Първата им грамофонна плоча ,,Момиче за двама” излиза с доста сексуално и смело за времето си (1983 година) заглавие и в момент, когато братя Аргирови са на върха

Благовест, живеете в София, а Светослав - в Норвегия. Не си ли липсвате като близнаци?
- Чуваме се и се виждаме по скайпа почти всеки ден, обсъждаме най-различни проекти.
За бизнес, за песни, за здраве - за какво повече си говорите?
- За съжаление с напредването на възрастта се хващаме, че все по-често си говорим за здраве.
Кой е по-голям?
- Аз, с половин час. Както казва брат ми: ,,Пуснах го напред да види какво е положението навън." (Смее се.)
Как живеете днес?
- Като обикновени хора. България е чудесно място за живеене, имаме прекрасна страна.

Наскоро имаше рожден ден Лили Иванова, а ден преди нея с брат ви имахте рожден ден. Делят ви 20 години без един ден. Тя продължава и на 75 г. да радва хората и да пълни залите, вие се отказахте на 31 г.
- Лили Иванова е феномен. Много рядко се ражда такъв артист. Благодаря, че правите паралел между братя Аргирови и Лили Иванова, но не можем да се сравняваме с нея. С брат ми преди години си казахме: Много е хубаво, което ни се случи, бе наистина като сън. Но си давахме сметка, че това не може да продължи вечно. И в апогея на нашата кариера решихме да заминем в чужбина и да променим нещата. Може би и съдбата ни предопредели това - брат ми живее в Норвегия, аз в България. А хората ни знаят двамата заедно.
Слагате край на дуета през 1989 г., а днес имате още фенове. Не мислите ли за ново начало?
- Наистина ни доставя удоволствие. Всъщност ние през 1996 г. се върнахме. След 7-годишен застой направихме едно парче - ,,Гот е", и то наистина също бе много успешно. Но после нещата тръгнаха в друга посока и ние от дълго време нямаме нова песен. 
Ставате звезди още в трети курс на консерваторията. 
- Да, преди да завършим още класическия отдел - брат ми с пиано, а аз с виолончело, започнахме да работим като студийни музиканти. Ходехме през лятото с оркестъра на консерваторията на диригентски курсове при проф. Франко Ферара и

с парите, които изкарахме, купихме инструменти

Брат ми свиреше на пиано, а аз на баскитара, затова си взехме бас ,,Фендър престижън", а на брат ми ,,Ямаха CP-30" и синтезатор. Започнахме да записваме бекграунд вокали.
Някой предричал ли ви е певческа кариера?
- Не. С Ванга се запознахме, след като станахме популярни. Ходихме доста често при нея и никога не сме чакали, веднага ни приемаше. Първия път ни се скара, защото при нея винаги се носеше захар, а ние бяхме забравили и взехме от хотела в Петрич. Но тя позна откъде сме я взели и я хвърли, щото не вършела работа. С Ванга имахме някаква вътрешна връзка. Ние пеехме акапелно народни песни и още първия път като отидохме, Ванга каза: ,,Тези момчета Господ ги пази." Надявам се това нейно пророчество да е вярно и да продължи. Тогава я питахме ще се реши ли проблемът с нашите инструменти. Бяхме ги купили с наши пари, а попаднахме под ударите на правосъдието, защото се оказа, че сме нямали право да ги похарчим без разрешение от Министерството на финансите. Ванга ни каза да отидем при най-големия началник и ние почукахме на вратата на председателя на Комитета за култура Георги Йорданов. Той даже не можеше да повярва, че имаме подобни проблеми, и ги реши на часа. Но такъв проблем с инструментите имаха и ФСБ, и ,,Щурците". При едно отиване

брат ми пита Ванга ще ходи ли в казармата

тя отвърна: ,,Нямаш проблеми!" И той действително не служи войник.
Връщате ли се често към златните години на братя Аргирови, или това е затворена страница за вас?
- Не мога да отрека това, даже вечерта след рождения ден, като си легнах, прехвърлях живота си. За съжаление все по-често ми се случва да оживяват случки от миналото и тази носталгия все повече и повече ме обзема. Тайно се надявам това да не е признак, че остарявам.

Ще направите ли концерт, като се върне брат ви?
- Да, но това иска сериозна работа, защото времената са много различни и за добър концерт се искат много неща. Ние вече сме много различни - на 55 г. сме, а не на 25 г. А и музиката трябва да се преосмисли с възрастта ни, да се направят нови аранжименти. При всички случаи искаме да е на живо с оркестър. 
На 72 г. Данчо Караджов със ,,Сигнал" почти напълни зала ,,Арена Армеец", на 75 г. Лили Иванова обяви национално турне, не се спира и Васил Найденов... А вие сте на 55 г.
- Да са живи и здрави да продължават. Като се върне брат ми в България, трябва много професионално да направим първото си представяне. Много зависи какъв ще е първият ни концерт. Брат ми отдавна живее в чужбина и доста неща е научил.
В Норвегия е диригент на църковен хор и свири на орган...
- Ами променили сме се. Затова и музиката, която правихме някога, днес трябва да се представи доста различно пред публиката.
Кога пяхте последно в България?
- Бяхме специални гости на годишните награди на БГ радио. Тогава се представихме с една норвежка певица.
Това не бе ли бившата ви съпруга?
- (Смее се.) Да, бившата ми жена Лин, но не обичам личният ми живот да е на показ.
Е, нали имате син с нея?
- Да, имаме добри отношения, синът ни Александър е на 24 години и е военен пилот. Преди година каза: ,,Татко, смятам да отида в Афганистан." Поговорих му, че там е опасно, а той: ,,Спокойно, с арабите сме приятели." Но добре, че не отиде.
Щастлив ли сте, жена ви Лили е румънка?
- Мисля, че съм щастлив. Далеч по-лесно е да се разбереш с румънци, отколкото с норвежци, които са много, много по-различни - съвсем друг манталитет. Седем години бях женен за Лин, но

никога не съм стоял в Норвегия повече от две седмици

Не мога да живея там, много е различно. Брат ми е достоен за уважение, че вече 18 години е в Норвегия. Каза, че отиват много българи - лекари и други, но не издържат климата и си тръгват. Корените са си корени.
Николай Гигов е от богатите ви приятели...
- Когато се запознахме, не бе толкова богат. Водеше се като помощник-режисьор при нас от 1986 до 1989 г. Бяхме неразделни. Стана кум и на мен, и на брат ми. Гигов в тези трудни години успя да се запази от прожекторите и от големи скандали, които съпътстват някои от българските олигарси, а за това се искат качества. Приятел съм и с архитект Калин Диков, той е артистичен и даже направихме едно парче заедно.
Къде ви завари през 1989 г. падането на Берлинската стена?
- Голямата демокрация ни завари в Норвегия. Работехме в Австрия и Швейцария и се бяхме върнали да видим булките си. Там чухме, че Тодор Живков вече не е първи секретар на ЦК на БКП. Бяхме оптимисти.
Пели ли сте пред Тодор Живков?
- Да, ,,Нашата мила страна" изпълнихме на неговата 50-годишнина. Написа я Димитър Петков и като пионерчета с брат ми за първи път изпяхме ,,Пътнико свиден, пътнико
 млад" пред Живков. Не мога да кажа, че като певци после сме били репресирани, защото ни даваха по телевизията и бяха наши сцените в бившия Съветски съюз. Ние бяхме щастливци, всички български певци се радваха в СССР на невероятна популярност и на пълни салони. Трябва да сме почтени и обективни към това, което се е случвало.
Кой ви откри като дует? 
- Кирил Иванов, който бе тонрежисьор в радиото и държеше ключа за студиото. Ние бяхме музиканти, а за да направиш нещо ново, трябва да експериментираш. И по цели нощи записвахме в радиото. Още втората песен ,,Вчера" бе плод на дълги експерименти. И тя звучеше много различно. Като я пуснахме на Весо Кокала (Веселин Тодоров от група ,,Фактор") в първо студио, той каза: ,,Това парче е правено в Англия." А го бяхме направили със сваляне на скорости, за да звучи ритъмбоксът заедно с баскитарата. С това второ парче станахме народни любимци. От ноември 1982 до 1989 г. бяхме дует номер едно на България - признание, което не е малко. Всичко бе като сън. Най-важното бе дали ще останем здраво на земята, или ще бъдем повалени от невероятната популярност, която ни връхлетя. Мисля, че се опазихме. Имаше само

залитания в контактите ни с българските фенки. Тези контакти бяха доста чести и доста пословични. (Смее се.)
Кои фенки са най-пламенни - българки, рускини или...?
- Еднакви са навсякъде, защото се държат по един и същ начин и те боготворят на сцената - и в Румъния, и в Германия, но в Русия все пак бяхме най-добре посрещани.
Пели сте в родината на съпругата ви?
- Напълнихме зала ,,Поливалента" в Букурещ с 8,000 души, бяхме с Васко Найденов. Не можете да си представите какво чудо бе в залата.

Нашите най-популярни артисти бяха много популярни и в Румъния
Разказвате ли на жена си?
- Какво да  разказвам, тя тогава е била на 11-12 г.
Не само жените, а и мъжете ви харесваха.
- Георги Парцалев харесваше брат ми, но този факт не обезсмисля големия актьор. Аз нямам нищо против тези хора, много артисти са такива. Тогава имахме участие заедно и Парцалев проявяваше симпатия към брат ми, но нищо повече - покани брат ми на масата да пият по едно уиски, Светослав каза, че ще излизаме с жени, а Парцалев само отвърна: ,,Абе ти пък с тез жени!" И това бе.
Феновете ви помнят като звезди с легендарната жигула.
- Купихме я от вуйчо, номерът бе 22-11. Бяхме млади и известни момчета, целунати от съдбата. Карахме по-бързо, но катаджиите ни познаваха и минавахме метър. Луди-млади, както казваше нашият приятел Йордан Георгиев-Стълбицата, който и днес е в кръга на добрите ни приятели. С него много пътувахме навремето. И с Тома Спространов бяхме големи приятели. През 1983 г. той направи в Пловдив първия ни фен клуб, а властта го обвини, че създал нелегална организация.
Не мечтаехте ли за кариера извън соцстраните?
- През 1985 г. след световното изложение в Куба ни предложиха кариера в Япония. Техен мениджър ни покани за 6 месеца там да ни продуцира. Харесваше му, че сме близнаци, и с черните си коси бяхме малко като японците. Но шефът на дирекция ,,Музика" каза, че сме ценни за българската младеж и му предложи да заминем само за един месец. Японецът отвърна: Трябват ми поне 6 месеца, ще инвестирам в тях и вие няма да може да ги познаете след това. Не се получи, но и не съжаляваме.
Посрещате демокрацията с радост, но и с професионален срив, като виждате, че пеенето е шоубизнес и цяла армия стои зад успехите на певците.
- Разликата бе потресаваща. На Запад всичко бе добре изграден бизнес на професионално ниво - с продуценти, мениджъри, които отговаряха за турнетата. И начинът, по който звучаха техните групи, бе много различен от нашето звучене. Когато отивахме на Запад с една от най-авангардните групи у нас - ФСБ, ние звучахме много по-различно и в полза на норвежките групи. Много имахме да учим. И много трудно българска звезда можеше да пробие. А и на Запад се толерира англосаксонската музика. И ще повторя колко сме били облагодетелствани, когато са ни пускали на огромния съветски пазар.

Правили сме по 100 концерта на турне из целия Съветски съюз

Кажете един артист, който може да си го позволи днес. Няма, изтласкани сме. А през ноември 1987 г. за един месец с брат ми направихме 24 концерта в зала ,,Динамо" в Москва и след това още 7 концерта допълнтелно. А ,,Ю Би форти" направиха само 4. Българските артисти бяха много популярни в СССР. На ,,Мелодия друзей" се събираха артисти от целия соцлагер и братя Аргирови завършваха галаконцертите. Кой може от нас да има такава популярност? Българските артисти вече не са допускани до руския пазар, там си имат свои. А едно време в СССР ние бяхме привилегировани - на братя Аргирови хонорарът бе 24 рубли на концерт, а на Алла Пугачова - 19 рубли. Разказвам това, за да сме обективни. Колко български артисти концертират днес в САЩ или в Британия, или в Русия? Нито един. И не защото българските артисти не са талантливи, а защото пеенето е шоубизнес с продуценти, мениджъри и пр. Всичко е бизнес и пари.
Какво си пожелахте за рождения ден?
- Да сме здрави с близките ми и нещата в България да потръгнат и се променят. Вярно, промените трябва да тръгнат от всеки един от нас, за да се променим като общество. Но ето, ще променя себе си и ще се блъскам в една стена - всичко ще е дотам. Мисля, че 99% от хората са в това положение - не можеш да се бориш срещу нещо, което е стократно по-силно от теб. Ако продължиш да се блъскаш и да пробиваш стената, означава, че трябва да направиш саможертва. Е, не съм готов за такава саможертва. Искам да живея нормално. И се опитвам да бъда почтен, затова моля да бъдат почтени и хората, от които зависи развитието на страната. За нищо друго не ги моля, освен да бъдат почтени. Те са вече толкова богати материално, че могат да си позволят да бъдат почтени. Дано да го доживеем, остава ни надеждата.

Николай Москов