В една художествена галерия в центъра на града има специална инсталация, която отдава почит на загиналите в престрелки. В помещението са издигнати символични бели сгради с многобройни чекмеджета – всяко едно от тях символизира някой убит гражданин на Чикаго. В залата е и Селест Кембъл, чийто син бил застрелян пред един нощен клуб в Чикаго. 24-годишният Матю Роджърдс-младши мечтаел да стане хип-хоп звезда. Но още преди да започне кариерата му, 24-годишният афроамериканец загинал в престрелка. Малко преди това бил подписал и първия си договор с една звукозаписна фирма.
„Синът ми е бил прострелян на много места: веднъж в корема, веднъж в ръката и пет пъти в гърба, докато се опитвал да се обърне”, казва майката. Три години са изминали от въпросната вечер, но спомените ѝ все още са живи. Тя си спомня телефонното позвъняване, с което ѝ съобщили, че Матю е прострелян. Той умира още същата вечер. Статистиката сочи, че на всеки 19 часа в Чикаго загива по един човек, а на всеки 4 часа - някой е ранен от огнестрелно оръжие. В лъскавия център на града човек трудно може да усети тази драматична ситуация. Но само едно кратко пътуване с метрото е достатъчно, за да види едно съвсем различно Чикаго. Западната част на града е печално известна с престъпността си. Улични банди си поделят районите и печелят пари от продажбата на дрога. "Или убиваш, или ще те убият. Такъв е манталитетът тук. Оръжието е важно, за да се защитаваш, защото онзи срещу теб със сигурност носи оръжие” – така Брадли Джонсън описва ситуацията в своя квартал. 50-годишният мъж е израснал тук, днес е социален работник в институция, помагаща на младежи. Освен от насилието на бандите, афроамериканците, които живеят тук, се оплакват и от полицейското насилие: акции с повод и без повод, унизителни проверки, физическо насилие. Повечето хора тук нямат доверие на полицията, която уж трябва да ги пази. “Трябва да си много внимателен, когато разговаряш с полицай и постоянно да повтаряш: “Да, сър, не, сър”, защото иначе ситуацията може да ескалира. И най-важното: в никакъв случай не хуквай да бягаш, защото тогава има най-голяма опасност да чуеш изстрели зад гърба си", съветва Брадли. Джеймс Гарборино е професор по психология в Университета „Лойола" в Чикаго. През целия си професионален живот се е сблъсквал с деца и младежи, травматизирани от оръжията. “Факт е, че насилието над подрастващите зависи до голяма степен от цвета на кожата им. Афроамериканските деца от семейства с ниски доходи умират 8 до 10 пъти по-често от огнестрелни оръжия в сравнение с децата от средната класа, без значение какъв е цветът на кожата им”. Гарборино дълго време вярвал, че нещо ще се промени, че политиката ще предприеме мерки срещу насилието, причинено от оръжията. Но напразно: “Не виждам никаква сериозна промяна по същината на проблема. Страхът в страната е непроменен. Няма сигнали за промяна и от страна на оръжейната индустрия. А в политиката никой не взима на сериозно тази тема. Много съм обезкуражен”, казва психологът. Селест Кембъл, майката на убития 24-годишен мъж, е малко по-оптимистично настроена. В момента тя помага на жени, които също са загубили децата си. Държавна подкрепя за тях няма. Те знаят, че могат да разчитат единствено на самите себе си.
