„Капитал"

Потьомкинското село, знаете, е дървена имитация на добре подредено населено място - декор, сглобяван специално за преминаването на руския княз Потьомкин, за да вижда той колко е хубаво навсякъде. Подобни титанични усилия текат и в България през последните месеци по повод българското председателство на ЕС.

Подготовката за няколкото срещи на високо равнище в София през последните дни достигна комично кресчендо. Полицейските патрулки в центъра на София са лъснати до блясък; пръстта около дърветата в радиус сто метра от местата, на които ще дойдат високите гости, е изчистена от кучешки лайна и разкопана; разместените павета и счупените плочки са оправени; лъскат се улични табели; плочникът пред НДК е измит - вероятно за пръв път от XII конгрес на БКП, който е проведен в сградата.

Има и още - правят се опити всички идеи за протести да не се осъществят. Университетите получиха още пари, така ще стане вероятно и с полицаите. Ако не стане с добро - каквото ни излага пред чужденците, се премахва, както бе премахнат билборд, с който протестиращите служители от МВР изразяваха своята позиция.

Разбира се, председателството далеч не е само това, но истинската работа се върши всекидневно и далече от публиката от по-долните нива администрация в Брюксел и София. За повечето хора обаче ще остане видимо цялото престараване, което централната и общинската власт в момента демонстрират. Те, накратко, се опитват да излъскат видимата част от образа на България, така че той да изглежда приемлив пред чужденците. Надеждата е европейските гости да останат с впечатлението, че българската държава е ефективна и подредена. Че е нормална. И вероятно много ще се заблудят, защото държавата е изключително добра в създаването на бутафории и измамни впечатления. Отдалече, за малко и ако не внимаваш, тя изглежда почти нормална. Да, „най-бедна и корумпирана", но все пак в клуба на богатите и демократични държави. Всъщност обаче четири съвсем базисни проблема създават съмнения за нормалността на България към началото на 2018-а:

1. Дали в страната има истинска демокрация или олигархия.

2. Дали има изцяло пазарна икономика, или доста сериозен сектор от нея е запазен за държавен капитализъм от азиатски тип.

3. Дали има свобода на медиите, или те се използват за спускане на бутафорна завеса.

4. Дали има независими прокуратура и съд, или голяма част от съдебната система се използва, за да пази интересите на превзелите държавата.

Зад видимо сериозните усилия на властта да не се изложи пред чужденците по време на председателството се виждат две неща. Първото е притеснение, че по дребните детайли в София може да си проличи какво всъщност е основното занимание на държавата. България е бедна, но не чак толкова, колкото е мръсна и неподредена - при ефективно инвестиране на публичните пари тя щеше да изглежда много различно. Второто е, че иначе нормалните задължения за всяка нормална власт - поддържане на пътища, публични пространства и организиране на международни мероприятия, за българската изглеждат като свръхзадача. И това е така, защото нейната основна задача е друга - как да се управляват държавните пари така, че максимално голяма част от тях да отидат към няколко свързани с политическото управление национални и местни играчи. Остатъкът отива за имитация на нормалност.

И ако във въздуха през последните дни се усеща известно напрежение, това е заради риска упражнението все пак да се окаже неуспешно - фокусът върху България да пробие имитацията и да се види истинската картина. Ние я знаем. Но ако я видят и „те", отношението към властта в София и натискът над нея може сериозно да се промени.