България ще бъде сбутана в дълбоката европейска провинция, след като през декември главните лидери на Европейския съюз обявят, че ЕС се трансформира в нов съюз. Реално това няма да бъде казано така директно, но на практика на върха в края на годината ще бъдат официално приети почти всички искания на Великобритания, които тя постави, за да остане част от ЕС. А най-важното от тях е ЕС да се трансформира в съюз на две скорости. Канцлерът на Германия Ангела Меркел вече подкрепи предложенията на британския финансов министър Джордж Озбърн за промяна в управлението на Европейския съюз и преход към „Европа на две скорости". Идеята на Лондон е по-голяма интеграция между страните от еврозоната и изключение за останалите страни и Великобритания от по-близкия съюз между държавите членки.

Германия ще подкрепи някои от исканията на Великобритания за реформи в ЕС, „макар да не сме съгласни по всички точки", каза Меркел.

Преди нея Озбърн представи лично пред 1,200 бизнес лидери за пръв път част от идеите, „които са ни необходими, за да останем в Европа". С това министърът, който е смятан за фаворит като нов премиер на Великобритания, започна совалка в ключови европейски столици. С нея се опитва да убеди както европейските си партньори, така и евроскептиците в страната си в смисъла на британските предложения. Не се очаква те да бъдат напълно огласени преди срещата на върха на ЕС в средата на декември.

Озбърн обрисува съжителството на двете Европи. По-широкият съюз ще се крепи на единния пазар и ще включва всички 28 еврочленки, но няма да им налага политическа интеграция. Това означава, че ще бъдат орязани правомощията както на европейската комисия (правителството на ЕС) да влияе директно върху държавите членки, така и на Европарламента. Тези промени могат да станат единствено с промяна на европейските договори, които се очаква да бъдат пренаписани, за да е ясно, че ЕС вече няма да е съюз, в който всички са длъжни да приемат еврото, а ще е „съюз с много валути", в който някои страни може никога да не влязат в по-тесния съюз - този на еврозоната.

Понастоящем девет от страните, включително България, не ползват общата европейска валута. От тях само Великобритания и Дания при включването си в ЕС са закрепили в договора за членство презумпцията, че може никога да не приемат еврото. България заедно с Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция засега все още са длъжни да приемат еврото, когато покрият маастрихтските критерии. Швеция отдавна го е изпълнила, но на два референдума шведите отхвърлиха еврото и пожелаха страната им да остане с шведската крона. След декември плановете на шведските власти да продължат да свикват референдуми до дупка, докато народът най-накрая каже „да" на общата валута, ще бъдат охладени.

Великобритания цели пренаписването на основните европейски договори, така че да се предотврати възможността страните от еврозоната да изкривяват единния пазар в своя полза, както се случи при кризата в Гърция, когато целият ЕС бе впрегнат да помага финансово само и само Гърция да остане част от еврозоната, макар специалистите да алармираха, че Гърция ще се справи по-лесно, ако притежава собствена валута, която може да управлява. Озбърн призна в Берлин, че съществуването на две отделни системи в ЕС може да е трудно. Затова Лондон предлага механизъм за „аварийно спиране", ако някоя страна от втората група смята, че нейните интереси за застрашени. Преведено на нормален език, това означава, че във всеки момент всеки член на ЕС ще може да блокира решения, които не приема за удачни спрямо собствения си народ. Специалистите посочват, че ако това се приеме, ще е крачка към края на ЕС.

Британската концепция беше очертана за пръв път през миналата година в обща статия на Меркел, Озбърн и германския финансов министър Волфганг Шойбле. В нея се говори за учредяването на „рамка за управление", която да „гарантира честно третиране" за страните като Великобритания, които са в общия пазар, но не в единната валута.

„Нека бъда откровен - посочи Озбърн в Берлин, - има място за сделка и можем да я постигнем заедно. Вместо да стоим на пътя ви и да налагаме вето на промените в Лисабонския договор, ние във Великобритания можем да помогнем на еврозоната да постигне онези трайни промени, от които се нуждаете за силно евро. Не всички страни искат по-тесен съюз, каза той с намек за конкретния термин от европейските договори, който евроскептиците на Острова искат да променят. - Трябва да уважаваме това..."

Британското предложение се радва и не по-малко важна подкрепа - тази на Италия, една от шестте учредителки на ЕС. В момента тече съгласуване между Лондон и Рим на общо предложение за промяна на европейските договори в посока на Европа на две скорости.

„Една италианско-британска инициатива за изясняване на разликата между страните от еврозоната и другите може да е от голямо значение, коментира Чарлз Грант, директор на лондонския Център за европейски реформи. - На езика на дипломацията това показва, че една от шестте основателки на съюза има желание да работи с Великобритания за реформа на ЕС."

Изграждането на консенсус по въпроса изглежда по-реално и след изричната подкрепа на Меркел. Основният въпрос, по който канцлерът изрази несъгласие, е по желанието на Лондон да се променят правилата за социални помощи за лица от ЕС. Според Меркел, а и Брюксел, това може да стане само ако не застрашава принципа на свобода на движение.

В тези дебати, както се забелязва, България отсъства. В страната евротемата никога не е била водеща - нито по време на избори, нито в моменти на икономическа криза. Дори се забелязва неадекватно говорене за Европа. Преди две седмици, точно когато се разбра, че Шенген не функционира, а шенгенски държави се канят да изграждат стени по границите си, за да спрат миграционния поток, вицепремиерът Меглена Кунева обяви, че основна цел на страната била да влезе в Шенген. Така и не стана ясно с какви мотиви България ще се стреми да влиза в договор, който нагледно е демонстрирал, че не работи, а общите граници на шенгенското пространство са по-пропускливи и от неохранявана граница.

Тъй като оттук нататък разширяване на еврозоната не се очаква, защото подплашените от гръцката криза Германия и Франция никога не биха допуснали втори рисков играч като България там, то на Родината ни се отрежда място на треторазряден играч сред европейската провинция на втория евроотбор, чийто лидер ще е Великобритания.