Открийте ни и в

Комунистически режим

ВИДЕО: Наш емигрант: „Добре, че избягах. Иначе щяха да ме ядат прасетата в Белене.“

bg-voice

публикувано

на

Тъжен, но развълнуван Александър Дърводелски, председател на Българския национален фронт /БНФ/ се върна назад във времето и си спомни България преди режима на комунистите.
След това идват напрегнатите месеци след съветската окупация на страната и налагането на тираничния режим.

Хиляди са убитите, още толкова напускат държавата си, принудени да живеят немилия и недраг живот на емигрантите, кръв, трупове, безкрайни гонения на българската интелигенция – така изглежда равносметката след 9-ти септември, годината е 1944.

И докато хиляди в България си спомнят с умиление за комунизма, очите на дядо Сашо се пълнят със сълзи, щом заговори за дните преди и след 9 септември. „Какъв е българският народ, който видя какво направи комунизма за страната ни, видя какво правиха в концентрационните лагери в Белене, Росица и Ловеч и въпреки това стотици хиляди гласуват за тази партия? Това е една престъпна партия, една мафия, която трябва да бъде унищожена. Ако тя съществува в България, българският народ никога няма да живее свободно,“ каза Дърводелски.

Той е принуден да напусне родината си през далечната 1947 година. Баща му предвижда опасността, която грози всички, които пишат против комунистите, и изпраща сина си в София.
„Добре, че тогава избягах, защото надали щях да оживея. Тогава такива бяха годините, че влезеш ли веднъж в милицията трудно се излизаше,“ каза дядо Сашо.

В това размирно време, българската интелигенция е избивана, малтретирана и подлагана на гонения. Стотици хиляди журналисти, народни будители и просветители – все хора с различно мислене от това на комунистите, биват захвърляни в концентрационните лагери в Белене.
Дърводелски си спомня за разказите и това, което е видял със собствените си очи.
„Убитите са ги оставяли в ями, а гладни прасета са се ровили и хранили с труповете на хората.“

Според официални данни, убитите от Народния съд са около 2700 души. Истинската цифра обаче е друга според дядо Сашо. „Цялата бройка надминава стотици хиляди убити,“ каза той.
Още от малък, Сашо Дърводелски членува в различни национални антикомунистически организации като „Отец Паисий.“ Сега, дори и на преклонната възраст от 86 години, той все още се занимава с революционно дело.

Дърводелски е член на редакционния екип на органа на БНФ – списание „Борба,“ което вече 63 години пази националното съзнание на българите по света.

Със сълзи на очи, дядо Сашо казва, че комунизма в България е все още на власт.“Дано се променят нещата скоро, за да я има България.“

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
25 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Комунистически режим

Българските комунисти пак празнуват Девети (СНИМКИ)

bg-voice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Сн.: Ники Матанов/БТА

Симпатизанти на БСП от цялата страна отбелязаха днес преврата от 9 септември 1944 г. като празник

Десетки се събраха в големите областни градове, стотици в центъра на София.

Програмата на столичните БСП включваше поднасяне на цветя на паметника на Незнайния воин в 17.00 часа. В 17.10 часа пък бяха поднесени поднесени цветя на възстановената паметна плоча на Марин Боев до алпинеума в Княжеската градина, а в 17.20 часа – на паметника на Съветската армия, съобщиха от пресцентъра на Градската организация.

Около 17.30 часа от паметниците на Васил Левски и Христо Ботев в Борисовата градина тръгнашествие към Братската могила.

В 18.00 часа започна тържественият митинг на Братската могила.

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. чрез преврат е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние. Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие.

Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. „Народен съд“ в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд“ са 2 730 души – министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Комунистически режим

Печалният Девети септември

bg-voice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Резултатите от едно съвместно изследване на Нов български университет в София и Американския университет в Благоевград от миналата година сочат, че само три процента от анкетираните българи, сред които има представители на всички етноси, определят комунизма като най-значимото събитие в историята на страната. Едва шест процента определят като значими исторически личности предводителите на комунистическия режим. Около осем процента пък са съгласни с тезата, че събитията от времето на комунизма са напълно достойни за отбелязване. В това отношение по-специално място заемат хората от турското малцинство и българомохамеданите, 15 на сто от които определят възродителния процес като най-важното събитие в техния живот.

Проф. Евелина Келбечева от Американския университет си спомня: ,,Това, което тогава истински ме шокира при резултатите, бе, че една осезаема част от анкетираните с мюсюлманско вероизповедание посочват Тодор Живков като човека, спрял гоненията срещу тях! Едва ли има по-красноречив резултат за ефективността от работата на Държавна сигурност и манипулирания от нея апарат на доносници и провокатори.“

,,Горепосочените резултати обаче съвсем не бива да бъдат смятани за някаква положителна промяна в мисленето на голяма част от българите, убедена е проф. Келбечева. – В случая става дума за една удобна за мнозинството колективна амнезия – феномен, добре описан от изтъкнатия френски историк Пиер Нора. Донякъде той е обусловен от особеностите на човешката памет да помни преди всичко доброто и да оставя злото на заден план. Големият въпрос в случая е обаче какво му беше доброто на социализма. Неговите апологети говорят за усещане за равенство посредством пълните стомаси и някаква социална сигурност. Но дали натъпканите със соя кренвирши, шоколад и кайма могат да заменят отнетата свобода и изолацията от света? В икономически план пък социализмът е по-голям провал дори и в сравнение с политическата нищета на диктатурата. Страната изостана фатално не само от водещите държави, но и от съседите си. Ще посоча само трите фалита на плановата икономика, ,,подаряването“ на вече отмъкнатите от Москва по време на следвоенната окупация десетки тонове български златен резерв и огромния за размерите на българската икономика външен дълг, който връщаме вече 23 години, а ще го връщат и нашите внуци.

През 1964 година на засекретено заседание на Секретариата на Политбюро на БКП, в навечерието на поредния фалит, всички данни за макроикономическата рамка на НРБ – показателите за растежа, задлъжнялостта, съветските помощи, бюджетният дефицит и инфлацията – са обявени за абсолютна държавна тайна от най-висок порядък. Тези, които дръзнат да извадят истината за потъващата икономика на публичен показ, са заплашени с жестоки преследвания“, припомня проф. Евелина Келбечева.

Това, че участниците в изследването определят 25 пъти по-често като най-значими за България събитията около Възраждането и Освобождението – т.е. преди 100-150 години, а пропускат пряко засегналата живота на повечето от тях диктатура, говори убедително за настъпилата амнезия около датата 9 септември 1944 година и последвалата я черна дупка в българската история, убедена е проф. Келбечева.

Според нея между съзнанието на българина за тази мрачна епоха на равнище ежедневни битови контакти и данните от изследванията на историците и отварянето на архивите за престъпленията на диктатурата продължава да е налице фрапиращо разминаване. ,,Изкривяването на истината за случилото се през злощастните 45 години от историята на НРБ протича по всички линии, но голямата вина за това носят училището и масмедиите“, твърди тя.

Това изкривяване продължава вече 24 години. Точно толкова продължава и лутането на българите – и тогава, и днес те са нещастни. В тази връзка бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев си спомня: ,,В началото на промените през 1989 година вярвах, че българите ще се почувстват свободни и след 45 години лутане в пустинята на безвремието ще са щастливи в собствената си страна. Оказва се, че съм бил голям оптимист, след като на 24-тата година от промяната отново сме свидетели на същите протести, които ознаменуваха падането на Живков.“

Според него причината за самоубийственото движение в кръг е продължаващата зависимост на българските политически елити от Кремъл. ,,Шестима от премиерите на България след 9 септември 1944 година са били и граждани на Съветския съюз. От познанието на документите в архивите нямам съмнения, че откараните в Москва досиета на сътрудниците на българската политическа полиция и днес се използват за активиране на агентурата на Кремъл. Неслучайно първата длъжност на Тодор Живков след 9 септември е била в архива на Софийската полиция, където той явно е търсил злепоставящи го документи. Имам подобни съмнения и за съветския възпитаник и член на Политбюро Димитър Станишев, чийто син все по-настойчиво ни уверява, че ще рестартира руските енергийни проекти в България независимо от цената, която ще трябва да платим“, твърди Методи Андреев.

Николай Цеков, ,,Дойче веле“

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Комунистически режим

Забравете за Георги Марков

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

сн. desebg.com

Служителите на Държавна сигурност, макар и скрити по разни ведомства, успяха да постигнат една от важните си цели – поръчителите на убийството на писателя Георги Марков и прекият изпълнител на престъплението никога да не застанат на подсъдимата скамейка. След като десетилетия наред българското следствие, прокуратура и МВР нарочно мотаеха разследването на екзекуцията на писателя, на 11 септември делото ще бъде прекратено поради изтекла давност. Марков – един от приближените на диктатора Тодор Живков и сценарист на антологията на комунизма  – сериала ,,На всеки километър“, а после отрекъл се от системата, която осмива в поредицата си ,,Задочни репортажи за България“, бе убит на моста Ватерлоо в Лондон през 1978 г. ,,На 11 септември съдебната процедура трябва да бъде закрита поради давност. Никакво конкретно действие – заповед за арест, задържане, обвинение – по отношение на дадено лице, позволяващо да се продължи 35-годишният срок на давност, не е предприето“, обясни говорителката на столичната прокуратура Румяна Арнаудова. Това изявление звучи изключително цинично на фона на данните, които вече са известни и публикувани в книга и в медиите и от които е ясно поименно както кой е поръчал убийството, така и кой го е извършил.

Марков избяга от комунистическа България и от Лондон четеше своите творби по радио Би Би Си. Той почина на 11 септември 1978 г. Четири дена преди това, на моста Ватерло,  той беше прободен в бедрото от пешеходец с чадър, от който впоследствие се ражда прословутата фраза ,,българския чадър“. Същата вечер Марков изпада в силна треска и умира, без да бъде разпитан от полицията. Аутопсията разкрива присъствие в крака му на отровна капсула с рицин, голяма колкото върха на карфица. Тя е изработена от платинено-иридиева сплав.

Първото съдебно разследване веднага след убийството в Лондон не дава резултат, защото по онова време британските власти нямат достъп до никакви български материали. Второто започва след падането на комунистическия режим през 1989 г. и маскираните във властта агенти на Държавна сигурност успяха набързо да го закрият през 1993 г. Но по-късно – през 1995 г., беше открито отново. През 2008 г. трябваше да изтече 30-годишният срок на давност.

През 1993 г. български следователи предадоха на Скотланд ярд документи, замесващи в убийството датчанина от италиански произход Франческо Джулино (известен като агент Пикадили), сътрудник на българските тайни служби. Той е заподозрян, че е убил Марков. Изтичане на информация в печата позволи на Джулино да напусне Дания, където живееше до този момент, и да се укрие на неизвестно място.

Предполага се, че агент Пикадили е получил последна помощ от българската ДС, или останките от нея, които услужливо са го посъветвали да се укрие, за да не бъде арестуван. Акцията е била маскирана като уж изтичане на информация в британската преса, което изтичане вероятно също е организирано от хора, свързани с ДС. Същевременно прокуратурата в България не направи нищо, за да притисне последния човек, който знаеше истината за убийството, да даде показания и да разкрие имената на замесените – офицера от резерва ген.-лейт. Владимир Тодоров. Той бе последният началник на Първо главно управление (ПГУ – разузнаването) на Държавна сигурност. Генералът издъхна в края на миналата година и отнесе информацията със себе си.

Пренебрежението, с което силовите ведомства в България се отнесоха към делото ,,Марков“, е обяснимо единствено с вероятността да бъдат спасени спокойните старини на разни генерали като Владимир Тодоров, предприемали и пряко изпълнявали мокрите поръчки на комунистическата власт. Някои от тях са все още живи, но на преклонни години. Техните синове и дъщери обаче са във вихъра на политическата и икономическата кариера.

 

Случаят с Георги Марков е ясен, но ще си остане завинаги неразкрит от съдебните органи

Предполагаемият убиец и неговото досие в Държавна сигурност

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada