В Америка съм от 12 години и в момента съм на етап, в който бих искал да се науча как да инвестирам успешно на стоковия пазар, това е, което изучавам и бих искал да продължа да се развивам в тази област. Обръщам се към вас като към специалист в тази сфера и бих искал да ви попитам дали е по-добре да инвестирам в индивидуални акции на компании, които аз сам си избирам, или да заложа на фондовете, за които често чета във вашите статии?

Благодаря ви, че се обръщате към мен с този интересен въпрос, който ви вълнува, и като цяло тема, която е твърде обширна да бъде напълно разгадана в една единствена статия. Но все пак ще се опитам да ви насоча вниманието към някои основни точки, върху които да помислите.

Инвестирането в акции и инвестирането във фондове са две тотално различни неща, в самата си същност те са насочени по принцип към два тотално различни вида хора.

Хората, които обикновено искат и обичат да инвестират в индивидуални акции на компании, търсят по-активен подход към инвестирането, те обичат динамиката на пазара и искат да са част от всекидневното действие, с покачванията и спадовете в цените на акциите. Някои от тези хора обичат да анализират бизнес моделите на различните компании и бизнеси, както и да четат счетоводните и финансови отчети на компаниите, в които инвестират.

Бих искал да вярвам, че почти всички хора, които инвестират в индивидуални акции, подхождат по този подреден и разумен начин, но за съжаление това е рядкост в реалния живот. Малко са наистина професионалните инвеститори, които наистина са добили уменията и опита да могат да инвестират далновидно. Повечето от инвеститорите в акции са хора, които

не навлизат в техническата част

а остават на повърхността и правят нерационални решения спрямо инвестициите си, от които често се случва и да губят.

При инвестирането във фондовете подходът е тотално различен. Хората там се съсредоточават повече върху определена стратегия и целите на самия фонд или група от фондове, които избират. В този ред на мисли, рискът, който всеки един фонд поема при своите инвестиционни ходове, е също важен и трябва да бъде добре премерен от инвеститора и от неговия финансов съветник, какъвто съм аз за моите клиенти.

Причината да не обръщаме голямо внимание на компаниите, които са във фонда, е защото това не е водещото и ние реално нямаме контрол върху този аспект от стратегията. При фондовете акциите в тях се избират от инвестиционен мениджър, който работи с екип от хора, които са нагърбени с функцията да анализират различни компании, индустрии и бизнес модели, преди да добавят акции или да извадят акции от даден фонд.

Тези професионалисти обикновено имат възможност физически да посетят всяка една компания и да посетят лидерите на компаниите, в които имат намерения да инвестират парите от фондовете, както и да се запознаят с много повече детайли по акцията на всяка една компания, отколкото всеки един обикновен инвеститор като нас би могъл. Ние просто нямаме ресурсите да имаме достъп до информацията, до която тези мениджъри и техните екипи могат да се доберат, следователно сме до определена степен

лимитирани в инвестиционните си решения

когато става въпрос за инвестирането в индивидуални акции. След тези общи щрихи, които ви обрисувах накратко за разликата в подхода при инвестирането в индивидуални акции и фондове, вие можете да прецените кой от двата подхода работи по-добре за вас.

В този етап на моя живот аз лично залагам повече на дългосрочното инвестиране във взаимните фондове, защото нямам желанието и времето да разгадавам всяка една индивидуалната акция във всички възможни детайли, както подобава да се направи при една по-активна стратегия. За момента предпочитам да прекарам времето си с по-приятни за мен неща, отколкото да бъда зарит от отчети и финансови анализи на индивидуални акции на компании, в които смятам да инвестирам. Просто в този период от моя живот насочвам личните си усилия към една по-дългосрочна стратегия, за която взаимните фондове са перфектният инструмент.

Но това винаги може да се промени, защото аз лично обичам да анализирам различни бизнес модели и в годините напред това може да ме подтикне да инвестирам в определени компании, които да ми донесат сегашен доход чрез дивидентите си, наред с потенциален растеж на стойността на акциите в процеса на развитие и растеж на всяка компания.

Това е от мен за днес. Ако имате въпроси или се интересувате от различните аспекти на финансовата част от живота, вие можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон – (224) 522-2413 или на електронната ми поща – [email protected] Въпросите, които четете, са зададени от клиенти, с които съм работил по време на консултации в моя офис.

19-годишна българка е била държана в плен и принуждавана да проституира от други трима българи в Испания. Похитителите на възраст мeжду 28 и 54 гoдини ca aрecтувaни oт Нaциoнaлнaтa пoлиция и обвинени в cклoнявaнe към прocтитуция и нeзaкoннo зaдържaне в Мурcия. Тoвa cъoбщaвaт bulgаrоs.оvh и Lа оpinión dе Murсiа.

Млaдaтa жeнa, кoятo e умcтвeнo изocтaнaлa, e билa

дoкaрaнa нacилcтвeнo oт Бългaрия

Мoмичeтo e билo принудeнo дa пoддържa ceкcуaлни oтнoшeния c мнoгo мъжe, a зaрaбoтeнoтo e прибирaнo oт тримaтa cвoдници.

Млaдата жена обаче успяла дa избягa от похитителите си и ce e кaчилa нa влaк зa Aликaнтe, къдeтo пoтърcилa пoмoщ в пoлицeйcкoтo упрaвлeниe нa Нaциoнaлнaтa пoлиция.

Тримaтa насилници, мъж и двe жeни, ca oбвинeни зa трaфик нa хoрa и cклoнявaнe към прocтитуция.

В прoцeca нa рaзcлeдвaнeтo криминaлиcтитe уcтaнoвили, чe зaдържaните ca ce oпитaли

дa прoдaдaт мoмичeтo зa 700 eврo

нa пo-възрacтeн мъж, за кoгoтo e трябвaлo дa ce oмъжи.

Oбвинeниeтo иcкa зa един от бъбгарите., кoйтo ce cмятa зa oргaнизaтoр нa прecтъплeниeтo, 14 гoдини зaтвoр и oбeзщeтeниe oт 18 000 eврo, a зa другитe двaмa, кoитo ca били cъучacтници – 7 гoдини и пoлoвинa зa вceки eдин.

РАЛИЦА ФИЧЕВА, DW

Все повече българи се отправят към Германия, за да търсят работа. Немалко от тях обаче стават жертва на трудова експлоатация и не знаят къде да търсят правата си…

Три истории на потърпевши

Доскоро сред тях е била и Марина П., която пристига в Германия през 2009 г. и започва да работи като болногледачка на черно. Спомня си, че веднъж трябвало да се грижи за възрастно семейство в Лаубен – жената била дементно болна, а мъжът – на легло. „Не можех да отида до тоалетна, нито да изляза на двора за 5 минути да си поема глътка въздух, един път не мигнах 72 часа. Нямаше делници, нямаше празници, нямаше почивка. Имаше само работа, много работа“, разказва Марина. Това обаче не е всичко. Често се случвало да не й плащат навреме, да й удържат повече пари за наем и да не й плащат здравните осигуровки. Последният й работодател също се оказал измамник, но жената така и не придобила смелост да потърси правата си в съда…

Много потърпевши избират именно този път и рядко се обръщат към властите за съдействие. Не и Стоянка А., която решила да си търси правата. 55-годишната жена напуснала България преди 4 г., за да търси ново препитание за семейството си. Преди няколко месеца българска посредническа фирма я изпратила на работа в голям свинекомплекс в близост до германския град Потсдам. На десетия ден от престоя си Стоянка претърпяла трудова злополука – паднала в 4-метрова шахта, в която изхвърляли мъртвите прасета. Тя оцеляла по чудо. Малко по-късно обаче й била връчена заповед за уволнение.

Историята й не е единичен случай. „Много работодатели злоупотребяват с незнанието на своите служители и неправомерно ги освобождават от работа с надеждата, че те няма да потърсят правата си“, обяснява Иван Иванов от организацията „Справедлива мобилност“ („Faire Mobilität“), която предлага консултантски услуги на майчин език за работници от Източна и Централна Европа.

Статистиката сочи, че през юни 2018 година броят на българите в месопреработвателния сектор в Германия е достигнал 2600 души. Те често работят

 при изключително тежки условия

на минимално заплащане, шест дни в седмицата, понякога по 12-13 часа на ден. Обикновено биват настанявани в общежития. Там са принудени да живеят в мизерни условия, без никакво лично пространство. За това „удоволствие“ им се удържа наем, който може да достигне до 290 евро на месец.

Изключително неясна остава и ситуацията със задължителното социално осигуряване – мнозина разбират твърде късно, че не са били здравно осигурявани. Такъв е случаят и със Стоянка А. След инцидента жената заминала на лечение в Чехия, където установила, че не е здравно осигурена… Надява се, че с помощта на адвокат ще успее да осъди бившия си работодател да й изплати полагащите й се болнични. Към настоящия момент Стоянка се намира в Чехия, а единственото й желание е да оздравее, за да може отново да се труди и да изкарва пари за семейството си. Въпреки немотията, несполуките и тежкия живот зад граница, тя не смята скоро да се връща в България. „Ако се върна там, убивам бъдещето на децата ми“.

Съдбата се оказва неблагосклонна и към Ахмед М. През 2012 година 53-годишният строителен работник от Широка лъка бил принуден да напусне България. Мъжът, който му помогнал да замине за Германия, го накарал да си извади т.нар. гевербешайн – свидетелство, което на практика превръща работника в самонаето лице, лишава го от редица привилегии, вкл. от правото на минимално почасово заплащане, и го задължава да внася сам всички социални и здравни осигуровки и данъци. Така Ахмед се оказал принуден да работи почти денонощно по 6 дни в седмицата, при това за мизерно заплащане… Вече 7 години мъжът се труди по строежите в Германия, но се оплаква, че непрекъснато попада на некоректни работодатели…

Докато този порочен кръг не бъде прекъснат, българските и румънските работници в Германия вероятно ще продължават да носят прозвището „новите роби“ от Европа. Стоянка А. потвърждава, че именно така са били наричани в свинекомплекса. Но въпреки трудностите, рисковете и мизерията, мнозина ще предпочетат „по-малкото зло“ – Германия. Защото, както обобщава Ахмед М., „колкото и да е лошо тук, в България е много по-зле“.