Съдебните заседатели, които пратиха убиеца на българската студентка Лора Николова и нейния приятел на смърт, показаха своето отвращение към Джошуа Дракър. „През цялото време гледахме дявола в очите", каза единият от заседателите на бащата на Лора - Никола, който беше всеки ден в съда. „Изключително мъчителен беше целият процес за нас", сподели той пред BG VOICE. Бащата на Лора – Никола Николов и брат й Георги бяха в залата всеки ден от процеса В хода на делото той видя кървави снимки и чу свидетелски показания за последните часове на дъщеря му и нейния приятел - 40-годишния Андрю Робъртсън. „За мен е важно да се разбере това, което 7 години чакам да бъде разбрано - че дъщеря ми никога не е намесвана в истории с наркотици и боклуци, а че е попаднала на лошото място в лошото време", каза Никола Николов. До него през цялото време беше синът му Георги, който живее в Бостън. Съпругата му Искра дойде в залата едва за прочитането на размера на присъдата. А тя беше най-тежката, позволена от законите на щата Джорджия - смърт чрез инжекция. Решението дойде от същите съдебни заседатели, които само за 30-ина минути прецениха, че Джошуа Дракър е виновен за двойното убийство Лора и Андрю. Лора Николова Те стигнаха до това решение, след малко повече от 2 часа, в които заседаваха, и още седем дни показания от свидетели на прокуратурата и защитата. В 3:38 РМ миналия четвъртък следобед 12-те мъже и жени в съда в предградието на Атланта Мариета се затвориха, за да решат съдбата на Дракър. Те имаха три опции - доживотен затвор с право на по-ранно освобождаване, доживотен без право на ранно освобождаване и смърт. Цялото семейство на Лора - майка й Искра, баща й Никола и брат й Георги, изслушаха решението, след което благодариха на прокурорите и хората от отдела за връзка с роднините на жертвите. "Аз дойдох да получа справeдливост и я получих", заяви за BG VOICE Никола Николов. Фактите, изнесени по време на процеса, изчистиха името на дъщеря му Лора, че е била забъркана в престъпен живот, както бяха писали някои български медии. Семейството беше удовлетворено от това. „Не мога да правя абсолютно никакво сравнение между правосъдието в България и това тук. Аз присъствах на този процес от сутрин до вечер неотлъчно. И знаете ли - аз мога да го сравня само с това, което съм гледал по филмите - 1 към 1, коментира след края на процеса Никола Николов. Не мога да ви опиша какво беше отношението на всички в съда към нас - като се почне от обикновените полицаи, портиери, стенографки до водещите фигури в процеса - прокурорката, директорката на службата за връзка с роднини на жертвите - изобщо не съм очаквал в такава степен. Това не са суперлативи, а само факти." Когато Дракър чу присъдата си, той се облегна и завъртя на стола си към родители, годеницата и други поддръжници, които плачеха. Той ги успокои с думите: "Всичко е ОК, всичко е добре." Когато полицаите в залата се опитаха да го накарат да замълчи, той им каза: "Какво ще ми направите, да не би да ме убиете?" В заключителните си пледоарии пред съда прокурорът Ан Харис заяви, че Дракър заслужава най-тежкото наказание, защото убийствата са извършени с шокираща "умисъл и грубост". Адвокатът на убиеца Джими Бери обаче поиска милост от съдебните заседатели. Двама независими лекари свидетелстваха по-рано, че Дракър има умствено разстройство в резултат на употреба на наркотици и е биполарен. Според Бери клиентът му се променил в затвора. "Не искам, а ви моля да пощадите живота му", каза Бери пред журито. Прокуратурата твърди, че на 5 април 2004 г. Дракър заедно с неговата позната Мелиса Макреър отишли до къщата на Андрю и Лора, за да купят наркотици. Четиримата седели на масата, когато убиецът поискал марихуана. Андрю станал да вземе и тогава Дракър го застрелял. „Аз чух изстрел, отскочих от стола и се обърнах и видях как Андрю пада на земята. Помислих си, че е мъртъв", каза на подсъдимата скамейка Мелиса Макреър, която все още не е получила присъдата си по същите обвинения. Тя представи себе си като неволен съучастник в престъплението, който разчитал на алкохол и наркотици в тази ужасяваща ситуация. В този момент Лора скочила върху Дракър и започнала да го удря. „Тя го удряше с ръце. Той я държеше за блузата. А тя не спираше да крещи: „Ти го уби, ти го уби." Аз също виках „Джош, не, не"... отново и отново. И тогава той застреля Лора", разказва Мелиса. Именно това боричкане беше в основата и на защитата, които поискаха от съдебните заседатели да оневинят напълно Дракър за убийството на Лора. Според тях пистолетът е гръмнал сам - два пъти, докато те са се боричкали. „Това е било напълно неволна, случайна стрелба. И въпреки нещастието по обстоятелствата на това дело не е криминално убийство", заяви във финалните си пледоарии адвокатът на подсъдимия Джозеф Вингери. В последните дни на процеса Дракър няколко пъти изказа недоволство от своята защита пред съдията. Според него те не повикали пред съда важни свидетели, които можели да обърнат хода на процеса. Дракър искаше също да бъде разпитан. До края на процеса обаче това не стана, но не по негово желание. „Аз искам да свидетелствам, но моите адвокати не смятат, че е добра идея", заяви Дракър. След финалните пледоарии той поиска прекратяване на делото, но съдията не разреши това и 30 минути по-късно журито го призна за виновен. Те не приеха обясненията на защитата, че стрелбата по Андрю Робъртсън е била жестоко отмъщение за сестрата на Дракър - Аманда. Тя е инвалид след свръхдоза наркотици, които Дракър твърди, че били купени от Андрю - приятеля на Лора. Въпреки че не свидетелства, Аманда беше доведена с инвалидна количка в съдебната зала през последните два дена. Джорджия е един от 34-те щата, които все още имат и прилагат смъртно наказание. Присъдата на Дракър по закон ще бъде обжалвана в сложен юридически процес, който понякога отнема десетилетия, преди тя да бъде изпълнена.