сн. „Виа спорт“
Тя е като кенийка или етиопка, родена е за бягане, твърдят специалистите. Преди броени дни Лиляна Георгиева или Детето чудо, както я наричат всички, записа поредните си успехи в България. Тя стана шампионка на 1,500 и 3,000 метра. Този път натри носа на по-големите от нея девойки. BG надеждата в атлетиката е само на 15 години, но за нея няма непостижими цели. Разбира се, най-голямата все още предстои - медал от олимпийски игри. И Лили уверено тича към нея. Но зад светлината на прожекторите и овациите се крие много болка. Тя израства в Дом за деца, лишени от родителски грижи „Мария Луиза" в Пловдив. Озовава се там, защото семейството й не може да й осигури такива. Учителят Атанас Барев пръв я забелязва и прави всичко възможно, за да може Лили да пробие в живота. Именно той я запознава с треньорката Радмила Станкович, която днес е майка и баща за момичето от село Градина.
Зиме и лете, в зной и студ двете са заедно на пистата, за да може Лили да изпълни мечтите си. „Няма да забравя първата си среща с нея. Подадох й ръка, а тя ме гушна през кръста", разказва с умиление треньорката. Тя е горда, че Лили може да бяга в различни дисциплини. Няма проблем от 800 до 3,000 м. Държи и 5 национални рекорда. Първият на 3,000 м е направен с чужди шпайкове, защото състезанието идва, а малката бегачка няма средства, за да си осигури един от най-важните атрибути. Взема назаем от съотборничка. Стягат й, но никой не може да й се опре на пистата. Началото на сътрудничеството им е свързано и с други трудности. Лили не може да тренира редовно, защото децата от дома не могат да напускат без придружител. А за възпитателите да са на пистата всеки ден е мисия невъзможна. Днес Лили съчетава успешно заниманията на пистата с уроците. „Нямам свободно време, но не се оплаквам", казва талантът. Един от най-големи й успехи досега обаче отново е свързан с тежък момент. Докато печели сребро на 800 м на Европейските игри в Грузия, умира баща й. Радмила чака да мине състезанието и ден по-късно съобщава лошата вест на Лили. „Беше много тъжно", спомня си треньорката. „Посвещавам всички успехи на него. Знам, че той винаги е с мен", казва пък бегачката.
В бъдещето на Лили е уверен и Красен Кралев. Министърът на спорта остава очарован от нея, когато я вижда на състезание, а след това лично й осигурява нужната екипировка от джоба си. „Вече ми омръзна моето ниво, искам по-голямо", каза Лили, след като от началото на годината блести в различни класации за млади таланти. Една от тях е зала, където да може да се подготвя. „Трудно е да се подготвям през зимата. Шапки, ленти, налагало се е и да газя в преспи", не крие Лили. Обича с радост да разказва и една случка от първите си състезания. В Добрич всички я гледат с насмешка. Тя е по-дребна и слабичка от тях. „Каква пък е тази?", смеят се „шампионките". След края на състезанието обаче няма и помен от веселбата. И вече знаят добре - това е Лили Георгиева от „Тракия". Момиче, с което по-добре да не се закачаш - ще си го получиш.
Но освен природните дадености талантливото момиче има и други номера, които й носят успех. Като всеки спортист и Лили има своите ритуали - кръст и гривна на ръката. Към тях се прибавят кадемлийски чорапи и шпайкове. Тежкият живот на децата в неравностойно положение й оказва помощ в спорта. Особено в спазването на режим. За Лили не е проблем да става в определен час и да си ляга рано с новините. „Е, трябва да внимава с определени храни", казва треньорката й.
Извън спорта атлетката има и други мечти. „Искам така да живея, че моите деца да нямат проблемите, които аз съм имала. Мечтая си да пътувам до най-прекрасните кътчета на земята. Мечтая си някой ден и аз да съм в състояние да помагам на други хора", признава си открито Георгиева. Със сигурност ще постигне и това, но първо е ред на рекордите и медалите. „Не броя такива под първо място", отсича Детето чудо.
