Открийте ни и в

Български истории

Food truck по български в Мериленд

публикувано

на

Камиончетата с храна (food trucks), които обикалят по кварталите, фестивалите или бизнес комплексите из Америка, винаги предизвикват оживление и усмивки. Почти няма човек, който да може да им устои и да не си купи храна. В Мериленд има и български food truck, в който се продават нашенски вкуснотии, които вече са любими и на американските клиенти.

 „Беше ми мечта да направя нещо такова“

Това казва собственикът на камиончето Росен Иванов. Името на бизнеса му е Balkanik Taste. „За ресторант инвестицията е много голяма. Но за един камион за храна не е чак толкова – в зависимост от спецификите му и оборудването вътре нужните средства може да са от 40 хил. до 100 хил. долара. Идеята ми беше също да мога да обикалям, да се срещам с много нови хора и да достигам клиентите сам, а не те да идват при мен, което е удобство и за тях“, допълва Росен.

Росен Иванов с камиончето до бирария в Роквил, Мериленд, популярна и сред българите в района на Ди Си

През лятото и есента

камиончето Balkanik Taste

редовно може да бъде забелязано из района на Монтгомъри каунти, съвсем близо до столицата Вашингтон. През зимата Росен разчита на доставки по офисите и кетъринг. Предлага и ястия като мусака и сарми.

„Районът, за който имаме лиценз, непрекъснато се развива и има много места, на които може да се отиде с камиона. Като цяло нашите локации са повече офиси за обяд, доста бирарии, басейни, училища. Участваме и на различни фестивали. През зимата има един-два месеца, през които затварям камиона и се съсредоточавам в други неща, защото освен че бизнесът не е толкова добър, има и проблеми със замръзването на тръби, със стартирането на генератора и други“, обяснява сънародникът ни. „При нас е много интересно, защото в малък район сме три отделни територии – Мериленд, Вирджиния и Ди Си. Камионите, които искат да влизат в Ди Си, трябва да имат лиценз за това, а също и за съответния район извън столицата“, допълва Росен.

Във своя food truck той има двама помощници – момче и момиче. Момичето, което му помага, е американка и е там за втора година. „Тя е много навътре в нещата. Знае какво е кюфте, кебапче, лютеница. Много се интересува и много й харесват българските подправки и продукти, които имаме в камиона“, споделя също Росен. Момчето е българче и е също много ентусиазирано от работата си.

Росен Иванов прави кебапчета в камиончето си

В менюто на българското камионче за храна можете да видите

кюфтета, кебапчета, агнешки бургер

плескавица (Balkan burger), дюнер. „Направихме менюто да не е само българско, ами да е балканско и да има по нещо познато за всеки. Съсредоточихме се върху така наречената street food. През миналата година имахме и скара с шопска и картофена салата – кюфте, кебапче и пилешко, разбира се, с лютеница. Имахме и мляко с ориз. Имали сме и баклава. Тази година сигурно пак ще върнем баклавата“, обяснява нашенецът. Според него американците харесват много бургерите с кюфте, които той прави с домашна лютеница и домашно приготвени питки.

Росен е родом от Лом. Завършва професионалната гимназия по телекомуникации в София. После работи като готвач на две места в столицата. Премества се във Вашингтон през 2007 година. И от тази страна на Океана също работи в няколко ресторанта, както и на други места. Започва бизнеса си в Мериленд през 2014 година. Тогава взема камион втора ръка, който вече е бил оборудван за food truck. „Не беше перфектният камион, но като за начало вършеше работа+, разкрива той. После си

взема малък училищен автобус

и го дава за преоборудване. „В него имам хладилник, което е стандарт в тази индустрия, голяма скара, дълга 36 инча (91 см), мивка, което е изискване на отдела по здравеопазване“, казва Росен.

„Много хора си мислят, че това е лесен бизнес, но въобще не е така“, издава детайли от кухнята нашенецът. „Работи се много часове. Говорим за по 12-15 часа на ден и повече. Когато навън е много горещо, е много трудно, защото в камиона е още по-топло. Санитарните изисквания трябва да се спазват винаги, трябва да плащаш и за лицензи. Като цяло е забавно – сред хора си, винаги можеш да ги видиш как реагират на храната, но има доста неща, които не се виждат на пръв поглед“, казва той.

„Интересното е, че не съм завършил нищо свързано с готварство, но готвенето ми харесваше още от България“, казва Росен. През октомври тази година ще се навършат пет години, откакто е започнал авантюристичното начинание с камиончето с храна. За по-нататък има амбиции за малък ресторант.

Български истории

Българин е тайното оръжие на Asics във войната при спортните облекла

публикувано

на

Nike и Adidas са двата водещи гиганта в производството на спортни артикули. Двете марки са в постоянна конкуренция почти като Mcdonalds и Burger King, без обаче да са се „хванали за гушите“, както веригите за бързо хранене.

Третият спортен бранд Asics, изглежда, е твърдо решен да скъси дистанцията в бранша. И залага на партньорството с българския дизайнер Кико Костадинов.
Костадинов е базиран в Лондон. Отива да живее там, когато е едва на 16 години. Баща му е бил строителен работник, а майка му – детегледачка. Докато бил в България, единственият му досег с модата бил, че чичо му, който пребивавал в Лондон, му подарявал дрехи оттам.

В английската столица Костадинов завършва първо информационни технологии. После опитва с един курс в Лондонския колеж по мода. Продължава с магистърска степен в тази област в колежа Сентръл Сейнт Мартинс, която приключва през 2016 г. Докато следва,

прави модели за няколко компании

Година след завършването си представя и дебютната си колекция, в която експериментира с формата на дрехите – смело използва заострени ръкави и яки, ръкави, които могат да се увият около врата като шалове, както и подрязани панталони в съчетание с романтични аксесоари като шалове и барети.

Това, което му помага да бъде забелязан от големите имена в модната индустрия, е работата му за калифорнийския бранд Stüssy и за лондонската марка „Макинтош“, където става креативен директор. Със Stüssy Костадинов представя капсулна колекция (2015 г.). В нея присъстват дрехи, които могат лесно да се комбинират и създават усещане за стил vintage streetwear. Колекцията е създадена ексклузивно за известния мултибранд магазин Dover Street Market в Ню Йорк. Дизайнерът продължава да работи с Dover Street Market и прави капсулни колекции за различните локации на магазина в Лондон, Токио и Ню Йорк.

Първата му колаборация с японския бранд Asics e за сезона пролет-лято 2018 г. Тогава се включва с колeкция маратонки GEL-BURZ 1 в три цвята – черен, сив и неоновожълт. Те са удобни за вървене, но и подходящи за тичане, дори за цял маратон. С тези маратонки Asics се връща в голямата игра и достойно се изправя срещу Nike c техните React Element 87 и Supreme x Nike Air Force 1 Mid NBA и срещу Adidas с техните Dragon Ball Z.

„Ние правим бебешки стъпки в момента поради кратките срокове, но аз съм изключително щастлив с обувките, които създадохме през изминалата година. Надявам се, че това е само началото на нещо, което може да се превърне в нещо по-съществено”, казва Костадинов за първата си година съвместна работа с Asics, през която пуска на пазара и

втора версия на маратонките GEL-BURZ

както и линията Gel-Delva.

За пролетно-лятната колекция за тази година Asics пусна маратонките Gel- Sokat Infinity по дизайн на Костадинов.

Маратонките Asics на Кико за сезона пролет-лято 2020 г.

От външната страна те изглеждат просто като готини спортни обувки, но всъщност имат подметка Gel-Quantum Infinity, която обхваща цялото стъпало и обещава „блажен комфорт за краката“. Подметката също е заимствана от предишния модел на Asics Tsunahiki 109, който е предназначен за състезатели по дърпане на въже. С нея се осигурява допълнителна защита на глезена. В горната част около петата на маратонките ще откриете изключително новаторски дизайн с асиметрична форма от вътрешната страна на глезена. „Хубавото е, че мога да решавам всичко и да казвам дали да го правим или не”, казва българинът. „Най-лошото за мен би било хората да кажат, че един артикул е в колекцията само защото ми плащат да това“, допълва той.

За пролетно-летния сезон за 2020 г. Костадинов предлага мъжка модна линия в типичния за него стил с асиметрични форми, маратонки Asics в шахматни цветове с кожа и меш – модел Silhouette, вдъхновен от състезанията с коне и облеклата, които носят жокеите, както и обувки за марката Camper.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Наздраве с българска бира от Форт Уейн, Индиана

публикувано

на

Тодор Куклев прави бира в пивоварната

Лятото е перфектният сезон за една студена бира. Особено ако живеете в щатите от Средния Запад като Илинойс или Индиана, където задухът не се търпи в по-голямата част от деня и човек често има нужда от нещо за разхлаждане. Toдор Куклев от Форт Уейн, Индиана, направо си прави бирата сам.

Куклев избира да произвежда пиво от вида индийски пейл ейл (Indian Pale Ale – IPA). Това е по-силна бира с по-високо алкохолно съдържание и повече хмел. За първи път терминът „индийски пейл ейл“ се използва в реклама в австралийския вестник The Sydney Gazette and New South Wales Advertiser от 27 август 1829 г. Ейлът започва да се категоризира като „светла бира, приготвена за Индия“, „индийски ейл“, „светла индийска бира“ или „светъл експортен индийски ейл“. Бирата е предназначена за английските колониални войски в Индия.

Преди две години българинът намерил микропивоварна във Форт Уейн, където започнал да прави пивото си.

Името й е Hoppy Gnome

„Харесвам бирите от типа индийски пейл ейл и реших, че ще направя такава – с по-силен вкус. Нямам професионален опит в тази сфера. Занимавам се с високи технологии и преподавам електроинженерство в университета „Пърдю“ във Форт Уейн, разказва Куклев. „Отначало бирата беше с алкохолно съдържание 8,8%, а сега с малки промени в технологичния процес то стана повече от 9%. Освен това после придоби още по-наситен вкус. Инсталацията в пивоварната е малка, но доста професионална, което е гаранция за качество“, допълва сънародникът ни.

Тодор Куклев предага от бирата си за дегустация в пивоварната

Тодор Куклев предага от бирата си за дегустация в пивоварната

„Богатият наситен вкус се постига с правилните подправки. В моята комбинация между хмел, кориандър, кардамон и някои други неща“, издава тайни от производството Куклев. „Повечето съставки идват от Уисконсин, където има големи традиции в пивоварството“, казва също българинът. „Правя бирата след март, така че да е готова за лятото. Струва ми се, че края на зимата или началото на пролетта е най-подходящото време, но не мога да кажа, че през другото време няма да стане. Бирата се вари около 3 часа. След това има период от ферментация от 3 седмици.“

Бира Куклев

Бирата вече сe бутилира под марката Cooklev Double IPA. И макар да е предвидена предимно за семейството на Куклев и негови приятели, е

забелязана от мениджърите на пивоварната

които са поискали тя да бъде включена в менюто на прилежащия бар. Това става по случай четвъртата годишнина от създаването на бара. „По информацията, която ми предават, бирата е най-търсеното питие в момента“, уточнява майсторът на светлото пиво. Съставките й, които се издават в менюто, са черен кардамон и лимонова кора. Double IPA означава, че бирата е от типа специални или Imperial. Цветът на такава бира варира от средно златист до средно червеномеден, като някои версии могат да имат оранжев оттенък. Образува добра и устойчива пяна. Вкусът на хмел е силен и сложен. Малцовият вкус е по-слаб.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Изящни български рисунки върху пера обиколиха света (СНИМКИ+ВИДЕО)

публикувано

на

Бои, четки и платно. Това си представят повечето хора, когато чуят за картини или рисунки. Но една наша сънародничка решава смело са смени платното с птичи пера и начинанието й се оказва много успешно. Галя Стоянова от Велико Търново вече е позната със своите рисувани пера както в Родината, така и в чужбина.

Оказва се, че перото съвсем не е малко като площ, стига да искаш да нарисуваш нещо. На перата, изработени от Галя, могат да се видят животни (коне, котки, вълци, птици), девойки с етноносии, цветя. “Идеята за перата ми дойде преди 2 години”, разказва българката. “Рисувах върху камъчета и търсех изображения на птици и животни. Случайно попаднах на рисувани пера и това беше ново предизвикателство за мен”, допълва българката.

Галя била впечатлена от творбите върху пера на художника Ян Дейви и започнала да се интересува от техниката, с която са направени. “Рисуването не ми е проблем – рисувам от малка, имам и художествено образование. Завършила съм изобразително изкуство. Проблемът беше да открия за себе си процеса и техниката на изпълнение. Имайки опита, натрупан с годините, не ми отне много време да установя как стават нещата”, разказва тя.
Първото нещо, което Галя рисува, е птиче. Тогава

използвала малко перце от гълъб

“След това се появиха други птици върху по-големи пера – от петел, от пуйка, от фазан. Приятели ми помагаха с набавянето им. После реших да рисувам животни”, спомня си художничката. Казва, че за всяко перо отделя различно време. “Технологичният процес изисква изчакване на боите да изсъхнат добре, за да се продължи нататък. Самото рисуване става с много тънки четки и изисква голяма прецизност и точност. Върху едно перо работя по няколко пъти, докато се получи задоволителен резултат”, разкрива Галя.
Великотърновката се е занимавала и с рисуване на икони. Било естествено за нея да направи такива изображения върху пера. “Получи се доста интересно и нестандартно и на много приятели им допадна тази идея.”

В момента Галя прави рисунки на девойки, облечени в български етностил, и девойки с цветя и птици. “Имам идея да нарисувам и мотиви от красивите ни български шевици”, отбелязва също сънародничката ни.

Нейните пера могат да се поръчат на фейсбук страницата Handmade – Galya 100yanova. Българката казва, че има

поръчки от България, Щатите, Канада, Швеция, Гърция, Германия.

Галя изработва и рисунки върху камъчета. Има също доста акварелни рисунки. Занимава се и с декупаж на пана и различни битови предмети. Автор е и на бижута от самосъхнеща глина и декупаж.

Наред с рисуваните пера много популярни са и нейните кутии за бижута с етномотиви. “Явно всеки българин носи в сърцето си любовта към българските традиции и наследство, независимо в кой край на света се намира”, казва Галя.
В момента тя води курс по рисуване в детска градина. “Имаме много участия в изложби и конкурси за детска рисунка. Доста от децата са носители на най-високите награди и грамоти”, споделя с гордост Галя.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © 2018 BG VOICE, Inc. BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada