Открийте ни и в

Български успехи в чужбина

Haш джаз виртуоз от Ню Йорк има шанс да получи номинация за „Грами“

публикувано

на

В клуба на Би Би Кинг

Сигурно не сте чували за него. Вероятно защото самият той не обича да привлича внимание върху себе си, но щом грабне саксофона или застане зад пианото, всички слушат с интерес и се обръщат да видят кой свири. Той е Бил Василев, на 38 години, родом от София, но живее в Астория, Ню Йорк. Истинското му име е Васил. В BG VOICE разбрахме за него от наша читателка, която ни писа, след като чула негови изпълнения с американска музикална банда в джаз клуба „Блу ноут” в Ню Йорк. Българинът е сред най-добрите и най-търсените музиканти в джаз средите в Америка. Свирил е със световни величия като Би Би Кинг, Пако де Лусия, Селин Дион, Чик Кория (бивш член на бандата на Майлс Дейвис), Джон Бенитес (трикратен носител на „Грами”), Еди „Гуагуа” Ривера (създателя на познатите днес техники в латино джаза и трактовките, по които свирят музикантите в Южна Америка). Известен е в Европа и в Азия. Сега Васил има шанс за номинация „Грами” за парче, което е създал за Артуро Сандовал, който вече има 10 такива награди. Двамата изпълняват музиката съвместно с бандата на Сандовал.

Василев започва да се занимава с музика на 3-годишна възраст. Интересът му се пробужда, след като наблюдавал баща си много пъти, който е също музикант, да върти умело палките на барабана си. Един ден той го помолил да му купи пиано, което и днес стои в родния му дом в София. Оттогава Васил не спира да се занимава с музика. Сънародникът ни завършва средното си образование в музикалното училище в София в класа на проф. Александър Василенко, като през една от годините на обучението си успява да специализира в Италия. Василев е бил един от двамата ученици в историята на школото, завършващи с три специалности – пеене, пиано и саксофон. Първите си уроци по саксофон взема първо при проф. Димитър Симеонов, а после при Емануил Манолов (дълги години тенорист в Биг бенд на БНР).

Следват две години учене в Швейцария, където младият музикант има възможност да усъвършенства познанията си по пиано и саксофон. Докато е там, преминава през няколко инструктори, докато съдбата най-накрая го среща с Кристиян Цимерман – най-добрия пианист и шопенист в света. “По това време аз вече свирех джаз”, разказва Васил. „Но все още смятах, че трябва да работя над техниката си и исках да се развивам и в други стилове, затова се радвам, че минах и през класическата школа”, доуточнява той. В страната на кашкавала Васил живее първо в Базел, където има възможност да посещава джаз фестивали от много високо ниво. После отива в Берн, където намира работа като органист в катедралата „Св. св. Петър и Павел” и свири там около година, а накрая заминава за Цюрих, където пък дирижира хор.

Едва на 20 години Василев спечелва зелена карта и се озовава в Ню Йорк. Той си спомня, че началото е било много трудно. „Когато дойдох в Ню Йорк, ударих дъното”, разкрива нашенецът. „В Швейцария имах приятели, говорих езика, имах професионални ангажименти да свиря на различни места и много клубове, изкарвах си парите само с музика, аз и друга работа не бях работил, а в Америка трябваше да започна всичко отначало”, допълва той. По отношение на джаза Васил обяснява, че да се учи този стил в Америка през 90-те е било почти невъзможно поради малкото налична информация и отсъствието на интернет. И въпреки това българинът не се отказва – не спира да се упражнява дори когато е работил на места, които нямат нищо общо с музиката, като „Макдоналдс” или различни ресторанти, в които е бил сервитьор. “Непрекъснато си напомнях какво искам да постигна, а то беше да свиря и неотлъчно следвах тази моя мечта”, споделя Васил. За тази цел въпреки умората от тежкия режим той си налага да свири на пиано (вечер по два часа) и саксофон (сутрин по половин час) почти всеки ден. Първата малка победа идва след около година и половина имигрантски живот тук.

Вече научил английски, наред с италианския, немския и руския Васил събира смелост и пита за работа в един нюйоркски хотел и управителят му дава шанс да свири в лобито, където той се справя много добре. Малко след това той успява да си намери работа и като преподавател в музикално училище. И така постепенно Васил трупа опит в музикалните среди, като в един момент започва да получава покани да свири в различни клубове, което му дава опита да се представя професионално с различни инструменти и в различни стилове. „Имаше един забавен момент, в който двама мои приятели музиканти спореха дали съм саксофонист или пианист, а аз съм и двете”, казва Васил.

Българинът не пропуска да завърши музикална специалност и тук в „Ню скуул юнивърсити”, една от най-добрите школи за модерен джаз, специализира и в световноизвестната академия „Джулиард”. Първите големи успехи за младия джаз изпълнител идват десет години след пристигането му в Ню Йорк. През 2012-2013 г. той е музикален директор и продуцент за „Дисни”. След това отива в в увеселителния парк „Буш гардънс”, част от мегакомпанията „Sea World”, където прави и музикално шоу. След това поема поста „Връзки с обществеността” в “Карнеги хол”. В момента   преподава и свири на различни места с групи или сам. Съвсем наскоро се е върнал от турне в Азия, където публиката е била въодушевена от концертите му.

Записът, който може да му донесе номинация за „Грами”, е направен, както се казва, „на магия”. Васил е знаел за Артуро още от младежките си години в Швейцария. Чува негово изпълнение, докато е с група приятели, и на шега заявява, че един ден ще свири с него. Така в един момент преди няколко години Бил се оказва в кръга на Сандовал и дори свири за кратко с неговата група. През миналата година разговаря с него да запишат музика заедно, като нашенецът трябвало да я композира. Васил обаче нямал някакво време да напише партитурите, които се изискват от него. След няколко месеца Сандовал го вика отново на среща и въпреки че Бил не е написал нищо, продължава да настоява двамата да продължат да работят по този проект. Срещата продължава до късно, двамата дори отиват на клуб с другите музиканти на Сандовал. Бил си тръгва малко преди пет сутринта и докато върви към метрото, му хрумва мелодията на парчето. Когато е вече във влака, той намира касова бележка, на която написва нотите. На другия ден Васил демонстрира музикалното си творение пред Сандовал и той го харесва много. Българинът разказал как му е хрумнала идеята за мелодията и всички решават, че заглавието трябва да е „5 сутринта в Манхатън”.

Пако де Лусия пък е избирал Васил за записа на последния си албум, преди да почине. С Би Би Кинг Васил е свирил не само на една сцена, но е бил канен за изпълнения в неговия клуб в Ню Йорк. По отношение на корените си Васил казва, че се радва, че е българин, защото в последно време джазът е много повлиян от неравноделните ритми, характерни за фолклора ни.

 

Бил (Васил) Василев свири на пиано

 

Български успехи в чужбина

Българин от Ел Ей получи награда “Еми” за анимация (ВИДЕО)

публикувано

на

от

Калоян Атанасов ще получи награда “Еми” в категорията дневна тв продукция за анимацията “Гарван: Легендата”, съобщава “24 часа”.

Героите на 20-минутния анимационен филм са озвучени от Опра Уинфри, певеца Джон Леджънд и актрисата Лиза Коши. Атанасов е нарисувал образите в анимацията. Той работи в американското студио “Баобаб” и е едва на 24 години.

Българинът ще получи официално наградата си в петък, когато ще се проведе церемонията в зала “Пасадена” в Лос Анджелис пред 3-хилядна публика.

Калоян Атанасов живее в САЩ от малък, заедно със семейството си. Той работи предимно над кратки анимации и филми с виртуална реалност. Кал, какъвто е творческият му псевдоним, завършва колежа по изкуства и дизайн “Ринглинг” във Флорида през 2016 г. “Гарван: Легендата” не е първият му голям успех. The Wishgranter е 5-минутна анимация, в която той е режисьор и художествен директор. За нея печели над 20 награди от различни филмови фестивали по света.

“Гарван: Легендата” е анимация, която разказва историята на група горски животни. Сред тях е пъстър песнопоен гарван, който се озвучава от Джон Леджънд. Птицата има мисия да открие Всевишния и с нежния си глас да го убеди да прекрати ледовитата зима на Земята, където всички животни са заплашени от измръзване.

Продължете по-нататък

Български успехи в чужбина

Евдокия бележи гол след гол по терените на САЩ

публикувано

на

от

Тя е млада и красива, родена е не много отдавна в малкото българско градче Хаджидимово, а днес бележи гол след гол по футболните терени на Америка за отбора на “Флорида Гълф Коуст Юнивърсити“.

Преди дни Евдокия Попадинова бе избрана за футболистка № 1 на България и макар да е българската футболна звезда при жените, тя от години живее и играе в САЩ. Не я е яд, че в Родината й се гледа пренебрежително на женския футбол, защото смята, че това е проблем на тези, които не са информирани за този спорт.

„Надявам се хората да не ми се обидят, но затова

обичам толкова Америка

Там съм чужденка, приемат ме с отворени обятия и се радват на успехите ми. Американците имат най-добрите атлети в почти всеки един спорт. Не разбирам защо в България на женския футбол трябва да се гледа с насмешка. По-скоро трябва да се чудим как да го популяризираме, за да се запалят повече момичета, които един ден могат да прославят нашата страна“, смята Евдокия.

Тя стана футболистка № 1 на България за трета поредна година. А големите й успехи в Америка се изразяват в 14 гола в 19 мача. И 7 асистенции.

„Това е доста трудно, имайки предвид, че повечето мачове побеждавахме с по 1-2 вкарани гола. Който си мисли, че е лесно да се вкарва всеки мач, много се е объркал. Постоянството изисква усилена работа. Силното ми оръжие като цяло е моята бързина. Почти никога не се задоволявам с направеното. Напротив, старая се да постигам все повече и повече“, споделя българката.

Тя разказва, че след първите й 5 мача всички останали отбори я познаваха доста добре.

„Слагаха повече защитнички около мен. Съперничките ме

ритаха и бутаха

с цел да ме ядосат и да ми изкарат картон, надявайки се това да ми повлияе и да не отбележа гол. За мое щастие все пак продължих да вкарвам почти всеки мач“, разказва Евдокия.

А на въпроса дали съотборничките й в Америка знаят нещо за България, отвръща: „И да не са знаели, вече знаят. Със сигурност някои от момичетата ще дойдат да ме посетят в България един ден.“

Отборът й “Флорида Гълф Коуст Юнивърсити” е добър, но шампионатът е изключително оспорван. Тимът й се намира в NCAA Division 1, което е най-високата лига при университетите в Америка. В цялото първенство се състезават над 300 отбора.”

“Понеже Америка е голяма държава, първенството е разделено на няколко конференции. Победителите от всяка конференция се изправят един срещу друг в националния шампионат. Отборът ми е печелил конференцията доста години наред. Надявам се с моята помощ да имаме повече успехи и в националния шампионат. Там играем срещу много и различни университети, някои от които са много престижни. Университети, от които са излезли звезди като Алекс Морган, Карли Лойд, Аби Уамбак. Отборът ми започна да пише история през миналия сезон и моята цел, докато съм там, е това да продължи”, казва футболистка № 1 на България.

Евдокия си има приятел американец

бизнесмен, а не футболист. „Искам луксозен живот – като по филмите. В нашата съблекалня не е толкова по-различно, много е забавно, танцуваме. О, случва се в женския футбол да бъдеш харесан от друга жена. Благодаря, но не си падам по жени“, споделя с усмивка талантливата българка.

Футболните идоли на Евдокия са Роналдо и Стоичков. Няколко български футболисти пък са й давали уроци и съвети. Сред тях са капитанът на “Лудогорец” Светослав Дяков и футболистът на ЦСКА-София Станислав Манолев, които са от Благоевград. Познава се от години и с Даниел Златков, по-популярен като българския Роналдо.

Евдокия играе за Северозападния университет в Охайо с пълна стипендия. „В Америка можеш да постигнеш много неща. Футболът ми даде много и ми се отплати най-добре в Америка“, признава тя.

Продължете по-нататък

Български успехи в чужбина

Български режисьор с голяма кинонаграда в LA

публикувано

на

от

Поредно голямо отличие за българския талант в САЩ. Игралният късометражен филм “Мотиви” на младия български режисьор Джоузеф ал Ахмад взе голямата награда “Най-добър късометражен филм” на кинофестивала в Лос Анджелис (Los Angeles Film Awards). Българинът грабна и приза “Почетен режисьор”. Отличията бяха огласени на 2 януари, а през миналия месец лентата взе и три номинации и награда “Най-добра филмова музика” на филмовия фестивал “Призма” в Рим.

“Мотиви” е криминална драма и е продукция на най-стария филмов университет в света – ВГИК в Москва, където българският автор се обучава като редовен студент в 4-ти курс.

В главната роля на филма е

звездата на руското кино Михаил Богдасаров

Сценарист е Роман Бобильов, cъсценаристи са Джоузеф ал Ахмад и Виолета Георгиева, също от България. Музиката на филма, която спечели голямата награда на фестивала в Рим, е дело на композиторите Николай Бабухин и Даниел Цовин (руснак от български произход).

Семейна сага, попечителство, стари сметки в бизнеса и един куп възли за развързване поднася на зрителя късометражната криминална драма. Действието в нея се развива в Москва. Виден руски бизнесмен е бил посетен в дома си от свой колега, а малко след това е намерен застрелян в колата си в подземен гараж. Заплетеният сценарий вкарва зрителя в лабиринта на търсене на извършителя и най-вече на мотивите, подбудили го към това престъпление.

Лентата получи отзвук в САЩ

“Изключително добре направен филм във всички аспекти на киноизкуството”, пише в своята публична рецензия Рой Зафрани, председател на журито на Los Angeles Film Awards, САЩ.

“Режисьорът Джоузеф ал Ахмад умело променя енергията във всяка една сцена, перфектно контролирайки цялостното настроение в течение на филма. Резултатът е една вълнуваща история, пълна с неочаквани обрати и непредотвратими конфликти. Зрителят се опитва да разгадае мотивите на всички персонажи и какви са причините зад действията им”, отбелязва Рой Зафрани.

Джоузеф ал Ахмад не скри радостта си от наградата и призна, че е доволен от резултата. “Благодарен съм на моя университет ВГИК за подкрепата, която ми бе предоставена. Работих с изключителни млади актьори, които тепърва ще покажат на световното кино на какво са способни. За мен бе чест главната роля във филма да изиграе Михаил Богдасаров”, каза той.

“Най-вече съм благодарен на моя снимачен екип, който работеше усърдно, доказвайки, че истинската любов и себеотдаване в една идея може да предизвика високо ниво на ентусиазъм и резултатност.

Снимачният колектив бие рекорди

по своята интернационалност. Във филма работиха руснаци, американци, украинци, българи, евреи, испанци и други националности, което е доказателство, че за изкуството няма граници”, каза младият творец. Той изрази надежда филмът да бъде показан и на различни фестивали в България.

Джоузеф ал Ахмад е роден в София. Завършил е Националната гимназията за приложни изкуства “Св. Лука” в столицата, след което е приет в Университета за филмово изкуство в Москва – ВГИК, който тази година навършва 100 години. Има седем самостоятелни изложби като художник, а като режисьор – три късометражни документални филма. “Мотиви” е първата игрална лента на автора.

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено

Всички права запазени © 2018 BG VOICE, Inc. BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada