Бърни не успя да се изяви като състезател
Иван Златарев
„Изхвърлиха ме!" С тези две думи английският милиардер Бърни Екълстоун изрази всичко, което мисли за новите собственици на „Формула 1", които му показаха вратата след 40 години работа. За този период 86-годишният британец превърна управляваната от него империя в най-доходоносния и престижен спорт на планетата с брутна печалба от два милиарда евро годишно. Животът и кариерата на г-н Екълстоун винаги са били свързани с надпреварата и бизнеса. Едва станал пълнолетен, той се захваща с търговия с резервни части за мотоциклети, но не забравя гонките и на 19 години дебютира във Формула 3. И за разлика от сегашните пилоти „рентиери" се състезава благодарение на собственоръчно спечелените пари. При това успява да управлява успешно бизнеса си и след четири години компанията му става една от най-крупните в Британия, а състезателната му кариера завършва с тежка катастрофа.
Въпреки инцидента Бърни не губи интереса към Гран при. През 1957-а, точно преди 60 години, англичанинът купува първия си отбор във Формула 1 - „Коно", за да вкара в спорта приятеля си Стюарт Рюис-Евънс. Тогава е и последният му епичен опит да се изяви като пилот - в Гран при на Монако, но реалността е сурова. Екълстоун не преодолява квалификацията и оттам нататък се концентрира върху мениджмънта. Година по-късно, когато Рюис-Евънс загива трагично на пистата, Екълстоун изчезва от спорта за 10 години. Завръщането е като мениджър на Йохен Ринд. Но само за да види как след две години австриецът загива. Тогава Бърни купува „Брабъм", за да може да влияе на спорта, и веднага създава Асоциацията на конструкторите във Формула 1 заедно с Макс Моузли. Именно тази организация, с усилията на Екълстоун, измени Ф1 и я направи такава, каквато я познаваме сега. Благодарение на многогодишната война с Международната автомобилна федерация ФИА за овладяването на лостовете за управление на регламента и на паричните потоци. В крайна сметка за Бърни остава разпределянето на парите, а за ФИА - изработването на правилата.
От началото на 80-те във Формула 1 потичат огромни пари. Благодарение на телевизионните излъчвания цял свят започва да следи шампионата, който става притегателен за големите спонсори и автопроизводители. Пилотите също не остават назад - противопоставянето на Аертон Сена и Ален Прост извежда гонките на фантастични висоти, което пък помага на Екълстоун да си напълни джобовете с долари.
През 1993 г. Бърни и Макс довършват започнатото. Моузли печели изборите за шеф на ФИА и предоставя на партньора си пълна свобода на действие. Хитрият дребосък пък събира всички компании, занимаващи се с комерсиална дейност около Формула 1, в една и става неин президент. Това всъщност е неговият стил - да стане шеф на всичко, лично да решава всички въпроси в своя полза. В резултат на това през 1999 г. Европейската комисия уличава ФИА и компаниите на Бърни в нарушаване на правилата за конкуренцията и принуждава Екълстоун формално да напусне вицепрезидентския пост във ФИА и да преразгледа всички договори.
Независимо от безскрупулността и дори алчността именно действията на непоклатимия англичанин правят от Формула 1 тази атракция, която познаваме днес. Не скромна европейска надпревара, в която благодарение на банков кредит би могъл да попадне всеки мераклия за слава, а истинско световно събитие. Формула 1 е Кралският клас на автомобилния спорт, лъскав и богат, с върховни в технологично отношение машини и с най-добрите конструктори. Именно в епохата на Бърни има не един „златен век" на Формула 1. Неслучайно спортът е оценен на 8.5 милиарда долара, а малцина можеха да си го представят без Бърни. Просто той прави това, което умее най-добре - да вдига цената. Например според различни източници покупката на „Брабъм" му е струвала между 100 и 120 хил. паунда. 17 години по-късно той продава отбора за над 5 милиона долара. Състоянието му сега възлиза на $3.2 млрд.
Скандалите
Подобен човек едва ли би могъл да бъде подминат от скандали - например обвинения в корупция. Но истината е, че Бърни Екълстоун е призован в съда само веднъж. Преди няколко години той е обвинен в даването на сериозен рушвет, за да се ускори продажбата на Формула 1 на инвестиционния фонд CVC. Сам защитава тезата, че не бил нарушител на закона, а жертва. Банкерът Герхард Грибковски имал информация, че Екълстоун владее не съвсем законно пистата „Пол Рикар" (чрез фондацията на бившата си жена Славица, с която формално няма никакви отношения) и го шантажирал. В крайна сметка съдът получава от боса на Ф1 100 млн. долара компенсация и прекратява делото.
Не трябва да забравяме и знаменития договор „Конкорд" за разпределение на печалбите във Ф1. Бърни така безскрупулно извива ръцете на отборите, че „Ферари" заплашва да напусне шампионата и да основе своя собствена серия, ако не получи по-голям дял от „тортата". Екълстоун се съгласява, знаейки, че без „Ферари" няма Формула 1, и така Скудерията получава бонус от 100 млн. евро годишно. Напук на бурното негодувание на обществеността и на другите отбори.
