Открийте ни и в

Археология

Извадиха злато от магистрала „Струма“

публикувано

на

сн. „БГ чудеса“

Истинско съкровище изскочи от автомагистрала „Струма“. Златни нагръдници на воини, златни обеци и фиби, красоти от сребро и кехлибар спасиха почти набегом археолозите под носа на чакащите ги бетоновози.

Находките са от невиждан досега по мащабите си тракийски некропол край радомирското село Дрен. Те бяха открити през пролетта и началото на лятото тази година в големите наводнения, но досега се пазеха в пълна тайна. Екипът не ги огласяваше, за да не нападнат иманяри обекта. Сега той вече е затрупан с асфалта на новото шосе, а прекрасните бижута ще бъдат показани за първи път на специална изложба за Деня на Перник – 19 октомври.

Уникалният плосък некропол  е от VIII-IV век преди Христа и се намира между днешните села Дрен и Делян. Каменните струпвания са с обща дължина над 300 метра и площ 5,825 кв. метра, като подобен аналог няма в световен мащаб, не крие гордостта от находката ръководителят на разкопките Филип Михайлов.

Каменните блокове образуват три успоредни редици каменни надгробия и са ползвани няколко века – от ранножелязната до късножелязната епоха. Гробището е било за местната аристокрация, като само най-знатните са имали право да носят злато. Некрополът е необичайно богат на фона на бедния по това време район, разказва археологът от Историческия музей в Перник. Според една от версиите мястото е ползвано от няколко селища. Според друга теория по тези земи са дошли богати преселници от Гърция. Повечето от гробовете са на воини аристократи.

Находките показали, че тогавашната конница е оседлавала конете още през V век с юзди, което досега не е било известно на науката. Златни накити и сребърни медальони, както и акростирана със злато пинцета са намерени не само при жените, но и при останките на воините наред с копията и ножовете им. Оцелял през вековете е красив ромбовиден златен нагръдник с богата украса. Намерени са и парчета от други няколко, изработени от фолио от благородния метал.

Пернишките археолози са спасили много сребърни висулки, приличащи на части от луни, както и красиви сребърни медальони. Изскочил е и уникален накит, непознат досега. Той прилича на сребърна обеца, но е пружина с конусовидна висулка. Открити са и много стъклени мъниста, боядисани в зелено и синьо със завидна и за днешните майстори украса и форма.

Некрополът край Дрен е истински археологически учебник, и то за т.нар. тъмен период за науката – ранно желязо. Той е световно бижу, категорични са археолозите. Те са единодушни, че мястото е трябвало да остане съхранено, за да се види от всеки, а не да се погребва под тонове асфалт.

 

Специалистите отнасят находката към две археологически епохи – ранножелязната и късножелязната

 

1 Коментар

  1. agen sbobet limited

    април 3, 2020 at 5:39 pm

    Hello would you mind letting me know which webhost you’re utilizing? I’ve loaded your blog in 3 different browsers and I must say this blog loads a lot quicker then most. Can you recommend a good hosting provider at a reasonable price? Thanks, I appreciate it!

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Археология

Разкриха Града на мъртвите в Перперикон

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Над 50 каменни гробни камери разкри екипът на проф. Николай Овчаров само за последния месец от разкопките в Южния квартал на Перперикон. Гробовете са от всички страни на най-голямата раннохристиянска базилика, която се е намирала там, и са буквално един върху друг. Става дума за погребения на мъже, жени и деца – граждани на средновековния Перперикон, обясни за „Монитор“ топархеологът, добавяйки, че се очаква в своеобразния Град на мъртвите да има още стотици гробове.

През миналата година проф. Овчаров и хората му намериха в Южния квартал на Перперикон най-големия раннохристиянски храм в Родопите – трикорабна базилика с обширен двор (атриум), построена е през втората половина на V век, дълга 34 метра и широка 14 м. Абсолютно сигурно е, че още тогава е била епископски храм, категоричен е Овчаров. За това говорят синтронът, както и постаментът на амвона, от който епископите на Перперикон са изнасяли своите проповеди към новопокръстените тракийски езичници.

През IX век църквата е превърната в еднокорабна базилика. Въпреки това нейната дължина пак остава около 22 метра и със сигурност е изпълнявала функциите на епископска катедрала. Именно тогава, през Х-ХІV в., край култовата сграда се появява обширен некропол. Повечето от гробовете представляват камери, напомнящи саркофази, тъй като са добре оформени от каменни плочи.

В откритите през 2016 г. 34 гроба археолозите са се натъкнали на бронзови, сребърни и позлатени накити – наушници, обеци, гривни, апликации. Някои от погребалните съоръжения имат надгробни плочи с кръстове и надписи на гръцки език.

При продължилите проучвания през сегашния археологически сезон се е оказало, че некрополът е с огромни размери и спокойно може да бъде наречен Град на мъртвите.

Тази интензивност на некропола край базиликата позволява да се хвърли светлина върху броя на населението на Перперикон през ХІІ-ХІV в., сигурен е проф. Овчаров. „Ще припомня, че край разкритите досега две средновековни църкви в Акропола и Северния квартал също има некрополи със стотици гробове. Като към това се прибавят наличните исторически сведения, че тогава Перперикон е бил голям и богат град с епископска катедрала, може да се заключи, че той е имал население от хиляди жители“, смята той.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Археология

Проф. Николай Овчаров: Търсим гроба на патриарх Евтимий

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Николай Овчаров сред туристи на любимия си Перперикон

Хенриета Георгиева

Професор Николай Овчаров е най-известният български археолог. Завършил история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е преподавател в Нов български университет. От 18 години работи върху останките на Перперикон, който се превръща в  туристически обект с национална и световна известност благодарение на усилията му. Последният интересен обект, където екипът му прави разкопки, са църкви в района на Златоград. Наричат го Индиана Джоунс по аналогия с легендарния професор археолог Хенри Уолтън, изигран от Харисън Форд в култовата филмова тетралогия на Стивън Спилбърг. Николай Овчаров е автор на 15 книги. Член е на Ордена на българските тамплиери – Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.

Изненада ли е наличието на толкова християнски обекти в района около Златоград?

– Наистина в района на Добромирци и Бенковски – плодородна райска  долина между Източните и Средните Родопи, има много християнски обекти. Въпреки че сега населението там е изцяло мюсюлманско, регистрирахме 5-6 църкви, сега в руинен вид под земята, като тази край Добромирци. Там всъщност храмовете са два – под църква от XIII-XIV век с полукръгла апсида, излезе и трикорабна базилика от IX-X век, която със сигурност ще предизвика огромен интерес. Разкопките се правят изключително със спонсорството на златоградчани. Най-интересната находка от района обаче, за която аз самият разбрах едва сега, се пази в Кърджалийския регионален исторически музей. Намерена е само на 2 км от църквата в Добромирци. Става въпрос за истинско съкровище – 135 сребърни монети на цар Иван Шишман. Най-добрият нумизмат в България доцент Константин Дочев ще датира точно кога са сечени. Намирането им в Родопите е забележително, тъй като през 1371 година, когато Иван Шишман идва на власт, цяла Южна България  вече е превзета от турците. Явно съкровището е пренесено през Стара планина в периода на битките и падането на  България под османска власт.

В района около Добромирци има и други такива паметници, което е доказателство за много силен християнски живот там в миналото. На базата на тези и на други данни стигнахме до хипотезата, че може би по тези места е прекарал последните дни от живота си последният средновековен патриарх на България – Евтимий Търновски.

Това оборва ли досегашната най-популярна теза, че видният духовник е заточен в Бачковския манастир?

– При падането на Търново под турско робство през 1393 г. патриарх Евтимий е осъден на смърт като смел бранител на българската православна вяра и държава. Става обаче чудо – когато турският палач вдига ръка да посече патриарха, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Така патриарх Евтимий е „заточен в Македония“, както пише неговият житиеписец. Става въпрос за областта между Солун и Одрин – Беломорска Тракия и прилежащите райони на Източните и Средните Родопи. Тези дни се разгоря голям спор около термина „македонски земи“ през Средновековието след изявление на  руския президент Путин как кирилицата е стигнала до Русия. Македония или македонската земя по онова време е именно областта между Одрин и Солун – няма нищо общо с днешната Република Македония,  наш западен съсед.

А що се отнася до патриарх Евтимий – знаем, че е бил изпратен някъде в Македония. Наложило се е мнението, че е бил в Бачковския манастир. Но едва ли турците биха оставили патриарха, който е бил толкова голям враг на Османската империя, в толкова голям манастир, близо до голям град като Пловдив.

По-логично е патриархът да е минал през Бачковския манастир, откъдето да е изпратен в по-отдалечени места. Впрочем Бачковският манастир има много метоси – в Беломорието, в Източните и в Средните Родопи. Дори в документи на основателите на манастира братя Григорий и Абазий Бакуриани са отбелязани изрично имения в Ахридос, както се наричали Източните и Средните Родопи в Средновековието.  Добромирци, Бенковски, Дрангово са села в закътана  райска долина, където е нормално манастир като Бачковския да е имал имоти и метоси. При разкопките на Перперикон преди три години открихме печат на Муселий Бакуриани, най-вероятно племенник на братята, който е ръководел манастирските имения в оня район. Това е едната следа, по която се движим.

Има и друга следа. През 30-те години при строеж на джамия в село Бенковски, само на 2-3 км от църквата, която сега  разкрихме, е открит гроб на богато облечен християнски епископ. Десетки свидетели разказват, че е бил облечен в златовезани дрехи, с корона, т.е. митра,  на главата. Преди 20 г. в квартал „Веселчани“ в Кърджали, в манастира „Св. Йоан Предтеча“, при реставрации в църквата намерих гробница с точно такъв погребан в златовезани дрехи епископ. Дори тогава отец Боян Саръев каза: Това е патриарх Евтимий! Оказа се обаче, че това е погребение от доста по-ранен етап – от края на XII  век.

Когато всички данни се съберат, хипотезата, че mатриарх Евтимий е прекарал последните си дни в района на Добромирци, не е за пренебрегване. Не бива обаче да тръбим: Откриха гроба на mатриарх Евтимий! Става въпрос за хипотеза. Имаме данни и продължаваме да работим в тази насока.

Какво ще търсите на Перперикон това лято?

– Откриваме 18-ия сезон на 19 юни. Но там има работа за поне още стотина години.  През миналата година приключихме Акропола, сега проучваме южния квартал, който вероятно крие по-големи богатства. Открихме грандиозна базилика, дълга почти 40 м – за Родопите това е най-голямата откривана досега църква от ранното християнство – V-VI век. Радващото е, че почти няма българи, които не са ходили на Перперикон, вече има хора, които са били там по десетина  пъти. Това е едно от чудесата на културния туризъм – когато един обект се разработва, хората го посещават много повече. Преди 18 г. мястото беше много тайнствено – обрасло с гора, само тук-там стърчаха скали. Сега наоколо е пълно с хора, загуби се част от романтиката.

Не планирате ли и други обекти?

– Туристическата  връзка между Пловдив, Кърджали и Златоград е задължителна. А с игумена на Бачковския манастир отец Симон сме добри приятели и имаме амбициозни идеи за развитие на поклонническия туризъм, който ще включва Бачковския манастир, метосите и църквите наоколо.

Спира ли законът иманярите?

– Пикът на металотърсачките беше през 90-те. Тогава всяко село имаше по 5-6 металотърсача. Днес тая страст попреминава. Мнозина се убедиха, че забогатял иманяр няма. Те са най-долното звено на веригата. Оттук насетне започват серия прекупвачи, докато се стигне до големите колекционери, които всъщност  стимулират тази дейност. Нещата намаляха и заради промените в закона, ала и заради изчерпването на находките в горните пластове на терените в страната. Още през 90-те години, когато нямаше никакъв контрол, много от нещата бяха изнесени. Аз обаче имам сигурна рецепта против иманярството – превръщането на обектите в паметници на културно-историческия туризъм. Няма как да има иманяри в Голямата базилика в Пловдив, на Перперикон, където има охрана и непрекъснат поток от хора.

Освен изследовател сте и запален пътешественик. Накъде след Африка, Камчатка и Индокитай?

– Току-що завърших книгата си за Кипър – прекрасен остров само на два часа път със самолет от София.  Много древна държава, с невероятни антични градове. Да не говорим за Кипърското кралство от XIII-XV век, за което знаят малцина в България – своеобразна идеална държава, създадена от средновековните рицари кръстоносци след напускането на Светите земи.

Планирам голямо пътуване в Централна Азия – Северна Монголия, планините Алтай, откъдето идват прабългарите. През ноември-декември предстои освещаване на паметника на кирилицата на Антарктида, може да пътувам и дотам.

Какво намира сериозен учен като вас при тамплиерите?

– Свързва ме пиететът към рицарството, към Средновековието. Аз съм един от първите в ордена. Продължавам да съм велик офицер в ордена. Исках да участвам в организация, която се занимава с благотворителност, и да има насоченост към историята. Основахме Институт за изследване на средновековната история. Тамплиерите са западна организация, но в съвременния вариант в ордена, който е обикновена благотворителна организация, участват доста християни. Интересът вероятно е предизвикан от ритуалите и плащовете, които са традиция отпреди векове.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Археология

За малко никой да не узнае за най-голямото BG откритие

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Професор Спасов показва отливка на зъба

Генадий Михайлов

Едно от най-сериозните научни открития от последните месеци всъщност се оказа изцяло българско. Точно преди седмица реномираното издание „Плос уан“ излезе със скромното заглавие „Грекопитекът от късния миоцен в Европа – потенциален първи предчовек“, което британският „Да телеграф“ синтезира с шумното „Европа е родното място на човечеството, не Африка“. От открита преди 70 години челюст в Гърция и зъб, открит в България преди десет години, за които всъщност се разбира, че са принадлежали на един и същ вид – вероятно липсващо звено в еволюционната история на човека. Той е живял преди 7.2 милиона години и научното му име е грекопитекус фрайберги, или на галено Ел греко, а човекът, стоящ зад това откритие, е директорът на Националния природонаучен музей проф. д-р Николай Спасов.

Историята започва съвсем неочаквано през 2007 г., когато професор Спасов се връща от разкопки в Македония и както сам признава: „Този зъб ме изненада в гръб.“ Малко по-рано с него се е свързал любител, колекционер на фосили. Докато разглежда колекцията, професорът обръща внимание на един дребен предкътник, който тази седмица захапа челните страници на изданията от Канада до Австралия.

Човекът, открил зъба, всъщност години наред е ходил до кариера близо до Чирпан, от която е събирал вкаменелости. Кариерата е функционирала от 80-те години, но в момента е затворена. „Мен ме боли сърцето, като си представя това“, разказва професор Спасов. Защото пясъкът от тази кариера е отивал директно за строежа на магистрала „Тракия“. Твърде вероятно в основите на пътя и в момента да стоят останки от костите на древния предшественик на днешните хора.

Първата работа на проф. Спасов е да обсъди находката с академик Юхновски, тогава председател на БАН, от когото получава и първото финансиране в размер на 25 хиляди лева. Всъщност цялото проучване е направено за около 50 хиляди лева, при това от 2008 до 2017 г., като съществена част от средствата са получени през последните три години чрез спонсорство от ОББ. Смешна сума за световните научни среди, в които работи професорът.

„В Източна Африка големите американски, френски, немски експедиции работят с огромни средства от години“ – допълва той. Сърцевината на цялото откритие е свързването на зъба с фосил на челюст, открит около Атина в годините на Втората световна война от професор Фон Фрайберг. Професор Спасов има силно предчувствие и започва издирването на челюстта, която е намерена в доста окаяно състояние в музея в Нюрнберг, а намирането й е дело на професор Бьоме, която работи в университета в Тюбинген.

Все пак челюстта е достатъчно добре запазена, за да се докаже, че зъбът и челюстта са принадлежали на един и същ животински вид. „Костите бяха върху две тарги, дървени. И в единия ъгъл на едната тарга имаше кутия цигари от фабрика „Родина“ – София, 1943 г. Производител – „Томасян“, разказва професорът. Той вижда в това и пръст на съдбата: „Сякаш още тогава бе заложено, че ние ще продължим това, което проф. Фрайберг е направил.“ Следва пътуване до Атина и намиране на фосили, открити от малко известен гръцки палеонтолог, който е вървял по стъпките на професор Фрайберг. Те се оказват ключови за датирането на находката. „Бяха като подарък за нас“, разказва проф. Спасов. Така в крайна сметка се събира и цялостната картина около откритието, публикувана във втората статия на „Плос уан“ – че грекопитекът, датиран на 7.24 млн. години, е по-стар от досегашния най-древен предчовек – сахелантропа от Чад (6-7 млн. години).

Първоначалната идея на международния екип е новината да тръгне и от България. Професорът разкрива, че „Плос уан“ имат политика на медийно ембарго, т.е. медиите не трябва да разпространяват информация за откритието преди публикуването на статиите. Съгласно тази политика те са подготвяли големите медийни групи, че предстои сериозна новина. От българска страна единственото, което е направено, е новината да се даде на БТА. Те я пускат на български в девет вечерта, когато са публикувани статиите в сайта на „Плос уан“, и така научното откритие от световна величина просто потъва в медийния поток. След пускането на новината всички медии са се втурнали към западните партньори в проекта. Професорът сам си признава „Аз добре, че успях тук-там да мина във всичкото това.“

 

Професор Спасов на експедиция в Македония

Така трябва да е изглеждал първият човек, който по всички данни е обитавал днешен Чирпан

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Най-четено