Документален филм за отношенията между България и Турция и историята на мюсюлманите на Балканите предизвика разгорещени спорове в интернет. Според повечето коментари филмът по-скоро може да разпали етническо напрежение с тенденциозното си и манипулативно отразяване на историческата действителност.
От филма непредубеденият зрител остава с впечатлението, че не България е извоювала свободата и независимостта си, изгубени преди 5 века, а Турция е изгубила част от територията си, която едва ли не исторически й принадлежи.
От „Ал Джазира" са намерили и съмнителен американски историк, чиято позиция съвпада с официалната турска позиция.
„Оръжията прогърмяха във Видин, джамията беше унищожена по време на сутрешната молитва, църквата беше построена по време на следобедната молитва. Неверниците се заселиха в църквата. Всяка сутрин невинни младенци бяха завеждани в църквата и ги караха да почитат Бога. О, султане мой, спаси ни от непознатия. Знай това, няма друга религия освен исляма."
С тази песен започва документалният филм на Йелда Янат Багджи "България, моята земя", излъчен по телевизия "Ал Джазира" на 16 декември.
Според коментиращи в социалните мрежи в него е пълно с лъжовни и манипулативни твърдения относно мюсюлманите в България и на Балканите, тяхната история и отношението към тях, очерняйки християнските балкански народи - и по-точно България - и представяйки турците като мъченици за своята вяра, култура и етнос.
„Балканите са били много турско място преди Балканските войни от 1912-1913 г. Малко над половината от населението на Балканите е било мюсюлманско. В Западните Балкани е имало албанци, а в Източните - турци. Те са били мнозинство. До края на войната, която създава България през 1877-1878 г., около 17% от турците са избити. По време на Балканските войни е дори по-страшно, тогава 27% от турците са убити или умират от глад и болести. Това, което се случва на турците на Балканите, е едно от най-лошите неща, случвали се на човешки същества в цялата история. Това е една от най-големите катастрофи, за които никой не знае", казва във филма Джъстин Макарти, историк от университета в Луизвил. До редакционното приключване на BG VOICE не успяхме да получим отговор от проф. Макарти на нашата молба за интервю.
Според гласа зад кадър по време на Балканските войни умират 2,5 милиона мюсюлмани, а още 1 милион емигрират. "Въпреки това мястото с най-голяма концентрация на турско население е държавата, която днес наричаме България."
Друг цитиран е историкът от университета в Уисконсин Кемал Карпат:
„През ХIХ век
по-голямата част от населението на България е било от турци
мюсюлмани. Така наречените българи са били малцинство. За да стане България зависима от Русия и да подкрепя политиката ѝ, е трябвало българите да станат мнозинство. Така руската армия и български банди (б.р. - „gangs") избиват и изселват турци от Видин към Тракия и Анадола. Когато не могли да постигнат това, те се опитали да асимилират турците."
Филмът посочва, че през комунизма се провежда целенасочена политика на асимилация на турското малцинство, а противниците на това са пращани в лагери, по затвори и са били потискани по всякакви начини.
След това дават историята на Кадир Ахмед Осман, роден през 1937 г. в България и представен като учител по турски, френски и физика. Той разказва как комунистическата партия е затворила турските училища, забранила е турския език и е заменила техните мюсюлмански традиции с християнски. Стигнало се дотам, че надгробните плочи от турско време са премахнати, за да се заличи историята. Името на Осман също било сменено.
"Аз съм български гражданин, не турски, но съм турчин. Да си смениш името от Айше на Фатма е зле, но да го смениш на Ангелина от Фатма е много по-лошо", казва той.
"Някои български приятели идваха по домовете ни, за да проверят дали говорим турски. Ти ги каниш, приготвяш им вечеря, сервираш им кафе и те после доносничат за теб", казва друг, също учител.
Третият интервюиран, отново учител, изтъква, че за мюсюлманите обрязването било задължително, но правителството „стигнало твърде далеч", като обявило, че то било вредно за децата. И така турците започнали да го правят тайно. Според филма през юни 1989 г. се стигнало до протести и масова депортация на български турци в Турция - 300 хиляди напуснали страната ни. Южната ни съседка обаче затворила границите си след 2 месеца и върнала много от тях обратно.
Според Кадир Ахмет Осман през 1989 г. интелектуалците и учителите на турците били изгонени от България, "за да няма кой да ги води". Разказът продължава с идването на демокрацията и създаването на „Движението за права и свободи" през януари 1990 г., водено от Ахмед Доган.
„Българите бяха шокирани, стотици години турците никога не се противопоставиха на българските власти. Първоначално го помислиха за бунт, много хора ме заплашиха", разказва Кадир Осман за гладната стачка на турците в протест срещу отношението на страната към тях.
Бахри Юмер, пети пореден мандат кмет на Джебел и един от основателите на ДПС, казва, че на Балканите винаги е имало жестокост спрямо турците, но потисничеството в България винаги е било най-голямо: „Сто пъти повече!"
Според мюфтията на Кърджали Бейхан Мехмет в България има около 1,5 милиона мюсюлмани официално, неофициално са близо 2 милиона. 1,2 милиона от тях говорят турски. Във филма се посочва, че
на българите им пречи викането от джамиите за молитва
тъй като им било силно. На много места даже било забранено.
Гласът зад кадър споделя, че МОН дало позволение да се изучават различни религии в училище, но директорите на училищата намирали различни начини да спират преподаването на ислям.
Споменава се и за "расистки партии" като „Атака", които били против мюсюлманите и исляма.
Документалната лента завършва с прочувствена реч на Лютви Местан на турски език, където той се жалва от лошото отношение на българската държава към турското малцинство и език. Политикът заявява пред множеството, че ще настоява в училище да се изучава 4 часа седмично турски език.
В сайта на "Ал Джазира" се посочва, че филмът е започнал като проект през 2012 г., когато се навършват 100 години от началото на Балканските войни.
"По време на проучването си открих колко малко знаем за истинските събития в България през войните. Открих, че проблемът е много по-голям от първоначално смятаното. През ноември 2012 г. пропътувах 12 хиляди километра из цяла България и говорих с над 100 турски семейства, страдали от българската политика против турците", пише авторката Йелда Янат Багджи, която е прекарала 3 седмици в страната ни в разговори с политици, историци и обикновени хора.
"Второто нещо, което дълбоко ме изненада, бяха реакциите на хората, когато научаваха, че съм от Турция. Възрастните хора се разплакваха в момента, в който чуеха думата "Турция", и обикновено започваха да ме прегръщат силно и да викат "Добре дошли", допълва авторката.
"През по-голямата част от времето на интервютата ми с българските турци не можех да спра да плача и се опитвах да гледам встрани, за да спра, но тогава виждах, че операторът и звуковият оператор също плачат. Мисля, че това беше една от най-искрените, емоционални и тъжни истории, които съм снимала. И по-важното - беше скрита история, която се е случила толкова близо до нас. Като разказват, аз се чувствам горда, че представих този безценен разказ, който ми бе доверен", завършва Йелда Янат Багджи.
