Открийте ни и в

Семейство

Как да върнем страстта в семейството

публикувано

на

Навиците във връзката бързо набират скорост и се загнездват в спалнята. За да не загубите интереса си към любимия човек, използвайте всички възможности, за да преоткриете заедно миговете на страст и удоволствие. Сексуалната страст между двама влюбени трае около четири години. Това не е сензационна новина, но е добре да си го припомним. Химията не е достатъчно условие, за да се поддържа постоянен огънят в любовните отношения. Но когато говорим за „сексуална връзка“, на първо място трябва да обърнем внимание на думата „връзка“. Ако искаме с течение на годините да не се превърне в рутина или да се отдалечим един от друг, връзката трябва да бъде „глезена“. Иначе просто ще отпускаме безпомощно ръце всеки път когато червеният индикатор, наречен „засечка“, един ден започне да премигва на бордното табло.

Обичате ли се все още? Тогава играйте! Това може да бъде покана, отправена към всички, които изпитват носталгия по любовния трепет от първите години. Онова време, когато любопитството, стремежът към взаимно опознаване, желанието да изненадвате и да бъдете изненадвани са вдъхвали живот,

пикантност и топлина на отношенията ви

С годините обаче тази игра на преоткриване малко се е изхабила, но не е толкова трудно да бъде възобновена.

Двама души могат да продължат да си създават все нови и нови правила. Например тази вечер „тя“ ще вземе инициативата – може да избере ресторанта, филма или пък начина, по който да бъде приласкана. Следващия път „той“ ще използва случая, за да „поръси“ вечерта с малко пикантност. Трябва също да се отбележи, че невинаги другият може да отгатне желанията ни, нито пък е толкова лесно да се научим да ги изразяваме. Думите, все тези думи… Ако можехме веднъж завинаги да се убедим, че колкото повече се познаваме, толкова по-полезни са те!

Обичайте се със всичките си сетива! Имаме пет сетива, но прекалено често забравяме или пренебрегваме едно или две от тях. Да се отдадем на съзерцанието пред една хубава дреха, на усещането, което предизвиква ароматът на парфюма – всичко това ни подготвя и поддържа възбудата. В същото време е важно да имате физическа близост и извън сексуалния контакт посредством жестове на нежност. Но внимавайте с целувките, които понякога си разменяте машинално, когато се срещнете в коридора! Истински еротичният и чувствен жест е този, който осъзнаваме и подкрепяме с поглед. Да заложите на откривателството е най-добрият начин да засилите доверието в себе си. А това означава да затръшнете вратата под носа на рутината. Също като 45-годишната Краси. „Тялото ми се промени. Нямах много желание да се показвам гола, нито пък исках да правя любов на тъмно. Затова прибегнах към свещите. Няма по-добро средство от това за да смекчиш линиите. Носех също ефирни нощници, които прикриваха това, което не желаех да показвам, но без да скривам всичко. Благодарение на тези малки трикове се чувствах по-комфортно, не прекалено разголена и преодолях задръжките си.“ Саня и нейният партньор много добре са разбрали значението на това да си отделят повече време. „Избираме подходящи моменти, когато не сме много притеснени – следобедите, уикендите – и имаме цялото свободно време, за да се отдадем един на друг. И открих една друга форма на удоволствие. Преди то протичаше като електричество, сега е като вълна, която ме залива…“, радва се отново тя.

Свекърва на хоризонта

Конфликтът между свекърва и снаха не е само фолклорна измислица – той има и еволюционни причини. Свекървата бди над сексуалния монопол на сина си, но в същото време присъствието й може да е смъртоносно за внуците. Защо? Ето резултатите от новите проучвания на германски изследователи:

Антропологът Екарт Воланд от години изследва напреженията в голямата фамилия и твърди, че различните роднински връзки често водят до сериозни сблъсъци и конфликти. Понякога става дума дори за такива страшнички неща като експлоатацията на определени членове на семейството, повишена детска смъртност и мъртвораждания. Тези резултати са характерни за архаичните или за по-изостаналите общества, в съвременна Германия те се наблюдават само в отслабена форма – като вътрешносемейни борби, интриги, тормоз над определени членове на семейството или просто като игнориране. Но все пак ги има.

Кои са ключовите фигури? Без съмнение най-опасни са свекървите, установява професорът от университета в Гисен. Свекървите застрашават не само вътрешносемейната хармония, но дори здравето и живота на някои от околните. Германските изследователи отдавна работят по голям научен проект, който обработва информация от седем различни държави и от четири различни столетия: от Кеймбридж в Англия през ХVІІІ век, през Крумхьорн в Германия през ХІХ век, та чак до днешна Етиопия, до Малави, Канада, Япония и Гамбия.

Според проучването навсякъде и във всички времена свекървата статистически създава около себе си повишена опасност. За разлика от бабите по майчина линия, които са любимки на внуците, бабите по бащина имат шокиращо отрицателно въздействие върху внуците си. В продължение на 150 години в германското село Крумхьорн опасността от раждане на мъртво дете е била много по-голяма, когато свекървата е още жива. А когато свекървата живее наблизо до снахата, в същата къща или в същото село,

опасността от раждане на мъртво дете се повишава

с още 45 процента.

Най-голяма опасност за внучетата от мъжки пол е свекървата. Когато свекървата живее близо до новороденото, през първия месец от живота му опасността то да умре е 150 процента по-голяма. Статистически тези данни са толкова недвусмислени, че учените стигат до ясния извод: за внуците е много по-здравословно, ако бабата по бащина линия не живее наблизо или ако вече е покойница.

Друг германски учен, еволюционният психолог Харалд Ойлер, от 15 години насам провежда анкети за ангажимента на бабите и дядовците към техните внуци. След повече от 4 хиляди интервюта той установява, че бабите и дядовците по майчина линия се грижат много повече за внуците, отколкото тези по бащина. Най-грижовна се оказва бабата по майчина линия, на второ място е нейният съпруг, а най-малко от внуците си се интересува дядото по бащина линия. Този дядо най-рядко посещава внуците си, най-рядко им звъни по телефона, най-рядко им прави подаръци, най-малко скърби при смъртта на някой от внуците си и най-рядко е готов да осинови внук.

Дядото по бащина линия не се появява като фактор за повишената смъртност на внуците в статистиката на професор Воланд единствено поради това, че е толкова дезинтересован спрямо децата на сина си, та наличието или отсъствието му почти не се забелязва. В рамките на допитването, проведено от Харалд Ойлер, внуците потвърждават този факт: във всяка втора детска стая най-любимият родственик е майката на мама, докато едва 10 на сто от внуците изпитват същите чувства към дядото по бащина линия.

Как се обясняват тези смайващи явления? Еволюционните биолози предполагат, че

в дъното на всичко е наследствеността

Още римското право формулира закономерността, че „майката винаги е сигурна“. Тоест никой не се съмнява коя е майката на едно бебе, по отношение на бащата обаче има несигурност. Така единствено бабата по майчина линия може да бъде 100 процента сигурна, че внучето е от „нейното коляно“. И обратно: дядото по бащина линия е принуден да живее в двойна несигурност. Той не е напълно уверен нито дали синът му е наистина негов, нито дали внучето наистина е дете на сина му.

Защо обаче тъкмо внучетата от мъжки пол са най-застрашени от близостта на свекървата, както показват изследванията на Екарт Воланд? И тук има убедително генетично обяснение. Бащата предава Х-хромозомата единствено на дъщеря си. Следователно при новородените момчета Х-хромозомата със сигурност не идва от генетичния фонд на бабата по бащина линия. Вярно, че Х-хромозомата е само една от общо 23 хромозоми, но тя съдържа относително висок брой човешки гени – 8 процента.

При това повечето от тях изпълняват ключови функции в размножаването и по отношение на интелигентността. С други думи, Х-хромозомата е нещо като „началник“. И доколкото всяка баба е „генетично убедена“, че синът на сина й не носи нейната Х-хромозома, тя тъй да се каже еволюционно е доста по-хладна тъкмо към този внук. Естествено тази констелация е най-видима в по-архаичните общества, където са в сила традиционните връзки вътре в голямата фамилия.

В модерните общества, където в семейството често живеят деца от няколко различни брака, тези отношения се размиват. В селските общества обаче класическото противоречие между снаха и свекърва може да има много тежки последствия. Оттук именно идва и хронично лошата слава на свекървите по цял свят. Само за пример: на немски език един популярен вид кактус носи името

свекървино кресло

Свекървенски напеви от зори до здрач. Тежките напрежения между снахи и свекърви се потвърждават и от проучванията на много психотерапевти. Рут Гал, която преди 15 години основава първата в Германия група за самопомощ на снахите, е събрала данни, от които може да ти настръхне косата. Една свекърва например имала обичая да звъни до70 пъти дневно на снаха си, за да я провери дали послушно си седи вкъщи и какво точно прави. Други свекърви, като да са се наговорили, често използвали едни и същи подмолно-коварни реплики, например: „Бледичък ми изглеждаш, мойто момче… Да не би жена ти да не сколасва да те храни като хората?“

Свекървите често обвиняват снахите, че се отнасят зле с децата си (тоест с техните внучета) или пък, че са сексуални маниачки. Рут Гал, която е авторка на книгата „Как да се отървем от свекървенския капан?“, предлага точна статистика от какво най-често се оплакват снахите – жертви на свекървенски терор. 95 процента се жалват, че свекървата ги следи и поучава, 79 на сто – че свекървата говори гадости зад гърба им. Половината свекърви винаги са убедени, че знаят по-добре от снахата от какво се нуждае синчето им.

Според антрополога Екарт Воланд един от най-мощните мотиви на свекървата е желанието й да поддържа „стремежа на сина към сексуален монопол“. Тоест свекървата е еволюционно така устроена, че се интересува най-вече дали отглежда генетично свои внучета, или пък е попаднала на кукувичи яйца. С други думи, проклетата свекърва всъщност иска само едно: снахата да не изневерява на сина й. Както казва Воланд, еволюцията е вградила у всяка свекърва неизкоренимо подозрение по отношение на снахата.

 

Внимание! Свекърва

Кактусът свекървино кресло

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Долната камара в Конгреса реши САЩ да продължат подслушването

Долната камара в Конгреса даде зелена светлина на подслушванията и следенето на личната кореспонденция, след като в четвъртък отхвърли законопроект,...

Затвори