Тройка по български – всички ги виждат, те отричат
Има няколко варианти за тройка в живота. От всички тях тази в леглото е от най-лесните - трябват само разкрепостени и достатъчно страстни участници. А ако никак не им пука от околните, после може дори да се похвалят. В България малцина биха го сторили, защото тройката от край време си е била нещо тайно, скрито, подмолно.
Не че не се практикува. Напротив! Но държавата е консервативна, лицемерието е в повече, затова човек се е научил да се крие. Тази национална черта съвсем очаквано се е прехвърлила и върху дейността на политиците. Колчем решат да сътворят нещо, което се дели на три, и почват да увъртат, да усукват, да отричат. Колкото по-явно е сътвореното, толкова повече се крият.
Последната българска тройка е факт от този вторник. По една или друга причина действащите лица я разиграха пред цялата страна. Всички можаха да я видят, да проследят развитието й, да й се полюбуват. Да оценят гиздави ли са участниците, отиват ли си един на друг, ще се вземат ли накрая или всичко е било само за едната угода. Но участниците, наместо чистосърдечно да си признаят и да им олекне, взеха в един хор да отричат. Не били правили тройка, те даже не се и харесвали, камо ли да се омешват. Стореното обаче е факт.
Тройките биват най-разнообразни - две жени и един мъж, двама мъжа и една жена, три жени или трима мъже. Обикновено един е водещата фигура. Да видим какъв е нашият случай. Имаме налице една възрастна и достопочтена Столетница с огромен опит в бранша, която през целия си живот се е заигравала по групови мероприятия. Интересното е, че след сладострастието обикновено е утрепвала останалите участници, за да няма после кой да разказва какви ги е вършила.
Най-голямо трепане на прелъстени и изоставени партньори е паднало в средата и края на 40-те години на миналия век. Но то тогава и най-големи оргии е правила тази дама. Обаче и в по-нови времена е продължила с нрава си.
В зората на демокрацията Столетницата си хареса младата българска десница. В края на краищата кой не обича крехко агнешко!? Само че тази възрастна дама пак приложи коронния си номер - завлече я един-два пъти в явни или завоалирани коалиционни кабинети, облада я, и днес можем да отчетем десницата за окончателно умряла, преди още да е пораснала и да е видяла куп неща в живота си. Десницата умира, но Столетницата е жива повече от всякога. Жилава старица, която не ще да си ходи от този свят и не ще.
Нещо повече, към началото на новия век тя поиска да се докара в шик, та се понавлече в царски одежди. Зер, младото е хубаво, но не отказваме и на нещо по-старичко и роялистко. Което след оргията също на свой ред умъртви. Днес вече можем да кажем, че дали от старостта й, дали от прекалено голямо либидо за власт, дъртата госпожа започна и да не подбира. Във вторник българите можаха да видят как тя е тръгнала да ухажва и уж най-големите си врагове.
Но властта, оказва се, е голям магнит. Толкова голям, че още не беше отшумял изборният ден в България и Столетницата почна да се облизва апетитно. Парламентът не се беше конституирал дори, а тя обяви, че вече взима властта, пък каквото ще да става, защото търпение няма от апетит да управлява. Общо взето от 1944 година до сега на България й се събират едва десетина годинки, в които тази дама да не е върлувала начело на страната. За това време е сътворила толкова пакости, завлякла е държавата в такава дълбока яма, че томове книги ще са необходими, за се опишат всичките. Беднотията, краденето, мутрите, групировките, задграничните дружества, в които изтекоха милионите на България, утрепаните предприятия, липсата на алтернатива - всичко е плод на същата тази Столетница.
Тя обаче е хитра и винаги успява да замъгли съзнанието на хората. На нейни сто бели някой друг може да е направил една малка, но именно тя ще бъде посочвана като най-голямото зло за България. На сто убийства, извършени по нейна заповед, едно да е направил друг - ще е най-злокобно описвано от нея. Тя впрегна в паяжина от микрофони и досиета цяла една нация, но един министър да е пуснал микрофонче из София, той ще е престъпникът, не Столетницата. И хората й вярват, и си я избират. Радват й се и чакат да ги оправи и тях. Във вторник всички разбраха, че тя тъкмо това смята и да направи.
Имало е години, когато дъртата госпожа е живяла подмолно, крила се е в землянки, както и други, в които е властвала явно и безцеремонно. Тя може всякак. Дори едновременно и по двата начина. Тъкмо туй очевидно е решила да прави и сега. Официално ще си щрака с пръсти из парламентарната зала, а тайно ще направлява куклите на конци, които в момента майстори. Впрочем, първата кукла вече е готова. Казва се Пламен Орешарски. Навремето, когато България се управляваше от СДС, този господин бе спуснат в правителството на младата десница, която с помощта на големите му умения и възможности, каквито Столетницата твърди, че той притежава, направи каквото можа.
След като си свърши работата, се прибра в лоното бабино, а тя за благодарност постоянно го подбутва напред пред публиката. Първо го направи финансов министър в правителството на Станишев, сега вече го гласи и за премиер. Да има умения и познания, ама колко умения и познания може да има г-н Орешарски, щом с охота се съгласява да го играе марионетка.
Във всеки случай, познанията му не са исторически. Иначе щеше да знае, че след като му подърпат малко конците и хубаво го прелъстят, ще го изритат в политическия боклук. Можеш ли да накараш змията да не хапе? Не. Това си е в нейния нрав. Ей-на така не можеш да промениш и нрава на Столетницата да убива всичко живо, що се е появило край нея.
Вече е ясно и как точно ще функционира тази тройка, дето уж не съществува, пък всички я виждат. Дъртата ще гласува до откат всичко, което си е наумила. Турците, които тя хем би и прогони от България, хем би и омота в паяжини от микрофони и досиета, хем сега прелъстява и те, милите, й отвръщат на чувствата, ще гласуват също.
Третата страна в тройката, която през годините преспа с когото я пожела, ще се крие в парламентарните кулиси, няма да влиза в залата на Народното събрание. Така кворумът ще е малък - удобна възможност всичко, пожелано от Столетницата, да се приема. Те ти булка спасовден. Както казваше другарят Тодор Живков: Да ви е честита новата придобивка!
