Даниела Чопова
Интересуват ли се българите от военните действия в Израел, или всички са произраелски настроени?" - с този въпрос провокира Даниела Чопова, която от 1991 г. живее със семейството си в Тел Авив. В момента Дани работи като управител на рибен ресторант в израелската столица и от две седмици, като всички останали жители на града, се опитва да изпълнява всекидневните си ангажименти между сирените, приканващи хората незабавно да се скрият в бомбоубежищата, и непрекъснатите мисли за дъщеря й, която работи във военновъздушните сили и въпреки че е бременна в 9-ия месец, продължава да служи в армията. Разговаряме във вторник посред обед, когато над Тел Авив отново е завила сирена и Чопова се е прибрала в най-близкото скривалище.
Какво се случва в момента около теб?
- В момента звучат сирени! Третите от сутринта. Намирам се в една от стаите на апартамента ми, която е проектирана и построена като бомбоубежище! Подсилени са стъклата на прозорците й, стените са бетонни, има филтър към стаята. В мирно време я ползваме само като спалня. Хората в Южен Израел почти не работят! По радио и телевизия непрекъсното повтарят какво да правиш, ако си в колата. Почти всички на телефоните имаме приложение ,,червен код", което ни съобщава за поредната атака. Улиците са пусти! Само на 20 юли над Израел са пуснати 88 ракети. Това е днес Израел.
На коя дата започна последният конфликт между Израел и Палестина?
- Днес е 15-ият ден от конфликта. Сирените в Южен Израел звучат почти непрестанно. Тук, в Тел Авив, след наземното влизане в ивицата Газа се поразредиха до 2-3 пъти в денонощие. Никога не съм и мислила, че воят на сирените може да действа така! Искам да бъда разбрана правилно. Никой не воюва с обикновените хора в Газа. Войната, която ни беше натресена, е с ислямисткото движение ,,Хамас", контролиращо Газа. През 2012 г. беше постигнато примирие, през това време ,,Хамас" успя да се превъоръжи, да построи подземен град от фабрики и тунели и сега отново е в настъпление. Тези подземни проходи през границата и в Израел са стратегическа заплаха за сигурността на израелци. Всеки един носи в себе си потенциал за мегаатака. В същото време не знам дали има друга страна като Израел, която да изпраща на противника си храна, ток, вода, медикаменти... От вчера е открита болницата ,,А саде" на границата с Газа, която поема и лекува ранените палестинци!
Турският премиер Реджеп Ердоган обвини Израел, че върши тероризъм, бомбардирайки палестинците в ивицата Газа, нападна и Международната общност, че мълчи, докато пред очите й Израел извършва клане над палестинското население. Това е и информацията, която се припомня непрекъснато в медиите, откакто избухна конфликтът. Какъв е израелският прочит на тези събития?
- Конфликтът не е спирал, а последният започна с отвличането и убийството на три израелски момчета. В отговор израелски деца на същата възраст запалиха техен арабски връстник - в момента са в затвора, следствени. След което последва масиран ракетен обстрел от Газа. Преди 2 седмици една от ракетите на ,,Хамас" попадна в трафопост, който осигурява ток на 80,000 жители в Газа, Израел отиде и го поправи. Част от изстреляните от ,,Хамас" ракети попадат на тяхна територия и това причинява и на тях доста жертви. Другият проблем е, че палестинците поставят установки на ракетите под жилищни сгради, училища, болници... Израелската армия предупреждава и с листовки, и по високоговорители за обстрел на определени райони, но ,,Хамас" под заплаха спира гражданите да се укриват, дори стреля по тях! Това, което става, е безумие. Защото жителите не са виновни. С работниците ми араби аз споделям вечерята им на Рамадан и им пожелавам ,,Рамадан карим", което означава ,,Да бъде богат и благодушен Рамадан". Казвам го искрено и ще го казвам винаги така.
Началото на конфликта звучи зловещо и за двете страни...
Колко са жертвите до момента?
- 25 войници на средна възраст 21 години, двама цивилни и много ранени! Говори се, че жертвите в Израел са над 500. Нямам данни дали има и пострадали българи, но специално в столицата има хиляди наши сънародници, които живеят и работят тук с целите си семейства. Железният купол - установките, които прихващат и взривяват във въздуха ракетите, идващи от Газа, работи на 90%, но проблемът идва от парчетата желязо при разбиването на ракетата. При пръсването им те също носят смърт.
Има ли сред пострадалите твои познати?
- Слава Богу, не! Но съпругът ми работи в Бер-Шева - град на юг под обстрела, а зет ми и дъщеря ми са във военновъздушните сили.
Не можеш ли да я спреш, тя всеки момент ще роди?
- Не би трябвало да ходи, съгласна съм, но тя казва, че в такъв момент не може да остави войниците си.
Конфликтът е от 1948 г. Трябва ли намеса отвън, след като продължава толкова време?
- Този път трябва да се стигне докрай, т.е., доколкото е възможно - унищожението на структурите на ,,Хамас". Иначе след една-две години ще сме на същото място, където сме сега. Няма по-обединен, по-силен, по-мотивиран народ от израелския и в това е силата му!
Ваня Симеонова
