Открийте ни и в

Близкия изток

Гражданска война в Сирия, ислямистите атакуват в Египет

публикувано

на

Погромите в Египет не стихват

Обстановката в Сирия става все по-напрегната и наподобява истинска гражданска война на фона на тревожните съобщения и от Египет. Общото между събитията в двете страни е, че в основата им стоят ислямисти, които си мечтаят за консервативна строго религиозна държава по каноните на исляма. В Сирия на власт е проиранският, но изключително светски режим на президента Башар Асад, а неговите опоненти, макар и подпомагани от Запада, са част от консервативните религиозни кръгове. Това обяснява и защо в световните медии Асад е описван винаги в мрачни тонове като диктатор, който трябва да бъде свален. В същото време твърде малко се говори какво представляват противниците му, които евентуално ще го сменят. В Египет в момента се наблюдава класически военен преврат, за което също твърде малко се говори, понеже униформените от Висшия военен съвет, които взеха властта след оставката на Хосни Мубарак, затвърдиха топлите си отношения със САЩ и държавите от Западна Европа и така си спечелиха спокойствие. Техни опоненти също са ислямисти, за които обаче в западните медии се пише подробно. В момента военните готвят избори, които ще преминат под тяхно наблюдение, и последното, което може да се каже, е че ще протекат демократично. Получава се парадокс –

светския Запад е против светския режим в Сирия

а ислямистите, които управляват в Иран и които ненавиждат светските порядки,  подкрепят сирийския президент. И му оказват военна и финансова помощ

Последните военни сводки от Сирия са за атентат срещу сградата на управляващата партия „Баас“ в неделя и за нестихващи митинги и протести в населените места по границата с Ливан, където официалните власти почти изгубиха контрол над ситуацията. Най-малко два снаряда от ръчен противотанков гранатомет са поразили помещенията в столицата Дамаск, съобщи Ройтерс. Очевидци разказват, че силите за сигурност са отцепили площада, на който се намира сградата на столичния клон на партията. Над нея се издига дим, а наоколо има пожарникарски коли. Нападението е било извършено малко преди изгрев слънце, когато помещенията са били празни. Атаката по-скоро е била замислена като предупреждение и послание за режима, твърди очевидец. Това е първо съобщение за бунтовническа атака в Дамаск от началото на бунта срещу президента Башар Асад досега, отбелязва Ройтерс.

Междувременно президентът на Сирия даде интервю за британския вестник „Сънди Таймс“, в което твърди, че потушаването на антиправителствения бунт в Сирия ще продължи въпреки натиска на Арабската лига над Дамаск да прекрати насилието. „Конфликтът ще продължи и натискът да бъде поставена Сирия на колене ще продължи. Но Сирия няма да се остави да бъде сломена“, каза Асад. Президентът за пореден път предупреди, че чужда военна интервенция в страната му ще дестабилизира региона. Той подчерта, че това ще е истинско земетресение за Близкия изток, и се зарече да предотврати бъдещи атаки на т.нар. Свободна сирийска армия – образувание, подобно на Преходния национален съвет в Либия, създадено с помощта на Запада, чиято цел е

организирано да завземе властта

след отстраняването на Асад. При щурмове на обекти на силите за сигурност, в частност на база край Дамаск, въпросната армия вече успя да убие най-малко 20 сирийски военни миналата седмица.

Арабската лига беше поставила ултиматум до миналата събота Дамаск да прекрати насилието. Но Асад подчерта, че силите за сигурност ще продължат да преследват въоръжените банди, ще пречат на внасянето на оръжия в Сирия от съседни страни, ще предотвратяват саботажи и ще налагат закон и ред. Президентът лично се зарече да се сражава и да умре, оказвайки съпротива на чуждите сили, ако се стигне до военна интервенция.

В Египет от събота вечерта до ранните часове на неделя протести имаше в Кайро, на площад „Тахрир“, в Суец и в Александрия и навсякъде те прераснаха в насилие. Трима протестиращи бяха убити в сблъсъците със силите за сигурност в Кайро.  Две жертви има и в Александрия, където според свидетели снайперисти стреляли с бойни патрони по протестиращите. На площад „Тахрир“ трима души починаха от задушаване, след като полицията използва сълзотворен газ. Общо в страната са ранени над 750 души.
В Кайро протестът последва разтурването на палатков лагер на площад „Тахрир“, създаден в петък вечерта след голяма демонстрация срещу новите управници на Египет. Около 100-200 души се настаниха там през нощта срещу събота. Повечето бяха привърженици на крайно религиозни течения, настояващи за

ислямска държава

Те са недоволни от факта, че военните смятат да приемат нова конституция, в която изрично да бъде написано, че Египет е светска държава. Освен това настояват и виновните за избиването при протестите срещу сваления президент Хосни Мубарак над 850 души да бъдат съдени.

Протестиращите хвърляха камъни по полицаите и скандираха лозунги срещу министерството на отбраната и военните. Силите за сигурност отвърнаха със сълзотворен газ и гумени патрони. В Twitter се появиха съобщения за хора, изгубили частично зрението си, когато очите им били поразени от гумен куршум. Кадри в Youtube  показаха хора на площад „Тахрир“ с окървавени лица и рани в областта на очите. Сблъсъци имаше не само на площада, а край близките сгради на парламента и на вътрешното министерство. В Александрия сблъсъците бяха пред сградата на местната дирекция на силите за сигурност. Полицията там използва сълзотворен газ. В Суец също имаше размирици. Правителството разпространи изявление, приканващо населението да прояви разум и да поеме отговорност. Политическата партия на ислямистите – „Мюсюлмански братя“, също прикани към спокойствие, „за да не се опетни революцията“. Висшият военен съвет, управляващ Египет, обвини протестиращите, че се опитват да предизвикат хаос в държавата в критичен момент. Протестиращите обаче твърдят, че сред тях са се смесили хора от силите за сигурност, но в цивилно облекло, и са стреляли по демонстрантите. Вълната насилие се случва броени дни преди парламентарните избори, които ще протекат в три етапа от 28 ноември до 10 януари. Египтяните се безпокоят, че вакуумът в сигурността ще навреди на парламентарния вот, отбелязват чуждестранните кореспонденти в Кайро.

 

Привърженичка на ислямистите протестира в Сирия

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Близкия изток

Защо Европа и ислямът се намразиха

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Александър Андреев, ,,Дойче веле“

За действителната история на исляма европейците знаят твърде малко. Милиони хора в Европа дори не са чували, че толкова много технически достижения и придобивки на модерността всъщност са заслуга на мюсюлмански учени отпреди столетия. Тук влизат както важните трудове по медицина, химия, математика и астрономия, така и чисто практически открития, които днес се използват в компютърните технологии или пък при прогнозите на икономическите експерти.

След залеза на Античния свят между ІХ и ХІV век науките отново процъфтяват тъкмо в Близкия изток и онези части от Европа, които се намират под ислямска власт. Голяма част от античното наследство е преведено първо от гръцки на арабски и едва по-късно – от арабски на латински. Тъкмо благодарение на това западната християнска култура е получила достъп до бисерите на античността. През арабските преводи до Европа достигат например важни астрономически открития на древните, които залягат в трудовете на Коперник и на Леонардо да Винчи.

През 632 година, малко след смъртта на Мохамед, арабите са относително примитивен народ, който още не е започнал своята експанзия. Те са бедни и почти нямат литература – ако не се броят Коранът и малко поезия и реторика. 80 години по-късно, когато нахлуват в Испания, тяхното културно равнище все още е същото. Но завладявайки Месопотамия, Сирия и Египет през VІІ и VІІІ век, те получават достъп до големите центрове на духовността в Близкия изток. Много тамошни просветени хора приемат исляма и така започва един многовековен процес на взаимно оплождане, в който арабите постепенно усвояват градската култура и влизат в досег с постиженията на древните цивилизации като тези на шумерите и египтяните. Центрове на ранната ислямска висока култура по онова време са Багдад, Исфахан, Бухара, Самарканд, Дамаск, Кайро, Фес.

През Х век ислямската култура в Испания достига своя апогей, след което започва бавната й ерозия. Когато „маврите“ окончателно са прокудени отвъд Средиземно море, през 1499 г. кардинал Франсиско Хименез нарежда изгарянето на 80 хиляди арабски книги в Гранада – варварски финал на едно многовековно културно смесване. Изобщо католическата църква настоява християните съвсем отчетливо да се дистанцират от мюсюлманите. Така през следващите няколко столетия хората на Пиринейския полуостров постепенно привикват с мисълта, че са християни – независимо че историческата истина е доста по-сложна. А католическата църква не само в Испания обявява исляма за враг номер едно. И на няколко пъти предприема срещу него така наречените кръстоносни походи.

Ислямофобията от онези времена има обаче не само религиозни, а и идеологически корени. Светият престол смята, че е най-добре европейските държави да не се бият помежду си, а да обединят своите енергии срещу „неверниците“ на Изток и срещу еретиците в своите граници. В този смисъл кръстоносните походи са голям успех. Като военно, политическо и икономическо начинание те са глупост, но дават на Западна Европа нова идентичност като враг на исляма. Тъкмо между ХІІ и ХІV век възниква и изкривеният образ на исляма, който се е запазил почти непокътнат и до днес. Той представя мюсюлманите като фанатици, ирационални, склонни към насилие и налагащи своята религия с огън и меч.

Този образ на исляма се затвърждава още повече, когато европейците влизат в досег с Османската империя. След като завладяват Константинопол и слагат край на Византийската империя, османлиите настъпват на Запад и дори на два пъти се оказват пред вратите на Виена, която тогава е столица на Свещената римска империя на германския народ – през 1529 и през 1683 година. В съзнанието на християните Ориентът се утвърждава като лоно на мрака и злото.

Днес между Ориента и Оксидента цари недоверие. За европейците Ориентът символизира част от собственото им развитие, което е останало в миналото. Те вярват, че са преодолели ирационализма и разрушителността, че са изпреварили мюсюлманските страни в усвояването на една разумна и предсказуема мирна нагласа както в частния живот, така и в обществото и между държавите. В арабско-ислямския свят пък Западът се е превърнал в метафора за лицемерие и предателство, в пространство, където непрекъснато се кроят заговори, целящи да унизят мюсюлманите и да ги държат на едно неподобаващо ниско равнище в световната йерархия. Двете култури всъщност имат общи корени, но въпреки това днес се сблъскват като враждуващи близнаци. Всяка от тях открива у другата изтласканото собствено несъзнателно и реагира със страх, който формира културни стереотипи, коментира Михаел Людерс в „Ди Цайт“.

Западът в почти гротескни мащаби преоткрива исляма като враг след края на студената война и най-вече след атентатите на 11 септември 2001 година. Действителната причина обаче е по-дълбока. Както се е случвало многократно в световната история, вътрешните кризи пораждат страх от чуждото. В свят, който все по-бързо се превръща в едно цяло, естествено възникват несигурност и съпротивителни рефлекси. И те обикновено са обърнати към чуждата култура – независимо от това колко тясно е преплетена тя със собствената. Така както са преплетени Ориентът и Оксидентът.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Близкия изток

Иран: свобода изпод тезгяха

публикувано

на

Виж цялата статия

Двата отрязани крака са от статуята на последния ирански шах Мохамед Реза Пахлави. Тя е била съборена от озверелите ислямизирани тълпи през 1978 година, но нозете му се оказали достатъчно здрави, та оцелели до днес

Магистралата между Исфахан и Техеран е твърде тясна за гъмжилото от коли, което пъпли по нея. Чудо е, че Фироз – моят шофьор – изобщо успява да се провира с джипа през този жужащ рояк с цели 120 км/ч, а понякога и по-бързо!

Но наближава 12 без 15 по обяд – времето, когато той задължително се отбива до някое крайпътно магазинче. Шмугва се в странично помещение, което отвън твърде много прилича на клозет, но всъщност е стая за молитви, и се отдава на неколкоминутно усамотение с Всевишния. Този път обаче подобно магазинче не се забелязва, а и трафикът ни притиска. Като всеки правоверен Фироз е подготвен за подобни сложни ситуации. Вади с дясната ръка от жабката мобилния си телефон, доближава го до ухото и пуска предварително записана молитва. Другата ръка обръща с длан нагоре.

Практически джипът, че и ние с него, вече висим само на кокалчетата на лявата му ръка, които единствени все още направляват волана. За мой ужас Фироз включва и очите си в молитвата – през секунди извръща глава нагоре. Тъкмо започвам да си мисля, че ей-сега благополучно ще се възнесем при този, към когото той отправя взор, и един пътен полицай се появява изневиделица като дар от небесата.

Молитвата е приключена предсрочно, с което и моите опасения за живота. С неохота и някакви (не)ясни за мен персийски думи, процедени през зъби, Фироз спира на вдигнатата палка. След кратко обяснение, в което полицаят постоянно сочи телефона, от който още се носят сурите от Корана, му отпечатва с мобилен фискален апарат някакво бонче и ни пуска да продължим.

Преди да потегли, Фироз процежда нова персийска порция думи и прави странни движения с ръце, все едно прогонва мухи от колата. ,,400,000 риала (20 лева, които за Иран са си доста пари – б.а.) глоба!“, съобщава ми, без да съм го питал. ,,Ти не му ли обясни, че се молиш?“, вметвам. ,,Обясних му, но той не искаше да слуша. Такова нещо само преди десетина години беше невъзможно. Да те глобят, защото се молиш… Как можа да се случи точно в деня, когато се виждаме за последен път…“

Прекрасно знам, че се виждаме за последен път, защото след Техеран Фироз се връща обратно в родния си Язд. Изразът ,,виждаме се за последен път“, още повече отправен към чужденец, обаче за иранците има особено сакрално значение, по-важно и от молитва. Най-общо казано, той се превежда като ,,Приготви рушвета“ – парите, които всеки, особено ако не е иранец, е длъжен да даде накрая за услугата, която преди това вече надлежно си е платил. Тази почти рекетьорска практика е широко разпространена в целия ислямски свят.

Иранците, които постоянно демонстрират самочувствие на древен цивилизован народ, от всичко най-много мразят да бъдат сравнявани с араби, затова леко са я модернизирали. Докато в арабските страни шофьор като Фироз след края на пътуването просто ще протегне ръка като просяк и няма да я прибере, докато не му я напълниш с банкноти или монети (в зависимост от инфлацията в съответната страна), в Иран подобни нагледни мили сцени на милостиня са отдавна загърбени. Парите трябва да бъдат предварително добре сгънати, а сетне вмъкнати в ръката, тоест предадени елегантно и почти лицемерно приятелски в момента, когато двамата се здрависват за сбогом. Макар че за двете ми седмици в Иран усвоих без грешка тази операция, придружаващите я лицемерни усмивки – също, не всички бяха радостни да получат от мен пари. Например Рошен.

Бях вторият българин, който той вижда през живота си. Преди много години, точно след края на войната с Ирак, се запознал с преподавател по география от Софийския университет – един от първите българи, осмелили се да дойдат тук в онези мрачни времена, за да изучават на място планините около Техеран. Знаел на пръсти кое възвишение около столицата как точно се нарича и къде се намира. Рошен останал впечатлен. Та сега очевидно беше решил на свой ред да впечатлява мен не с планини, а със своеобразните си религиозни практики.

Първото нещо, което ми обясни, бе, че е много вярващ и е против промяната, която се случва в Иран. Всякакви свободи, които жените постепенно започнали да си извоюват, за него представляваха ужасия, която би забранил, ако разполагаше с подобна власт.

А второто – че това, което се прави в Европа – с разрешаването на свободното съжителство на мъж и жена най-вече и браковете между хомосексуални, е най-голямото зло на света. Попитах го дали в Иран има гейове. ,,Абе, има 20-30 души и се крият, не ги е срам“, отвърна той.

Рошан има син, който е на 24 години и още не бил правил секс. ,,Разбрали сме се с него, ислямът повелява това да се случва чак след сватбата.“ Казах му, че ако наистина го вярва и очаква синът му да си признае, значи е луд. Рошен се замисли и всъщност бях много щастлив, че посях съмнения в главата му. Още повече че често го засичах да кръстосва поглед подир някоя млада иранка, особено ако е облечена според актуалния стил – с тесни дънки, чиито очертания дори черната роба не успява да прикрие, и с дръпната назад забрадка, точно както старите войници поставят кепетата си, която показва част от косата, но всъщност най-вече демонстрира гримираното красиво лице.

Рошен, усетил, че съм го изловил, бързаше да обясни уж много възмутено: ,,Как не ги е срам да излизат така в града. Такова нещо само преди десетина години не можеше да се случи!“

Тези така споменавани десетина години всъщност са периодът, в който Иран е започнал да се събужда от десетилетия кома, макар че официалните лица в страната повтарят дежурно, че събуждането се е случило през 1978 г. Тогава аятолах (обявен още приживе за имам, тоест религиозен вожд) Рухола Хомейни грабва властта и заменя една диктатура – тази на светския и последен шах Мохамед Реза Пахлави, с друга по-мрачна и жестока – на духовенството. Понеже всяко духовенство, независимо от религията, живее мислено в Средновековието, иранското е построило държава тъкмо по такъв образец. Неслучайно Иран и Ватиканът са в отлични дружески отношения, а иранското посолство към папската държава е сред най-големите и личните.

Хомейни забранява всичко, което може да се забрани – музиката, балета, операта, киното, партиите, модерните облекла и прически. През 1980 г. забранява за известно време и университетите, останали последните гнезда на съпротива срещу тиранията му. Той всъщност е първият в най-новата световна история, демонстрирал как след революция и преврат властта може да се вземе не от военна хунта или партийна клика, а от религиозните власти.

Освен шиитския прочит на исляма в Иран официално са позволени и други религии, но пък медиите по цял ден повтарят, че това е шиитска държава – да не би някой да се обърка и да злоупотреби с тази ,,огромна“ религиозна свобода. Евреи, арменци, последователи на Заратустра (Заратурстра, а не Зороастър, защото на персийски той се произнася Заратущра, а Зороастър е дошло от американците, измислили го, за да им е по-удобно да го произнесат!) – само те си знаят с какви компромиси е свързан животът им в Иран. Докато бях там, всички вестници в един ден препечатаха открито писмо на единствения ирански евреин депутат в Меджлиса Сиамак Мерехсед, където в унисон с официалната политика на Иран хули израелския премиер Бенямин Нетаняху, понеже бил ,,предател на евреите“ и ,,расист“.

Арменските църкви действително съществуват тук-там из държавата, но арменките са длъжни да се обличат по ислямски канон. Заратустризмът – националната религия на Древна Персия, също е смачкана от Хомейни и към днешна дата нищо от традициите на тези хора вече не е запазено в автентичен вид.

В Язд, където в миналото е била една от големите колонии – поклонници на Заратустра, днес са останали едва неколкодесетки души, захвърлени в края на града. В центъра на Язд държавата поддържа някаква фасадна стая с вечен заратустрийски огън, служеща за показ на неразбиращите пришълци. Самите заратустрийци рядко ходят там. Истинските им светини – Храмът на мълчанието, където са извозвали мъртъвците си, и мината, където са ги погребвали, са изоставени на 20 километра от града и се рушат.

Тези места никога не се показват на чужденци и трябва човек да мотивира доста сериозно при ръкостискането си местните жители, за да го заведат. Макар и пооткрехната, иранската религиозна държава все още разчита на огромния страх у хората.

При разговор с непознат заратустрийците дежурно повтарят, че живеят прекрасно и се радват на всякакви свободи. Колчем човек ги попита защо не ходят вече в Храма на мълчанието, те отговарят, че доброволно решили да си погребват мъртвите на модерно гробище. ,,Кога го взехте това доброволно решение?“ ,,Преди 35 години.“ Сигурно е случайно, че точно преди 35 г. Хомейни заграбва властта. Смъртта на диктатора през 1989 г. и замяната му с аятолах Хаменей леко поотпускат юздите. Отпушването на страната обаче иранците реално свързват с избирането на президента Мохамад Хатами – предшественик на доскорошния държавен глава Махмуд Ахмадинеджад. По конституция върховната власт и в момента е в ръцете на аятолаха, който не е избиран от народа, но пък може да отменя всички закони и президентски решения, които възприеме като противоислямски. Дали защото Хаменей предпочита да се държи на дистанция, или понеже във всяка диктатура с времето се появяват пробойни, които тя вече не е в състояние да запушва с терор, през последните години иранците постепенно си възвръщат обратно онова, от което са били лишени през 1978 година. Най-видимо това е в големите градове. Всяка вечер там се организират частни купони с много алкохол, който е официално забранен, но всеки може да си набави нелегално с едно телефонно обаждане. Сателитните чинии, също официално извън закона, са накацали по всички балкони. Ислямската полиция периодично провежда хайки за конфискуването им, но почти веднага народът се обзавежда с нови – в Иран е пълно с гаражни фабрики за производство на чинии.

Интернет се цензурира със софтуерен филтър, разработен в Китай. Той е на принципа на търсачките – преравя цялата мрежа и блокира страници, в които е засякъл думи, предварително заложени в него като „фейсбук“ и „секс“. Но на всеки ъгъл нелегално се продават скреч-карти с адреси на прокси-сървъри, маскирани като сайтове за птички и тревички, където въвеждаш посочена парола и целият интернет е твой. Други табута държавата сама решава да отмени.

Бехрам, който е на 34 години и който сам ме намери, когато разбра, че в неговия град Шираз се е появил българин, ми разказа въодушевено как Хатами, славещ се и като меломан, дори фен на рока, е разрешил например поп музиката. Излязъл една вечер по държавната телевизия и казал – от утре всички иранци са свободни да слушат популярна музика, а магазините да я продават. Уговорката била, че се разрешават само записи на персийски, и то изпълнени единствено от мъже.

Бехрам е спортист и постоянно е зад граница. Похвали ми се, че вече имал в актива си четири рускини, заради което всичките му приятели го гледали с възхищение. Миналата година в една чужда столица се запознал и с българката Мая, фризьорка от Хасково. Нещата толкова се разгорещили, че двамата дори начертали планове за сватба. „Много красива“, както я описа той. Но майка му бързо охладила страстите – няма да ти е вярна, рекла – или ще избяга, или ще ти я откраднат. Двамата и до момента поддържат връзка. Мая изпитвала колебания да тръгне за Иран, а Бехрам не искал да се изложи пред познатите и роднините си с жена, която идва при него, разочарова се от порядките в държава, където жените трябва да се съобразяват с куп правила, и решава да се върне обратно.

,,По-добре да си взема иранка“, размишлява той. Наскоро се запознал с едно момиче на 31 г., което било готово да се оженят. ,,Тя знае ли за четирите рускини и българката?“ питам. – Да, казах й, няма нищо против, защото е модерна жена.“ ,,А самата имала ли е преди това други мъже?“ ,,Не, естествено, иначе няма да я взема“, отвърна Бехрам. В Иран мъжът може да прави почти всичко, но на жената е отредено да чака единствения, дори и 31 г., ако се наложи, иначе никой няма да я иска.

Срамежлив ефир

Дори и десет години по-късно радиостанциите и телевизиите в Иран продължават да са твърде предпазливи, когато избират музикалния си пълнеж. Актуални ирански дискотечни хитове няма как да се чуят там. За предпочитане са по-неглижирани и кахърни песни. Западната музика продължава да е официално забранена, но по радиото въртят инструментали на някои световни балади. Държавното ИРИБ обича ,,Hello“ на Лайнъл Ричи и дори леко се гаври с песента; или с религията – въпрос на преценка. След поредната молитва на арабски по ИРИБ ,,Здравей“ зазвучава като подложка, на чийто фон диктор изчита тържествено превода на сурите на персийски. Все пак поп музиката и по телевизията, и по радиото върви основно около полунощ, когато Хаменей и духовенството спят. Но телевизионната промяна е видима.

Молитвите и филмите, превъзнасящи Хомейни и наследника му, се въртят по цял ден, както и преди. Хаменей има своите запазени часове, в които излъчват мъдростите му без прекъсване. Сега обаче между всичко това са се настанили внимателно подбрани турски сериали и американско кино. В сериалите любовната нишка в никакъв случай не трябва да е водеща, защото любовта и сексът не са теми за публично обсъждане в религиозната държава. По същата причина от американското кино се избират само екшъни, където мъжете са силни и смели, а жените – някакъв блед обслужващ персонал.

В една от вечерите държавната телевизия завъртя ,,Мисията невъзможна“, където героят на Том Круз бе представен като импотентен. Всеки път, когато се оказваше ,,в опасна близост“ с жена, сцената бе отразяна и филмът прескачаше към друга. Много иранци въобще не са забелязали това, защото за тях националната телевизия се казва Би Би Си – британската корпорация излъчва всяка вечер по 7 часа тв програма на персийски. Заради нея и още един-два канала, базирани в САЩ и по които се въртят стари ирански филми от времената на шаха, целокупното гражданство така ревниво се обзавежда със сателити.

Техеран постепенно се превръща в модерен град. На снимката е вторият мол, строежът на който вече трябва да е привършил

Разбирането, че жените са по-долна категория хора, които трябва да се навличат като пингвини, се насажда на иранските дечица от най-ранна възраст

Храмът на мълчанието – култовата постройка за погребения на последователите на Заратустра в Язд е полуразрушена

Пепси, Made in Iran

Иранките постепенно започват да се обличат все по-смело

Хомейни и Хаменей бдят зорко отвсякъде

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Близкия изток

Наближава ли истинският край на историята?

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Индийски лагер на ,,най-високото бойно поле“ на Земята – на глетчера Сиачен, място на кървави битки между Индия и Пакистан. Заради затоплянето глетчерът безвъзвратно се топи

Не е приятно да се разсъждава какви мисли би трябвало да минават през главата на Совата на Минерва, докато здрачът пада и тя се захваща със задачата да разтълкува ерата на човешката цивилизация – която може би се приближава към безславния си край. Тази ера започна преди почти 10,000 години в Плодородния полумесец, простиращ се от реките Тигър и Ефрат през Финикия на източния бряг на Средиземно море до долината на река Нил, а оттам до Гърция и отвъд нея. Това, което се случва с този регион, дава горчив урок за дъното, до което нашият биологичен вид може да падне.

Земята на Тигър и Ефрат през последните години е сцена на неизразим ужас. Агресията на Джордж Буш и Тони Блеър през 2003 г., която много иракчани сравниха с инвазията на монголците през XIII век, беше поредният смъртоносен удар. Тя разруши онова, което оцеля след предизвиканите от Бил Клинтън санкции на ООН срещу Ирак – санкции, осъдени като „геноцидни“ от известните дипломати Денис Халидей и Ханс фон Шпонек, които ги администрираха, преди да подадат оставка в знак на протест. С убийствените доклади на Халидей и фон Шпонек се отнесоха така, както се прави с нежеланите факти.

Една от ужасните последици от инвазията на САЩ и Великобритания е описана в „Нагледния пътеводител на кризата в Ирак и Сирия“ на „Ню Йорк таймс“: радикална промяна на Багдад от квартали със смесено население през 2003 г. в днешните анклави, отровени от вражда. Конфликтите, подпалени от инвазията, се разраснаха и сега раздират целия регион. По-голямата част от областта на Тигър и Ефрат е в ръцете на ,,Ислямска държава“ (ИД), мрачна карикатура на екстремистка форма на радикален ислям, чийто дом е Саудитска Арабия.

Патрик Кокбърн, кореспондент на „Индипендънт“ в Близкия изток и един от най-добре информираните анализатори на ИД, я описва като „много страшна, в редица случаи фашистка организация, много сектантска, те убиват всеки, който не вярва в точно тяхната марка ислям“. Кокбърн изтъква противоречията в западната реакция при появата на ИД: опитите да се спре настъплението й в Ирак съпътстват подривната дейност срещу главния й опонент в Сирия, бруталния режим на Башар Асад.

Впрочем основна пречка за прехвърлянето на заразата ИД в Ливан е „Хизбула“, омразният враг на САЩ и на съюзниците им от Израел. И да се усложни ситуацията още повече, САЩ и Иран сега споделят оправдана загриженост заради възникването на „Ислямската държава“ – както и останалите в този силно конфликтен регион.

Египет се потопи в едни от най-тъмните си дни под военна диктатура, която продължава да получава подкрепа от САЩ. Съдбата на Египет не беше предначертана от звездите. От столетия той следва доста удачни алтернативи, но нерядко тежка имперска ръка му препречва пътя.
След подновилите се през последните седмици ужаси не е необходимо да коментираме какво се задава от Ерусалим, който в далечното минало се смяташе за морален център.

Преди осемдесет години Мартин Хайдегер прославяше нацистка Германия, защото тя вдъхвала надежда, че ще спаси славната цивилизация на гърците от източните и западните варвари. Днес германските банкери смазват Гърция с икономически режим, целящ да умножи богатството и властта им.
Вероятният край на ерата на цивилизацията се намеква в черновата на нов доклад на Международния панел за промяна на климата (МППК), един като цяло консервативен наблюдател на това, което се случва с материалния свят. Докладът стига до заключението, че увеличаващите се парникови газове създават риск за „тежки, всеобхватни и необратими въздействия върху хората и екосистемите“ през следващите десетилетия. Светът доближава температурата, при която загубата на огромния леден щит на Гренландия вече няма да може да се спре. Заедно с разтапящия се лед в Антарктика това може да повиши морското равнище и да наводни огромни градове, както и крайбрежни равнини.
Ерата на цивилизацията до голяма степен съвпада с геологическата епоха Холоцен, започнал преди почти 11,000 години. Предишната епоха Плейстоцен е продължила 2.5 млн. години. Учените сега считат, че преди 250 години е започнала нова епоха, Антропоцен – периодът, в който човешката активност е оказала драстичен ефект върху материалния свят. Бързината, с която геологическите епохи се сменят, трудно може да се пренебрегне.

Един от показателите за човешко въздействие е измирането на видовете – счита се, че сега то протича със същия темп като преди 65 млн. години, когато голям астероид е ударил Земята. Предполага се, че това е сложило край на ерата на динозаврите, което от своя страна отваря пътя за разпространението на малките бозайници, в крайна сметка на съвременните хора. Днес хората са астероидът, обричащ голяма част от живия свят на изчезване.

Докладът на МППК потвърждава, че „огромната част“ от известните залежи на гориво трябва да бъдат оставени в земята, за да се избегнат недопустими рискове за бъдещите поколения. Междувременно огромните енергийни корпорации не крият, че целта им е да експлоатират тези резерви и да открият нови.
Ден преди да публикува резюме на заключенията на МППК, „Ню Йорк таймс“ съобщи, че огромни запаси зърно в Средния запад гният, за да може продуктите на петролния бум в Северна Дакота да се доставят с влак до (пристанищата за) Азия и Европа.

Една от най-опасните последици от антропогенно предизвиканото глобално затопляне е разтапянето на пермафрост – замръзналата от полярния студ почва. Изследване в сп. „Сайънс“ предупреждава, че „дори малко по-топли температури може да започнат да разтапят пермафроста, което заплашва да освободи грамадно количество парникови газове, затворени в леда“, възможни са „фатални последици“ за глобалния климат.

Арундати Рой твърди, че „най-подходящата метафора за лудостта на нашата епоха“ е глетчерът Сиачен, където индийски и пакистански войници се убиваха на най-високото бойно поле в света. Сега глетчерът се топи и разкрива „хиляди празни артилерийски снаряди, празни баки за гориво, брадви за лед, стари ботуши, палатки и всякакъв друг отпадък, който хиляди воюващи човешки създания може да създадат“ в един лишен от смисъл конфликт. Топенето на глетчерите изправя Индия и Пакистан пред неописуемо бедствие.

Горкият ни биологичен вид. Нещастна сова.

Ноам Чомски, ,,Ин дис таймс“

 

Някога етнически спокоен и смесен град, днес Багдад е скован от омраза и експлозии

: ,,Ислямска държава” има специалитет – публична екзекуция, с която всява ужас по целия свят

Март 2003 година. Джордж Буш подготвя американските зрители за предстоящата война в тв обръщение

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
BG VOICE нежелан в църквата „Св. Иван Рилски”

Ясен Дараков, ко-издател и гл. редактор на BG VOICE BG VOICE се оказа нежелан в българската църква „Св. Иван Рилски”...

Затвори