Цонко и вятърните мелници

Ветрила върху защитена зона

Когато на някой българин се спомене името Цонко Цонев, първата асоциация винаги е с рок музика. Кметът на Каварна от години провежда музикален фестивал за твърдо звучащи звуци в градчето, покрай което е станал любимец на медиите. А характерна особеност за всеки медиен любимец е, че работещите в тях журналисти не дават перушинка да падне върху главата му. Затова твърде изненадващо действа на мнозина първото посещение в управлявания вече почти пожизнено от г-н Цонев град. Мърляви фасади, грозни площади, магазини, върху които все още стоят старите социалистически табели. Каварна прилича повече на консервирано комунистическо селище, нежели на място за рок фестивали. Странно е, че тук, където всяка година се изливат стотици хиляди левове, за да се канят най-известните световни групи, не е налят нито един левец, за да се приведе този град в модерен вид и да се осигури на хората по-приятно място за живеене. Странното обаче е за тези, които разчитат на българските национални медии да научат какво и къде се случва из страната. Понеже, както вече отбелязахме, те са влюбени в господин Цонко и той за тях е почти като рок идол. Пък за рок идолите или добро, или нищо.

Журналистите, пратени да отразяват поредната рок проява на кмета, по правило никога не забелязват тези подробности от пейзажа в Каварна. Те отиват там, за да похвалят кмета, да покуфеят с музиката и да се напият. Местните жители пък си траят, защото в малките населени места кметът е като диктатор - той коли, той беси, той дава работа, той уволнява, той разпределя бизнеса между частните фирми. Под мустак сърдито наричат градоначалника си Цонко Перката, но пак гласуват под строй за него, защото страхът в малкия град да не те уволнят е голямо шубе. Тези дни обаче най-сетне бе поставено началото на края на царстването Цонково. Европейският съюз, който понякога се оказва единственото страшилище за българските политици, посочи кмета като един от виновниците за масовото строителство на вятърни централи край нос Калиакра и на Виа Понтика - един от двата пътя на птиците в Европа. А те се намират в землището на община Каварна. Тези вятърни централи се виждат отдалече. Поставени са все върху защитени места - в зона „Натура 2000" и до една в нарушение на закона. Но в Каварна, Добрич и Варна са намерили хитра вратичка как хем законът да е нарушен, хем обаче пред съда всичко да е изрядно. Тъй като за голям вятърен парк е нужна оценка за въздействие на околната среда и специални разрешения, частните собственици и техните общински и държавни ортаци са се изхитрили да купуват малки парчета земя край брега, за които не се иска такова разрешение. Другарските фирми купуват ли, купуват поотделно такива малки парчета в съседство и после се оказва, че те са се превърнали в голям вятърен парк. Само миналата година РИОСВ във Варна е издала одобрение за изграждането на нов ветрогенераторен парк от 95 перки и още 150 други обекта, сред които ваканционни селища. Министърът на околната среда и водите отмени това решение, но административният съд се е произнесъл в полза на перките. В България съдът е винаги ориентиран по посока на миризмата на пари.

Ако човек потърси из медиите някакви изявления на господин Цонко, ще намери хиляди за Рони Джеймс Дио, ,,Металика", ,,Блек сабат", дори за международното положение - все пак човекът е интернационален рок фен, отива му, но нито едно, в което да изразява загриженост за околната среда в общината, осеяна с вятърни перки.

Ето затова е толкова учудващо за мнозина несведущи по темата как така Каварна се оказа в центъра на скандал, заради който случаят с вятърните паркове влиза в европейския съд.

Цонко Цонев в обичайната си рок поза