Открийте ни и в

Български успехи в чужбина

Haш джаз виртуоз от Ню Йорк има шанс да получи номинация за „Грами“

Сибила Патси

публикувано

на

В клуба на Би Би Кинг

Сигурно не сте чували за него. Вероятно защото самият той не обича да привлича внимание върху себе си, но щом грабне саксофона или застане зад пианото, всички слушат с интерес и се обръщат да видят кой свири. Той е Бил Василев, на 38 години, родом от София, но живее в Астория, Ню Йорк. Истинското му име е Васил. В BG VOICE разбрахме за него от наша читателка, която ни писа, след като чула негови изпълнения с американска музикална банда в джаз клуба „Блу ноут“ в Ню Йорк. Българинът е сред най-добрите и най-търсените музиканти в джаз средите в Америка. Свирил е със световни величия като Би Би Кинг, Пако де Лусия, Селин Дион, Чик Кория (бивш член на бандата на Майлс Дейвис), Джон Бенитес (трикратен носител на „Грами“), Еди „Гуагуа“ Ривера (създателя на познатите днес техники в латино джаза и трактовките, по които свирят музикантите в Южна Америка). Известен е в Европа и в Азия. Сега Васил има шанс за номинация „Грами“ за парче, което е създал за Артуро Сандовал, който вече има 10 такива награди. Двамата изпълняват музиката съвместно с бандата на Сандовал.

Василев започва да се занимава с музика на 3-годишна възраст. Интересът му се пробужда, след като наблюдавал баща си много пъти, който е също музикант, да върти умело палките на барабана си. Един ден той го помолил да му купи пиано, което и днес стои в родния му дом в София. Оттогава Васил не спира да се занимава с музика. Сънародникът ни завършва средното си образование в музикалното училище в София в класа на проф. Александър Василенко, като през една от годините на обучението си успява да специализира в Италия. Василев е бил един от двамата ученици в историята на школото, завършващи с три специалности – пеене, пиано и саксофон. Първите си уроци по саксофон взема първо при проф. Димитър Симеонов, а после при Емануил Манолов (дълги години тенорист в Биг бенд на БНР).

Следват две години учене в Швейцария, където младият музикант има възможност да усъвършенства познанията си по пиано и саксофон. Докато е там, преминава през няколко инструктори, докато съдбата най-накрая го среща с Кристиян Цимерман – най-добрия пианист и шопенист в света. „По това време аз вече свирех джаз“, разказва Васил. „Но все още смятах, че трябва да работя над техниката си и исках да се развивам и в други стилове, затова се радвам, че минах и през класическата школа“, доуточнява той. В страната на кашкавала Васил живее първо в Базел, където има възможност да посещава джаз фестивали от много високо ниво. После отива в Берн, където намира работа като органист в катедралата „Св. св. Петър и Павел“ и свири там около година, а накрая заминава за Цюрих, където пък дирижира хор.

Едва на 20 години Василев спечелва зелена карта и се озовава в Ню Йорк. Той си спомня, че началото е било много трудно. „Когато дойдох в Ню Йорк, ударих дъното“, разкрива нашенецът. „В Швейцария имах приятели, говорих езика, имах професионални ангажименти да свиря на различни места и много клубове, изкарвах си парите само с музика, аз и друга работа не бях работил, а в Америка трябваше да започна всичко отначало“, допълва той. По отношение на джаза Васил обяснява, че да се учи този стил в Америка през 90-те е било почти невъзможно поради малкото налична информация и отсъствието на интернет. И въпреки това българинът не се отказва – не спира да се упражнява дори когато е работил на места, които нямат нищо общо с музиката, като „Макдоналдс“ или различни ресторанти, в които е бил сервитьор. „Непрекъснато си напомнях какво искам да постигна, а то беше да свиря и неотлъчно следвах тази моя мечта“, споделя Васил. За тази цел въпреки умората от тежкия режим той си налага да свири на пиано (вечер по два часа) и саксофон (сутрин по половин час) почти всеки ден. Първата малка победа идва след около година и половина имигрантски живот тук.

Вече научил английски, наред с италианския, немския и руския Васил събира смелост и пита за работа в един нюйоркски хотел и управителят му дава шанс да свири в лобито, където той се справя много добре. Малко след това той успява да си намери работа и като преподавател в музикално училище. И така постепенно Васил трупа опит в музикалните среди, като в един момент започва да получава покани да свири в различни клубове, което му дава опита да се представя професионално с различни инструменти и в различни стилове. „Имаше един забавен момент, в който двама мои приятели музиканти спореха дали съм саксофонист или пианист, а аз съм и двете“, казва Васил.

Българинът не пропуска да завърши музикална специалност и тук в „Ню скуул юнивърсити“, една от най-добрите школи за модерен джаз, специализира и в световноизвестната академия „Джулиард“. Първите големи успехи за младия джаз изпълнител идват десет години след пристигането му в Ню Йорк. През 2012-2013 г. той е музикален директор и продуцент за „Дисни“. След това отива в в увеселителния парк „Буш гардънс“, част от мегакомпанията „Sea World“, където прави и музикално шоу. След това поема поста „Връзки с обществеността“ в „Карнеги хол“. В момента   преподава и свири на различни места с групи или сам. Съвсем наскоро се е върнал от турне в Азия, където публиката е била въодушевена от концертите му.

Записът, който може да му донесе номинация за „Грами“, е направен, както се казва, „на магия“. Васил е знаел за Артуро още от младежките си години в Швейцария. Чува негово изпълнение, докато е с група приятели, и на шега заявява, че един ден ще свири с него. Така в един момент преди няколко години Бил се оказва в кръга на Сандовал и дори свири за кратко с неговата група. През миналата година разговаря с него да запишат музика заедно, като нашенецът трябвало да я композира. Васил обаче нямал някакво време да напише партитурите, които се изискват от него. След няколко месеца Сандовал го вика отново на среща и въпреки че Бил не е написал нищо, продължава да настоява двамата да продължат да работят по този проект. Срещата продължава до късно, двамата дори отиват на клуб с другите музиканти на Сандовал. Бил си тръгва малко преди пет сутринта и докато върви към метрото, му хрумва мелодията на парчето. Когато е вече във влака, той намира касова бележка, на която написва нотите. На другия ден Васил демонстрира музикалното си творение пред Сандовал и той го харесва много. Българинът разказал как му е хрумнала идеята за мелодията и всички решават, че заглавието трябва да е „5 сутринта в Манхатън“.

Пако де Лусия пък е избирал Васил за записа на последния си албум, преди да почине. С Би Би Кинг Васил е свирил не само на една сцена, но е бил канен за изпълнения в неговия клуб в Ню Йорк. По отношение на корените си Васил казва, че се радва, че е българин, защото в последно време джазът е много повлиян от неравноделните ритми, характерни за фолклора ни.

 

Бил (Васил) Василев свири на пиано

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
26 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

България

Лекарка от Карнобат стана Mrs. Transcontinental в Атланта

Боян Димитров

публикувано

на

Виж цялата статия

Лекарка от Карнобат спечели престижната титла за красота „Мисис Трансконинтал“. Конкурсът се състоя в Атланта, Джорджия. Д-р Полина Паньова пребори всичките си конкурентки и се закичи с ценната корона.

Д-р Паньова не е непознато лице по конкурсите за красота. Дамата спечели титлата „Мисис България Transcontinental 2018” и така си заслужи правото да представлява страната ни в Атланта тази година.

Само година по-рано тя заслужи и наградата за най-интелигентна участничка. Полина от години живее в Украйна с украинския си съпруг, там тя е завършила престижния Виницки национален медицински университет „Николай Пирогов“. По-късно специализира „Ендокринология“.

Тя е много е горда, че е родена в Карнобат и за радост на нейните родители, пред присъстващите, бе представена не като участник от Украйна, а с думите „Мисис България Transcontinental 2018 – Полина Паньова – Бильк – на 30 години, живее в град Карнобат, има 2-ма сина, по професия е лекар – ендокринолог, обича да рисува и да пее, участва, защото носи каузата на конкурса в себе си, девиз: „Цели се в луната, дори и да не уцелиш, ще уцелиш една звезда“.

Организатор и директор на тази проява е Сабрина Пинион, която е родом от Северна Каролина, САЩ и през 2014 година печели Мисис Юниверс в Куала Лумпур. Миналогодишната победителка е от Япония – Ери Саито .

„Ценя конкурса, тъй като смятам, че жената придобива истинска сила, когато стане майка, било то на своите деца, било на други, като участва в тяхното възпитание (защото не всеки има шанса да роди свои, всичко това е в Божиите ръце, за което мога само да благодаря )“. Достоен за отбелязване е фактът, че за 20-те години от съществуването си, участничките и победителките в надпреварата, са вложили в благотворителни каузи над 750 хиляди лева.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български успехи в чужбина

Българин от Ел Ей получи награда „Еми“ за анимация (ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Калоян Атанасов ще получи награда “Еми” в категорията дневна тв продукция за анимацията “Гарван: Легендата”, съобщава „24 часа“.

Героите на 20-минутния анимационен филм са озвучени от Опра Уинфри, певеца Джон Леджънд и актрисата Лиза Коши. Атанасов е нарисувал образите в анимацията. Той работи в американското студио “Баобаб” и е едва на 24 години.

Българинът ще получи официално наградата си в петък, когато ще се проведе церемонията в зала “Пасадена” в Лос Анджелис пред 3-хилядна публика.

Калоян Атанасов живее в САЩ от малък, заедно със семейството си. Той работи предимно над кратки анимации и филми с виртуална реалност. Кал, какъвто е творческият му псевдоним, завършва колежа по изкуства и дизайн “Ринглинг” във Флорида през 2016 г. “Гарван: Легендата” не е първият му голям успех. The Wishgranter е 5-минутна анимация, в която той е режисьор и художествен директор. За нея печели над 20 награди от различни филмови фестивали по света.

“Гарван: Легендата” е анимация, която разказва историята на група горски животни. Сред тях е пъстър песнопоен гарван, който се озвучава от Джон Леджънд. Птицата има мисия да открие Всевишния и с нежния си глас да го убеди да прекрати ледовитата зима на Земята, където всички животни са заплашени от измръзване.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български успехи в чужбина

Евдокия бележи гол след гол по терените на САЩ

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Тя е млада и красива, родена е не много отдавна в малкото българско градче Хаджидимово, а днес бележи гол след гол по футболните терени на Америка за отбора на „Флорида Гълф Коуст Юнивърсити“.

Преди дни Евдокия Попадинова бе избрана за футболистка № 1 на България и макар да е българската футболна звезда при жените, тя от години живее и играе в САЩ. Не я е яд, че в Родината й се гледа пренебрежително на женския футбол, защото смята, че това е проблем на тези, които не са информирани за този спорт.

„Надявам се хората да не ми се обидят, но затова

обичам толкова Америка

Там съм чужденка, приемат ме с отворени обятия и се радват на успехите ми. Американците имат най-добрите атлети в почти всеки един спорт. Не разбирам защо в България на женския футбол трябва да се гледа с насмешка. По-скоро трябва да се чудим как да го популяризираме, за да се запалят повече момичета, които един ден могат да прославят нашата страна“, смята Евдокия.

Тя стана футболистка № 1 на България за трета поредна година. А големите й успехи в Америка се изразяват в 14 гола в 19 мача. И 7 асистенции.

„Това е доста трудно, имайки предвид, че повечето мачове побеждавахме с по 1-2 вкарани гола. Който си мисли, че е лесно да се вкарва всеки мач, много се е объркал. Постоянството изисква усилена работа. Силното ми оръжие като цяло е моята бързина. Почти никога не се задоволявам с направеното. Напротив, старая се да постигам все повече и повече“, споделя българката.

Тя разказва, че след първите й 5 мача всички останали отбори я познаваха доста добре.

„Слагаха повече защитнички около мен. Съперничките ме

ритаха и бутаха

с цел да ме ядосат и да ми изкарат картон, надявайки се това да ми повлияе и да не отбележа гол. За мое щастие все пак продължих да вкарвам почти всеки мач“, разказва Евдокия.

А на въпроса дали съотборничките й в Америка знаят нещо за България, отвръща: „И да не са знаели, вече знаят. Със сигурност някои от момичетата ще дойдат да ме посетят в България един ден.“

Отборът й „Флорида Гълф Коуст Юнивърсити“ е добър, но шампионатът е изключително оспорван. Тимът й се намира в NCAA Division 1, което е най-високата лига при университетите в Америка. В цялото първенство се състезават над 300 отбора.“

„Понеже Америка е голяма държава, първенството е разделено на няколко конференции. Победителите от всяка конференция се изправят един срещу друг в националния шампионат. Отборът ми е печелил конференцията доста години наред. Надявам се с моята помощ да имаме повече успехи и в националния шампионат. Там играем срещу много и различни университети, някои от които са много престижни. Университети, от които са излезли звезди като Алекс Морган, Карли Лойд, Аби Уамбак. Отборът ми започна да пише история през миналия сезон и моята цел, докато съм там, е това да продължи“, казва футболистка № 1 на България.

Евдокия си има приятел американец

бизнесмен, а не футболист. „Искам луксозен живот – като по филмите. В нашата съблекалня не е толкова по-различно, много е забавно, танцуваме. О, случва се в женския футбол да бъдеш харесан от друга жена. Благодаря, но не си падам по жени“, споделя с усмивка талантливата българка.

Футболните идоли на Евдокия са Роналдо и Стоичков. Няколко български футболисти пък са й давали уроци и съвети. Сред тях са капитанът на „Лудогорец“ Светослав Дяков и футболистът на ЦСКА-София Станислав Манолев, които са от Благоевград. Познава се от години и с Даниел Златков, по-популярен като българския Роналдо.

Евдокия играе за Северозападния университет в Охайо с пълна стипендия. „В Америка можеш да постигнеш много неща. Футболът ми даде много и ми се отплати най-добре в Америка“, признава тя.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada