Журналисти публикуваха фалшиви резултати от изследване върху рака в научно списание в рамките на широкомащабно проучване за некоректни публикации. Експериментът целеше да покаже, че всеки може да представи фалшиви резултати за истински, ако плати за това, поясняват експериментаторите. В експеримента за фалшива наука участват петнайсетина международни медии, обединени от Международния консорциум за разследваща журналистика. Сред тях са „Норддьойче рундфунк", „Зюддойче цайтунг", „Ню Йоркър", „Афтенпостен", „Монд".
Журналисти от две германски медии - в. „Зюддойче цайтунг" и радиотелевизионната компания Ен Де Ер, представили пред „Джърнъл ъф интегритайв онколоджи" „резултатите от клинично изследване, които показват, че екстрактът от пропорлис е по-ефикасен срещу колоректален рак в сравнение с традиционната химиотерапия". „Изследването бе фиктивно, резултатите от него - изфабрикувани, а авторите му са от въображаем институт и не съществуват", уточнява френският в. "Монд". "Резултатите от изследването обаче бяха приети за по-малко от 10 дни и публикувани на 24 април." Сайтът на „Монд" предлага линк към архивирана версия на публикацията, която била изтеглена, след като ръководителите на списанието били предупредени за фалшификата. В нея се казва, че учени сравнили ефекта от химиотерапия с този от капсули прополис. Всъщност в заключенията в псевдонаучната статия се споменава и съвсем различна тема - за ефекта от масажите при тромбоемболия.
Германският министър на образованието и научните изследвания Аня Карличек се изказа в полза на разследване, което да установи защо фалшиви резултати от изследване са могли да бъдат публикувани. От в. „Монд" коментират, че през последните години освен фалшивите новини разцъфва и фалшивата наука и не се появява оптимизъм на хоризонта. „Монд" пояснява каква е схемата. Множество издателски къщи, които не държат особено на съдържанието, като индийската „Омикс е Сен Домен", турската „Вазет" и китайската „Сайънтифик рисърч пъблишинг", създават стотици статии със свободен достъп, където учените наистина рецензират статиите. Но за разлика от тези къщи има списания, които не разполагат с редакционен съвет, а просто публикуват статиите на учените срещу скромни суми от по неколкостотин евро за статия. Това става бързо и без контрол. Те не предоставят на други учени статиите и не търсят второ и трето мнение. Именно тази проверка е ключова за качеството в научните списания, но липсва в много от тях. На същия принцип се провеждат и научните конференции - учени представят откритията си, но понякога никой не иска да слуша подобията на научните разработки. Срещу фалшивата наука се надига вълна от протест сред признати учени от цял свят.
