Главният машинист на взривилия се влак в Хитрино на 12 декември 2016 г. Димитър Михнев за първи път застана пред камерата и разказа с подробности за деня на инцидента и последвалите събития. В интервю за Нова телевизия той заяви, че вината за трагедията, в която загинаха седем души, е споделена и е заради натрупване на обстоятелства, които поотделно не биха били фатални. Известно е, че влакът е навлязъл в селото с двойна на позволената скорост и ако бъде признат за виновен, Михнев може да получи присъда от 5 до 15 години затвор. Апелативният съд на Варна го пусна под гаранция, докато тече делото. Проверките засега показват, че не високата скорост е причинила инцидента.

„Влакът тръгна от Бургас, не помня дали със закъснение. Съвсем нормален работен ден в съвсем нормално състояние на композицията. Твърди се, че влакът е влязъл в селото 25 минути по-рано и едва ли не, че аз съм карал безумно, за да наваксам закъснение. Но всъщност нещата изобщо не стоят така. Ако има половин час престой на една гара и влакът не спре там - оттук веднага идват 30 минути наваксване. Има много гари, на които ни е заложен престой по разписание, но реално не се спира там. Това е предвидено например за среща с друг влак, който в момента не се движи и на практика няма защо да се спира", започна разказа си машинистът от Русе.

Г-н Михнев помни, че видял знаците, че наближава селото, през което трябва да премине с 40 км/ч. „Честно казано, и аз нямам все още ясен спомен и се мъча да си обясня защо толкова късно съм започнал да намалявам скоростта", казва той. Не усетил нищо по-различно от нормалното разлюляване при влизане в отклонение до момента на скъсването на композицията. По уредите видял, че изтича въздухът от системата, което означава, че е скъсан влакът. В тези случаи двете части на композицията спират сами, като автоматично се задействат спирачките на всички вагони.

С другия машинист веднага слезли, за да огледат, но тогава настъпил взривът. Били на стотина метра от мястото, бързо се прикрили в канавка зад траверси. След това в суматохата на горящите наоколо къщи двамата машинисти се заели да обезопасят влака, за да не потегли сам, като затягали ръчните спирачки на вагоните. Михнев в предната част, другият машинист - в задната. Тогава се обадил на директора на жп транспорта, за да съобщи за сериозното произшествие.

Чак преди предварителните разговори в следствието разбрал, че има жертви. В първите дни и в ареста избягвал да гледа новините. Благодарен е, че не са избухнали още вагони. Това, че фирмата застава зад него и частната проверка показа, че не скоростта е била причината за инцидента, му помагат да се справя по-добре със случилото се.

„С висока скорост се е карало и ще продължава да се кара. Ако нищо не се е чувало, то е, защото не са ставали такива инциденти. Има много случаи, когато се е влизало в отклонение с 80 км/ч и нищо не е ставало. Дори не съм сигурен, че скоростта е била толкова, вероятно е била с няколко километра по-ниска - 70 и няколко. Но пак е факт, че е повече, отколкото... Това е моята отговорност, да, притеснява ме", отговаря машинистът на въпросите на водещата.

„Вината е обща. Тук има струпване на обстоятелства. Сами по себе си всяко от тях поотделно не би довело до този трагичен инцидент. Фактът, че два локомотива с пет вагона влизат без инцидент, а той става чак след шестия, говори, че там се е намесил друг фактор. Пътят там има доста проблеми, виждате колко много релси са извадени и откачени изобщо от крепежните елементи, това означава, че е имало много разхлабени и липсващи болтове. Може би някоя релса е пробила вагона", казва още Димитър Михнев.

След инцидента човекът потърсил психологическа помощ и дълго не можел да спи. В тежкия момент го подкрепят близките и приятелката му. Казва, че повече не би поел отговорността да е машинист, макар че има опит и работи това от почти 20 години. Но трябва и да продължи напред. „Трябва да се приеме ситуацията и да отричаш не помага. Трябва да си простя, ако искам да продължа напред", разсъждава той. Извинява се и изказва съболезнования на всички пострадали.