Открийте ни и в

Общество

Как в България са се появили русофили и русофоби?

За имперското мислене на Русия ние първо сме православни, а после българи.

публикувано

на

Как в България са се появили русофили и русофоби?
сн. ,,Стара София”

Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция е повод Русия да се замисли за поредна война с Османската империя.

Този отказ е благоприятен повод тя да реализира намеренията си под предлог, че изпълнява волята на Великите сили. Обаче по време на консултациите си с тях среща неочаквани реакции от страна на Австро-Унгария и Англия. Те поставят безкомпромисните си условия в три поредни дипломатически преговори, състояли се в Райхщат, Лондон и Будапеща.

На 26 юни 1876 г. в замъка Райхщат пристигат руският император Александър II и Александър Горчаков, министър на външните работи на Русия, за да се срещнат с австро-унгарския император Франц Йосиф и граф Дюла Андраши, министър на външните работи на Австро-Унгария. Макар че не подписват официален писмен документ, те постигат споразумение. Това е устна джентълменска договорка, според която двете държави декларират намерението си да запазят неутралитет в сръбско-турската война от 1876 г., а в случай на победа над Турция да се иска от нея да осъществи административни реформи в Босна и Херцеговина. В случай че Сърбия победи, Австро-Унгария ще настоява да присъедини към себе си Босна и Херцеговина, а на Сърбия да се отстъпят пограничните райони.

Русия пък да вземе Южна Бесарабия.

Договарят се още българските земи да останат в Османската империя, но да получат известна автономия, за да не се допусне създаване на голяма държава на Балканите, с южна граница – билото на Стара планина. Така се прави нов опит за мирно решаване на Източния въпрос.

Военен експерт: Ако няма Русия няма НАТО. Няма НАТО – няма господство на САЩ в Европа (ВИДЕО)

На 19 март 1877 г. в Лондон се срещат представители на Великобритания, Русия, Австро-Унгария, Германия, Италия и Франция. Те решават Русия да демобилизира армията си, ако Турция приеме решенията на Цариградската посланическа конференция. Високата порта категорично отхвърля и това предложение. Все пак на 29 март Великобритания и Русия подписват т.нар. Лондонски протокол. Той също е отхвърлен от Турция и опитите за мирно решаване на Източния въпрос се провалят напълно.

България е единствената страна в света, пред парламента на която е издигнат паметник на чужд държавен глава

ДАНС: Българи служат на Русия, донасят за армията ни. Техни бойци минават през страната

Малко преди да завърши Цариградската посланическа конференция, руският посланик Новиков и външният министър на Австро-Унгария граф Дюла Андраши подписват тайна конвенция, с която Австро-Унгария се задължава да спазва неутралитет в една евентуална руско-турска война. Но на 6 март 1877 г. те отново се срещат в Будапеща, за да доуточняват договорката. И единодушно решават да не се допусне създаване на голяма българска държава на Балканите, но вместо нея да имат две по-малки – едната в Северна България с граница билото на Стара планина и една в Южна България. На практика решенията на тази конвенция се осъществяват по-късно, по време на Берлинския конгрес през 1878 г. Но на 24 април 1877 г. в Кишинев император

Александър II с прокламация обявява война на Османската империя.

Руските намерения в тази война са доста прозрачни и затова за пореден път Великите сили се обединяват срещу Русия.

Внучката на Сталин - татуирана пънкарка от САЩ, която мрази Русия

Истинските намерения на Руската империя се свеждат до две възможни предположения: да освободи българите и да им помогне да изградят собствена държава, или да ги превърне в протекторат, в своя крайдунавска (Задунайска) губерния, както е правила с всички завоювани територии от Турция в предишните 9 поредни войни, които е водила с нея. На тази тема има публикувани доста статии и са направени редица изследвания.

И стигаме до въпроса защо, след като Русия освобождава българите от петвековното владичество, възниква движението на русофобите.

МВнР към българите в Русия: Махнете се по най-бързия начин

То се появява като отговор на русофилското движение, според което Русия е дала безкористна братска помощ на България. За да придадат тежест на това твърдение, те обявяват, че броят на руските войници, убити и безследно изчезнали, надхвърля 200,000. Доскоро тази лъжа стоеше върху мемориалната плоча, поставена пред входа на катедралния храм „Св. Александър Невски”. Но според руския историк Степан Кашурко руската армия е участвала във войната със 185,000 войници и офицери, а убитите са 15,567, докато починали от раните си са 6,824, или общо в битките са загинали  22,391 души. Разбира се, никой не омаловажава тези цифри.

Русофилите днес са се внедрили здраво в ЕС, но иначе подкрепят агресията на Путин в Украйна и искат да видят един ден България в новата имперска организация Евразийски съюз

Още преди войната Русия привлича редица млади българи да следват като стипендианти в Русия, а чрез агентурата си в българските земи подхранва надеждите, че само тя може да помогне на България и да я дари със свобода. Особена роля в това изиграва руската православна църква. Тя изпраща десетки таксидиоти в страната, които, вместо да събират помощи за църквите и манастирите, раздават богослужебни книги, църковна утвар на българските църкви и манастири и сеят надежда за спасителната мисия на Русия. Така се изгражда образът на Дядо Иван, който представлява обобщаващ образ на Русия, която ще освободи България.

Русофилското движение в страната се създава от Руската империя, която успява да организира отлично подготвена агентурна мрежа, играеща ролята на „пета колона”. Русофилите още тогава пренебрегват българските национални интереси за сметка на тези на Русия. Тъкмо

русофилите участват в организиране на преврат срещу княз Александър I Батенберг

и по-късно предизвикват неговата абдикация. Или да вземем системните опити на руската администрация и окупационните войски след Освобождението да диктуват управлението на страната. Това кара много българи да съзрат опасност за свободата и бъдещето на България.

Движението на русофобите разобличава пропагандата за „изключителните заслуги” на Русия. Те сочат следните доказателства за това: и при трите споразумения в Лондон, в Райхщат и в Будапеща Русия се задължава да не допусне да се създаде голяма българска държава на Балканите. Русофобите изтъкват и следния факт: в Манифеста на руския император, с който обявява войната на Османската империя, името „България” и „български народ” отсъстват, но в него е отбелязано, че войната ще се води за освобождаване на поробените „източноправославни братя”.

За имперското мислене на Русия ние първо сме православни, а после българи.

Но нещата не опират само до мъгляви изрази и понятия. Ето какво говорят фактите. Още в Сан Стефано, при очертаването на границите на новоосвободена България, от националното ни землище са откъснати две големи изконни български територии, при това без знанието и съгласието на българския народ – става дума за Поморавието (Нишкия район) и Северна Добруджа. Тази подробност обаче бе премълчавана цели 45 години.

Премълчаваше се и друга истина,

че по време на Берлинския конгрес руската дипломация не само не отстоява предварителния Сан-Стефански мирен договор, както и предвидените в него български граници, а се придържа към решенията в Лондон, Раймщат и Будапеща. Сега поне историографите вече не крият, че Русия с всички дипломатически средства се е противопоставяла на опитите за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Днес този спор между русофили и русофоби отново се експонира

на фона на действията на Москва срещу Украйна, военана операция на Владимир Путин, както и на руските намерения на Балканите, в които България отново стои на пътя на руските имперски геополитически стремежи, но вече по нов начин – с икономически диктат.

Акад. Григор Велев

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено