снимки Авторът
В България много хора са склонни да иронизират малките си апартаменти, наричайки ги бърлоги. Но в Тунис и днес има цели семейства, които действително живеят в истински дупки в скалите. Това са берберите - коренните жители на Северна Африка. Разказват, че когато финикийците са се заселили на териториите на днешен Тунис, там ги посрещнали берберски племена. Това се е случило преди около цели три хиляди години! Ето колко древен народ са берберите, които ревностно съхраняват своите традиции. Една от които е фамилията да живее в пещера. Използвайки особената мекота на сухия климат, при който дори най-високите температури са поносими от човешкия организъм,
те строят домовете си направо в скалите.
Това е и най-голямата атракция за всеки турист, посетил Тунис.
В една впечатляваща местност от каменисти долини, пустинни планини и величествени върхове, в югозападния край на страната са разположени земите на Ксур (в превод от берберски "ксур" означава берберски дворец). Пътуваш, пътуваш през пустинята, окото свиква с пясъци, скали, мъхове и лишеи и изведнъж насред камънаците - пещера, в която живеят хора. Но това не е някаква обикновена пещера, а истински апартамент. Вътре са издълбани допълнителни пет и повече големи дупки - стаи с най-различно предназначение. В едната задължително е инсталиран телевизор със сателитен приемник. Има си и спалня с легла, кухня с всякаква домакинска посуда. Това своеобразно жилище се обитава от най-възрастните баба и дядо, до техните внуци и правнуци. Освен че служи за прохлада през лятото, скалистият им дом ги топли през зимата.
Наред с неповторимите си домове благодарение на съвместния си труд берберите успяват да изградят по скатовете на планините огромни съоръжения, които ползват като складове и развиват впечатляващо производство на мед. Предпочитат да отглеждат културите си терасирано, за да използват максимално водата от редките дъждове в пустинята. Характерните в този регион тъкани с бедуински мотиви са в топли цветове и се използват за направата на кърпи, възглавници, чанти и, разбира се, малки килимчета.
Берберите живеят в сурова зона,
твърде отделена от цивилизацията, което им е помогнало през всичките тези хиляди години да запазят своя берберски език непокътнат, а заедно с него и древните традиции. В една от пещерите в село Шенини, покатерено по билото на планина, живее 85-годишна бабка. Нейната пещера е на цели 400 години! Получила я по наследство от родителите си. Домът не се нуждае от годишни ремонти, а носи и приличен доход на старицата - понякога и до 50-100 тунизийски динара на ден (1 динар е приблизително равен на 1 лев). Как заработва тези пари? Много просто. Бабката посяда в дома си, а през него се изреждат туристи. Тя само седи, усмихва се, очите й щъкат насам-натам, от време на време казва нещо като "каля, каля, каля".
Приканва с ръка посетителите да приседнат до нея
и да се снимат на воля. От изражението й се разбира, че е напълно наясно - за редовия турист тя е екзотика. А за нея туристът е доход. В Тунис е прието навсякъде да се оставят минимални бакшиши - по динар или по 500 милима (които се равняват на 50 стотинки). В разгара на туристическия сезон, който в Тунис започва още през май и приключва в края на октомври, през пещерата на милата бабка могат да се изредят и по около стотина души. В добавка към това е и правителствената подкрепа, която подобни семейства получават. Берберско домакинство, съгласило се да отвори своята пещера за туристи, се включва в специална програма на тунизийските власти, чрез която им се изплащат определени финансови помощи. Така наред със силните родови традиции и държавата помага за запазването на една култура, оцеляла през последните 3000 години.
|
Справка
Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора") са етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство. В Северна Африка има между 14 и 25 милиона говорещи берберски езици, концентрирани главно в Мароко и Алжир, с по-малки общности на изток до Египет и на юг до Буркина Фасо. Те живеят главно в Мароко (между 35 и 80% от населението) и Алжир (около 15-33% от населението), както и в Либия и Тунис, макар че няма точни статистики. Повечето северноафриканци, които се смятат за араби, имат също значително берберско потекло. Известни берберски групи са кабилите в Северен Алжир, които са около 4 милиона и са запазили до голяма степен оригиналния си език и култура, и племето шлеух от Южно Мароко - на брой около 8 милиона. Други групи са рифяните в северно Мароко, шауи от Алжир и туарегите от Сахара. В Европа има около 3 милиона берберски имигранти, главно рифяни и кабили в Холандия и Франция. Една част от обитателите на Канарските острови произлизат от местни гуанчи, за които обикновено се смята, че са били бербери, от които идват някои обичаи на Канарските острови, например яденето на гофио. Макар че на Запад е разпространен стереотипът за берберите като номади, повечето от тях всъщност традиционно са земеделци, живеещи в планините, сравнително близки до средиземноморския бряг, или пък обитатели на оазиси. Туарегите от Сахара обаче наистина са си номади. В последните седмици думата туарег стана символ на насилие заради избухналото въстание в северно Мали, където туарегите завзеха обширни територии и провъзгласиха основаването на нова държава Азавад. Засега тя не е призната от никого, а правителството на Мали планира контранастъпление. Доста по-мирни противоречия имаше между берберите и правителството в Мароко през изминалите години, защото властите не разрешаваха на новородените бербери да се дават традиционни за тях имена. |
