Открийте ни и в

Арабските бежанци

Граждани сами арестуват нелегални мигранти на BG границата

публикувано

на

Афганистанците са току-що арестувани от ОБЗГ

Организация за защита на българските граждани (ОЗБГ) – неизвестна до този момент структура, обяви, че е започнала да осъществява граждански арести на нелегални мигранти по границите на страната. Първата им акция завършила с предаването на 27 афганистанци – все млади момчета в бойна възраст, на полицията. Запис от задържането им бе публикуван в YouTube. Ето и откритото им писмо, което те разпространиха до медиите:

„На 19.09.2015 г. членове от Организация за закрила на българските граждани и граждани направихме разходка в гората. Целта на беше релакс сред природата, спорт на открито, запознаване с нови хора и да видим дали има мигранти, както пише в интернет. Обходени бяха селата Близнак и Евренозово и гората около тях. На отиване имаше камион на Гранична полиция с някакви тъмнокожи хора вътре, а на връщане пак видяхме такъв камион, но броят на черните хора беше малко по-малък. Дори и да не видим мигранти, бяхме решили да хапнем, да се разходим, да поспортуваме, да си починем далеч от мръсен въздух и шум. Разходката сред природата, особено в приятна компания, зарежда с невероятна положителна енергия.

Срещнахме местни жители, представихме се, говорихме с тях и ни разказаха за мигрантите, показаха ни места, откъдето минават, и ни пожелаха успех. Отидохме в гората, обиколихме, направихме тренировка, хапнахме и седнахме да си починем до една рекичка. Решихме, че можем да съчетаем полезното с приятното и се пръснахме в района. Хем да си починем, хем да видим дали ще минат мигранти, за които да сигнализираме на властите.

Стояхме известно време и забелязахме група от младежи, които се движеха в гората. Спряхме ги, обадихме се на Гранична полиция, но не можахме да обясним къде се намираме. Затова казахме на полицаите, че ще ги заведем до пътя, а те да ги поемат оттам. Бяха около 30 на брой, повечето изцапани и със странен поглед, дори зловещ. Показахме им пътя и тръгнахме да вървим с тях, за да не се изгубят. Предадохме ги на полицаите и се прибрахме живи, здрави и доволни. Призоваваме всички граждани да ходят на разходки в гората, да спортуват за здраве, да изпълняват гражданския си дълг и да милеят за Родината. Явно няма кой да се погрижи за нас, затова сами трябва да се оправяме и да помагаме на властите.“

 

От тази поляна младите афганистанци са били отведени до най-близкия път, където са предадени на Гранична полиция

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Арабските бежанци

В Елин Пелин не искат бежанци

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Семейство Джабер

Александър Колев

Вълната от настроения срещу бежанците завзе нови територии – кметът на Елин Пелин (от ВМРО) се закани, че ще прогони сирийско семейство с хуманитарен статут, което пребивава законно в България. Жителите на околните села също са взели решения да не допуснат чужденци. През миналата седмица и село Широка лъка протестира срещу двама афганистански младежи, настанени в дом за малолетни сираци. За тях имаше съмнения, че лъжат, че са непълнолетни, като в същото време нямаше как да се установи истинската им възраст. В крайна сметка едното от афганистанските момчета наистина се оказа непълнолетно, съобщи социалният министър Гълъб Донев. На държавната администрация й бяха необходими много дни, за да установи това. Г-н Донев не можа да обясни защо другото, което е видно, че е голямо, е било пратено в дом за деца до 14 г. Момчетата не са роднини, затова са разделени. Непълнолетният е настанен „в социална услуга за деца“, информираха от социалното подпомагане. Другият вероятно е пратен в лагер.

На площада в Елин Пелин хора от града и кметът застанаха срещу сирийското семейство, представлявано от юрист сириец. Жителите заявиха, че не ги притесняват сирийците, а това, че след тях ще дойдат млади и здрави мъже от Афганистан, които са държали оръжие и знаят какво е смърт. „Тука турчин не е вирел, сириец няма да има – да ви е яд!“, обяви пред тв камерите друг от местните. Трети обяви цинично, че чужденците първо трябва да се покръстят. Стигна се до намесата на полицията, която усмири хората.

Семейство Джабер живеят в Елин Пелин над два месеца без лични документи, а в града хората не ги искат. Според юриста Акрам Наюф от асоциация „Свободна Сирия“ с този отказ общината нарушава международните конвенции и българските закони. „Тези хора има хуманитарен статут. Това е равносилно на постоянно пребиваване“, каза той. Според него, щом семейството е получило статут, е минало през процедури и проверки, включително в ДАНС.

От агенцията за бежанците също не виждат пречка. „Изготвено е писмо до кмета, че са получили такъв статут с цел именно тяхната регистрация на мястото, което са заявили да пребивават. Няма законова пречка да се извърши такава регистрация в общината“, каза Димитър Киров от дирекция „Качество на производството за международна закрила“. На практика общината е длъжна да издаде документи на семейството, включително и адресна регистрация, на базата на която да получат лични документи.

Кметът Ивайло Симеонов обяви, че сирийците няма да могат да останат в общината. „Те трябва да намерят друго място, където да живеят. Не смятам да допусна който и да е да нарушава мира на моите съграждани“, заяви кметът – 40-годишен доцент от Техническия университет, издигнат от коалиция „ВМРО – Нова България“. Кметът уточни, че общината не е вземала решение, а той изпълнява волята на хората.

Според Фахим Джабер няма смисъл семейството му да се мести на друго място, където можело да ги очаква същото отношение. Той и съпругата му Фатима споделят, че са живели добре в Сирия преди войната. Преди пет години къщата им е разрушена и с децата си напускат родния Халеб и тръгват към Турция. „Търсехме спокоен живот. В България знаем, че всичко е много хубаво“, каза г-н Джабер. Той смята, че такива неща не се случват в другите страни от ЕС.

Според кмета местните жители се наострили заради искане за настаняване на младежи бежанци в дома за сираци в Доганово. „Защо за български деца в дома в Доганово е забранено, а за сирийци и афганистанци е разрешено? Това е безумно“, заяви той. От агенцията за социално подпомагане казаха, че в Доганово не са настанявани деца чужденци. Там вече не се настанявали и българчетата заради реформата – непълнолетните се поставяли в среда, близка до семейната. От думите на юриста сириец стана ясно, че семейството ще си търси правата, вероятно по съдебен път. Кметът може да бъде санкциониран, ако откаже да изпълни съдебно решение.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Арабските бежанци

Мюсюлмански бежанци в Германия приемат християнството

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Джесика Бертро, Франс прес

В неделя Саид, Вероника, Фарида и Матин станаха християни – облечени в бяло, четиримата ирански и афганистански бежанци приеха кръщение от пастора Матиас Линке в свободната евангелска църква в Кройцберг, район на Берлин. „Вярваш ли от все сърце, че Исус Христос е твой Господ и Спасител, искаш ли да Го следваш през всичките дни от живота си? Ако е така, кажи „да“, нареди духовникът. Всички отвърнаха с искрено „Я“ („да“), посрещнато от публиката с ентусиазирани ръкопляскания. После един по един бяха потопени в пълния с вода купел от глава до пети.

„Много, много съм щастлив, чувствам се… не зная как да го кажа“, споделя с ръка на сърцето току-що покръстеният Матин. Двайсетгодишният иранец се запознал за пръв път с християнството в Гърция. Щом пристигнал в Германия, бил приобщен към тази баптистка църква от германските си приятели. Последвала го и сестра му Фарида. В началото на октомври двамата започнали да се готвят за кръщение, получавайки напътствия на немски и на фарси. Фарида искала да избере съвсем свободно своята религия и търсела църква.

„Това е сред важните причини да станеш християнин – твърди Матиас Линке. – В повечето случаи (когато бежанци приемат друга вяра) има силно желание човек сам, свободно да реши как ще насочи своя живот.“ Множество бежанци мюсюлмани приемат християнството в Германия, където през 2015 г. пристигнаха към 900,000 кандидати за убежище – църквите отбелязват съществен, макар и не масивен приток, без обаче да обявяват статистически данни.

„В нашата епархия вече доста групи бежанци се готвят за кръщене, желаещите стават все повече“, посочва Феликс Голдингер, католически свещеник в град Шпайер, в югозападната провинция Райнланд-Пфалц. „В момента съм наставник на група от 20 души, но не зная колко от тях ще стигнат до кръщението“, уточнява той. В неговия диоцез подготовката трае около година. „През това време е наложително те да проучат първоначалната си религия, исляма и причините, които ги карат да я променят – обяснява Феликс Гордингер. – Естествено ни радва, че идват хора да се кръстят, но за нас е много важно да бъдат сигурни в своето решение.“ По думите на духовника „мнозина разказват какво са преживели в страните си, за терористичните действия, извършвани в името на религията. Те виждат в християнството вяра, изпълнена с любов и уважение към живота.“

Някои от иранците са поддържали връзки с непризнати църкви в Иран, където е забранено да приемеш друга вяра, после са били принудени да бягат от страната, пояснява Матиас Линке. Други бежанци са срещнали християни, докато са пътували към Европа. Например Саид, 31-годишен инженер от Афганистан със специалност аеронавтика, живял 4 месеца в дома на християнин от Турция и проявил интерес към тази религия. Четял Библията – това „помага в трудни моменти“, казва той.

Църквите твърдят, че са наясно с желанието на редица хора да станат християни, водени от стремежа да се интегрират в обществото или пък да подплатят с нещо молбите си за убежище. А вероотстъпничеството и богохулството са престъпления, водещи до затвор, смъртни присъди или телесни наказания в някои мюсюлмански страни като Иран, Мавритания, Саудитска Арабия и Афганистан. Джихадистките групировки от рода на „Ислямска държава“ също смятат избралите друга религия за грешници и ги екзекутират.

„Някои бежанци мислят, че като покръстени ще може по-лесно да останат тук. Но това са отделни случаи“, посочва Феликс Голдингер. „Дали са си сменили религията, за да останат в Германия? Властите държат да го знаят“, казва Матиас Линке, с когото често се консултира Федералната служба за миграцията и бежанците (ФСМБ). „Няма как да съм сигурен. Мога само да ги попитам: вярвате ли наистина с цялото си сърце? Щом се кръстят, повечето живеят като християни и идват в храма“, уверява той.

Извън своята нова общност приелите кръщение гледат да не бият на очи и говорят само анонимно. „Може да попаднат в трудно положение, ако живеят сред бежанци – повечето са мюсюлмани – обяснява Томас Кламт, натоварен с миграционните въпроси в Съюза на свободните евангелски църкви в Германия. – Може да се страхуват и за собствените си семейства, останали в родината.“

Матин все още поддържа връзка със своето, най-вече с майка си, „приела“ факта, че е избрал друга вяра. „Обажда ми се всяка неделя и пита дали съм ходил на литургия“, казва той с усмивка.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Арабските бежанци

Харманли и с. Бояново – двете лица на бежанския проблем

публикувано

на

от

Виж цялата статия

След като броят на мигрантите в Харманли е минал 3,000 души, храната им се носи в баки, тъй като столовата не може да ги побере

Панайот Ангарев

„Защо питате? Терористична заплаха ли има?“ – въпросът на възрастната жена от елховското с. Бояново изглежда странен, но всъщност доста логичен на фона на истерията около изграждането на нов бежански център край селото. През последната седмица стана ясно, че бившето ракетно поделение край Бояново е мястото, избрано от МВР за нов затворен център, ако има наплив от мигранти. Правителството отне имота от МО и го даде на областния управител на Ямбол, който трябва да организира изграждането на центъра.

Всъщност питахме жената от Бояново: „Как да намерим кмета?“, но реакцията й е показателна за страховете, които постепенно нарастват в Югоизточна България заради високия ръст на мигрантите. В района вече има две поделения на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) – в Пъстрогор и в Харманли, и един специализиран дом на дирекция „Миграция“ на МВР в Любимец. Всички са препълнени.

63-годишният кмет Кръстьо Драганов обаче е на другия полюс по отношение на лагера и видимо се е примирил с него. „След като МС взе решение за прехвърляне на имот, ми стана ясно, че всичко вече е решено. Скоро имахме среща и при областния управител, където имаше представители на ДАНС. Те обясниха всичко и съм по-спокоен“, разказва Драганов. Той си припомня славното минало на селото: преди да се закрие поделението, в него са живеели 3,600 души – основно военни и техните семейства. В него са били ракетните комплекси, които са били насочени към Турция. След решението поделението да се закрие и всичко да бъде преместено в Казанлък постепенно хората напускат селото.

В момента в него живеят 700 души, повечето са възрастни. Младите са предимно роми, но според Драганов са култивирани. И едните, и другите обаче се притеснени от плановете на правителството. Първите, за да не се увеличи престъпността, а вторите – да не ги лишат от социални помощи заради мигрантите.

Ракетното поделение много прилича на това в Харманли през 2013 г., преди да започне да се инвестира в него. Порутени сгради, паднали покриви, скъсани огради са първото нещо, което виждаш, като приближиш портала. Следващото са кучето Бойко и охраната от военната фирма МОБА. Гардовете живеят в една стая. Те са събрали по 30 лв., за да я пригодят за живеене. Няма вода и ток, а ползват електроенергия от слънчева батерия. В селото ще бъдат инсталирани камери за наблюдение, ще бъдат ремонтирани пътищата и мостът, който е пред срутване. Малка компенсация за мигрантите, които ще им заселят.

Ако някъде има проблеми, свързани с мигрантите, това е в самите бежански центрове. След масов бой в Харманли преди 2 седмици между афганистанци, иракчани и сирийци се наложи близо 1,100-те афганистанци да бъдат настанени в отделни сгради, които в момента се охраняват от жандармерия. Повечето от тях са на възраст между 13 и 21 години и са икономически мигранти, затова няма да получат бежански статут, колкото и да настояват. Настанените в Харманли ще останат там, докато започне да действа механизмът за връщането им в Афганистан. Затова и една част от центъра постепенно ще бъде превърната в затворен тип. С ограда с бодлива тел ще бъдат отделени сградите на бившите спални помещения, където сега са настанени иракски и сирийски семейства. Именно те имат проблеми с афганистанците.

„Много крадат и са невъзпитани“, разказва 27-годишният Ари Рахмади. Той живее от една година в лагера в Харманли с жена си, която е бременна, и малката си дъщеря. По образование е зъболекар, говори перфектен английски език и иска да остане в България, за да работи. Той е дошъл от Иракски Кюрдистан и засега няма шанс да получи международна закрила. Негласно е правилото, че граждани от Ирак и Афганистан няма да получат статут. Само тези от Сирия, които наистина бягат от война. Другите му оплаквания са от храната, която според него не достигала, и от лошо медицинско обслужване. Според него, ако мигрант няма специална зелена карта, не може да си купи лекарства. А малката му дъщеря е с възпалено гърло. Не е ясно каква карта има предвид, при положение че в аптеката се купуват свободно всички лекарства без рецепта.

Съвсем друга картина описва 23-годишният Фархад Зебер от Сирия, който пазарува от близката бакалия. Той живее от 3 години в Харманли. Използвал е времето, за да научи български. Разполага с бежански статут, който му позволява да пътува. Вече има резервирани самолетни билети до Париж. Те са купени от чичо му и брат му, които са в Германия. Според него няма нито проблем с храната, нито с медицинското осигуряване. Той не крие, че се чувства добре в България. Не споделя оплакванията на Рахмади.

Сирийските и арабските семейства са настанени в бившите спални помещения на казармите. Повечето от тях не знаят, че преди три години сградите, в които спят, са били без покрив, без прозорци и напълно изоставени. Днес те са санирани, имат алуминиева дограма и всичко вътре е ремонтирано. Проблемът е, че никой не пази нужната хигиена. Работещите в бежанския център го обясняват с порядките на чужденците, но не са склонни да ги оправдават за това. „Там живеят стотици души, ако те сами не си чистят, няма кой“, обясняват служителите.

Иракчаните обаче бързат да се оплачат, че е мръсно. Дават за пример купищата мръсни матраци, които са струпали в една от неизползваните тоалетни. Пропускат обаче да разкажат как са се изцапали иначе новите матраци. Оказва се, че през лятото са ги изваждали на плаца и са си почивали върху тях. Същата ситуация е и с тоалетните. Повечето нови врати са с пробити дупки, а част от мивките са счупени, защото мигрантите си качват краката, за да ги измият в тях.

Странно е, че повечето деца ходят без обувки при почти минусови температури, затова и боледуват доста. Но никой не може да си обясни защо чужденците отказват да ходят с обувки.

Според работещите в кухнята служители няма проблеми с недостиг на храна, а с дисциплината. Някои от хората вземали по два пъти от храната, която се доставя в специални баки до спалните помещения. Според и. д. директора на центъра в Харманли Димитър Захариев се е наложило да въведат специална система за преброяване на получилите храна, за да не вземат повече от един път. Храната се носи в баки заради големия брой мигранти, които не може да бъдат поети в ремонтирания стол.

Преди 3 години тази сграда беше недовършена и само с тухли. Днес е модерна кухня и столова. Храната се подготвя от 7 души, които са наети от бюрото по труда. Те работят от ранни зори и не крият, че често са обидени от отношението на чужденците към тях. „Всяка вечер ние вадим от фризера 600 кг месо, което на другия ден трябва да разфасоваме и да сготвим. Задължително на обяд им даваме храна с 200 г месо. Представете си, когато трябва да им дадем риба. Как се чистят 600 кг риба?“, питат работниците в кухнята. Те логично задават въпроса колко възрастни хора в България могат да се хранят по три пъти на ден, като задължително има месо на обяд. В същото време част от миграните не харесвали храната и я хвърляли или закачали жените, които я носят – явно не оценяват какво прави за тях българската държава.

Всички тези проблеми обаче са напълно логични, когато става дума за над 3,100 души на едно място, които имат различна култура, образование и възпитание. Факт е, че битовото подобрение в лагера за последните 3 години е радикално. Освен ремонтираните сгради няма и помен от временното селище от фургони, където се настаняваха първоначално бежанците. Сега поляната е празна и чака нови 52 фургона, които ще бъдат поставени временно там. Ако се наложи, те ще бъдат преместени в центъра в Бояново. Отделно в Харманли е изградено друго селище от 63 фургона за 400 души, което засега стои празно. То ще бъде използвано само ако има рязко увеличение на мигрантския поток, обяснява Димитър Захариев. Предстои да бъде създаден и нов център за приемане и регистрация на мигрантите.

Цялата информация за всичко направено, включително и по отношение на сигурността, е била разказана на среща с жителите на Харманли. Подобно на жителите на с. Бояново и те са били притеснени от мигрантите. След срещата благодарили за информацията и заявили, че вече са по-спокойни за сигурността си. Нещо, което засега никой не прави в с. Бояново, където темата за мигрантите и страховете от тях тепърва ще се използва политически. Нищо че лагерът и работните места в него са шанс да се вдъхне отново живот на пустото поделение и обезлюденото село.

 

Мигрантите обичат да показват мръсните матраци, но се оказва, че те сами са ги докарали до това състояние

Повечето деца ходят боси в студеното време, което е причина за ръста на заболяванията

Мигрантите са основно млади мъже. Жените сред тях са изключение

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Легенда за Сърбогъзи

Поляната, където първите заселници са брали шипки, а после дядо Боньо е пасял стоката си Фани Чоджумова Ако родното ти...

Затвори