Открийте ни и в

Любопитно

Има ли съкровище на Оук?

bg-voice

публикувано

на

Дан Бланкеншип може би знае какво има на Оук, но докато не казва, а и докато никой нищо не е намерил там, твърденията му са под съмнение

Продължение от миналия брой

Историкът Р. Харис, описал първи остров Оук, твърди, че чашата била скрита тук от масони. С това подготвителната работа на Бланкепшип завърши, но той все още не бързаше с разкопките. До него достигнаха слухове, че в Хаити има подземия, в които карибските пирати криели някога своите съкровища. Разказваха още, че тамошните лабиринти много приличат на тези на остров Оук. Бланкепшип взе самолет и излетя за Порт-о-Пренс. Подземията той не успя да посети, но се срещна с човека, който преди години откри едно от пиратските съкровища, оценено на $50,000, и го изнесе от Хаити по контрабанден път. Разговорът с търсача контрабандист наведе Бланкепшип на мисълта, че едва ли пиратите са тези, които са построили подземните съоръжения.

Някой ги е направил, преди Кид и Черната брада да се появят на бял свят. Може би испанци? В началото на XVI век испански кораби сравнително редовно извършваха курсове от новооткритата Америка до Европа. Може би командващите флотилии само заблуждавали испанския крал, че част от корабите ведно с товара са станали жертва наураганите, докато в действителност укривали част от награбените съкровища в подземията на остров Оук?

Бланкеншип тогава все още не знаеше за изследванията на професор Вилхелм, защото ако професорът беше направил своето откритие по-рано, то двамата непременно щяха да намерят общ език. Като се върна от Хаити, Бланкеншип се установи на острова, но не бързаше с конкретни действия. Първо обходи целия остров, огледа внимателно всеки квадратен метър земя и това даде някакви резултати. Той намери много

предмети и улики, останали незабелязани

от неговите предшественици. Така например в пясъка около залива на контрабандиста откри зарити останки от стар платноход – детайл, показващ невниманието на предните търсачи на съкровища. Всички без изключение толкова много бързаха да проникнат в подземните шахти, че изобщо не оглеждаха повърхността. Кой знае колко тайни и явни знаци, колко предмети и други доказателства, търкалящи се буквално в краката на иманярите, са били унищожени от булдозерите! Завесата се повдига – Цепнатината, получила наименованието „Шпур 10 X“, е разположена на 200 фута в североизточна посока от шахтата на Мак-Хиис. За първи път тя беше сондирана през октомври 1969 година. Тогава нейният диаметър не превишаваше 15 сантиметра. Защо Бланкеншип се заинтересува точно от нея – трудно е да се каже. Както и до е, но той разшири отверстието до 70 сантиметра и укрепи стените с широка метална тръба. Тръбата беше спусната на 180 фута и опря о скален пласт. Това не разколеба Бланкеншип. Той се зае с пробиването на скалата. Интуицията му подсказваше, че търсенето трябва да се води точно на това място. Сондата слезе още 60 фута надолу и попадна в запълнено с вода пространство.

Август, 1971 година. В „Шпур 10 X“ е спусната портативна телевизионна камера, снабдена с допълнителен източник на светлина. Самият Бланкеншип седи в палатката пред телевизионния екран. Камерата достигна кухината и започна да описва кръгово движение. И в този момент от палатката се дочу вик. Помощниците на Бланкеншип се втурнаха вътре в очакване на най-лошото и завариха своя шеф в състояние, меко казано, на екзалтация. На екрана се виждаше една огромна пещера, явно с изкуствен произход и в центъра – сандък. Но не сандъкът накара Бланкеншип да извика неистово – точно пред обектива на камерата плуваше… човешка ръка! Да, отсечена човешка ръка. В това той можеше да се закълне. Когато помощниците се втурнаха в палатката, Бланкеншип успя да се овладее и реши да изчака реакциите на другите. Но те като че ли нищо не виждаха. Дали няма халюцинации! И ето че някой се обажда: „По дяволите, Дан!

Та това е човешка ръка!“

Но Даниел е хитър човек. „Може би е ръкавица“ – казва той. „Дявол с ръкавици – намесва се втори работник. – Всички кости могат да се преброят!“ Когато Бланкеншип и всички останали се опомниха, беше вече късно. Ръката изчезна от фокуса на телекамерата и никой не се сети да я фотографира. После Бланкеншип прави снимки многократно. На някои от тях се виждаше „сандъкът“ и размазано изображение на ръката. Но всеки фоторепортер би го заподозрял във фотографски трик. Тогава реши да се спусне в „Шпур 10 X“ и да извади оттам нужното доказателство. Но понеже спускане на човек на огромна дълбочина през 70-сантиметров отвор е твърде рискована работа, решиха да отложат това за следващата есен.

Сезам не се отваря – септемри 1972 година. На остров Оук е последната от всички известни досега експедиции. Нейният началник, Даниел Бланкеншип, се готви да

слезе в тесния процеп, за да даде най-после отговор на загадката, вълнувала търсачите на съкровища в продължение на 200 години. Първото пробно спускане стана на 16 септември. Бланкеншип достигна дълбочина 17 метра и се увери в изправността на апаратурата. След два дни последва второ спускане. Сега Даниел реши да стигне до самото „съкровище“, за да го огледа. Спускането вървеше нормално. За две минути той достигна долния край на 75-метровата метална тръба, след това пропълзя в шахтата и се озова в пещерата. Нищо не се виждаше. Водата беше мътна, а светлината на фенера – недостатъчна. След минута и половина Бланкеншип дръпна два пъти въжето – можеха да го издигнат.

– Почти нищо не се вижда – разказваше после той. – Едва на около три фута и по-нататък – мрак. Впрочем това е голяма кухина и в нея нещо има. Но какво е то – трудно е да се каже. Трябва повече светлина. На дъното има боклуци, парчетии и всичко е покрито с тиня. Поради тинята водата е мътна. Следващия път ще се оглеждам по-добре. Най-главното е да се добера отново до пещерата.

21 септември – трети опит. Този път Бланкеншип се спуска с камера, снабдена с мощен източник на светлина: два автомобилни фара. Но резултатите отново са плачевни – фаровете не оправдаха надеждите и

светлината не можа да пробие през мътната глинеста вода.

Последната надежда остана във фотоапарата със светкавица. Последното четвърто спускане стана на 23 септември. Но и фотоапаратът със светкавица не беше най-удачното решение. Когато Бланкеншип сваляше леководолазния костюм, той се оплака на приятелите: „Да се правят снимки е безсмислено. В тъмното даже не успях да проумея от коя страна е обективът на този дяволски фотоапарат. А и светкавицата не помага. Имаш чувството, че изобщо я няма. Обидно! Спускаш се на голяма дълбочина, знаеш че там има нещо, а при най-малкото движение повдигаш такива облаци тиня, че е невъзможно нещо да се забележи.“

Остров Оук грижливо пази своите тайни. Много неща вече са известни, но отговор на главния въпрос – има ли там съкровище и какво представлява то – все още няма. Да хвърли светлина върху загадката може само някой нов сериозен изследовател или Даниел Бланкеншип. Но Бланкеншип мълчи.

– Няма да давам никакви изявления – казва той. – Не възнамерявам никому нищо да разказвам. Не искам тълпи от маниаци да викат на всеки ъгъл, че те са ми открили секрета. Не искам да почне между хората ми разправия заради богатства. Единственото, което мога да кажа за съкровището, е, че пиратите нямат нищо общо с него. Струва ми се, че зная какво има долу и този „сандък“ е по-грандиозен от всичко, което можете да си въобразите. Теориите за съкровище на инките, на английски монаси и други са любопитни, но неправдоподобни. Те са все около истината, но не и самата истина. Това, което се намира под острова, остава встрани от всяка теория. Всички хипотези и легенди бледнеят пред това, за което се досещам… А пиратите нямат нищо общо. Ако мислех, че капитан Кид има пръст в тази история, отдавна да съм напуснал острова. Капитан Кид е момченце в сравнение с тези, които са строили тунелите. Тези хора не са лъжица за устата на пиратите, те са много по-значителни, отколкото всички пирати и всички морета, взети заедно!

Виталий Бабенко, сп. “Космос”

 

 

 

Малкият остров и вероятните интересни находки по него (посочени със стрелки)

Много народ се е пробвал да открие съкровище на острова. Това е един от прокопаните тунели, чиято цел е била да достигне до злато. Дупката, разбира се, не е стигнала до нищо подобно

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Интересно

Принц Чарлз ще поеме разходите на принц Хари

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: БТА/АП

Наследникът на британския престол принц Чарлз възнамерява да покрива разходите на сина си принц Хари и на неговото семейство в продължение на една година, съобщи вестник „Телеграф“.

Според изданието вноските в полза на принц Хари ще бъдат осъществявани от личните средства на баща му, а не от доходите, които той всяка година получава от херцогството Корнуол. Именно от тези пари по традиция се покриват разходите на наследника на британския престол и на неговите деца. Но този източник на средства „не е неизчерпаем“, пише изданието.

По данни на Би Би Си, след брака си с американската актриса Меган Малкъл през май 2018 година принц Хари е получавал от баща си около 2,5 милиона паунда /3,3 милиона долара/ годишно, което е покривало около 95 процента от разходите на младото семейство.

Понястоящем е трудно да се определи какъв ще бъде размерът на разходите на принц Хари и на неговата съпруга, след като се установят в Канада, като се лишат от официалните си задължения към кралското семейство и съпътстващите ги привилегии и държавно финансиране. Те ще трябва да плащат за услугите на помощен персонал /около 1,3 милиона долара годишно/, за задграничните си пътувания и за дом извън пределите на Великобритания.

Най-голямото перо в разходите на младото семейство ще бъде за охрана, която ще трябва да им бъде предоставена или от властите в Канада, или от частни фирми. По-рано Бъкингамският дворец отказа да коментира кой ще охранява принц Хари, неговата жена и дете, и за чия сметка.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Евровизия с нов шеф. Вижте кой поема конкурса

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: eurovision.tv

Конкурсът „Евровизия“ ще има нов ръководител, съобщи Европейският съюз за радио и телевизия, цитиран от ДПА.
Това ще бъде шведът Мартин Йостердал, който ще поеме управлението на годишното телевизионно шоу, даващо поле за изява на европейските песенни таланти и привличащо многомилионни аудитории.

65-ото издание на конкурса ще стартира на 16 май в нидерландския град Ротердам. Йостердал ще поеме щафетата от норвежеца Йон Ола Санд, който обяви, че ще отстъпи поста след десетгодишното си управление.

Йостердал ще бъде шеф и на „Детската Евровизия“. Новият ръководител на конкурса е работил в шведската национална телевизия и е бил отговорен за множество продукции. Сред тях фигурират Нобеловите награди и отразяването на кралската сватба през 2010 година.

Той отговаряше и за изданията на „Евровизия“, когато Швеция беше домакин на телевизионната песенна надпревара през 2013 и 2016 година.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

190 сантиметрова буйна грива. Индийско момиче – съвременната Рапунцел

Златко Желев

публикувано

на

Виж цялата статия
Снимка: AFP

Ниланши Пател от Индия запази рекорда си за тийнеджърката с най-дълга коса с постижение от цели 190 см, съобщи АФП.

Тя получи отново сертификат от Книгата на рекордите на Гинес, като подобри предишното си постижение от 170,5 см от декември 2018 г.

Ниланши Пател е на 17 години. Тя живее в гр. Модаса в източния щат Гуджарат.

Гордият й баща е убеден, че гъстата и копринена коса на дъщеря му й е дала възможност от местен куриоз за стане международна знаменитост.

Приятелите на Ниланши я наричат Рапунцел като героинята от приказката на братя Грим. Тя не е влизала във фризьорски салон от 11 години. Отказала се е след неприятно преживяване, когато е била шестгодишна.

За да не се влачи косата й по пода, Ниланши ходи с обувки с висок ток. Тя не полага особени грижи за косата си, но разчита на помощта на майка си. Мие я веднъж седмично, а един или два пъти седмично я подхранва с масло. Суши я на слънце или със сешоар. Обикновено я сплита, но когато иска да играе, я прави на кок.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada