В коя категория спадат студенти, които са завършили обучението си в чужбина, където са били здравноосигурени през периода на обучението си в България? Каква е съдбата на техните здравни осигуровки в България и дава ли българското законодателство справедлив отговор за тази вече често срещана ситуация.

Официалните държавни институции в България не водят статистика за броя на заминаващите за обучение в чужбина. По неофициална информация той варира от 24 000 до 30 000. Много често студентите, които учат в чужбина, са с прекъснати здравноосигурителни права и когато им се наложи да отидат на лекар в родината си, голям брой от тях посещават частни клиники.

Владислав е от Пазарждик и прекарва последните 6 години като студент в Съединените щати.  „Още първия път, когато се прибрах в България за първата ваканция, ми се наложи да отида на лекар. След като трябваше да направя прегледи, да ми бъдат направени изследвания, се разбра, че това, което съм плащал като застраховка в Америка, не мога да го използвам. Трябваше да си платя  доста голяма сума и като всички студенти финансовата възможност не е толкова голяма и беше трудно", разказва той.

Росен Бъчваров от Националната агенция по приходите обясни, че има разрешение на проблема на Владислав, както и на хилядите други студенти, попаднали в същата ситуация.  „Съобразно българския закон всеки студент, учещ редовно обучение - това е важно уточнение - не е длъжен да се осигурява за здраве в България. И тук възниква въпросът как българската държава може да разбере, че един българин е студент в чужбина и това става с представяне, уви, минимум веднъж годишно на документ, било то удостоверение или друг документ, доказващ, че човекът „Х" за периода "y" e учил редовно обучение в някой чуждестранен университет, без значение дали той е в ЕС или не."

Представяйки подобен документ всеки семестър, българската държава чрез НАП заличава задълженията  за здравни вноски. Представянето на този документ също така ще възстанови прекъснати застраховки за периода, когато сте учили в чужбина. За българи, които са живели и работили в държава извън ЕС, когато се върнат в България, трябва да платят здравни осигуровки за времето, когато не са живели тук. Максимумът, за който трябва да платят, със задна дата, е 36 месеца. Т.е, ако сте живели извън България през последните 6 години например, трябва да платите здравните си осигуровки за последните 3 години.

Според българските лекари това допълнително натоварва системата.  „Ако голям процент от тях решат, че могат да си платят за определен период назад вноските, автоматично изравняват правата си. Те обаче не са предвидени в този регулативен стандарт, не са изчислени, но дърпат някакъв ресурс, което път влошава финансовия статут на тези, които са били с редовни здравноосигурителни вноски", смята общопрактикуващият лекар Павлина Здравкова.

След възстановяване на прекъснати здравноосигурителни права единственият начин да не се натоварва здравната система е да внасяте дължимите вноски редовно. Ако сте бил студент в чужбина и поради незнание сте платили здравните си осигуровки със задна дата, тези пари могат да ви се върнат след представяне на непобходимия документ. Ако имате въпроси, може да се обърнете към Националната агенция по приходите  на  [email protected].