Открийте ни и в

Интересно

Джилда – забравената звезда на радио “Свободна Европа”

публикувано

на

Легендарната водеща била на прицел на ДС, но често имала проблеми и с шефовете си заради непремерени изказвания

„През 1970-1971 г… обявихме един телефон… Най-много обаждания имаше за Джилда Карол – най-голямата ни звезда”, спомня си Евгений Силянов, бивш заместник-директор на радио „Свободна Европа”. Карол е единствената жива свидетелка на българското начало на радио „Свободна Европа”. Съвсем младата Джилда, с майка българка (Невена) и баща унгарец (Карой), напуска България сама през 1948 г. Времената са бурни, семейните тютюневи фабрики са пред национализация. Джилда отива в Будапеща, откъдето през 1950 г. също бяга, този път първо в американската зона във Виена и оттам в Мюнхен.

Мечтата й е да избяга в Америка, но случайностите на съдбата я срещат с американците, които подготвят първите предавания на радио „Свободна Европа”. Така страстната танцьорка на степ става едно от рекламните лица на радиото в първите години след Втората световна война и може би най-дълго работилата в него българка. Тогава от Ню Йорк пристига Стефан Груев (син на дългогодишния началник на кабинета на Борис III Павел Груев – осъден и екзекутиран от Народния съд  – бел. ред.), после се присъединяват още българи емигранти, за които връщането в България при новата власт е абсолютно невъзможно.

“Ние почнахме, без да имаме хабер от broadcasting, и се учехме в същото време, в което говорехме пред микрофона. И ужасните hamburgers, които ядяхме, докато пишехме програмите…”, спомня си в писмо до Джилда Стефан Груев, който работи в радиото не повече от две години. Джилда ми праща това писмо на Груев по пощата. Не я познавах до миналата година. Работили сме в едно и също радио, но в различни епохи. За мен тя беше име, което всеки около мен знаеше по някакъв начин, но толкова. Запознават ни колеги от радио „Свободна Европа” в Мюнхен, които знаят, че я търся.

В началото е скептична към мен, но е много гостоприемна – отваря кутиите със снимки и аз ахвам – Джилда с Джордж Харисън, Джилда с Шарл Азнавур, Джилда… Така в малкото й жилище в Мюнхен, отрупано с архиви, български икони, записи на магнитофонни ролки и спомени, с гледка към чудесна вътрешна градина, обградена с грамадни борове, аз разбирам, че

нейната история ме вълнува

и искам да я разкажа.

Малко преди унгарските събития през 1956 г. Джилда помага на майка си и баща си да избягат от България в Германия. Започва да прави собствено предаване за музика и култура всеки ден и в неделя – “Музикално рандеву”. Именно това музикално рандеву я превръща в легенда в България. Няколко поколения българи поемат от нея западната музика, която тогава все още е табу. Джилда интервюира Елвис Пресли, Джордж Харисън, Том Джоунс, Рей Чарлз, прави записи от концерти в Мюнхен, разказва атмосферата на концертите, дори кара гостите си да говорят по малко на български – “здравейте” или “добър ден”.

“Аз се спасих. Исках да благодаря за това и да предам на моите слушатели чувството за свобода, което изпитвах, исках да се усещат свободни.” Купища писма започват да пристигат от България за нея – някои просто я молят да им пусне „Кридънс”, други я питат за живота в Западна Германия. По същото време радио „Свободна Европа” вече е обявено за „най-големия враг на социализма и България”, Държавна сигурност започва секретна разработка под кодовото име „Латерна”, българите, работещи там, са обявени за ИР – изменници на родината и „невъзвращенци” – без право на връщане в България. Започва силна кампания в българските медии срещу „Свободна Европа” и специално срещу Джилда Карол. Ето какво например пише Николай Чолаков в статията „Да пресечем пипалата на идеологическата диверсия”, публикувана в списание „Народна просвета” през 1969 г.: „Най-изпечената българохулителка от „Свободна Европа” е Джилда Карол. Тя до тънкости се е специализирала по живота в България и във всяка област дава на слушателите съвети. В нейните клевети обаче има своеобразен финес, декориран с човешка загриженост. Джилда Карол от сърце дава съвети, изпълнява желания, урежда специални концерти. Чрез интонацията на мекия си „интелигентски”  глас тя се стреми да породи в сърцата на младежите завист за положението й, за бързото й преуспяване. Изпечената хулителка съжалява нашата младеж, че е „потънала в скука”. Джилда всячески се стреми да организира

предавания, които прогонват скуката

и непременно заинтригуват. Същата „доброжелателка” на младежите у нас описва творческия път на естрадни изпълнители, на филмови звезди, на нашумели криминалисти. Разбира се, тя не забравя по най-умел начин да съчетае тези предавания с най-подходящи за момента нравствени беседи. Те по тематика и особено по съдържание са добре обмислени, отмерени и точно адресирани. Ето някои от темите: „Как да се живее”, „Как да се преуспява” и др.”

Същевременно именно кратките политически коментари и реплики на Джилда в нейните музикални предавания й костват редица скандали и конфликти с ръководството на „Свободна Европа”. Бившият заместник-директор Евгений Силянов си спомня: „Тя под претекст че пуска шеги, навлизаше дълбоко в политиката, без нищо да разбира от политика… Най-накрая дори трябваше да й забраним да се занимава с политика под угрозата да бъде уволнена.”

Животът й в радиото е белязан хем от славата на успеха и огромната популярност, хем от конфликтите вътре в редакцията между различните поколения емигранти, хем от страха от тайните служби в България, за които тя става един от важните прицели на атака. Кулминацията е достигната с фабрикувания процес през 1978 г. у нас срещу директора на „Златният Орфей” Генко Генов – едно от обвиненията срещу Генов е, че е бил вербуван за ЦРУ от Джилда Карол. Тази история остава в мъгла чак до излизането на Генов от затвора – малко пред смъртта му той казва, че обвинението е било абсурдно и че е познавал Джилда бегло единствено от музикалния пазар в Кан.

Джилда работи в радиото до преместването му от Мюнхен в Прага през 1995 г. Противоречивите й чувства към радиото са останали и досега в нея – благодарността за времето, в което е работила и е имала писмата на слушателите, тъгата от конфликтите, горчивината от смяната на поколенията и хората, с които не е могла да се идентифицира.

Искам да я снимам за спомен, за себе си. „Друг път, казва тя, трябва да се подготвя за това. Все пак аз съм Джилда Карол.”

* Авторката е български журналист, работил в телевизионния канал „Ефир 2″, създаден през 90-те години на миналия век от Нери Терзиева. След закриването му започва работа в „Свободна Европа”, чиито студиа са вече преместени от Мюнхен в Прага. Покрай това радио се запознава с някои от легендите на българската редакция, водили предавания там в най-трудния период на студената война. Част от срещите си тя ще обедини във филм и книга, част от която е и настоящият откъс за Джилда Карол.

 

Джилда кара гостите си да говорят малко на български

Сградата на радио “Свободна Европа” през 50-те години на миналия век

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА