Открийте ни и в

подслушвания

Цветанов официално обвинен, защитава го адвокатът на братя Галеви

публикувано

на

Цветан Цветанов вече официално е обвиняем.

Бившият вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов е обвиняем за бездействие, заради което негови подчинени са извършили престъпление. Обвинението срещу Цветанов е резултат от проверката за нерегламентирано подслушване в МВР. В сряда прокуратурата наложи на Цветанов мярка за неотклонение подписка, но не го арестува и не поиска парична гаранция.

Междувременно стана ясно, че адвокатът на братя Галеви – Менко Менков, пое защитата на Цветанов. Юристът брани пред съда и бизнесмена Марио Николов – основен подсъдим по делото за източване на пари по програмата САПАРД, както и на един от свидетелите срещу Алексей Петров по делото „Октопод“ – Георги Цветанов.

„При предявяването на обвинението не ни представиха материалите от разследването“, каза Менков. Според него престъплението, в което Цветанов е обвинен, е неправомерно и няма нищо общо с незаконното подслушване.

Преди да стане обвиняем, Цветанов бе разхождан между сградите на съдебните институции. В 10 ч. в сряда той пристигна в сградата на Специализираната прокуратура на разпит, но минута по-късно излезе оттам, защото го препратили към Софийската градска прокуратура. После бе насочен за разпит в 14 зала на Съдебната палата, но малко след това се оказа, че съдията е отказал да го разпита без останалите обвиняеми.

След това на Цветанов бяха предявени обвинения, като той се забави в прокуратурата, защото „флашката заяде“, обясни Менков.

Междувременно стана ясно, че Националната Агенция по Приходите започва нова проверка на имотите на Цветанов. Той я определи като тенденциозна и подчерта, че вече е проверяван, без да бъдат открити нарушения.

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

подслушвания

Таен свидетел често значи ликвидиран свидетел

публикувано

на

от

Виж цялата статия

сн. ,,24 часа“

В България никой не може да бъде осъден само въз основа на доказателства от подслушани разговори и филмиране. Не може да има присъда единствено по разкази на агенти под прикритие, анонимни свидетели или по самопризнания. Само свидетелски показания са достатъчни за осъдителна присъда. Нещо повече, българското право дава изключително предимство на очевидците. На живите. 
Тенденцията обаче е да бъдат избивани показно ключови свидетели на МВР и прокуратурата по делата срещу организираната престъпност. Преди дни се случи поредният разстрел, който мина тихомълком, затрупан от куп други драми. А става дума за случай, който изобщо не трябва да бъде подценяван, нито забравян. Жертвата – 53-годишният Хрисим Хрисимов, е основен свидетел по дело срещу група за поръчкови убийства. Той бе убит с поне 8 куршума, докато затварял заведение в столичния квартал ,,Банишора“, в което бил барман. Хрисимов беше един от основните свидетели срещу Йосиф Йосифов-Йоско Костинбродския и други петима от групата му. Групата бе арестувана за стрелбата срещу Филип Найденов-Фатик на столичния булевард ,,България“, но не получи обвинение за конкретния случай, а само за въоръжена група с цел убийства.
Самият Йосифов е в неизвестност от март. Той лежа веднъж в български арест, после бе странно освободен и изчезна. Намериха го в Гърция, където бе арестуван от местните власти по подозрение, че и там е вършел престъпления. България обаче го поиска, той бе върнат и после пак пуснат. След което изчезна. Независимо че по едно от делата срещу него имаше оправдателна присъда. Името на свидетеля Хрисимов бе оповестено още през 2003 г., когато прокуратурата обяви, че той е защитен свидетел. Според тогавашните твърдения именно той е бил човекът, наел къщата в Банкя, където в джип ,,Мерцедес“ бил открит десантен автомат ,,Калашников“ от убийството на Фатик. По онова време се смяташе, че Хрисимов не е истинското име на свидетеля, но обвинението не е имало време да го оформи като анонимен. Сега обаче се оказва, че му е истинското. Твърдеше, че той разпознал шестимата нападатели по снимки. Адвокатите на обвиняемите още по онова време обаче оспориха изцяло неговите показания. Те логично попитаха защо Хрисимов не е обвиняем, след като също би трябвало да е извършил множество престъпления. Твърди се например, че той е осигурил автомобила, от който е стреляно срещу Фатик.
Веднага след разстрела на Хрисимов се оказа, че той е бил разпитван преди две седмици по делото срещу Костинбродския. ,,Яви се в залата и даде показания пред всички страни“, обясни председателят на Специализирания наказателен съд Георги Ушев и допълни, че свидетелят е заявил, че се страхува. Но пък било нормално в такива процеси свидетелите да ги е страх. Няколко дни след информацията от Ушев прокуратурата и МВР обявиха, че са предлагали охрана на Хрисимов, но той отказал. Дори му било предлагано вкарване в системата на защитените свидетели, но той и с това не се е съгласил.

Преди няколко години застреляна с шест куршума в жилището си бе открита друга важна очевидка – Йорданка Запрянова. Тя беше ключов прокурорски свидетел по едно от големите дела за пране на пари и срещу организираната престъпност. Запрянова бе майка на застреляния две години по-рано и смятан за един от най-добрите финансисти на голяма и добре организирана групировка Константин Дишлиев, женен за сестрата на тогавашната съпруга на Евелин Банев-Брендо. Точно преди да потвърди показанията си пред съдия, Запрянова бе показно застреляна. Само за последните няколко години поне трима други ключови свидетели по големи процеси бяха разстреляни. По същия начин си отидоха Мариян Георгиев-Марата и бизнесменът Явор Николов. Първият бе основният свидетел по дело за убийство срещу регионален бос на бивша силова групировка, а вторият бе в основата на разкриването на голям контрабанден канал. И двете дела бяха фактически провалени. Същото се случи и след разстрела на ,,Петте кьошета“ и на нещатния сътрудник на полицията, българина от сирийски произход Мартин Хасан. А колко ли случаи са останали неизвестни за медиите?

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

подслушвания

Пета смърт в афери с подслушване

публикувано

на

Виж цялата статия

сн. ,,24 часа”

Черна серия застигна ключови фигури, участвали в разследвания на мегаафери с подслушвания. Само за година и три месеца трима от тях загиват неочаквано. Странна катастрофа, неразкрито убийство и самоубийство от миналата седмица причиниха смъртта на двама експерти, които се опитвали да възстановят изтритите записи от СРС-тата, както и на бившия зам. главен прокурор Христо Манчев, който разследваше т.нар. Бръмбаргейт в дома на Никола Филчев. 8 години по-рано починаха и двама държавни служители, което прави смъртните случаи на замесени в афери със специални разузнавателни средства общо 5.
Началото на последната серия от трагедии е 11 юли 2013 г. Тогава проф. Евгений Николов загина при катастрофа в Кресненското дефиле. Той е човекът, който извърши експертиза на записите по случая ,,Мишо Бирата“. При следващия скандал с подслушвания отново бе натоварен със задачата да направи анализ на техническите характеристики на сивия ван ,,Крайслер Вояджър“, известен като Кечъра. Професорът обаче загина, преди да успее да завърши проучването си.
Следващите две трагедии, в които починаха хора, близки до разследванията за СРС-тата, се разиграха само в рамките на една седмица. На 16 октомври тази година 38-годишният компютърен специалист Николай Найденов бе разстрелян с пет куршума на паркинг пред блок близо до 19-о училище в София. Оказва се, че той вероятно се е занимавал с възстановяването на записите от СРС-тата, които Радко Димитров – Радко Отвертката, от СДОТО опита да изтрие, твърдят запознати.
Последната смърт около подслушванията беше тази на бившия зам. главен прокурор Христо Манчев. Той сложи край на живота си в дома си на 21 октомври в 17 ч. Тялото му бе изнесено 6 часа по-късно, след като в апартамента извършиха огледи разследващ полицай от СДВР, двама магистрати от националното следствие, съдебен лекар, балистик и биолог. Манчев се самоубил с един куршум, изстрелян със законния му ,,Макаров“, докато бил сам в дома си в кв. ,,Овча купел“ в столицата. Причината за неговия избор били мъчителните болки, които изпитвал от 2 години вследствие на заболяване от рак. Бившият зам. главен прокурор по времето на Никола Филчев е човекът, който започна разследването, известно като Бръмбаргейт, за откритите през 2000 г. в жилището на тогавашния обвинител номер 1 недействащи подслушвателни устройства.
На 28 юни 2000 г. в апартамента на Никола Филчев бяха намерени микрофони, за които обаче така и не се разбра дали в действителност са работили и записвали главния прокурор. Обвинени, че са ги поставили, бяха петима служители на бившето СОТИ. Делото срещу тях приключи с оправдателни присъди на последна инстанция през декември 2007 г.

 

Проф. Евгений Николов

Николай Найденов със съпругата си

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

подслушвания

Обама намекна, че ще спре подслушванията

публикувано

на

Виж цялата статия

Президентът Барак Обама даде последната си пресконференция за 2013 година, слагайки край на период, доминиран от падащи рейтинги и противоречия относно неговия закон за здравеопазването и програмите за разузнаване на администрацията му. Президентът демократ приключва петата си година на поста държавен глава с най-ниския рейтинг на одобрение за периода, в който заема тази служба. След броени дни г-н Обама и неговото семейство заминават на почивка на Хаваите.

Президентът обяви в началото на пресконференцията си, че икономическата ситуация в САЩ се подобрява и тази динамика ще продължи и през 2014 година. „Твърдо вярвам, че 2014 година може да бъде пробив за Америка“, каза той. По думите му през 2013 година са създадени 2 милиона повече работни места, а за последните 45 месеца US икономиката е добавила още 8 милиона работни места. Темповете на икономически растеж са най-високите за последните две години, безработицата е на петгодишния минимум, а ситуацията с бюджетния дефицит се е подобрила.

Освен това САЩ произвеждат повече петрол на своя територия, отколкото купуват от други страни, а стойността на медицинските застраховки въпреки проблемите в реформите в здравеопазването расте с рекордни темпове, отбеляза той.

Президентът отказа да преговаря с републиканците за повишаване тавана на дълга. Въпреки че някои републиканци заявяват, че няма да повишат тавана на дълга без бюджетни съкращения, Обама настоя, че „таванът“ не е „инструмент и че депутатите трябва да платят сметките, които вече са се натрупали“.

Барак Обама отхвърли предположението, че 2013 година е била най-лошата от годините му като държавен глава. Той изрази раздразнение заради политическата безизходица по отношение на имиграцията и контрола на оръжията, но е оптимист за икономиката. Помолен да посочи най-голямата си грешка за годината, той говори за трудностите със закона за здравеопазването, като призна: „Аз съм отговорен, провалихме се.“

Президентът Обама определи като грешка отказа на Сената да затегне контрола над продажбата на оръжия след трагедията в Кънектикът. Той посочи, че вместо това са били инициирани важни и мащабни изменения в тази сфера на щатско ниво. Във връзка със серията разкрития за шпионските дейности държавният глава намекна, че може да преразгледа разузнавателните дейности на Агенцията за национална сигурност. Той заяви, че в ,,светлината на последните разкритията“ и опасенията около програмите може да има промени.

Същевременно г-н Обама отказа да отговаря на въпроси за възможността за помилване за беглеца – бивш сътрудник на спецслужбите Едуард Сноудън, срещу когото са повдигнати обвинения за шпионаж. Според президента Сноудън е нанесъл ненужна вреда на американското разузнаване. Той приветства обаче ролята на дебатите за Агенцията за национална сигурност: „Колкото и важни да са тези дебати, е важно също да имаме предвид, че това нанесе ненужна вреда на американското разузнаване и на дипломацията на САЩ.“

Президентът говори и за ситуацията около иранската ядрена програма. Той призова Конгреса да не приема повече санкции срещу Техеран, като даде подкрепата си за решение на въпроса чрез дипломация. По отношение на достигнатите в Женева споразумения между „шесторката“ и Иран Обама подчерта, че „се е появила възможност да се отстранят предизвикателствата в областта на сигурността, с които САЩ се сблъскват в продължение на десетилетия, и да се направи така, че Техеран да не развива своята ядрена програма“. По думите на президента благодарение на достигнатите договорености „се е появила структура, позволяваща да се разбере дали Иран може да предостави на международната общност гаранции за това, че неговата мирна ядрена програма няма да се трансформира във военна“. „Дипломатическото решение на проблемите е моята цел“, подчерта той. В същото време г-н Обама отбеляза, че „всички варианти на действия остават възможни“, намеквайки и за обявяване на война на религиозната държава на аятолласите. Той се изказа против предложения от редица конгресмени законопроект за въвеждането на санкции срещу Иран. „Нищо не губим. Ако Техеран не изпълни своите ангажименти, ще работя с Конгреса над това да се окаже на иранците дори по-сериозен натиск. Но сега не е необходимо да го правим“, каза президентът.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada