Асен Павлов с танцьорите

Боряна Колчагова

Ансамбъл „Чинари" е прочут навсякъде, извън Родината - също. Преди години те бяха аплодирани в имение на Лазурния бряг, където се събрал „каймакът" от Европа и Америка, за да гледа тях и други чужди артисти. Преди време в зала „Берси" в Париж 15,000 французи полудели по представлението им, което било смесица от бул кемпо и народен танц. През 2014 г. „Чинари" спечелиха „Икар" в категория „Вариететни изкуства" за спектакъла „Траките".

 

През 2005-а играели „Свят от емоции" в Брансън, Мисури, в зала за 3,000, която пълнели по няколко пъти на ден. В съседния театър били звездите от Цирк дю Солей. Хората коментирали, че през последните години не са виждали такова динамично танцово шоу. „Не сме чак толкова екзотични през последните 20 години. Бяхме, когато имаше Желязна завеса. Пътувахме из целия свят. Онези хора там нямаше как да знаят за нас - освен от някоя снимка. А сега, преди да им гостуваме, цъкат в нета, гледат ни и отиваме, за да ни видят на живо", казва Павлов.

Г-н Павлов, как дойде идеята за последния ви спектакъл, който смятате да представите в София през декември?

- Върху "Възрожденски разкази" с ансамбъл „Чинари" работим в продължение на 3 години. Разбира се, това е изключително деликатна и отговорна тема, която за съжаление трудно би могла да се разкаже само и единствено с танц. Творческият екип на спектакъла се концентрира върху една фигура от нашето Възраждане не само заради това, че се навършват 140 години от подвига на Христо Ботев, но и с оглед на неговото магнетично и завладяващо творчество. Ботев е в основата на посланието „Възрожденски разкази" - „да си припомним силата на българския възрожденски дух".

Какво точно ще се случва на сцената на „Възрожденски разкази"?

- Музикално-танцовата и сценична реализация на спектакъла е изградена от няколко художествени звена, разбира се, в основата са танцьорите от ансамбъл „Чинари", музикантите от Софийския духов оркестър с диригент Юли Дамянов, група „Етнотикс", трио „Булгарина", както и нашите приятели от мъжкия квартет „Българи". Ще прозвучат много познати произведения от репертоара на Софийския духов оркестър, както и нови музикални пиеси, написани специално за „Възрожденски разкази", техни автори са Костадин Генчев, Юли Дамянов и Кирил Владов. Целият този пъзел от поезия, музика и танц ще бъде представен на премиерата на 28 ноември в зала 1 на НДК от 19:30 ч.

С какво трябва да се гордеем ние, българите?

-       Ние, българите, трябва да се гордеем преди всичко с това, че сме наследници на древна култура и древен народ, в основата на което, разбира се, стои нашето народно творчество и неговото естетическо съвършенство, сътворявано в продължение на повече от 1300 години.

Разкажете ни за последните ангажименти на трупата - къде ходихте, какво видяхте, какво ви прави впечатление?

- Едно от последните пътувания на ансамбъла беше във Великобритания, един незабравим спектакъл в Лондон, във връзка с първия събор на българите. Имахме удоволствието да представим голяма част от нашия последен проект „Ние, българите".

Бихте ли разказали за някое интересно турне или моменти от сцената през годините?

- Интересните случки с ансамбъла в повечето случаи са комични, понякога ни се струва, че нещата са в безизходна ситуация, но в крайна сметка професионализмът и рутината идват на помощ, както и импровизацията. Така че това се превръща в част от емоцията, която съпътства работата ни. Мога да дам пример с един случай, в който изпратих ансамбъла на концерт вместо в Девин, в Доспат, шансът беше на наша страна с оглед, че двата града са в близост и успяхме да реагираме бързо. Много пъти се е случвало да забравяме реквизит или костюми, а вече сме прекалено далеч от София и няма как да се върнем, което е налагало да импровизираме, и то невинаги успешно. Не искам да изпадам в подробности, но понякога нещата са изглеждали наистина доста комично.

Как вървят танцовите школи към „Чинари", кои възрастови групи са най-посещавани, какво интересно се случва в тях?

- Най-голям интерес от всички наши школи има към „Чинари-джуниър". Това са деца на възраст от 6-8 годинки. Те са изключително любознателни. Много от тях са вече и фенове на ансамбъла и не пропускат нито един наш голям концерт. Наистина, това са едни малки големи таланти, които ние обучаваме с удоволствие, за да има бъдеще за българското фолклорно изкуство.

Мода или своеобразно завръщане е засиленият интерес към народните танци през последните години?

- Интересът към клубовете за българските народи танци вече е традиция, а не мода. В продължение на повече от 10 години се наложиха десетки престижни клубове, както и фестивали в цялата страна. Ние, професионалните артисти, го приемаме за даденост и шанс да разгърнем още повече дейността за разпространение на българската танцова традиция от всички етнографски области на страната.

За коя сцена и какъв спектакъл мечтаете да поставите?

- Мечтая ансамбъл „Чинари" да има самостоятелен театър, в който да представяме не само нашите проекти, но и всичко интересно и ново, което се прави в България и по света. Наистина, новата инициатива на времето, в което живеем, изисква да мечтаем по-реалистично, така че благодаря за въпроса!

Преди време бяхте казали, че българите танцуват заедно, пеят заедно, не са индивидуалисти, каквито се опитват да ни вменят, че сме. Какво бихте допълнили сега към това?

- Наистина, българската традиция и българският фолклор са социален феномен, който обединява, а не разделя. Това, което мога да кажа с днешна дата, е, че нашите управляващи политици трябва по-често да посещават български фолклорни спектакли, за да се поучат, как хванати ръка за ръка, рамо до рамо, можем да се движим в синхрон, да пеем и да свирим феноменално. Това е, което бих допълнил с оглед нуждата българското фолклорно изкуство да бъде субсидирано достойно, за да имаме едни по-добри политици!

В началото на месеца получихте „Кристална лира" за миналогодишния спектакъл „Ние, българите" . Как бихте продължили изречението „Ние, българите, сме..."

- Ние, българите, имаме фолклор, който винаги ще ни помага да продължаваме да съществуваме като горд и достоен народ!