6-6-6-16.

Това не е конспиративна нумерология, а часът и датата, когато Хилъри Клинтън обяви, че е достигнала магическия брой от 2383 делегати по време на последния си митинг от първичните избори в Лонг бийч, Калифорния. Сметката бе направена от "Асошиейтид прес" минути преди събитието. Тя бе потвърдена от няколко медийни организации по-късно в понеделник и дори показа, че Клинтън прехвърля прага с един делегат.

"Почти на ръба сме на исторически - исторически, безпрецедентен! - момент", каза Клинтън пред няколко хиляди възторжени привърженици. "Но имаме още много работа да свършим, нали?", веднага добави почти винаги премерената бивша дипломатка.

Второто определено е факт. Има да изтече още вода, преди да мога да си заплюя лично свидетелско присъствие на момента, в който първата жена в американската история става де факто кандидат на една от двете основни партии. Във вторник се решава надпреварата в последните 6 щата, включително в най-големия, Калифорния. След това до формалната номинация във Филаделфия остават 50 дни, през които също много може да се случи. Да, Клинтън изглежда почти сигурна - но нека ви припомня, че така е от март насам. Тя все не може да се справи с неуморния Сандърс и неговите предани поддръжници. Междувременно пред невярващите очи на всички Доналд Тръмп закова лидерите на Републиканската партия като пеперуди в хербарий и е на път да се обзаведе с възможно най-радикалния електорат в скорошната история на президентските избори.

Към момента 571 е броят на т.нар. суперделегати, които би трябвало да гласуват за Клинтън във Филаделфия. Сандърс има само 48 такива. Неговата сметка е, че ще обърне вота на достатъчен брой партийни функционери. Това може да се случи по два начина: или ако сенаторът от Върмонт спечели зашеметяващо популярния вот (нереалистично да се очаква), или ако кандидатурата на Клинтън изведнъж излезе от релси (например, ако разследването на ФБР за сървъра й като първи дипломат роди някаква сензация или нещо изскочи покрай фондацията й с Бил Клинтън). Всъщност има и трети сценарий: ако Демократическата партия внезапно осъзнае, че Сандърс е по-добрият й кандидат срещу Тръмп. Той е вероятен само като следствие от втория вариант обаче.

Във вторник се разиграват последните 694 делегати от общото тесте. За разлика от републиканците, при които победителят в доста от щатите прибира всички представители там, демократите използват пропорционална система. При очаквания паритет, който според допитванията се очертава в Калифорния, Сандърс не би могъл да обърне нещата драматично в своя полза дори и да победи. Да, спечелената надпревара в най-големия щат, който за пръв път от десетилетия насам изобщо е от значение в първичните избори, ще увеличи още повече вече впечатляващото влияние на независимия сенатор от Върмонт. Той със сигурност ще бъде сред тримата най-слушани лидери в партията, чийто член дори не е. Не е ясно обаче дали Сандърс ще се задоволи с това. Той вече обеща, че ще проточи битката до конгреса в края на юли. Неговата кампания постоянно говори за "инерция", което предполага победа в Калифорния. Затова Клинтън не искаше да всява в понеделник увереност у поддръжниците си, за да не си останат вкъщи с фалшива сигурност в крайния успех.

Ако загуби във вторник, Сандърс няма много място за маневриране, преди да бъде обвинен, че източва излишно енергията на демократите, която би трябвало да се обърне срещу Тръмп. В този смисъл е бил и разговорът му през уикенда с президента Барак Обама, който се кани да обяви пълната си подкрепа за Клинтън. В това няма да има особена изненада. Белият дом просто изчаква най-ефектния момент за това съобщение. По същото време преди осем години Клинтън прие загубата си в първичните избори и подкрепи номинацията на бъдещия президент.

Това са сметките и очакванията в момента, но какво ли в тези избори се вписва в разумните прогнози? В понеделник настроението на Сандърс беше определено бойно. Кампанията му веднага излезе със становище, че медиите са прибързали с аритметичния си извод за неизбежната победата на Клинтън. Суперделегатите не бива да се броят преди конгреса през юли според партийните правила, припомниха хората на Сандърс. Това е така, но "Асошиейтид прес" и CNN питаха един по един тези функционери кого ще подкрепят и така стигнаха до извода за общия брой. Да не пропуснем и иронията в това, че стратегията на Сандърс разчита на партийната машина, която доскоро громеше с безпощадна методичност (включително като обяви лична война на председателката на националния комитет на демократите Деби Васерман-Шулц).

Сенаторът от Върмонт има и друга постоянна теза, която използва по време на собствения си последен митинг в Сан Франциско. "Щат по щат, каза Сандърс. - Аз побеждавам Тръмп, когато се изправя срещу него лице в лице." Това не е далеч от истината и се вписва в третия сценарий по-горе, особено в случай на извънредна ситуация. Независимите избиратели са по принцип далеч по-склонни да отидат при Сандърс, отколкото при Клинтън в момента. А колко от тях ще предпочетат Тръмп, предстои да видим. Сблъсъкът между бизнесмена и сенатора би бил епичен точно поради факта, че каквото и да кажем иначе, нито един от тях не е директен продукт на съответната партийна машина. Това е нещо незапомнено и вероятно неповторимо. Заради това отказът на Тръмп да излезе в дебати срещу Сандърс преди вота в Калифорния беше посрещнат с неодобрение от всички освен от кампанията на Клинтън.

А тя наистина има много, много работа. Въпреки историческото значение на кандидатурата й Клинтън също носи твърде много пасиви, както съм писал тук многократно. Непопулярността й става понякога предмет на интересен хумор. Така например социалните медии подхванаха преди няколко седмици един доста забавен некролог - ако това е уместно да се каже, публикуван в Ричмънд, щата Вирджиния. В него пише, че изправена пред перспективата да избира между Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън, 68-годишната Мари Ан Олфренд Ноланд предпочела да "премине във вечната любов на Господ". Ето едно семейство, което успява да намери повод да се усмихне дори в такъв тежък момент!

Това едва ли може да се каже за губернатора на Вирджиния Тери Маколиф, за когото изтече информация, че е разследван от ФБР. Властите се интересуват от пари за кампанията му, получени от китайски бизнесмен. Маколиф е бивш партиен лидер на демократите и се смята за много сериозен съюзник на Клинтън, спряган дори като потенциален кандидат-вицепрезидент. Не искам да намекна нищо, но предишният губернатор на Вирджиния (републиканец) сега излежава две години за корупция.

Проблемите на Маколиф са малка част от тревогите на Клинтън в момента. Преди седмица генералният инспектор на Държавния департамент заключи, че тя е нарушила правилата за боравене с електронната поща като първи дипломат. Клинтън е използвала домашния си сървър за официална кореспонденция потенциално излагайки я на риск да бъде открита от шпиони хакери. Няма данни информация да е изтекла, нито пък тя е обвинена в нещо. "Имейлгейт" обаче е източник на несекващи политически проблеми за Клинтън. Съвсем предвидимо Тръмп повтаря отново и отново, че "Хилъри е за затвора". Фланелки с такъв надпис (на които вместо Hillary for President пише Hillary for Prison) се забелязваха на митингите и на Тръмп, и на Сандърс - както и през улицата сред много вялия протест срещу нея в понеделник.

Другата голяма опасност за Клинтън продължава да идва от опасението, че привържениците на Сандърс наистина няма да се преориентират и просто ще си останат вкъщи на изборите през ноември. Самият сенатор им дава тон, като твърди, че Клинтън ще трябва "да се докаже като кандидат", а не той да я подкрепя. Разбира се, в политиката много неща се казват, а после се говори обратното, и неговата резистентност вече си е запазена марка, така че това може да се промени. Моите сравнителни впечатления между привържениците на Сандърс и Клинтън са, че неговите са много нахъсани, но някак си разпилени, идеалистични, недостатъчно организирани. Те не са толкова култ (като тези на Тръмп например), колкото клас по йога. Клинтън, от друга страна, създава усещането за бюрократична стабилност като училищна директорка. Може да е недолюбвана от много, но родителите все пак ще изпратят децата си при нея. И дори май си я харесват като възпитателка.

През миналата седмица Клинтън произнесе една от най-добрите речи в кариерата си, когато в Сан Диего говори за външната политика и националната сигурност. Тя не спомена Сандърс изобщо и предпочете да наблегне на опита си като държавник. Беше незапомнено агресивна към Тръмп, като го захапа с няколко блестящи изречения. Не съм сигурен дали Клинтън ще спечели, ако сведе дебатите до неговото обичайно ниво на лични обиди и прякори. По-скоро не, обаче няколкото пъти, когато го направи в Сан Диего, бяха определено развеселяващи. Например, когато се подигра на неговото изказване, че имал добри познания за Русия, понеже е прекарал няколко дни на "Мис Вселена" в Москва. Неудобно ми е да си призная, но както всички и аз вече свикнах всеки ден да има нещо ново в тези безпрецедентни президентски избори. Ако ще е риалити, поне да е шоу.

Клинтън вече трябваше да спечели няколко пъти и това все се отлагаше. Последният вторник на първичната надпревара може да сложи точка, запетайка или многоточие за нея.

Пет месеца минаха бързо и още пет ни чакат.