Игор Чубаров

Игор Николаевич, търсим ви от България по повод разговора ви с вашия колега в Зимбабве, който бе разпространен в интернет. Известно ли ви е това?

- Разбира се, че ми е известно.

Имало ли е такъв разговор?

- Да, имаше. Но това всъщност дори не бе разговор. Това бе нещо ,,извън разговора". Това бе разговор, който няма никаква политическа тежест. Ние бихме могли с него (с посланик Сергей Бахарев - б.а.) да говорим на тази тема в банята или където и да било, в кухнята... Просто се смеехме на ситуацията. Този разговор е бил записан от съответните служби. Е, какво да кажа? Много съжалявам, че там вземат насериозно казаното от мен.

А вие това сериозно ли го казахте в разговора ви?

- Как може такива неща да се говорят сериозно! Това бе една абсолютно шеговита беседа, плямпане, дето се казва. Как може насериозно да се приемат думите, че ще проведем референдум в Маями! Вие можете ли да повярвате на това?

Кой знае. Но вие това за Маями го повтаряте два пъти. Освен това споменавате България два или три пъти. Говорите, че ,,Русия ще завре с шутове,  да ги е... българите, румънците и другите европейци там, където им е мястото"... Колегата ви Бахарев пък говори за ,,балтийските говна"...

- Преди всичко трябва да се види преводът, идентичността на превода на моето изказване. Там за шутове няма нищо. Това е неправилно. Това бе шеговито изказване.

Игор Николаевич, аз не съм гледал английските субтитри, а съм слушал думите ви на чист руски език. Чух много добре за шутовете.

- Там бе написано, че казвам "Скотландия" вместо "Шотландия". Първо, това изобщо не съответства на истината. Второ - повтарям още веднъж - това е беседа от частен характер.

Разбирам. Но ви питам - имало ли е такава беседа или не?

- Такава беседа имаше.

И вие не се отказвате от думите си?

- Не се отказвам от разговора с моя приятел.

Значи всичко, което се чува в записа, сте го казали. И той го е казал, така ли?

- Преди всичко нека да кажа, че това бе шега.

Разбирам ви. Но все пак сте говорили всичко това, нали?

- Говорил съм го на шега.

Но сте го говорили, нали?

- Сега мога да ви кажа... Нямам пред себе си текста. В разговора ми с вас не съм акцентирал върху това, което съм говорил. Когато разговарям с приятели в банята, в сауната, никога не акцентирам вниманието си върху това, което казвам в частен порядък. Частните изрази, частните думи - това са си частни думи. Трябва да приемете като сведение, че ако казвам, че не обичам този или онзи - това си е моя лична и частна работа. Да се политизира това е съвсем неправилно.

Но все пак вие сте държавен служител, посланик на Руската федерация...

- Аз съм държавен служител тогава, когато официално изпълнявам задълженията си. Но в разговорите ми с приятели в банята аз съм частно лице, а не държавен служител.

Ако не е тайна, къде се намирахте по време на разговора ви с вашия колега в Зимбабве - в банята, в сауната, в кухнята или някъде другаде?

- Бях на телефона. Знаете ли, не мястото определя темата на разговора, а самият разговор. Какво значение има къде съм бил? Сега да ви питам вас. Разговор в сауната, ако се записва от съответните служби, ще бъде ли считан за разговор между политически дейци?

Честно да ви кажа, никога не би ми хрумнало да обиждам руснаци и да говоря „да ги заврем с шутове" някъде си. Няма да го кажа нито за африканци, нито за евреи, нито за араби...

- Дори в частен разговор?

Никога. Това противоречи на убежденията ми.

- Добре. Но работата е там, че в частен разговор, продължаващ пет минути, човек може да си позволи нещо, може и да не си го позволи.

Момчил Инджов, ,,Клуб Z"