Открийте ни и в

Български истории

Food truck по български в Мериленд

Росен Иванов предлага в камиончето си вкусни храни с балкански вкус
Сибила Патси

публикувано

на

Камиончетата с храна (food trucks), които обикалят по кварталите, фестивалите или бизнес комплексите из Америка, винаги предизвикват оживление и усмивки. Почти няма човек, който да може да им устои и да не си купи храна. В Мериленд има и български food truck, в който се продават нашенски вкуснотии, които вече са любими и на американските клиенти.

 „Беше ми мечта да направя нещо такова“

Това казва собственикът на камиончето Росен Иванов. Името на бизнеса му е Balkanik Taste. „За ресторант инвестицията е много голяма. Но за един камион за храна не е чак толкова – в зависимост от спецификите му и оборудването вътре нужните средства може да са от 40 хил. до 100 хил. долара. Идеята ми беше също да мога да обикалям, да се срещам с много нови хора и да достигам клиентите сам, а не те да идват при мен, което е удобство и за тях“, допълва Росен.

Росен Иванов с камиончето до бирария в Роквил, Мериленд, популярна и сред българите в района на Ди Си

През лятото и есента

камиончето Balkanik Taste

редовно може да бъде забелязано из района на Монтгомъри каунти, съвсем близо до столицата Вашингтон. През зимата Росен разчита на доставки по офисите и кетъринг. Предлага и ястия като мусака и сарми.

„Районът, за който имаме лиценз, непрекъснато се развива и има много места, на които може да се отиде с камиона. Като цяло нашите локации са повече офиси за обяд, доста бирарии, басейни, училища. Участваме и на различни фестивали. През зимата има един-два месеца, през които затварям камиона и се съсредоточавам в други неща, защото освен че бизнесът не е толкова добър, има и проблеми със замръзването на тръби, със стартирането на генератора и други“, обяснява сънародникът ни. „При нас е много интересно, защото в малък район сме три отделни територии – Мериленд, Вирджиния и Ди Си. Камионите, които искат да влизат в Ди Си, трябва да имат лиценз за това, а също и за съответния район извън столицата“, допълва Росен.

Във своя food truck той има двама помощници – момче и момиче. Момичето, което му помага, е американка и е там за втора година. „Тя е много навътре в нещата. Знае какво е кюфте, кебапче, лютеница. Много се интересува и много й харесват българските подправки и продукти, които имаме в камиона“, споделя също Росен. Момчето е българче и е също много ентусиазирано от работата си.

Росен Иванов прави кебапчета в камиончето си

В менюто на българското камионче за храна можете да видите

кюфтета, кебапчета, агнешки бургер

плескавица (Balkan burger), дюнер. „Направихме менюто да не е само българско, ами да е балканско и да има по нещо познато за всеки. Съсредоточихме се върху така наречената street food. През миналата година имахме и скара с шопска и картофена салата – кюфте, кебапче и пилешко, разбира се, с лютеница. Имахме и мляко с ориз. Имали сме и баклава. Тази година сигурно пак ще върнем баклавата“, обяснява нашенецът. Според него американците харесват много бургерите с кюфте, които той прави с домашна лютеница и домашно приготвени питки.

Росен е родом от Лом. Завършва професионалната гимназия по телекомуникации в София. После работи като готвач на две места в столицата. Премества се във Вашингтон през 2007 година. И от тази страна на Океана също работи в няколко ресторанта, както и на други места. Започва бизнеса си в Мериленд през 2014 година. Тогава взема камион втора ръка, който вече е бил оборудван за food truck. „Не беше перфектният камион, но като за начало вършеше работа+, разкрива той. После си

взема малък училищен автобус

и го дава за преоборудване. „В него имам хладилник, което е стандарт в тази индустрия, голяма скара, дълга 36 инча (91 см), мивка, което е изискване на отдела по здравеопазване“, казва Росен.

„Много хора си мислят, че това е лесен бизнес, но въобще не е така“, издава детайли от кухнята нашенецът. „Работи се много часове. Говорим за по 12-15 часа на ден и повече. Когато навън е много горещо, е много трудно, защото в камиона е още по-топло. Санитарните изисквания трябва да се спазват винаги, трябва да плащаш и за лицензи. Като цяло е забавно – сред хора си, винаги можеш да ги видиш как реагират на храната, но има доста неща, които не се виждат на пръв поглед“, казва той.

„Интересното е, че не съм завършил нищо свързано с готварство, но готвенето ми харесваше още от България“, казва Росен. През октомври тази година ще се навършат пет години, откакто е започнал авантюристичното начинание с камиончето с храна. За по-нататък има амбиции за малък ресторант.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

12 700 км – българин измина най-дългия преход в САЩ (СНИМКИ, ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Пътешественикът Петър Ванев стана първият българин, преминал по най-дългите пешеходни преходи в САЩ – Тихоокеанския хребетен път, Пътеката на Апалачите и Континенталния преход. Те са с обща дължина 12 700 км! Заради постижението си Петър получи отличието „Тройната корона“, то се дава на всеки, прекосил успешно трите маршрута.

Миналата година BG VOICE писа за Петър Ванев, когато той измина Апалачката пътека. Тогава 32-годишният русенец разказа, че е изминал разстоянието от 3500 км за 109 дни – от края на май до средата на септември 2018-а, и то само един чифт обувки.

Голямото пътуване на Петър започва през 2017 г., когато той прекосява 4240-те километра на Тихоокеанския хребетен път. Но тогава младият мъж решава, че те не са достатъчни, и си поставя за цел да стане първият българин,

носител на „Тройната корона“

с нейните 12 700 километра планински преходи. На 16 септември 2018 г. той завършва прехода на Апалачката пътека и отново не спира. Преди няколко месеца, през август 2019 г., той се завърна след успешно преминаване и на Континенталния преход.

Този преход е продължил 135 дни, а пътешественикът трябвало да мине през много препятствия, включително и снежна буря в Колорадо.

Началото на пътуването започнало в средата на март, когато Петър Ванев отлетял за САЩ. Поставил си е за цел да измине близо 5000 км през щата Ню Мексико, Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Монтана, които са включени в Континенталния преход.

Пътуването било пълно с екстремни преживявания – от сухите отсечки, където трудно се намира вода и се налага да се пие от корита за добитък, до априлските снегове. В Колорадо се оказало, че Петър Ванев е единственият пътешественик по маршрута в момента и няма с кого да обмени опит. И това довело до обрат в плановете му.

„Времето внезапно се промени, натрупа огромен сняг, придвижването ставаше много бавно. Изви се снежна буря и се наложи да използвам сателитния си предавател, за

да дам сигнал за помощ

Последва спасителна акция, бях евакуиран от планината с хеликоптер. За щастие се разминах само с леко измръзване на пръстите и снежна слепота“, разказа русенецът пред „РусеМедиа“.

Малко по-късно той прави втори опит да премине през тази част на маршрута си, но се налага да се откаже и да потърси алтернатива. Решава да минава по по-безопасни отсечки, което в крайна сметка забавя графика му с 27 дни. Наложило се да сгъсти времето си и да изминава по 50 километра на ден. Финалът на Континенталния преход е поставен на 6 август.

„Континенталният преход беше най-труден от трите прехода. Научих, че понякога егото движи човек в негативна посока. Хората и случките, които един човек преживява, са същината на този вид преходи. Това е най-голямата награда“, коментира Петър Ванев.

„Защо избра точно САЩ? Защо не някъде другаде – Южна Америка, Европа, Азия?“, това най-често го питат след първия му преход по Тихоокеанския хребетен път. „Знам ли? И аз се чудя защо. Нека обаче споделя що за хора са американците“, отвръща Петър във втората си книга, посветена на успешните преходи. Част от „Пътеката на хората“, издадена от „Вакон“, бе поместена в „Дневник“.

В нея той описва американците като хора като всички останали. „Имат своите черни и бели ризи. С висок интелект, с ценности, с инстинкт за самосъхранение и с грижа за всичко, което ги заобикаля. Алчни, със силно развито чувство за грандомания. Сред тях има и много посредствени хора, на които не им пука от нищо – егоистите и наивниците. Да!… Но и американците знаят как да стопанисват и опазват природата и това се е превърнало в част от ежедневието им“, пише българинът.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българска елха в празнична изложба в Чикаго

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия

Празничният дух е завладял Америка. Навсякъде има украса от светлини и венци, забързани минувачи търсят най-подходящите подаръци, по улиците се носи мирис на кафе с вкус на мента или на горещ шоколад, а пред магазините се чува звън на коледни звънчета. И Чикаго е обзет от този дух. Елхата в центъра, която тази година е висока цели 17 метра (55 фута), бе запалена още на 22 ноември и всяка вечер по нея светват 55 хиляди светлини. Офисите на административните сгради също са украсени празнично. Една от най-специалните украси е винаги в офиса на Мария Папас, ковчежник на окръг Кук в Чикаго. Всяка година там има мултинационална изложба на коледни дръвчета, в която участва и България.

Изложбата, озаглавена „Коледни елхи от цял свят“, се провежда за 16-ти път. В нея могат да се видят мини дървета, които са украсени от членове на етнически и религиозни общности, за да представят тяхното наследство. Този път участват повече от 90 представители.

Коледните дръвчета на Еквадор, Гана, Мексико, Литва и Гватемала (отляво надясно)

Освен това на показ са поставени специални дисплеи, посветени на Рождество Христово в християнството, на африканския празник Кванзаа, на еврейските традиции и други. „Културното многообразие е

голямата сила на района на Чикаго

както се вижда от начина, по който различните групи празнуват празничния сезон“, посочва Папас в съобщение, разпространено до медиите. „Ние сме по-силни като общност, когато научаваме за други религии, култури и наследства, които са различни от нашите и ги уважаваме“, допълва тя.

Ковчежникът на окръг Кук Мария Папас (в средата) пее заедно с гостите

Освен България в уникалната изложба участват страни като Русия, Румъния, Германия, Канада, САЩ, Австралия, Пакистан, Панама, Перу, Виетнам, Тайланд и други. Българското дърво присъства за 13-та поредна година.

Неуморната Кина Бъговска от Чикаго получи държавен медал

„Когато започна тази традиция, българската общност беше вече разпозната в Чикаго. Това е винаги съвместно дело на българските обществени организации“, каза Кина Бъговска от Българо-Американски Център за Културно Наследство, които са редовни участници. Тази година украсяването на българското коледно дърво в офиса на Мария Папас стана възможно и благодарение на училище „Джон Атанасов“, „Сдружение Български музей Чикаго“, „Център „Магура“ и театър „Розова долина“.

Отляво надясно: Кина Бъговска, Иван Анчев, Елена Табакова, Златомир Молдовански

На 6-ти декември изложбата бе представена на коледното тържество в офиса на госпожа Папас. Празникът включваше и пеене на

коледни песни на различни езици

още един начин, по който госпожа Мария Папас показа уважението си към различните културни групи в Чикаго и района. Звучаха песните „Тиха нощ“, „О, коледна елха“ (О Christmas Tree) и други. Самата Мария Папас пя и свири на пиано. Гостите можеха да опитат и различни ястия.

„Българското дърво е украсено по традиционен начин – с плодове. Учениците от училище „Джон Атанасов“ направиха орнаменти с български мотиви. Не пропуснахме да донесем и българския флаг“, разказва Бъговска. „От няколко години ние изработваме сурвачки за коледната изложба при госпожа Мария Папас. Правим ги по стара традиция, за да покажем, че те символизират плодородието. Сурвачките са задължително от дрян. Миналата година се получи много интересно, защото даже успяхме да сурвакаме лично госпожа Папас. Тя дойде при нас и пожела да изпълним тази традиция и ние я сурвакахме“, разказа Елена Табакова, президент на „Сдружение Български музей Чикаго“.

Генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев присъства като специален гост заедно с консули на други от участващите страни. Той прие специални поздравления от ковчежника Мария Папас и поздрави българската група.

Кина Бъговска се запознава с Мария Папас, докато е в екипа на първия вестник „България“, създаден през 2001 г. Тогавашната асистентка на Папас по етническите въпроси Патриша Михалски се интересувала от всички общности и посетила

българската църква в Чикаго

По същото време там била и Бъговска. Двете обсъдили бъдещо интервю с Мария Папас, което се осъществило. „На това интервю бях аз с Климент Величков, първия наш журналист в Чикаго от новата имиграция, и София Знаймер, сега адвокат по имиграционните въпроси“, разказва детайли Бъговска. „Това беше първото интервю във вестника, излязло през 2002 г. Оттогава Мария Папас помага много на българската общност и държи тя да е представена на различни събития“, допълва художничката.

С помощта на Мария Папас и усърдната работа на Кина Бъговска в сградата на хазната на Чикаго се провеждат много прояви с българско участие – изложба на деца от българските училища, чествания за 24 май, представяне на картини на самата Бъговска и народни танци на ансамбъл „Хоро“, представяне на сдружение „Български музей Чикаго“ на Елена Табакова, провеждане на Втората световна среща на българските медии от 2006 г. и други. „Никога не съм казала „не“ на какъвто и да е проект“, казва Кина.

Изложбата с коледните дръвчета в офиса на ковчежника на окръг Кук Мария Папас ще бъде отворена до 2 януари.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

На една сцена: Българинът Росен Ненчев впечатли Хосе Карерас

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Хосе Карерас с ученика си Росен Ненчев преди концерта в Атина. СНИМКА: ALEXANDER БОГДАН THOMSON

Един българин стана повод за възхищение от страна на великия тенор Хосе Карерас и покана от негова страна да пеят на една сцена.

Всъщност всичко тръгва от мечтата на младия Росен Ненчев да има общ концерт с идола си. Той e негов ученик и от три години посещава майсторския му клас. На втората година от обучението си при Каресас Росен изрича мечтата си на глас: „Маестро, имам желание да се организира общ концерт, дали бихте искали да го реализираме?“ „Моето момче, много ще се радвам да направим общ концерт в България“, отвръща му легендата.

И той изпълнява обещанието си, през май тази година младият солист на Софийската опера излезе пред 12 000 в „Арена Армеец“ с прочутия испанец. А самият Карерас остава впечатлен и на тръгване казва: „Моето момче, смятам да те взема с мен и по други места по света!“

И поканата не закъснява. На 24 ноември

Росен Ненчев и Хосе Карерас излизат отново на сцената

този път в Гърция. Сега с тях е още една българка, сопраното Илина Михайлова.

Росен Ненчев е роден в София на 14 май 1982 г. „Още 5-годишен в Софийската опера имах голямата привилегия да гледам „Аида“ с великото ни сопрано Мария Белчева. Това е сред най-ярките ми детски спомени. Да оставиш 5-годишно дете да се концентрира 20-30 минути, звучи немислимо. А тази опера е изключително дълга, в три действия. 3 часа и половина стоях прав, с отворени очи, с отворена уста, и се чудех как тази жена пее по този начин“, обяснява Росен пред „24 часа“.

Убеден е, че именно този впечатляващ момент го кара да започне да се занимава с пеене. Към това се добавя и фактът, че има талант.

Започва да пее в хор „Бодра смяна“. Когато е на 12, първият му преподавател Борис Богданов казва, че в пубертета не е хубаво да пее, защото се променят гласни връзки, изгражда се гласовият апарат. „Тогава спрях и се отдадох страстно на спорта“, спомня си Росен Ненчев. Освен пеенето това е другата му страст. Той играе активно тенис от 8-годишен, бил е състезател на „Левски“. До 19-годишен се занимавал професионално, бил е в осмицата на топ тенисистите в България, втора ракета на юношите на „Левски“. По време на пубертeта, когато трябвало да спре да пее, освен че наблягал на спорта, завършил и Софийската математическа гимназия. А след това започва да учи финанси в УНСС. Страстта към пеенето обаче не го напуска. И когато вече е третокурсник, кандидатства в Музикалната академия – приемат го с най-висок бал –

първи резултат от кандидатстващите тенори

И така започва да се занимава професионално с пеене.

Като завършва Консерваторията, работи дълги години с Георги Делиганев в Русе. „Един ден той ми каза: „Ти тук нямаш работа, трябва да заминеш в Италия. Там само въздуха да го дишаш, помага за пеенето. Маестро Делиганев ме изпрати при Виторио Теранова и отидох да дишам въздуха в Милано. Направих следдипломна квалификация по класическо пеене в академия „Марчиали“. Заедно с това тогава открих и плажния тенис“, казва българският тенор. През 2013 г. става шампион на Ломбардия, може би е единственият чужденец, шампион на регион в Италия.

А през 2019 г. идва време и за великия момент на сцената с тригодишна предистория.

„Това, че се срещнах с маестро Хосе Карерас, е един от най-големите дарове, които Господ ми даде. Първо – жива легенда в оперното изкуство. Второ, той е уникален човек. Изключително скромен, внимателен. Никога при взаимоотношенията си с него и за една секунда не можеш да видиш суета или дори за миг да ти се натрапи, че той е фигура от световна величина.“

„Да бъдеш до маестрото дори извън сцената, е нещо много специално. Чувствам се като звезда. Целият му екип е от невероятни професионалисти. Като започнеш дори от охранителя, който е работил с Майкъл Джексън и „Депеш Мод“. Тонрежисьорът освен с маестро Хосе Карерас работи и с Андреа Бочели. Горд съм, че в този екип вече има и българска следа“, добавя Ненчев, който продължава да доразвива детската си мечта да бъде на една сцена с идола си от тримата тенори.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada