Продължение от миналия брой

Разкрояването може да произведе произволни резултати, като усилва негативните ефекти на самата система. За да се намери решение срещу тези нечестни практики, във Великобритания се провежда периодично разкрояване на районите от политически неутрална комисия. Освен това броенето на бюлетините се извършва систематично на равнището на централната комисия на избирателния район, а не в секцията, за да се избегне използването на информацията по секциите за нечестно разкрояване на районите. Наред с всичко тази система носи със себе си парадоксалната възможност победителят според броя на получените гласове да има по-малко мандати, отколкото втората партия. Отново примерът е с Канада - на изборите през 1979 г. либералите получават 114 мандата с 40.1% от гласовете, докато консерваторите получават 136 мандата с 35.9% от гласовете.

При едномандатен избор в два тура, ако на първия тур никой от кандидатите не получи абсолютно мнозинство на гласовете (50%+1), се провежда втори тур, където обичайно е достатъчно относително мнозинство. Тук въпросът е какви са условията за достигане до втория тур. В някои случаи, както във Франция в края на ХІХ век, това е било възможно за всички кандидати, дори за тези, които не са се явили на първия тур. Но след 1958 г. законът изисква минимум 12.5% от гласовете на първия тур, за да може кандидатът да отиде на втория тур (1/8 от гласовете). В тази система обичайно избирателите гласуват за партията, която предпочитат, на първия тур, докато на втория тур най-често се стига до споразумения между партиите (предимно в двата блока на десните и левите) за взаимна подкрепа на кандидатите.

Ефектът от тази система във Франция се вижда добре от резултатите от изборите през 2007 г. Първата партия (на Никола Саркози) е свръхпредставена - с 39.5% от гласовете на първия тур получава 54.3% от мандатите. В случая и втората партия, Социалистическата, е свръхпредставена - с 24.7% от гласовете на първия тур е получила 32.2% от мандатите. Това е заради практиката на споразуменията за взаимно оттегляне на кандидатурите между левите партии в полза на най-добре представилия се ляв кандидат. Социалистическата партия печели за сметка на комунистите, които са недопредставени (4.3% от гласовете и 2.6% от мандатите). Крайнодесният Национален фронт, който е изолиран, не получава нито един мандат, макар да има също толкова гласове, колкото и комунистите. В днешното национално събрания на Франция има 577 депутати, от които 289 социалисти, 198 републиканци, 29 центристи, 18 леви радикали, 15 радикално леви и 26 независими (4.5%). И тук, както и в британския парламент, първите две партии държат над 84% от всички места.

Дефектите на мажоритарните избори стават още по-отчетливи, когато се приложат в многомандатни райони - във всеки един от тях се избира повече от един депутат.

Какви са възможните алтернативи, ако искаме избирателите да гласуват не просто за партийни листи, а и за конкретни кандидати. Система, която не носи негативите на мажоритарния вот, но позволява избирателите да избират личности сред партийните листи. В Европа се прилагат две такива пропорционални системи: в Германия (смесена с компенсация) и във Финландия (пропорционална със задължителна преференция). В Германия избирателите гласуват с две бюлетини - партийна (за разпределение на мандатите) и индивидуална (за отделен кандидат). Кандидатите, получили мнозинство в района си, са избрани. Но партиите разпределят накрая местата в Бундестага пропорционално. Във Финландия избирателят гласува в многомандатен район, но за да е валиден гласът му, не избира партия, а определен кандидат в партийната листа (която е по азбучен ред). Отделните кандидати се подреждат в общата партийна листа според получените гласове, но местата в парламента се разпределят пропорционално между партиите.

Мажоритарна система в България ще произведе такъв парламент, че никой няма да е доволен освен най-голямата партия. Голямата част от гласовете ще бъдат „изгубени", а представителността на Народното събрание ще е малка. Рисковете са много повече, отколкото ползите, ако изобщо има ползи.