„Файненшъл таймс"

В покрайнините на петролното поле Ал Омар в Източна Сирия, над което прелитат военни самолети, се извива 6-километрова опашка от камиони. Някои от шофьорите чакат от месец, за да напълнят цистерните със суров петрол. Те могат да си купят фалафели и чай от крайпътните сергии, които са се появили - толкова голямо е търсенето на петрол, че предприемчивите търговци задълго са се установили в района. Шофьорите понякога оставят камионите си без надзор в продължение на седмици, докато дойде редът им. Това е територия, завладяна от „Ислямска държава" (ИД) - джихадистката организация, която контролира райони в Сирия и Ирак. Търговията с петрол бе обявена за основна мишена на международната военна коалиция, която се бори срещу групировката. Продажбите обаче продължават, при това безпрепятствено.
Петролът е черното злато, благодарение на което се вее черният флаг на ИД. Търговията с него осигурява парите за военната й машина, подаването на електричество и е важен лост за влияние, използван от фанатизираните джихадисти върху съседите им. Повече от година, след като американският президент Барак Обама сформира международната коалиция за борба с ИД, процъфтяващата търговия от Ал Омар и поне от още осем други полета символизира дилемата, пред която са изправени участниците във военната кампания: как да бъде унищожен халифатът, без да се дестабилизира животът на 10-те милиона души, населяващи районите, превзети от ИД, и без да се наказват западните съюзници? Издръжливостта на ИД и слабите места на водената от САЩ кампания дадоха на Русия претекст смело да се намеси в Сирия.
Въпреки всички усилия десетките проведени разговори със сирийски търговци, петролни инженери, служителите в западните разузнавателни служби и нефтени експерти показват, че търговията процъфтява. ИД създава структура, наподобяваща държавна петролна компания, която постоянно се разраства.
Внимателно управлявана петролната компания на ИД активно наема опитни работници - от инженери до инструктори и мениджъри. По оценки на местни търговци и инженери производството на суров петрол в териториите, завзети от ИД, е между 34,000 и 40,000 барела дневно. Петролът се продава директно от кладенците на цена между 20 и 45 долара за барел, а джихадистите печелят средно по 1.5 млн. долара на ден.
„Това е ситуация, която те кара едновременно да се смееш и да плачеш", казва сирийски бунтовнически командир от Алепо, който купува дизел от районите на ИД, независимо че силите му се сражават на първа линия срещу джихадистите. "Нямаме друг избор, защото правим революция на бедните. Предлага ли ни някой друг гориво?"
Организацията се появи в Сирия през 2013 г., но доста преди това джихадистите са осъзнали, че нефтът е в основата на идеята им за една ислямска държава. Съветът на ИД (шура) го определя като фундаментален за оцеляването на бунтовниците, а по-важното е, че чрез него се финансира амбицията им да създадат халифат. Повечето от петролните полета, контролирани от ИД, са в богатия на нефт Източен район на Сирия. Там организацията създаде през 2013 г. свой щаб малко след като се изтегли от северозападната част на страната - район, който е от стратегическа важност, но пък няма петрол. Тези укрепления бяха използвани, за да консолидира ИД контрола си над цялата Източна Сирия след падането на Мосул през 2014 г. След като джихадистите напредват в Северен Ирак и превземат Мосул, ИД завзема петролните полета Аджил и Алас в североизточната иракска провинция Киркук. Местните разказват, че веднага след превземането им бойците затегнали охраната и изпратили инженери, които да възобновят добивите, и започнали веднага да продават нефт.
„Те бяха готови - имаха хора, отговарящи за финансите, и техници, които следяха процеса на добив и съхранение", казва местен шейх от град Хауиджа, близо до Киркук. „Пристигнаха стотици камиони от Киркук и Мосул, започнаха да ги пълнят с петрол и да го изнасят." Според него средно около 150 цистерни са били пълнени дневно, като всяка от тях превозвала черно злато за около 10,000 долара. ИД губи полетата от иракската армия през април, но успява да спечели около 450 млн. долара от тях за 10-те месеца, в които контролира района.
Глобалната терористична мрежа „Ал кайда" зависи от дарения от богати чуждестранни спонсори, а финансовата сила на ИД се дължи на положението й на производител монополист на основна суровина, потребявана в огромни количества в районите, които контролира. Дори и без да изнася петрол, организацията може да процъфтява благодарение на огромния затворен пазар в Сирия и Ирак.

Всъщност дизелът и петролът, произведени в районите на ИД, не се потребяват само на територията, контролирана от организацията, но и в територии, които технически са във война с джихадистите, като северната част на Сирия. „Всеки момент доставката на дизел може да спре. А без дизел ИД знае, че животът ни е немислим", казва търговец на претрол, който идва от държания от бунтовниците град Алепо. Мъжът идва всяка седмица, за да купува гориво.

Стратегията на ИД се основава на представата на джихадистите за новосформирана държава и организацията се опитва да управлява петролната индустрия, като подражава на националните петролни корпорации. Сирийци, които твърдят, че ИД се опитвала да ги наеме на работа, разказват, че джихадистите търсят опитни инженери, като предлагат добри заплати и насърчават желаещите да се обръщат към отдела за набиране на персонал.
Мобилна група от експерти проверява полетата, наблюдава производството и разговаря с работниците по места. Тя назначава членове на ИД, които работят в петролни компании в Саудитска Арабия или в други държави в Близкия изток като "емири" или принцове, за да ръководят най-важните съоръжения. Техниците например доста активно са обгрижвани от вербовчиците на ИД. Рами, който не иска да се представи с истинското си име, е работил в петролната индустрия в сирийската провинция Деир Езор, преди да се присъедини към бунтовниците. Малко след това с него в Ирак се свързва военен емир на ИД чрез приложението за мобилни телефони WhatsApp. „Имах възможност да избирам какъвто си искам пост, поне така ми обеща той", споделя мъжът. „Можеш да кажеш и каква искаш да е месечната ти заплата." Реми обаче отхвърля предложението и бяга в Турция. Той твърди, че е скептично настроен за бъдещето на проекта на ИД.
ИД също така наема и хора от поддръжниците си зад граница. В реч, която произнесе при падането на Мосул, лидерът на ИД Абу Бакр ал Багдади обяви, че се търсят не само бойци, но и инженери, лекари и други специалисти. Организацията наскоро назначи египетски инженер, който живеел в Швеция, за нов мениджър на рафинерията „Кайяра" в Северен Ирак според местен източник.
Доскоро емир на ИД беше тунизиецът Абу Саяф, чието истинско име според Пентагона е Фатхи Бен Аун Бен Джилди Мурат ал Туниси. Той беше убит при американската въздушна атака през май т.г. Според американски и европейски източници от разузнаването у него са били открити важни документи, свързани с петролния бизнес на ИД. Документите са водени много подробно, като съдържат приходите от кладенците и разходите. Те показват и прагматичния подход при ценообразуването, като ИД внимателно използва различията в търсенето в териториите си, за да увеличи приходите си. Надзорът над петролните кладенци внимателно се контролира от тайната полиция на ИД, която се грижи приходите от нефта да отиват където трябва и налага жестоки наказания, когато това не се случва. Охрана патрулира в периметъра на станциите за добив на петрол, а отдалечените кладенци са заобиколени от защитни пясъчни укрепления. Всеки търговец щателно е проверяван, когато пристига, за да пълни цистерната си.
В полето Ал Джибса в североизточната сирийска провинция Хасака се произвеждат между 2,500 и 3,000 барела петрол, като "около 30-40 големи камиона дневно зареждат, като капацитетът на всеки е по 75 барела", разказва петролен търговец от Хасака. Най-привлекателно е находището Ал Омар. Според търговец, който редовно купува петрол от тук, системата е бавна, но играчите на пазара са я приели. Шофьорите представят на служители на ИД документ за номерата на камионите си и вместимостта на цистерната. Служителят въвежда името в базата данни заедно с номера на цистерната. Повечето от шофьорите се връщат по домовете си и идват отново след 2-3 дни, за да проверят докъде е стигнала опашката.
Петролният късмет на ИД обаче може да не продължи дълго. Бомбите, хвърляни от коалицията, руската намеса и ниските цени на петрола могат да окажат натиск върху приходите, прогнозират икономисти. Най-голямата заплаха за ИД е изчерпването на запасите в експлоатираните от доста време полета. ИД не разполага с технологиите, от които конкурентите й се интересуват.