Летище „Ханеда“ през 1954 година

Едно от най-озадачаващите събития на ХХ век не е свързано с летящи чинии, теории на конспирацията, криминални действия или дори наблюдения на странни същества. То се случва в на пръв поглед нормален ден, на едно от най-досадните и обикновени места, които човек може да си представи - едно летище.

Справка с метеорологическата статистика показва, че 1954-та е била необичайно гореща година в Токио. Въпреки това на летище „Ханеда" работата е протичала както обикновено. В един от дните там пристига рутинен полет от Европа. Пътниците минават един по един през митническата проверка, когато идва ред на добре облечен мъж на средна възраст с кавказки черти. Той казал на служителите, че е на обикновено бизнес пътуване до Япония, третото му за тази година. Основният му език бил френски, но говорел и японски, както и няколко други езика. В портфейла си имал различни европейски валути.

Когато го запитали за неговата Родина, нещата придобили странен обрат. Най-спокойно човекът заявил, че е от Тауред и дори обяснил на неразбиращите гранични служители, че е невъзможно да не знаят Тауред - намира се на границата между Франция и Испания. Служителите му отговорили, че такава страна не съществува и той им показал международния си паспорт, издаден във въпросната държава, в който имало печати от предишни посещения в Япония, както и в други страни. Казал им името на японската компания, с която щял да се среща, но когато властите се свързали с тях, от фирмата казали, че никога не са чували за този човек. Хотелът, в който бил запазил стая, нямал резервация на негово име, а банката, написана върху неговите чекове, не съществувала.

Човекът се разгневил - каква сложна шега си позволявали да си правят за негова сметка? Служителите в митницата му показали карта и посочили страната Андора, която се намира между Испания и Франция. Може би това е неговата Родина и по някакъв странен начин й бърка името или самия той си прави шега с тях? Мъжът казал, че никога не е чувал за Андора, но Тауред е на точно това място. Той гордо твърдял, че неговата страна съществува от хиляда години.

Властите нямали друг избор, освен да го задържат, докато разплетат загадката. Все пак се смилили над него и не го оставили в чакалнята на летището. Наели му стая в близък хотел. На следващата сутрин обаче мистерията още повече се задълбочила. Човекът бил изчезнал от стаята си въпреки охраната пред вратата. А документите му - паспортът и шофьорската книжка, издадени от Тауред, се били изпарили от помещението на охраната на летището. Полицията напразно провела издирване за мистериозния пътник. Всичко било изчезнало, все едно никога не се било случвало.

А може би действително никога не се е случило. Официална документация за този случай все още не е намерена, той единствено се споменава в няколко книги, най-известните от които са „Справочникът на възможностите" (1981, стр. 86) и „Странно, но вярно: загадъчни и невероятни хора" (1999, стр. 64). Разбира се, липсата на официални документи може да се дължи на ред причини - може всичко да е засекретено. Но все пак може и историята да е измислена. За нея обаче е писано и в японския печат от онова време, макар източниците да не са официални, а „добре осведомени". Именно на тези публикации, както и на някои свидетелски показания, дадени от работили в онзи момент на летището лица, се базират и данните в двете книги.

Такива истории не се появяват за първи път. През 1851 г. във Франкфурт на Одер, Германия, е намерен скитащ в града човек, който твърдял, че е от Лаксария, намираща се на континента Сакрия. През 1905 г. в Париж е заловен млад човек, който крадял хляб и говорел напълно непознат език. Не е ясно как тогава е успял да каже на властите, че е от Лизбия. Полицията помислила, че става въпрос за Лисабон, който на португалски се пише като Лишбоа (Lisboa), но езикът, на който говорел човека, не бил португалски, нито пък разпознал Португалия на картата, която му показали.

Има такава история и в България. Случила се е в средата на 80-те години в Царево с местен моряк. Той изпада в кома, а след като се събужда, проговаря на абсолютно непознат език. Дълго време никой от близките му, а и самият той, нямали идея какъв е този говор и как човекът го е научил в съня си по време на комата. Едва когато случаят е описан от журналистите Димка Ташкова и Атанас Радойнов (вече покойник) в бургаския вестник „Черноморски фронт", се намират специалисти от Софийския университет, които разпознават в езика древен диалект на днешния испански. А историци са цитирани да разказват, че има данни, според които в морето край Царево в древни времена са пътували иберийски кораби. Дали някой от тях не е претърпял крушение, а душата на отдавна загинал моряк не се е вселила в тази на изпадналия в кома българин? Случаят обаче се разиграва по време, когато все още хилядите гадателки и врачки не са изпълзели на светло, затова и си остава почти непознат. А и самият човек, проговорил непознатия за него език, също отдавна е починал.

Възможно ли е съществуването на паралелни светове, които понякога се преплитат в отделни личности, които хората, поради невъзможност да си обяснят поведението им, започват да смятат за луди? Едва ли в обозримо бъдеще ще можем да си отговорим на този въпрос.