За младите хора старостта може да се свързва само със свадливи старчета с бръчки по лицата, но науката ни чертае друга по-подробна картина. Какво ще се промени у нас с годините, нека видим седем научни факта:

1. Ще станете по-либерални. Мит е, че с появата на бръчките възгледите за живота стават по-закостенели. Изследване, проведено между 1972 и 2004 г. сред 24,000 души от различни възрастови групи, показа, че най-упорити във възгледите си сме в активна трудова възраст. С годините хората стават по-толерантни в отношението си към политиката, икономиката, религията, половете.

2. Вашите стволови клетки стареят заедно с вас. Изследване ог 2007 година показа, че регенеративната способност на стволовите клетки се снижава след достигането на определена възраст. Опитът, проведен върху мишки, показа нагледно, че нашите клетки стареят заедно с нас и регенерацията им става по-бавна. Учените обясняват това с гените, отговарящи за стреса и болестите, които стават по-активни с годините.

3. Потребността ви от сън ще намалее. Изследване, проведено сред 110 здрави хора от различни възрасти, показа, че хората между 20 и 30 години имат нужда средно от 20 минути повече сън от тези между 40 и 55 години. Те от своя страна имат

нужда от 20 минути сън повече

от хората между 66 и 83 години. Освен че възрастните хора имат нужда от по-малко време да се наспят, те заспиват по-трудно и прекарват по-малко време във фазата на дълбок сън. Впрочем статистически най-големи проблеми с безсънието имат хората около 65 години.

4. Ще станете по-разсеяни. С възрастта способността на човек да игнорира отвличащи фактори (странични шумове, движението около вас, рекламите по улицата и т. н.) намалява. Все пак изследване на психолози в Университета в Торонто показа, че възрастните хора могат да се съсредоточават. Те получават уникалната способност да правят „хипервръзки" - да свързват незначителна информация с по-важна, постъпваща в същия момент, и после по обратния път да си припомнят значимата информация. Смята се, че това може да покаже нови посоки за подобряване на паметта в късна възраст.

5. Състоянието на кожата ви ще се влоши. С възрастта епидермисът - най-горният пласт на кожата, изтънява и става по-нееластичен, а мастните клетки в дълбоките слоеве на кожата намаляват.

Най-очевидният ефект са бръчките

Нещо повече - вече е доказано, че лицевите кости също се износват и това е причина за „свикването" на чертите на лицето - бузите, ъгълчетата на очите и устата, надолу.

6. Вашето чувство за хумор няма да се промени. Психолозите от Baycrest смятат, че няма каквато и да било физиологична причина остаряването да влияе на хумора. Нещо повече - запазването на чувството за хумор в късна възраст подобрява качеството на живот.

7. Най-вероятно ще се отнасяте по-позитивно към живота. Стереотипната картина на свадливи старчета все по-често се оказва опровергана от изследванията: преклонната възраст може да донесе щастие на много хора. Изследвания във Великобритания, Германия, Франция и Швеция показаха, че много хора възприемат живота след пенсиониране по-положително, отколкото по време на активната си трудова дейност. Те откриват възможността да пътуват, да се грижат за себе си, да почиват и да се занимават с хобитата си, когато пожелаят. Разбира се, всички изследвания са проведени в страни с висок стандарт на живот, така че тяхната универсалност още не е доказана.

В крайна сметка обаче всеки мъж остарява. А страхът от това прави така, че

мъжете извършват дивотии

Както ще ви каже всеки таен агент или шпионин, в някои случаи е най-добре да изглеждаш "сив" - достатъчно привлекателен, но винаги на заден план. Хората в този бранш никога не са сред първите, които ще забележите в претъпкана зала, а не е изключено в някои случаи и въобще да ги пропуснете. При такава професия повечето от тях дори предпочитат да остават в сянка. Така че вероятно ще се изненадате, ако споделят, че едно от най-неприятните неща, когато един мъж остарява, е да стане "невидим за жените". Не просто те да не се интересуват от него, а въобще да не го забелязват. Всъщност доста малко са мъжете, които откровено, в прав текст, ще си признаят това, но много от тях над 50 и немалко около 40-те със сигурност познават усещането за "сливане с пейзажа" и абсолютна незабележимост за нежния пол.

И не е изключено именно това усещане за невидимост да прави някои мъже - особено политици и актьори, които са градили кариерата си в опита да бъдат обичани от масите - да се превръщат направо в жалко зрелище, когато остаряват.

За превърналия се в нарицателен герой 46-годишен републикански сенатор Антъни Уайнър страхът да остане незабелязан е толкова голям, че той снима епилираните си гърди и интимните си части и изпраща фотографиите на абсолютно непознати в Twitter и Facebook. Може би през целия си живот конгресменът толкова се е притеснявал, че никой няма да го забележи и че е такъв смотаняк, че направо би бил достоен за съжаление, ако не е толкова арогантен.

Подобни страхове за невидимост, скрити или явни, може би са се загнездили и в мозъка на 62-годишния Доминик Строс-Кан, който доскоро беше директор на Международния валутен фонд и бе спряган като най-обещаващия кандидат за следващите президентски избори във Франция.

Преди време той попадна в огромен скандал, след като бе обвинен, че се опитал да изнасили в известен хотел в Ню Йорк 32-годишна камериерка от африкански произход. Според полицейската информация през цялото време я е питал: "Знаеш ли кой съм?" Но явно отговорът на този въпрос е бил отрицателен.

Бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер е бил на 50 г., когато е преспал с домашната си помощница през 1997 г. (В резултат на което тя забременява.) След като новината излезе наяве, таблоидите разкриха, че Шварценегер е предпочитал жени, които смятат, че той е по-красив от тях - или поне такива, които са създавали това впечатление у него. С други думи, той е имал вкус най-вече към жени, които го виждат по начина, по който му се иска.

Сделката сменя тръпката

Но това, което наистина липсва на тези мъже, това, по което въздишат всички, дори тайните агенти на средна възраст... е най-вече страхотната тръпка, която може да пламне само от един поглед, когато си на 20 или 30 години. Изведнъж това просто изчезва напълно. И тогава откриваш, че секси погледът на младия мъж се е превърнал в похотливо зяпане на стар чичка. Мислиш си, че си зрял жребец - или поне просто привлекателен мъж с няколко сиви косъма, но по изражението на младата жена, с която разговаряш, ти става ясно, че си дърт развратен козел. И тогава започваш да й задаваш въпроса: "Знаеш ли кой съм аз?"

С възрастта женското внимание все по-често е резултат на сделка. Без тръпката и химията от младостта новите връзки започват да заприличват все повече на бизнес. Крепят се на обещанието за сигурност и другарство или просто на пари и амбиции.

Силвио Берлускони, бившият министър-председател на Италия, стана известен както с безбройните си любовници, така и с това, че особено по-младите сред тях получават заплащане за присъствието си около него. Повечето жени сигурно си мислят, че мъжете са прекалено цинични, за да се интересуват от това, но всъщност почти всеки мъж осъзнава добре разликата между връзка с жена, която го желае, и жена, която желае нещо от него.

Жените го знаят отдавна...

В интерес на истината да станеш невидим е неизбежно. Жените винаги са знаели това, чувствали са го, страхували са се от това и са говорили за него. Ако говорите с жени над 40-годишна възраст, надали ще попаднете на поне една, която да не се усети на мига какво точно имате предвид.

Но най-красивият и болезнен израз на трагедията на невидимостта реално е стихотворение, писано през 60-те години от Рандъл Джарел, която тогава е наближавала своята 50-а годишнина. Пише за жена приблизително на същата възраст. Нейното най-голямо желание е просто "момчето, което носи покупките до колата ми, да ме забележи. Притеснявам се, че той въобще не ме вижда."

Единственото, което жадува и всеки мъж над определена възраст (бил той таен агент или не), е поне момичето, което му сервира студения чай в бара, да го забележи. Но в повечето случаи това просто няма как да се случи. Той просто се слива с пейзажа, както в крайна сметка ще стане с повечето от нас.