12 октомври 1992 година, късно вечерта. Пазачът на музея на Георги Димитров на улица „Опълченска" в София забелязва нещо на пръв поглед странно. В сумрака някой изважда един от музейните експонати, и то не кой да е, а най-скъпия - личната кола на вожда, модел „Пакард Туелв", подарена му от Сталин. Колата безспорно е изключително безценна, специалистите твърдят, че струва повече от 2 милиона долара, но ако се пусне на търг, може да донесе много повече. Минали са вече две години, откакто премиерът Андрей Луканов е обявил мораториум върху изплащането на външния дълг. Икономическите показатели на България са ужасни, реномето й в света е накърнено. Никой не иска да инвестира в такава обрулена държава, никой няма намерение да й помага да си изплати дълга. В такъв именно момент правителството обсъжда фантастичната за онези години идея да продаде този автомобил на публичен търг, за да плати външния дълг на България. И точно преди да се вземе окончателно решение, колата изчезва Очевидно е, че от кръга около Луканов изтича информация към нароилите се вече борчески и мутренски групировки, които търсят всякакви начини, за да трупат лесни печалби. По онова време кражбите на коли бяха вече битово всекидневие, на дневен ред излизаха кражбите на заводи и банки, така че целият скандал потъна много бързо. И така личният брониран „Пакард" на Сталин, подарен по-късно на Георги Димитров, бе откраднат точно преди 20 години в нощта на 12 срещу 13 октомври от къщата-музей на комунистическия вожд. Това е един от първите бронирани автомобили в света въобще. Самата идея за такива автомобили се заражда в началото на 30-те години. Българският „Пакард" е произведен в зенита на компанията (1936-1938 г.), а от тази бронирана серия са направени едва 10 броя. Сталин не обичал да пътува, не държал на колите, но параноята го подтикнала през 30-те да си вземе бронирана лимузина. Изборът му паднал на „Пакард Туелв" с 12-цилиндров двигател. Самата кола е струвала 4,000 тогавашни долара, а бронирането - още 6,000. По-късно той вече имал три бронирани лимузини в кортежа си (подарък от Рузвелт), а с една от тях отива и в Техеран за историческата среща с Рузвелт и Чърчил. След войната Сталин дарява бронираните си красавици на тримата най-видни комунистически лидери в света. Една заминава за Белград при Йосип Броз Тито, друга - за Пекин при Мао Дзъдун, а последната, лично ползвана от него в Техеран, се отправя към България. „Пакард"-ът обаче почти не е каран в страната, броячът му отчел само 12,557 мили. След смъртта на Димитров колата е съхранявана в гаража на ЦК и УБО, а през 1974 г. е прехвърлена в къщата-музей на „вожда и учителя" на ул. „Опълченска" в София. Там „Пакард"-ът е затворен в подземен гараж заедно с още два автомобила, отново собственост на Георги Димитров. Един от тях е любимият му „Кадилак", а другият е „Татра", подарена от Клемент Готвалд при подписването на първото междудържавно споразумение между комунистическите вече България и ГДР. Технологията на кражбата е не по-малко интересна В нощта срещу 13 октомври един от пазачите забелязва, че той излиза от музея, но по-късно заявява, че сметнал, че го изкарват за някакво мероприятие отново. Заведено е следствие от 3-то районно столично управление, но е прекратено „поради липса на доказателства". Автомобилът е обявен за издирване от Интерпол. По-късно „Пакард"-ът, изчезнал от „Опълченска", е открит в частен музей в Чикаго. Впрочем това, че колата е прекарана тайно в САЩ, се установява от българските специални служби още през 2007 г. Тогава в страната постъпва информация, че лимузината е вкарана в САЩ като скрап през 1997 г. Интересното е, че след като първоначално уж няма информация по случая, а следователите не разполагат с доказателства, за да заведат дело, се оказва, че все пак е имало хора, които знаят с подробности как са се развили нещата. Известно е кой вкарва автомобила в Америка и дори кои са крадците. По искане на Интерпол върху музейния експонат в Чикаго е наложен запор Доказателствата, че той е твърде идентичен със задигнатата от София кола, са твърде убедителни, а това означава, че „Пакард"-ът може да се върне в България. Историята с тази знаменита кражба, както и тази с продадения уникален "Мерцедес" на цар Борис III, подарен му малко преди неговата загадъчна смърт от Хитлер (и пристигнала в София едва след погребението на монарха), с пълна сила повдига въпроса за създаването в България на специализиран автомобилен музей. Българската столица е една от малкото в Европа, където няма такъв. Точно една година преди да бъде откраднат, автомобилът е оценен от английски специалист на $1,5 милиона. В момента на кражбата се предполага, че стойността му е била вече над $2 милиона, но според специалисти организирането на търг с явно наддаване още тогава би могло да доведе до покачване на цената до $7 милиона. При положение че хипотезата за историческата стойност на возилото бъде доказана, на практика то става безценно.

Уникален дизайн Подът е направен от стомана с дебелина 6 см. Стъклата са дебели 8 сантиметра и тежат около 200 килограма. Прозорците не се отварят изцяло, а частично. В „Пакард"-а има светеща петолъчка, монтирана на сенника, а до местата на охраната и шофьора има предвидено място за стойки за автомати. Двигател: редови 12-цилиндров; Работен обем: около 5 литра; Мощност: 240 к.с.; Маса: около 7 тона; Дължина: около 6 метра. Когато производителите правят автомобила, той е бил частично брониран. По-късно обаче Сталин нарежда колата да бъде изцяло бронирана, руснаците започват и производство на гуми за пакардите, защото така им излизало по-евтино. Уникалният автомобил е можел да развие до 140 км/ч. Много добре вози и въобще не се чува как работи двигателят, дори посягаш да го запалиш отново. Има радио, което работи на средни вълни. Спирачките са усилвани, а кормилото се върти с един пръст, твърдят реставраторите. Луксозният автомобил има огромен багажник. Монтирани са термометър, часовник, плафони. Шофьорът е изолиран отпред също с бронирано стъкло. В открития в Чикаго автомобил липсва емблемата отпред, която при кражбата е била свалена. Освен това от колата са били махнати и тасовете и това е друг белег, който я отличава. Друга особеност е това, че на предната седалка на шофьора черната кожа била закърпена с кафява, като са направени идеални ръчни шевове. Релефът на гумите, които са руски, пък абсолютно съвпада с тези, които са описани в документите и се виждат от снимките на „Пакард"-а на Димитров. Колата има допълнителен фар и две тромби отпред.