Открийте ни и в

Българският герой от “Коста Конкордия”

публикувано

на

Петър приема наградите скромно

Повече от година след трагичния инцидент, в който луксозният лай­нер потъна край бре­говете на италианския остров Джилио, отне­майки живота на 32-ма души, ме­ханикът Петър Петров се върна от поредното си дълго плаване. Мъжът, участвал самоотвержено до последно в спасяването над 450 души от ле­дените януарски води на Средиземно море, продължава да работи за съ­щата компания – „Коста Крочиере”, и да върши това, което е правил в последните 18 години от живота си.

40-годишният старши офицер получи за геройството си почетен медал за европейски гражданин на 2012 година от Европейския парламент в Брюк­сел, в България стана „Мъж на годи­ната”, наскоро беше отново награден във Барна за събитие номер едно на миналата година. Но не се чувства специален, а твърди, че просто е из­пълнявал задълженията си. И се рад­ва, че в кошмарната нощ е съумял да не се паникьоса и да запази хладен разум в действията си.

„Едно корабокрушение не може да не остави отпечатък в по-нататъшния ти живот, но

ние сме мор­ски вълци

През каквото и да минем, продължаваме напред, не може да се отказваме. Животът тече. Един мъж е длъжен да се грижи за семейството си. Аз съм бил 18 години в морето, а в тази криза нямаш много опции – обяснява Петър защо след всичко, което преживя с „Коста Конкордия”, продължава да прави същото. Въпре­ки че е баща на две деца, съпругата му не „ударила по масата”, че трябва да намери по-малко рисково препи­тание, а го посъветвала само мно­го добре да помисли и да прецени и в крайна сметка да реши сам. След ко­рабокрушението Петър вече е бил на две дълги плавания. Той успял бързо да преодолее стреса и отново да тръг­не на път.

Но първите няколко дни след страшния инцидент през януари 2012-а спял на пресекулки, стряскал се през нощта и се ослушвал. Тогава, както и сега, той отговарял за из­правността на всички дизелови мото­ри на кораба, който се удари в рифо­ве и заседна край италианския остров Джилио. При тръгването механикът направил профилактика на моторите и оправили повредите. Негова зада­ча било и да следи за изправността на двигателя на една от спасителните лодки. На никого тогава не му мина­вало през ума, че спасителните лодки ще влязат в употреба само 5 дни след това, на фаталния 13 януари. На ни­кого, освен може би на него…

„Имах предчувствие, че може да се случи нещо лошо” – разказва Петър. На 12 януари той дори предупредил свой колега от мостика да не мес­ти календара на датата 13-и. „Казах му направо на 14-и да го сложи. И той се съгласи.” Но когато се виждат на другия ден, установяват, че някой друг от моряциге на мостнка, без да знае за предупреждението, го е пре­местил. Разбрах, че нещо не е наред, преди да вляза в машинното отделе­ние – спомня си героят спасител за нощта на корабокрушението. – Казвах на хората да са спокойни, нищо че няма да има място за тях в лодките. Казвах им къде да се държат.

Ако не бяха лъжливите показания на капитана

че всичко е наред, не­щата щяха да свършат по-различно.” Капитанът Франческо Скетино, който все още е подсъдим за потъването на „Коста Конкордия”, остава известно време на мостика, но в крайна сметка решава, че трябва да спасява кожата си, и вместо да се впусне да помага в евакуацията на пътниците във всеобщата паника и да напусне последен кораба, изчезва с част от екипажа към брега с една от спаси­телните лодки. „Моите задължения не включват да поемам командването на лодка и да правя курсове, да да­вам указания, да ръководя спасител­на операция. Предприех го, тъй като аз съм член на старшикомандния състав на кораба, макар и в ниския диапазон.

Виждах хора, ранени от па­дащи предмети, застрашени от удавя­не… Не можех да оставя нещата така. Когато се забави евакуацията, започ­наха да летят предмети от ресторан­тите. Добре, че хората се организира­ха – пасажери, част от екипажа, та­кива като мен… Създаде се на място една организация, която помогна за евакуацията на максимален брой път­ници – разказва Петър. Той прави пет курса до брега и обратно с една от спасителните лодки и успява да изво­зи близо 500 души. Механикът прие­ма, че в тази критична нощ е вършил работата си – това, което се налага в момента, на базата на знанията, кои­то има, до края на възможностите си. Затова не се чувства герой. Действал автоматично, с хладен разум и не се поддал на паника. „Страшният ми спомен е, когато

в един момент се изплаших

че може да ми се наложи да виждам удавени хора – спомня си той. – Най-тежка беше началната ор­ганизация за евакуацията.” Пред очи­те му все още са лутащи се изплашени хора, някои от тях са ранени и на него му се налага да ги превързва по пътя към брега. И днес не може да изтрие от съзнанието си британско семейство с малко момиченце: „Ба­щата беше бос. И се чудеше как да спаси детето си. За миг си помислих, че това може да е моето дете…” Пе­тър успява да намери спасителна лод­ка за бедстващото семейство, въпреки че никой от пасажерите не иска да напусне своето място в тях. Храбрият механик всъщност е сред последните трима души, които напускат „Коста Конкордия” в онази фатална нощ. Най-накрая пристига италианската брегова охрана и им дава команда, че вече могат да се оттеглят, тъй като те поемат нещата в свои ръце.

Това, на което днес се надява бъл­гарският моряк, спасил стотици хора от зловеща смърт, е, че след трагичния инцидент с „Коста Кон­кордия” фирмата, за която продължава да работи, ще направи нужната реорганизация в управлението си. За да може това никога повече да не се повтори и хората да могат да пътуват занапред спокойно.

Лидия Спириева, “Стори”

Съпругата му Илиана и синът му получиха почетната сабя за “Мъж на годината”, тъй като той бе на поредното плаване

“Коста Конкордия” още не е изваден от морето край остров Джилио

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено