и не е попадал под ударите на основния опонент на БСП – ГЕРБ. С аналогичен комфорт се ползва например депутатът от ДПС Делян Пеевски.

До миналата седмица, когато Гергов напусна ръководството на БСП, а видни представители на червената партия скочиха срещу него, от ГЕРБ никога не са си позволявали да го атакуват директно. От стенограмите в парламента се вижда, че темата за панаира и Гергов се обсъжда на няколко пъти през последните десетина години, но никога от ядрото на ГЕРБ (от Яне Янев, докато беше депутат, и от вироглавия представител на гражданската квота Методи Андреев).

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

БСП

БСП иска България отново да е 8 милиона

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Корнелия Нинова – председател на БСП, и Стефан Данаилов приветстват делегатите на 49-ия конгрес на столетницата

Вера Денизова

Идват избори и фабриката за обещания отвори врати. Подобно на Уили Уонка от познатата история на Роалд Дал, първа на вратата на шоколадовото царство застана БСП. Левите щедро обещават „лакомства“ – от „напълно безплатно“ здравеопазване през данъчни облекчения за родители, България отново да стане 8-милионна, да се строи АЕЦ „Белене“, та до рестартиране на големите проекти в енергетиката. Една от най-конкретните идеи в програмата, която се очакваше да бъде гласувана на техния конгрес, е за подкрепа на малкия и средния бизнес чрез инструмент за дялово инвестиране. Два фонда – „Индустрия“ и „Иновации“, ще излеят 650 млн. лв., казват икономистите на социалистите.

Заедно с пенсиите това е сигурно едно от най-обещаваните неща: мярката неизменно присъства в политическите програми на различни партии от 2002 г. насам. Почти 15 години по-късно обаче обещанието на БСП изглежда странно. Държавата вече отдавна е дала пари за венчър капитал, а на пазара оперират няколко фонда с портфейли за стотици милиони. Основното притеснение е не липсата на пари, а недостатъчен бизнес за финансиране. Лихвите по кредитите за бизнеса също са на рекордно ниски нива, а три поредни месеца статистиката отчита ръст на заемите за частния сектор.

Идеята на БСП е да насърчи предприемачеството, инвестициите и да даде алтернатива на банковия кредит. Конкретното предложение е да се създадат два фонда за дялово и рисково финансиране. Първият, наречен „Индустрия“, ще е с начален капитал от 500 млн. лв., насочен към предприятия, които имат десетгодишна програма за развитие, разкриват нови работни места и приоритетно са в по-изоставащи региони. Вторият – „Иновации“, е замислен със 150 млн. лв. капитал и реално ще стъпи на сега съществуващия Национален иновационен фонд към Агенцията за малки и средни предприятия. Акцентът тук е подкрепа на млади български инженери и специалисти, които да развиват свои фирми и марки, а не „да продават идеите си за жълти стотинки“ (както пише буквално в програмата на БСП). Парите за двата фонда ще се осигурят от фискалния резерв. В момента той е около 12 млрд. лв., но една част от тези средства са целеви и не могат да се пипат, друга са предвидени за покриване на дефицита в бюджет 2017 г. (планиран на 1.3 млрд. лв.), а трета – за изплащане на падежиращите през юни облигации за 1.9 млрд. лв.

Това (средствата в резерва – бел. ред.) са едни мъртви пари. Ако целта е да стимулираме една икономика с мъртви пари и да говорим за стабилност – смъртта е най-голямата стабилност“, казва Драгомир Стойнев, който стои зад голяма част от идеите в предизборната програма на БСП. Той допълва, че тази за фондовете е консултирана с финансисти и банкери и е срещнала тяхната подкрепа. „Желанието ни е подобно на англосаксонските държави и Азия, където в момента има инвестиционен бум заради наличието на подобни фондове, да се развие и българската икономика, българската индустрия“, допълва Стойнев.

От друга страна, бюджетът на държавата е планиран на дефицит до 2020 г., а ако БСП сбъдне всички предизборни обещания, за които са нужни над 2 млрд. лв. на година (виж карето), държавните финанси ще останат на червено още по-дълго. Което при равни други условия означава спестените в резерва пари да се стопят и да се тегли още дълг.

Намерението е фондовете да станат част от една по-голяма структура – Национален финансов холдинг, който ще е под управлението на Българската банка за развитие (ББР). В него ще влязат и Българската агенция за експортно застраховане (тук ще се дадат още 200 млн. лв., за да се увеличи експортният й потенциал), Националният гаранционен фонд (в който да участват и търговски банки, но държавата да остане мажоритар), както и Фондът на фондовете, който в момента е към Министерството на финансите. Целта е „българските компании да получават на едно място и с минимални бюрократични спънки дялово или кредитно финансиране за своя бизнес“.

Това е зашеметяваща концепция в най-добрите традиции на социалистическата партия. Идеята ще създаде мегаструктура, която ще контролира милиарден ресурс и в същото време ще е под политически контрол. Не е особено трудно да се предвиди, че това може да води до лобиране за определени сектори, фирми и региони, съпътствано от неизбежната корупция. Достатъчно е да се видят проблемите при разпределянето на всички големи обществени поръчки в страната, включително парите за бизнеса в „Конкурентоспособност“ (където преди време министър беше Драгомир Стойнев, а негов заместник – Юнал Тасим).

От БСП обещават промени в законите, чрез което да се въведе професионално мениджърско управление на конкурсно начало, както и управление „на пазарен принцип“ за публичните предприятия с над 50% държавно или общинско участие. Въпреки това повечето анализатори са скептични.

„Голяма част от фондовете за рисково финансиране в Европа и САЩ имат и държавно участие под някаква форма. Но ролята на държавните структури е ограничена и те не вземат конкретни инвестиционни решения. Добрата практика показва, че всякакво държавно участие трябва да е комбинирано и с частен капитал. Това е гаранция за по-ефективен контрол“, казва Евгени Ангелов, председател на Асоциацията за дялово и рисково финансиране.

По-интересно е защо БСП обещава това. Българският пазар на дялово инвестиране и сега прелива от финансиране. Потенциалният ресурс за български и чужди компании в момента е от неколкостотин милиона евро до няколко милиарда – в зависимост от това дали се гледат само фондове за дялово (Private Equity) или рисково финансиране (venture capital), които са с фокус върху Източна Европа. Ако говорим само за България, в края на 2016 г. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) представи втората вълна фондове за дялови инвестиции с бюджет 130 млн. евро, като от тях 80 млн. евро са за нови рискови инвестиции. Към тях трябва да се добавят и парите на новия държавен Фонд на фондовете (ФнФ), който също управлява европейски средства. Така от 2018 г. нататък, когато ще се сблъскат ЕИФ и ФнФ, се очаква на пазара на дялово инвестиране в България да влязат около 300 млн. евро (без частните инвестиции).

Офертата на БСП

„Поискай промяната! Правила, сигурност, справедливост.“ Така се казва управленската платформа на социалистите. Целта им е „осем милиона българи и нито един на или под прага на бедността.“ Ето част от предложенията, които имат директно влияние върху бюджета, и очаквания ефект на година:

– нулева ставка на данък „печалба“ при годишен оборот от търговска дейност до 150 хил. лв. за стартиращи предприятия на предприемачи до 35 г., които за 24 месеца открият пет работни места (10 млн. лв.);

– обвързване на минималната работна заплата (МРЗ) с увеличението на средната работна заплата. Месечното обезщетение за отглеждане на дете от една до две години в размера на МРЗ (55 млн. лв. само за втората мярка);

– приспадане до 50 лв. месечно от данък общ доход на работещите родители за дете. Помощта за ученици в социално слаби семейства се разширява до четвърти клас (330 млн. лв.);

– преизчисляване на пенсиите, увеличение на по-старите пенсии с около 20% (810 млн. лв.);

– ставка от 20% за облагане доходите на физическите лица с приходи над 120 хил. лв. годишно (допълнителен приход от 50 млн. лв.);

– държавна подкрепа за АЕЦ „Белене“, нефтопровода Бургас-Александруполис и газови връзки, и коридори с доказана икономическа ефективност. Удвояване на домакинствата с енергийни помощи до 500 хил. (90 млн. лв. само за втората мярка);

– отмяна на процедурата по концесия на летище София;

– в асортимента на търговските вериги с годишен оборот над 2 млн. лв. задължителни минимални прагове за произведени в България продукти – 51% плодове и зеленчуци в сезона на производството им и 30% извън него; 70% мляко и млечни продукти; 25% месо и месни продукти, без пилешко, 50% пилешко месо, 75% вино и спиртни напитки;

– стартова заплата за млад учен – не по-ниска от две МРЗ; базови минимални заплати за заетите в наука по трудов договор в БАН, Селскостопанската академия и държавните университети;

– поетапно увеличаване на заплащането на учителите. Средствата в държавния бюджет през 2020 г. да достигнат 5% от БВП за образование; 1% от БВП за научноизследователска дейност. (общо 615 млн. лв.);

– постепенно постигане на 1% от БВП за култура (80 млн. лв.);

– напълно безплатно медицинско обслужване на здравноосигурените лица; запазване на болниците в отдалечените райони в страната;

– заплати в здравеопазването – за специалисти със степен магистър стартова не по-малка от три МРЗ; за степен бакалавър стартова не по-малка от две МРЗ;

– осъвременяване с минимум 10% на базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на служителите в сектор „Сигурност“ (230 млн. лв.).

 

,,Белене” в момента е един гьол. БСП смятат пак да възраждат проекта

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

БСП

Власт от небето

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Мартин Димитров

„Започваме реални действия за промяна на БСП с цел превръщането й в модерна лява партия“, заяви в началото на декември лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тогава тя обяви, че левицата ще се събере на конгрес на 4 и 5 февруари 2017 г., който да одобри новата визия, с която БСП да стъпи „на автентичните леви ценности“ и „съвременни леви политики“. Освен предизборната си управленска програма обаче от левицата имат да решават и организационни въпроси – на партията ѝ липсват както достатъчно подготвени за управлението кадри, така и нови и свежи лица. А въпреки подобрените резултати в социологическите проучвания всички са наясно, че БСП ще трябва да се коалира, ако спечели мандата, и въпросът е с кого.

След поредицата тежки провали и дори икономически катастрофи, с които тази партия беляза изминалите 25 години на преход в България (зимите на Луканов и Виденов през 90-те години, тройната коалиция с ДПС и НДСВ през 2005-2009 г., завършила със спрени еврофондове, и последния й отново орташки с ДПС и безславно приключил след само година кабинет „Орешарски“), редовното възкачване на БСП във властта изглежда повече като природно явление, отколкото като плод на рационален избор. Доказва го и повторението на политиките, водещи до едни и същи последствия.

Несъмнено, откакто Корнелия Нинова бе избрана за председател, БСП се намира в процес на трансформация. Нинова смени значителна част от лицата в изпълнителното бюро (ИБ) на партията, а в парламентарната група на преден план излязоха по-младите депутати, които „не дразнят толкова много хората“ по думите на един от тях. Нещо повече – за първите шест месеца от лидерството си тя успя да постигне две знакови победи. Първо, с една рязка маневра Нинова „взе“ номинацията на Румен Радев под крилото на БСП и маргинализира партията на Георги Първанов, която трябваше също да подкрепи оказалия се печеливш кандидат. Така Нинова едновременно доказа на анти-АБВ крилото в БСП, че не е марионетка на бившия президент, и не даде шанс на конкурентите си вляво. Второ, без да се надценява ролята й в победата на Радев, избирането му да президент се превърна в голяма червена точка за нея пред партийния актив, която ще заглуши поне за известно време гласовете срещу нея в страдащата от разединение формация.

През май 2016 г. Корнелия Нинова отне с минималната разлика 395 срещу 349 гласа лидерското място на Михаил Миков в това, което червени активисти определят като „най-разделения партиен конгрес от създаването на партията“. БСП си остава разпределена на множество бизнес лобита, казва близък до Нинова член на изпълнителното бюро и добавя, че „както тези кланове се обединиха, за да свалят Миков, така и могат да се обединят да изхвърлят и нея“.

Партията страда от огромна липса на кадри. Трима различни депутати казаха, че БСП няма достатъчно подготвени икономисти за евентуално бъдещо правителство, а член на тясното ръководство заяви, че единственият в червените редици с качества за премиер е Румен Овчаров, чиято политическа кариера е приключила.

„Разчитам референдума (на „Шоуто на Слави“ – бел. ред.) като желание да се появят нови лица в политиката. Трябва да помислим как ние да дадем пример и да започнем тази промяна от себе си – с платформа, която да бъде конкретна, ясна и да бъде изпълнена“, каза Нинова в края на миналата година. Тя определи срок до февруари партията да е готова с управленската си платформа за предсрочните избори, с анализ на коалиционната си политика и най-важното – промяна на устава, който да разчисти старите лица от парламентарната група и да я отвори към млади кадри. За целта Нинова ще настоява за въвеждане на мандатност – максимум два мандата за председателя на партията и максимум три пълни за депутатите, до два за областните председатели. Освен това тя предлага лидерът да бъде избиран директно от членовете на БСП вместо от делегатите на партиен конгрес.

Ходът със смяната на трима известни членове на ИБ на партията – Костадин Паскалев, Юрий Асланов и Илияна Йотова, с три „нови“ лица – Вяра Емилова, Иван Ченчев и Стоян Мирчев, загатна за посоката, по която Нинова смята да поеме. Дали обаче ще успее да реформира партията достатъчно бързо и да наложи качествени хора преди изборите, без това да ѝ коства лидерската позиция заради вътрешнопартиен натиск, е под въпрос. Може да се предположи, че предложенията ѝ ще получат отпор от „вечни“ депутати като Янаки Стоилов и Димитър Дъбов примерно, както и от дългогодишните и несменяеми областни председатели на партията със силно влияние в нея. Последния път, когато някой предложи мандатност в БСП – депутатът Кирил Добрев през 2014 г., каузата му претърпя неуспех.

Нинова и екипът ѝ бяха толкова концентрирани в подготовката на президентските избори и разчистването на вътрешнопартийното поле, че икономическата политика – там, където най-ясно биха прозвучали посланията на левицата, остана на много заден план. От началото на мандата на правителството „Борисов-2″ до сега партията е внесла не повече от половин дузина икономически законопроекти, повечето от които учебникарско леви и протекционистки, предвиждащи „повече държава в икономиката“ (виж карето).

Разбира се, част от членовете на БСП осъзнават, че подобни послания не само няма как да задържат разширения електорат, подкрепил Румен Радев, а и биха отблъснали много от хората, гласували наказателно срещу ГЕРБ. Става все по-очевидно, че в партията се води нервна дискусия за позицията ѝ относно данъчната система. Само преди два месеца, по време на гласуването на бюджет 2017 през декември м.г., БСП за трета поредна година предложи прогресивно подоходно облагане. Тази седмица обаче Драгомир Стойнев и Борислав Гуцанов загатнаха, че левицата се е отказала от идеята за фундаментална промяна на данъчната система. След гласуването на бюджета депутати от партията казаха, че Нинова е допуснала повторното предлагане на прогресивно облагане, за да усмири левите „фундаменталисти“ в парламентарната група, но самата тя и хората около нея са наясно, че това е лош ход.

Конкретните управленски политики, с които БСП ще се яви на предсрочните избори, ще са знак и към потенциални коалиционни партньори след вота. Пред нея стои дилемата с коя партия би се коалирала, в случай че надделее над ГЕРБ в резултатите или ако Борисов отново откаже да състави правителство въпреки преднината си, както беше през 2013 г. „БСП, дори да успее да стане първа политическа сила, няма да може да състави правителство без коалиционен партньор и това е въпросът за съюзника номер едно. Тази доскоро заемана сектантска позиция на БСП, че ще „търси съюз с народа“, може да се превърне в кошмар“, коментира член на изпълнителното бюро.

Според него част от ръководството на БСП – тези, които се занимават и с бизнес като Георги Гергов, Драгомир Стойнев, Кирил Добрев и Бриго Аспарухов примерно – се „облизват“ за широка коалиция с ГЕРБ, докато друга част са убедени, че такъв ход ще бъде истинският край на левицата. „Коалиция ГЕРБ-БСП е възможна, но лично аз се надявам това да ни се размине. По-голям политически разврат от такава коалиция не мога да си представя. Корупцията ще удари тавана“, коментира в началото на годината социологът Юрий Асланов, бивш член на ИБ на БСП.

Алтернативите обаче също са стряскащи – потенциален съюз с „Обединените патриоти“ може да струва ангажиране за опасни бюджетни харчове, а с ДПС – до проклятието на кабинета „Орешарски“.

Това, за което няма ясен сигнал, е дали БСП си е научила урока поне от 2013 г. Тогава, както и сега, партията просто се качи на анти-ГЕРБ вълната и бе припозната от избирателите, както и сега, като инструмент за възмездие. За да катастрофира за пореден път и рекордно бързо след влизането си във властта – с назначението на Делян Пеевски за шеф на агенцията за национална сигурност.

 

Нинова иска въвеждане на мандатност – максимум два мандата за председателя на партията и максимум три пълни за депутатите, до два за областните председатели – в опит да лансира свежи лица на предни позиции в партията

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada

Предишна публикация:
ОТ РЕДАКТОРА: Трудният пирует между Москва и Брюксел

Eй, ще ми липсва този Волен в следващия парламент. Не че няма да се намерят объркани души, които да пуснат...

Затвори