Красимир Кънев

"Хъфингтън поуст" се зарови в проблемите на България, след като страната изведнъж излезе от анонимност и световните медии завъртяха видеото с нападението над лидера на ДПС Ахмед Доган. "Това не бе ясно изразен опит за покушение. Нападателят - Октай Енимехмедов, използва газов пистолет, който обикновено не се счита за смъртоносно оръжие, но все пак може да нанесе значителни вреди от упор. Енимехмедов - също етнически турчин, бе съборен на земята незабавно от хора от публиката и охранители, които го ритаха и удряха. Клипът с драматичния инцидент се разпространи със скоростта на светлината", пише авторът Джон Фефър, който е и директор във "Форин полиси ин фокъс", проект на Института за политически изследвания във Вашингтон. Той допълва, че все още не е напълно ясно защо Енимехмедов извършил полуатаката срещу Доган. "Може би просто не одобрявал лидера на ДПС или пък търсел медийно внимание. Но това е България, където конспиративните теории изобилстват. Най-популярната сред тях е тази, че Доган оркестрирал цялата "постановка", макар че сценарият няма почти никакъв смисъл", се казва в публикацията.

Фефър е разговарял с председателя на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев, който отбелязва, че "в общи линии ДПС се оказа доста положително за България. Те успяха както да защитят правата на етническите турци, така и да подобрят тяхното благосъстояние в регионите, където живеят. Особено когато движението бе в управление - през по-голямата част от миналото десетилетие." Кънев допълва, че е имало и няколко отрицателни аспекта - "ДПС създадоха политическо гето за турското малцинство. Ако си етнически турчин, се очаква от теб да гласуваш за ДПС. Имаше малко опити от страна на останалите партии да работят сред турското малцинство."

Кънев разказва пред американския експерт, че в началото на 90-те години правозащитниците у нас са се съсредоточавали главно над етническата и расовата дискриминация.

"По-късно открихме, че останалите видове също трябва да бъдат разглеждани. Тези въпроси бяха някак пренебрегвани, като например дискриминацията над сексуалните малцинства, жените и хората в неравностойно положение. Започнах да се фокусирам върху тези проблеми на по-късен етап. Останалите въпроси ставаха по-сериозни с времето. Например в началото на 90-те нямахме бежанци и мигранти. Това стана проблем по-късно...", казва Кънев. Той допълва, че според него отцепническата група на Касим Дал се счита за възможен съюзник на ГЕРБ. Социалистическата партия БСП също е имала скромен успех в турските региони. И ГЕРБ, и БСП се опитват да достигнат до турското малцинство. Според него етническите турци са видима част от обществото и това е намалило до голяма степен предразсъдъците. "Важен показател за културните промени е популярността на турските сапунени сериали, които също са допринесли за по-доброто възприемане на етническите турци. От друга страна, имаме и дело в съда в Пазарджик срещу 13 ислямисти - имами и мюфтии, обвинени, че насаждат насилие. Те просто твърдят, че шариатът е техният върховен закон, който стои над всеки държавен. Но не всички, само част от тях", казва Кънев. И добавя, че първоначалната причина за този процес бе мащабната операция на властите през октомври 2010 г. в райони, населени предимно с помаци - българо-мохамедани.

"Полицията нахлуваше в джамии, в къщи на обикновени хора, в офиси и иззе 33 торби книги. Процесът срещу 13-те имами е резултат от това. През 2010 г. настоящото правителство бе в съюз с партия "Атака". Мисля, че това бе част от причините за операцията. Искаха да покажат антимюсюлманско отношение и антимюсюлмански подходи..."

В отговор на въпроса: "Има ли закон, който да забранява употребата на хиджаб в България?", Красимир Кънев казва: "Не. Законът, който регулира образованието, гласи, че образованието трябва да бъде светско. Но това се интерпретира по различни начини. От една страна, то е светско. От друга - нищо не забранява например на православните попове да влизат в учебните заведения. Но когато дете носи хиджаб, да, бива изключено."