Снимката, която обиколи света: Октай Енимехмедов опитва да стреля срещу Ахмед Доган. Неуспешно
Помните ли как започна 2013 година? Медиите на Пеевски публикуваха поредните хвалебствени материали за Бойко Борисов. А как завърши? Медиите на Пеевски публикуваха поредните ругатни по адрес на същия този Борисов. Сватби и разводи е имало и в най-добрите семейства. Затова не е никак чудно, че любовните ласки между доскорошния премиер и групировката на медийния бос преминаха в такава силна омраза, колкото силна бе любовта им преди това. Въпрос на български манталитет.
Цялата 2013 година мина под шапката на едно и също събитие: Пеевски се храни с още власт, а Конституционният съд му помага активно в начинанието. Между другото в България се случиха и други неща, някои от които вече забравени.
Самозапалванията
Днес те са като стар филм. Но в първите месеци на годината се самозапалиха 8 души. Сигурно през тази година само в Тибет изгоряха повече хора - там монаси редовно се заливаха с бензин, за да напомнят на света, че тази държава все още е окупирана от комунистически Китай. В родината тази твърде рядка, дори непозната до скоро форма на протест извади на показ отчаянието, безизходицата, скъсаната връзка между нормалните хора и властта. Най-голям отзвук предизвика саможертвата на Пламен Горанов във Варна, която в крайна сметка доведе до оставката на несменяемия от 13 години кмет на Варна Кирил Йорданов, подкрепян от и подкрепящ активно ТИМ - последната групировка от миналото. Но значението на тези отчаяни постъпки далеч надхвърля конкретните случаи. То има последствия, които ще усещаме като нация дори и след като свидетелите на всичко това вече не са между живите. Такава смърт се изплаща поколения наред. В Чехия най-добре знаят това.
Самозапалванията вървяха в унисон с протестите срещу високите сметки за ток. Те започнаха през февруари и бързо прераснаха в политически акции. Днес, месеци по-късно, вече можем да кажем - доста добре организирани политически акции. Тогава обаче ни изглеждаха като ренесанс на гражданското общество, събудило се след 4 години авторитарно управление на Бойко Борисов, който бе подчинил политика, икономика и медии на своята персона. Макар исканията за оставка на правителството да не бяха отчетливи, след сблъсъци между протестиращи и полиция в центъра на София, при които имаше и ранени, на 20 февруари Борисов подаде оставка (малко преди това беше уволнен най-мразеният човек в България по това време - финансовият министър Симеон Дянков).
На 21 февруари Народното събрание прие оставката на правителството и България се насочи към предсрочни избори. На 13 март президентът Плевнелиев назначи служебно правителство, а малко по-късно определи като дата за парламентарните избори 12 май. Това бяха първите предсрочни избори в България от 16 години насам, след като предишните три правителства бяха изкарали пълните си мандати. С това България навлезе в период на политическа нестабилност, от която към този момент не се вижда как ще излезе.
Борисов - за разлика от почти всички изпадали от властта преди него, съхрани партията си почти непокътната, но остана без приятели в политиката. Едни - като ,,Атака" - беше опитал да претопи с партийно инженерство. Други - като Яне Янев - бе подчинил и превърнал в палячовци. Няма доказателства как Яне за една вечер се превърна от остра опозиция в първа дружка на Борисов. Разказват, че едни снимки с някакво симпатично младо шофьорче, неясно защо разсъблечено на тях, дали солиден аргумент в тази насока. Но пък въртенето като ветропоказател е хем смешно, хем пагубно за един политик. Поради което Яне изпадна от парламента и ще е чудо на чудесата, ако някога се върне там.
Нова тройна коалиция
Последните засега парламентарни избори в България се проведоха след изнервена и относително къса предизборна кампания, съпроводена от скандали и удари под кръста, върхът на които беше т.нар. костинбродска афера. Ден преди самите избори с участието на полиция, прокуратура и медии се тиражира твърдението, че в печатница в Костинброд има огромно количество бюлетини, които биха могли да се използват за фалшифициране на вота. Най-голям дял в историята се падна на Делян Пеевски, чиито медии през целия ден (отреден уж за размисъл) зомбираха публиката как ГЕРБ аха-аха и ще фалшифицира гласуването. Завидно място на сцената зае и новият главен прокурор Сотир Цацаров. Недочаквайки никаква подкана в този, а и във всички останали случаи, когато беше замесвано име на политик от ГЕРБ, той заемаше характерна поза и бе готов веднага да образува дело. В други случаи, като редовните скъпарски воаяжи на Волен Сидеров, надхвърлящи с пъти законните му приходи, Цацаров се правеше на неразбираща срамежлива госпожица. Избран уж с голямата подкрепа на самия Борисов, Цацаров се оказа очевидно кандидатура на друг. Кой ли? Може би същият, който си живя спокойно през четирите години управление на ГЕРБ, а сега дори си има правителство. Този човек не обича публичните прояви напоследък. Предпочита да си седи в едни сараи и оттам да направлява политиката на България с едни конци. На тях са вързани разни кукли като Цветан, Делян, Сергей, Лютви, Николай и разни други Арлекини.
Така или иначе повечето от внушенията на Цаацаров и компания и до ден-днешен си останаха празни приказки, но пък изборите постигнаха очакваното - БСП и ДПС се прегърнаха, а двете партии гушнаха съвместно и ,,Атака". Така се роди поредната тройна коалиция. Странна коалиция е това. Трима души правят тройка, всички ги виждат, пък им и личи от сто километра, ама единият отрича. Волен Сидеров се включва в тройката само с пръстче.
На 29 май, благодарение на това пръстче, Народното събрание избра Пламен Василев Орешарски за министър-председател. Волен, след дълго изчакване, се регистрира в пленарната зала и осигури необходимия кворум от 121 депутати. Самото композиране на правителството вървеше тегаво, някои министри бяха оттеглени в последния момент, имената на други г-н Орешарски научи направо на трибуната, докато ги сричаше. Дори и сега правителството не е напълно комплектовано, като не са назначени заместник-министри в няколко министерства, както и заместник областни управители.
И пак протести
На 14 юни Делян Пеевски, който и до този момент не излизаше от новините, нахълта пак там с гръм и трясък - беше избран за председател на Държавната агенция за национална сигурност с гласовете на депутатите от БСП и ДПС. Преди това председателят на БСП Сергей Станишев заплаши несъгласните депутати от собствената си парламентарна група, че ако не подкрепят Пеевски, правителството на Орешарски ще подаде оставка. Изборът на Пеевски беше посрещнат с масови протести и недоумение. Народният отпор ескалира и прерасна в искане за оставка на цялото правителство. На 19 юни Народното събрание отмени решението за избора на Пеевски, но протестите не спряха. На 24 юли при опит да бъдат изведени блокираните в Народното събрание депутати си стигна до сблъсъци с полицията и имаше ранени. След това протестите бавно започнаха да затихват.
Опитът Делян Пеевски да бъде назначен за председател на ДАНС оголи в максимална степен грозното задкулисно лице на българската политика. Стана ясно това, което българите винаги са знаели - решенията се вземат другаде, а сложените да играят роли политици, включително и като сегашния министър-председател, просто изпълняват роли. Студентите също решиха да се включат, макар и с доста съмнителна стратегия. На 23 октомври част от тях, кръстила се по-късно Ранобудните студенти, окупираха 272-ра аудитория на Софийския университет. Като конкретен повод бе използвано решението на Конституционния съд, който на практика постанови, че Делян Пеевски продължава да бъде депутат, независимо че е избран на пост, който е несъвместим с депутатския мандат. Те протестираха и срещу председателя на Конституционния съд професор Димитър Токушев, който е техен преподавател. Студентската стачка беше пренебрегната от властта, но тя изостри вниманието към Конституционния съд. И има защо. В последните дни на годината магистратите за втори път потвърдиха решението си за Пеевски, този път по искане на президента Плевнелиев.
Бисеров
На 3 ноември пресцентърът на ДПС обяви, че заместник-председателят на партията и заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров напуска постовете си в партията и в парламента. На 15 ноември той и доведеният му син Ивайло Главинков бяха обвинени в пране на пари и документни престъпления. И до ден днешен остава неясно кой е предупредил Бисеров и ръководството на ДПС за готвените обвинения, та така скорострелно да се вземе решението за раздялата на ДПС и Доган с тях.
На 19 януари по време на партийна конференция на ДПС 25-годишният Октай Енимехмедов насочи газов пистолет срещу лидера на партията. Пистолетът засече, Доган избута нападателя, охраната се намеси, делегатите биха жестоко Енимехмедов. Към днешна дата не е ясно дали това е бил реален опит за нападение, или е инсценировка. Експертизата доказа убедително, че с газовото оръжие Доган не е можело да бъде убит, така че аз смятам, че е било инсценировка, без да мога да го докажа. Покушението изцяло беше в интерес на Доган и на ДПС. То не позволи на делегатите на конференцията даже да се замислят дали предложеният за наследник Лютви Местан е подходяща кандидатура и мобилизира електората на движението за предстоящите през май избори. Доган се оттегли от председателския пост, но не и от властта. Никой в България не се съмнява, че именно Доган, а не Местан решава. Впрочем това бе почти признато и от пресцентъра на ДПС, който съобщи, че именно той последен е приел Бисеров и е одобрил решението му да се оттегли. Доскорошният зам.-председател на НС може и да е прал пари, но пък държавата реши да си поиграе с едни 1,500,000 лева. Това е сборът от 1 милиард лева заем и 500 милиона лева, които бяха вкарани като дефицит в бюджета за 2014 година. Към днешна дата и двете опции са изпълнени - и дефицитът е увеличен, и заемите са взети. А може би и похарчени.
Бежанците
През 2013 година българите за първи път от почти сто години видяха с очите си масова бежанска вълна. Центровете на столицата и още няколко града се изпълниха с араби и тъмнокожи емигранти, навлезли в страната заедно с бягащите от войната сирийци. България се оказа неподготвена за такъв наплив, а полицията - за справяне с появилата се нова престъпност. Арабин намушка момиче, други пребиха трети, скинари се нахвърлиха на четвърти. После нека разказват, че в България било спокойно и толерантно. В момента в страната има 11,000 бежанци, но проблемът ще се реши не от властовите структури, а от самите бягащи. От човек на човек те започнаха да си разказват, че не трябва да се бяга в България, защото там е бедно, мръсно и много бият. Така сирийците и останалите емигранти се насочиха към други потенциално по-гостоприемни и богати държави.
Башар Асад
В самата Сирия войната продължаваше през цялото това време. Западът, който беше твърде ентусиазиран, че ще съумее да събори още един, наричан от него диктатор в лицето на Башар Асад, за да възтържествува либералната демокрация, най-сетне изтрезня. Събитията в целия Арабски свят, където диктаторите бяха свалени, показаха, че след тях не идва свобода, а крачат стройните редици на средновековните орди ислямисти, чиято мечта е да върнат времето назад. И в Египет, и в Тунис, Мароко, Йордания, Либия, дори в уж светска Турция - навсякъде правителствата се изпълниха с брадати чички с промити от четене на Корана мозъци, чиято първа задача бе да навлекат жените в дебели одежди и да ги превърнат в крави за разплод. А втората - да забранят всичко, което носи малко радост на човека. Най-вече алкохола и западното кино и музика, разбира се.
Изтрезняването на Запада поне засега спаси сирийския президент. Вече никой не говори нито за намеса в конфликта, дори не и за подпомагане на опозицията. Рехавите обещания за някаква конференция на приятелите на Сирия са просто подмятания, за да е темата все още активна. Но в края на 2013 година може да се каже почти сигурно, че нито Америка, нито съюзниците й вече искат нова война за демокрация нейде по света. Напротив - дори старите, които не постигнаха почти нищо, бяха зарити. В Ирак Америка изтегли войските си, оставяйки хаос и всекидневни атентати. С тях и едно правителство, което може да бъде катурнато във всеки удобен момент, ако се появи достатъчно организирана групировка, която пожелае това. В Афганистан талибаните едва сдържат удоволствието скоро отново да щурмуват Кабул, след като и последният US войник се изтегли оттам. Че Средновековието отново ще настане в тази обрулена от войни държава - едва ли още някой се съмнява. А преговорите между Обама и Карзай за запазване на ограничен армейски корпус са просто прах в очите - малката бойна US
група би могла да осигури охрана само на едно село, не и на цялата държава.
Бъдещето?
В края е добре да погледнем и в бъдещето. Но това не е работа за всеки. Затова се обръщаме към специалист. Предсказанията за бъдещето в Египет е древно и почтено занимание. Египтяните са недоверчив народ и съвсем не вярват във всичко. Но Джой Айяд мнозина възприемат сериозно. По образование тя е бакалавър по френско изкуство, а по призвание - астролог и нумеролог. Нейни прогнози се публикуват от десет години насам. И както уверяват многобройните й почитатели, те се сбъдват. Истински фурор Джой предизвика, когато предсказа свалянето на президента Мохамед Морси. Тя направи това в момент, когато позициите му изглеждаха непоклатими. Когато в едно тв предаване астроложката обяви неминуемото отстраняване на Морси, водещият се усмихна скептично. Все пак в Египет бе извършен военен преврат и това бе единственият засега случай, когато в арабска страна от власт бе свален ислямист. „Аз предсказах терористичния акт в църквата „Ал Кидисия" в Александрия и кончината на египетския вицепрезидент Омар Сулейман. Предрекох земетресението в Иран и урагана в САЩ. Всичко това е написано на моята страница във Facebook. А колкото до механизма на предсказанията, това всички искат да знаят. И аз бих искала. Някои от моите предсказания първо учудваха мен самата. В началото аз не разбирах докрай за какво става дума. Така например по всичко изглеждаше, че един от лидерите на нашите египетски „Мюсюлмански братя" ще преживее унижение заради жена си, а друг сам ще се държи като жена. Когато огласих това, към онзи момент звучеше необяснимо. Но когато скоро след това „братята" бяха свалени, а техният духовен лидер (Сафват Хиджази) се опита да избяга от Египет, облечен в никаб, нещата си дойдоха по местата.
После вторият човек в ръководството на „братята" Хайрат аш Шатер беше разобличен заради жена си. Открито бе, че тя се занимава с координация между „братята" и палестинската групировка Хамас. Още по-рано предсказах, че Ал Сиси (министърът на отбраната, който поддържа масовите протести за свалянето на Морси) ще се ползва с голяма популярност и това се сбъдна. А сега ето и за бъдещето - съседите на Египет ги чакат сложни времена. Ще има втора революция в Тунис и смяна на властта в Либия. Освен това в нашия регион ще има и природни катаклизми. Например в Египет ще падне сняг (той впрочем вече падна, а предсказанието е направено преди две седмици). Ще има наводнение в Саудитска Арабия, най-вече в Джеда. През 2014 г. картата на света ще се промени. Предстои Русия да отрази голяма терористична атака. Въобще
през 2014 година картата на света ще се промени много. Всички важни събития, които предопределят началото на нова епоха, вече се случиха през 2013 г. Засега много от тези събития са скрити от хората, но по-късно ще научим за тях. А сега всички ние трябва да чакаме новите времена. Те вече настъпват."
