Иво Сиромахов

Отношението към хумора е голям проблем, защото, както е казал Марк Твен, ако един човек няма чувство за хумор, най-вероятно няма и никакви други чувства.

В Пловдив през миналата седмица в зала пред 550 души се изигра пиесата "Операцията". Оказа се, че в публиката са били ректорът и зам.-ректорът на Пловдивския медицински университет. Те написаха едно много забавно писмо - протест срещу постановката. В него твърдят, че са лично засегнати от нея, че тя е срам, а Иво Сиромахов трябва да бъде персона нон грата за българската култура.

Не знам защо са лично засегнати, вероятно са се разпознали в някои от персонажите й. Синът на проф. Сарафян гледал постановката и казал: "Аз няма да кандидатствам медицина!" Страшни дивотии. По тази логика всички българи трябва да сме обидени на Алеко Константинов заради Бай Ганьо, защото по такъв начин ни е обрисувал. Много се развеселих от това писмо!

Представете си, тези хора през цялото време не са разбрали, че всъщност са на театър и гледат нещо, което е художествена измислица. Те са го възприели като нещо документално. Приемат театралната условност за чиста монета, което е огромна логическа грешка. Това ми напомня на сцената от "Под игото" с "Многострадална Геновева". Тогава се появява актьорът, който влиза в ролята на злодея. От публиката започват да му викат: "Мръсник!", "Махай се!", "Слизай от сцената!" Ей такива наивни реакции не съм очаквал в XXI в. от образовани хора, професори, за които се предполага, че имат елементарна култура.

През януари "Операцията" трябва отново да се играе в една общинска зала в Пловдив. Сега от общинското ръководство ни казват: "Не може да играете пиесата в тази зала, защото има възражения от страна на Пловдивския медицински университет."

Вижте какъв парадокс се получава - 550 души са в залата. От тях 547 се радват, ръкопляскат и се заливат от смях. Трима решават, че постановката не им харесва, и заради тях пловдивската публика няма да има възможност пак да гледа това представление.

Има хора, които просто се обиждат от всичко. Явно просто не са уверени в себе си и имат някакви дълбоки комплекси, които ги карат да реагират по подобен начин.

В момента очаквам какво ще бъде решението на Пловдивската община. В крайна сметка живеем в свободно общество, а не в комунизма, когато се забраняваха книги, филми, театрални постановки. Изобщо не е важно какво мисли някакъв си професор за пиесата "Операцията", не е важно какво мисля дори и аз, важно е какво казва публиката, а тя говори, като си купува билети.

Щом билетите свършват, значи този спектакъл има право на живот. Това просто е един спектакъл, който носи само радост на зрителите и мъка на отделни професори от Пловдивския медицински университет.

Представлението е частно, то не е зависимо от държавни или общински институции, а единствено от публиката.