В клуба на Би Би Кинг
Сигурно не сте чували за него. Вероятно защото самият той не обича да привлича внимание върху себе си, но щом грабне саксофона или застане зад пианото, всички слушат с интерес и се обръщат да видят кой свири. Той е Бил Василев, на 38 години, родом от София, но живее в Астория, Ню Йорк. Истинското му име е Васил. В BG VOICE разбрахме за него от наша читателка, която ни писа, след като чула негови изпълнения с американска музикална банда в джаз клуба „Блу ноут" в Ню Йорк. Българинът е сред най-добрите и най-търсените музиканти в джаз средите в Америка. Свирил е със световни величия като Би Би Кинг, Пако де Лусия, Селин Дион, Чик Кория (бивш член на бандата на Майлс Дейвис), Джон Бенитес (трикратен носител на „Грами"), Еди „Гуагуа" Ривера (създателя на познатите днес техники в латино джаза и трактовките, по които свирят музикантите в Южна Америка). Известен е в Европа и в Азия. Сега Васил има шанс за номинация „Грами" за парче, което е създал за Артуро Сандовал, който вече има 10 такива награди. Двамата изпълняват музиката съвместно с бандата на Сандовал.
Василев започва да се занимава с музика на 3-годишна възраст. Интересът му се пробужда, след като наблюдавал баща си много пъти, който е също музикант, да върти умело палките на барабана си. Един ден той го помолил да му купи пиано, което и днес стои в родния му дом в София. Оттогава Васил не спира да се занимава с музика. Сънародникът ни завършва средното си образование в музикалното училище в София в класа на проф. Александър Василенко, като през една от годините на обучението си успява да специализира в Италия. Василев е бил един от двамата ученици в историята на школото, завършващи с три специалности - пеене, пиано и саксофон. Първите си уроци по саксофон взема първо при проф. Димитър Симеонов, а после при Емануил Манолов (дълги години тенорист в Биг бенд на БНР).
Следват две години учене в Швейцария, където младият музикант има възможност да усъвършенства познанията си по пиано и саксофон. Докато е там, преминава през няколко инструктори, докато съдбата най-накрая го среща с Кристиян Цимерман - най-добрия пианист и шопенист в света. "По това време аз вече свирех джаз", разказва Васил. „Но все още смятах, че трябва да работя над техниката си и исках да се развивам и в други стилове, затова се радвам, че минах и през класическата школа", доуточнява той. В страната на кашкавала Васил живее първо в Базел, където има възможност да посещава джаз фестивали от много високо ниво. После отива в Берн, където намира работа като органист в катедралата „Св. св. Петър и Павел" и свири там около година, а накрая заминава за Цюрих, където пък дирижира хор.
Едва на 20 години Василев спечелва зелена карта и се озовава в Ню Йорк. Той си спомня, че началото е било много трудно. „Когато дойдох в Ню Йорк, ударих дъното", разкрива нашенецът. „В Швейцария имах приятели, говорих езика, имах професионални ангажименти да свиря на различни места и много клубове, изкарвах си парите само с музика, аз и друга работа не бях работил, а в Америка трябваше да започна всичко отначало", допълва той. По отношение на джаза Васил обяснява, че да се учи този стил в Америка през 90-те е било почти невъзможно поради малкото налична информация и отсъствието на интернет. И въпреки това българинът не се отказва - не спира да се упражнява дори когато е работил на места, които нямат нищо общо с музиката, като „Макдоналдс" или различни ресторанти, в които е бил сервитьор. "Непрекъснато си напомнях какво искам да постигна, а то беше да свиря и неотлъчно следвах тази моя мечта", споделя Васил. За тази цел въпреки умората от тежкия режим той си налага да свири на пиано (вечер по два часа) и саксофон (сутрин по половин час) почти всеки ден. Първата малка победа идва след около година и половина имигрантски живот тук.
Вече научил английски, наред с италианския, немския и руския Васил събира смелост и пита за работа в един нюйоркски хотел и управителят му дава шанс да свири в лобито, където той се справя много добре. Малко след това той успява да си намери работа и като преподавател в музикално училище. И така постепенно Васил трупа опит в музикалните среди, като в един момент започва да получава покани да свири в различни клубове, което му дава опита да се представя професионално с различни инструменти и в различни стилове. „Имаше един забавен момент, в който двама мои приятели музиканти спореха дали съм саксофонист или пианист, а аз съм и двете", казва Васил.
Българинът не пропуска да завърши музикална специалност и тук в „Ню скуул юнивърсити", една от най-добрите школи за модерен джаз, специализира и в световноизвестната академия „Джулиард". Първите големи успехи за младия джаз изпълнител идват десет години след пристигането му в Ню Йорк. През 2012-2013 г. той е музикален директор и продуцент за „Дисни". След това отива в в увеселителния парк „Буш гардънс", част от мегакомпанията „Sea World", където прави и музикално шоу. След това поема поста „Връзки с обществеността" в "Карнеги хол". В момента преподава и свири на различни места с групи или сам. Съвсем наскоро се е върнал от турне в Азия, където публиката е била въодушевена от концертите му.
Записът, който може да му донесе номинация за „Грами", е направен, както се казва, „на магия". Васил е знаел за Артуро още от младежките си години в Швейцария. Чува негово изпълнение, докато е с група приятели, и на шега заявява, че един ден ще свири с него. Така в един момент преди няколко години Бил се оказва в кръга на Сандовал и дори свири за кратко с неговата група. През миналата година разговаря с него да запишат музика заедно, като нашенецът трябвало да я композира. Васил обаче нямал някакво време да напише партитурите, които се изискват от него. След няколко месеца Сандовал го вика отново на среща и въпреки че Бил не е написал нищо, продължава да настоява двамата да продължат да работят по този проект. Срещата продължава до късно, двамата дори отиват на клуб с другите музиканти на Сандовал. Бил си тръгва малко преди пет сутринта и докато върви към метрото, му хрумва мелодията на парчето. Когато е вече във влака, той намира касова бележка, на която написва нотите. На другия ден Васил демонстрира музикалното си творение пред Сандовал и той го харесва много. Българинът разказал как му е хрумнала идеята за мелодията и всички решават, че заглавието трябва да е „5 сутринта в Манхатън".
Пако де Лусия пък е избирал Васил за записа на последния си албум, преди да почине. С Би Би Кинг Васил е свирил не само на една сцена, но е бил канен за изпълнения в неговия клуб в Ню Йорк. По отношение на корените си Васил казва, че се радва, че е българин, защото в последно време джазът е много повлиян от неравноделните ритми, характерни за фолклора ни.
