Завистта е стра­дание заради ус­пеха на другите или за това, ко­ето те притежа­ват, а ние - не. Тя е силно разрушително чувство, което често пре­раства от скрито негоду­вание към гняв, омраза и агресия. Завистта се опре­деля като порок, а Библи­ята я посочва като един от седемте смъртни гряха. И въпреки това всеки човек е изпитвал завист и си е пожелавал да бъде на мяс­тото на другия. Обикновено завиждаме за това, което много бихме желали да имаме и за което усещаме липса. Това, че другите го получават, а ние - не, ни причинява страдание.

Също така завиждаме по-скоро на хората, кои­то са около нас, близо до нас и които смятаме, че са на и около „нашето ниво". Ако някой учен от Аме­рика получи награда, едва ли ще му завидим - първо, защото тази награда не ни интересува, ние не се стремим към това, а и негово­то щастие не ни заплашва. На един преуспял човек, който е получил широко признание, ние можем да се възхищаване, да му под­ражаваме и дори да го пре­върнем в наш идол, но по съвсем друг начин ще стои въпросът, ако този човек е нашият съсед, колега, при­ятел. До скоро е бил като нас, а изведнъж грабва всичко и с това заплашва да ни измести, да отнеме „нашето".

Зад завистта стои човек, които копнее за щастие, любов и признание, но болката, страхът, усещането за липса и неувереността му го карат да изпитва гняв и ненавист.

Завистта може да бъде активна или пасивна. При активната форма завиждащият е изпълнен с омраза към „съперника" и по всякакъв начин се оп­итва да му навреди и да го накара да страда. Непрекъс­нато мисли как да отнеме на другия това, от което има в повече. Започва да злослови срещу него и да изопачава действителността.

При пасивната завист човекът външно може да показва радост заради успе­ха на околните, но вътреш­но страда и негодува. Кол­кото другият е по-щастлив, толкова по-нещастен и ни­щожен започва да се чув­ства той. Самосъжалява се, самочувствието му и жела­нието му за изява и разви­тие рязко спадат. Започва да се обвинява, че изпитва завист, да си мисли, че е лош. Ще му се да види по- нещастен човек, за да се почувства по-добре.

И в двата случая обаче завистта е еднакво отровна за завиждащия. Съществува и друг вид завист - така наречена­та благородна завист. Тя е призната, когато казваш - „да, завиждам ти, че по­лучаваш толкова внимание и постигаш такъв успех, толкова бих искал и аз да го постигна". Но в този случай самото признаване на истинските чувства ги прави по-малко мъчителни. Нещо повече - в тези слу­чаи завистта е като стимул да постигнеш и ти това.

Как да преодолеем завистта и да се радваме за щастие­то на другите?

  • Признайте истинските си чувства - ако не пред чо­века, на когото завиждате, то пред себе си. Хората обикновено отричат, че за­виждат. Те са по-склонни да кажат, че мразят „против­ника" и да го оплюят, от­колкото да признаят, че му завиждат. Вие всъщност не мразите този човек, просто много бихте искали да има­те това, което той има и усещате болка, която пре­минава в гняв. За да преодолеете това, първо трябва да признаете чувствата си. Не се обвинявайте, а по­мислете кое ви кара да за­виждате, кое ви кара да се чувствате застрашени, къде усещате липса в живота си.
  • Открийте причините, кои­то ви карат най-често да за­виждате. Обикновено това е страхът, че ще ви отнемат нещо, че ще ви изместят и ще останете на заден план. Знайте, че никой не може да ви отнеме това, което си е ваше. В света има място за всеки и за всичко. Ко­гато завиждате, вие сами отдавате силата си и не си позволявате да бъдете щаст­ливи. Другата честа причи­на е усещането за липса. Вие страдате, че нямате нещо, а ето, че приятелят ви го получава и го има дори в излишък. И усеща­нето ви за липса става още по-голямо... Затова смене­те фокуса от това, което ви липсва, към това, което имате и бъдете благодарни за него. Дайте си сметка, че се съсредоточавате само върху един аспект от жи­вота и не виждате другото. Със сигурност вие имате много неща, които пък той няма. Със сигурност много хора биха искали да са точно на вашето място.
  • Не се сравнявайте с дру­гите. Това е главната при­чина, поради която хората завиждат. „Той има по-ху­бава кола", „тя е по-красива", „той има повече". He измервайте щастието и успеха си спрямо другите. Всеки има свой път, свои успехи и неуспехи. Освен това вие виждате само външното - примерно, че той има по-хубава кола, но не виждате, че той страда, защото е сам, докато вие имате прекрасно семейство.
  • Съсредоточете се върху предимствата си. Вие може да нямате тяло като на вашата приятелка, но пък имате красиви очи и чаровна усмивка, имате своите качества и умения, които ви правят уникални и неповто­рими. Може да нямате мно­го пари като съседа, но пък имате приятели, деца, здра­ве, които са по-скъпи от ця­лото богатство на света.
  • Насочете усилията към себе си и своето развитие, а не към другите. Живейте своя живот и престанете да следите чуж­дия. Не мислете какво е постигнал другият, а какво сте постигнали вие. Илю­зия е да си мислите, че ако „съперникът ви" претърпи неуспех, вие ще бъдете по-щастлив. Вашето щастие зависи от самите вас, не от другите.

Позволете си да бъдете щастливи. Когато сте уве­рен и сигурен в себе си, ко­гато имате свои приоритети и цели и се радвате на жи­вота, успехът на околните няма да ви плаши.

Променете нагласата си към това, което изпитвате.

Вместо да се обвинявате, че завиждате, и да се самосъжалявате, използвайте завистта като стимул и вие да постигнете успех. Щом човекът до вас е успял, зна­чи и вие можете. Вместо да се измъчвате, можете да научите нещо от него.