Във вихъра на славата през 1973 година
Катерина Хапсали
Ако имаше „Денсинг старс" по времето на соца, със сигурност почетната грамота щеше да е нейна. Защото е партнирала в танците на Фидел Кастро, Сюлейман Демирел, Константинос Караманлис... И, разбира се - на Тодор Живков. „Такова беше времето - казва усмихната Анахид Тачева. - След официалните вечери имаше забави, а аз много обичах да танцувам." Именно един валс на някогашните балове в зала „България" я събира и с първия й мъж - Коста Цонев.
Днес Анахид не е във вихъра на танца. И то не заради годините - въпреки напрегнатото взиране трудно ще повярвате, че е на 73 г. Нито защото музиката вече не я вълнува - напротив, докато говорим, от уредбата в дома й се разнася дискретен валс. Просто 2012 година завинаги променя светоусещането й: въпреки усмивката, въпреки отработените жестове около Анахид витае усещането за тъга. Защото тогава губи съпруга си - бизнесмена Васил Тачев, с когото са заедно, „ако броим и гаджелъка", 40 години. Броени месеци по-рано изпраща и първия си мъж, Коста Цонев.
Анахид Мелкон Тавитян - каквото е моминското име на полуарменката - се ражда в семейство на търговец. Баща й има магазини. „Нали знаете, арменците имат този нюх!" Отива си от този свят, когато Анахид, най-голямото дете, е едва на 13 г. До онзи момент майката Тодорка е домакиня. След като остава вдовица на 35 години, запретва ръкави и се хваща с магазинчето на „Пиротска". За детските си години днес Анахид не говори с огорчение. Отбелязва, че тогава на семейството й е адски трудно, но бърза да разведри разговора. Например да подчертае, че именно на баща си дължи „арменско къдравите си коси". И че е благодарна на родителите си за своя ген. „Никой не ми дава днес годините" - констатира без намек за кокетство.
След смъртта на баща й на улицата я спират модни „скаути", макар че тогава със сигурност не са познати с това име. Питат я иска ли да е манекенка и да печели някакви пари. „Бях 9-и или 10-и клас... Предложението ме изненада, но се съгласих - имах подходящата фигура, бях хубаво момиче, а и пари ни трябваха. Станах манекенка, представяхме български дрехи не само в София, но и в провинцията, пътувахме до Будапеща и Москва." Ревюта се организират и на някогашните балове в зала „България", които продължават по десет дни около новогодишните празници. В забавата участва и оркестърът на Вили Казасян, режисьор е Хачо Бояджиев, а конферансиета са нашумели за времето актьори. На един от тези балове гимназистката Анахид Тавитян среща Коста Цонев.
„Той гонеше 30-те, имахме почти 12 години разлика... А аз бях с много тънко кръстче, което още повече се подчертаваше от фустите, които се носеха тогава. Не знам откъде майка ми беше намерила страхотна американска фуста! Излязох да покажа една рокля с много малки копченца и кадифена якичка и чух как Коста коментира: „Аууу, какво хубаво момиче! И колко много копчета! Ами ако трябва да ги разкопчавам всичките, колко време ще загубя?"
Така започва закачката между актьора и Анахид, която тогава е в 11-и клас. Ухажването е подсилено от безброй портокали, тогава дефицитна стока, с които напористият Цонев държи да я омае. Но звездният им миг определено е танцът, на който я кани. „Коста дойде при мен и ме попита мога ли да танцувам. Разбира се, отвърнах аз. „Ама сигурно не можеш да танцуваш валс!" Напротив, мога!" Тогава актьорът я кани да участват в балния конкурс. Вземат първа награда.
През годините Анахид Тачева има и други звездни партньори, но нито един танц не е толкова съдбовен. Протоколно с Фидел Кастро танцува „нещо като танго". „Защото той беше вече на възраст! Виж, Караманлис беше хубав мъж - висок, строен, с отношение към музиката. А Демирел беше нисичък, дебеличък, аз стърчах една глава над него."
А Тодор Живков танцуваше ли добре? „Да - категорична е Анахид. - Живков се впускаше в танца! Особено обичаше да играе хоро, най-вече Дунавското. Споменът ми за него е, че беше страшен веселяк! Обожаваше вицовете, затова и професор Ангел Балевски беше неговият любим човек - винаги зареден с нови анекдоти."
Но да се върнем на най-важния партньор на дансинга - Коста Цонев. Когато отива при майката на Анахид да иска ръката й, жената буквално го изпъжда. „Аз нямам дъщеря за женене!" Така заявява Дора Тавитян.
Анахид се омъжва за избраника си през 1958-а, когато завършва гимназия. Така сменя апартамента на бул. „Патриарх Евтимий", срещу църквата „Св. Георги", с една схлупена къщичка на улица „Хайдушка поляна" в квартал „Красно село". Актьорът саморъчно прокарва канализацията, за да посрещне булката - дотогава тоалетната на семейството е на двора. Едно ъгълче от кухнята приютява душа. Романтика? „Всъщност, да! - разсмива се Анахид. - Спомням си как после Коста купи и едно малко смешно телевизорче! Изнасяхме го на двора и цялата махала се нареждаше като на кино." През лятото на 1959-а се ражда първото им дете - Димитър, днес известен телевизионен журналист. Година по-късно Анахид се явява на кастинг за роля във филма „Нощта срещу 13-и", с режисьор Антон Маринович. Одобряват я. Лентата е криминална, а звездите в нея са безспорни - Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Иван Андонов, Коста Цонев. Куриозното е, че във филма Анахид играе племенница на мъжа си. „Аз много си мечтаех за филмова кариера - признава носталгично. - Исках да уча във ВИТИЗ, бях се подготвила, но Коста не ми разреши. „Ти луда ли си? - каза ми. - Знаеш ли какво става с хубавите момичета, като влязат там?!"
Превратният момент в професионалния й живот идва в края на 1961-ва. Както си седи вкъщи с детето, пуска въпросното смешно телевизорче и чува анонс на Никола Филипов. Българската телевизия обявява конкурс за говорителки! „Ами опитай - казва съпругът й вечерта, - ти имаш хубав глас, може и да стане нещо..." „Представяш ли си - само глас?!- и днес реагира на онези думи Анахид. Подава документите си, но не с фамилията Цонева, а с моминското си име. На първия тур се явяват 800 момичета.
„Поглеждаха как изглеждаме физически и ни караха да прочетем някаква новина, за да чуят гласа, да видят дали говорим правилно. Оставиха само трийсетина от нас! После отсяха едва десет." На третия тур кандидатките отиват в Телевизионната кула, тогава само там има студиа. Трийсетгодишната телевизионна кариера на Анахид Тачева стартира с анонс за детското предаване „Вълшебните бонбони". Научила го е наизуст, казва го, без да мигне. В началото се появява на екран три пъти седмично, но кариерата й бързо набира скорост. Започват интервюта, снимки, автографи... Към говорителката неспирно са отправяни покани да води светски събития, концерти. Въпреки постоянното си публично присъствие Анахид не дава друг да я гримира. Когато през 1963-та отива със съпруга си в Париж, решава да си купи абсолютно всичко, за да се „работи" сама. До края на кариерата й гримът е винаги нейно дело. Друг немислим детайл спрямо днешната действителност е липсата на аутокю. „Много учех наизуст. Отивах един час преди ефир и наизустявах всичко! Е, при новините това нямаше как да стане, те бяха на листа. Никога няма да ги забравя, толкова много се налагаше да изчетем понякога. Когато Тодор Живков например падна, по 5-6 страници ни даваха в кадър!"
Докато Анахид шества триумфално из телевизорите на целокупния български народ, личният й живот търпи постоянни сътресения. Коста Цонев ли е бил голямата й любов? „Не, не бих могла да кажа това... Аз, първо, бях много малка, когато го срещнах. Може би страшно рядко се случва да си на 17 г. и да откриеш голямата любов, нали все още си дете! Мъжът на живота ми е Васил Тачев, моят втори съпруг. Само си представете - та ние развалихме две семейства, три деца страдаха заради нас! Той имаше дъщеря, аз бях родила и Теодора. Още повече че вече веднъж се бях развеждала с Коста... Втори път ми се случи да се разделя с него! Но го направих, за да се омъжа за Васко."
„Не знам как ще прозвучи, но Коста не беше мъж за една жена. Първо, такава му беше професията, общуваше с много дами. Такова му беше и семейството, и тримата братя Васил, Иван и Коста Цоневи страшно обичаха жените и харесваха разнообразния секс. Аз много се тормозех, струваше ми се, че Коста изобщо не ме забелязва. Все едно бях в дома му само за да сготвя, да изчистя и да гледам детето... И както бях потънала в подобни размисли, погледнах с други очи един човек от нашата обща компания. Влюбих се, три години бях с него! Коста не беше съгласен да се развеждаме, дори се отнесе доста грубо с мен, но аз настоях... Една година бяхме разделени. Междувременно разбрах, че човекът, в когото се бях влюбила, не е за семейство. И си казах - за Коста поне знам, че ме обича, както и че страда, както и всичките ни близки... Той също искаше да се съберем. Инициативата дойде някак спонтанно и от двамата."
Така на 25 години Анахид се жени повторно за Коста Цонев
„Започнахме този втори опит с голям ентусиазъм, на подписването аз даже вече бях бременна с Теодора. В началото всичко беше наред, но после Коста пак започна със своите истории... Тогава се запознах с Васко (Васил Тачев - б.р.). По онова време най-известният хотел тук беше „София", пък аз имах приятелка, която работеше на бара. Именно там се събираше тогавашната столична бохема. Беше вече 1972-ра, времето бе по-отворено. А аз - на 31 г., в най-хубавата възраст! Васко ми беше връстник, много красив мъж! Не че Коста не беше, но у Васко имаше рафинираност - беше живял в Лондон, знаеше перфектно английски и немски, занимаваше се с външна търговия. И изведнъж нещата станаха много сериозни... Три години почти бяхме гаджета. Жена му разбра, Коста - също. Срещнаха се двамата мъже в дома на майка ми, докато аз седях на „Славянска беседа" и ревях. Изобщо не знаех какво ще стане, големи трагедии бяха! Тогава Коста на бутилка уиски се пробва да убеди Васил да се откаже от мен. Но твърде голяма беше любовта помежду ни, ние имаме кармична връзка! Убедена съм, че сме били заедно в предишни животи. И със сигурност един ден пак ще сме заедно."
Въпреки огромния интерес, който не спира да предизвиква, малко след промените Анахид Тачева е свалена от екран заедно с други емблематични телевизионери като Мария Янакиева, Георги Ламбрев, Лили Ванкова... „Тогава, в еуфорията на демокрацията, се оказа, че ние сме „стари лица", работели при предишния режим. Бях на 52 г., изглеждах много добре, имах натрупан опит, но не исках да се моля никъде."
Не й се налага - съпругът й е успешен бизнесмен. „През годините Васко работеше в „Орфей", „Хемус", известно време дори в „Мултигруп" за Илия Павлов, занимаваше се със захар. Големи пътувания имаше, обиколи целия свят. А двамата заедно направихме околосветско пътешествие. Не мога да се оплача, бях гледана жена, но и много беше ревнив, горкият! Имала съм доста тежки моменти заради тази негова ревност, обичаше ме болезнено. Аз го разбирам, любовта ни беше страшно силна! Малко преди да почине, казал на наш семеен приятел: „Аз доста тормозих Анито, не знам дали тя ми е простила." Но аз всичко съм простила, всичко! Човек, който не може да прости, е нещастен. Само прошката освобождава от гнева."
